Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на седми април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Пенка Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 2563/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.226
и сл. от АПК и по реда на чл. 44 вр. чл. 22, пар. 7 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, вр. чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Еврона“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „И.С.“ №
*, ет. *, офис ***, представлявано от К.И.А. против Решение с рег. №
32-278194/24.09.2020г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска при
Агенция „Митници“ към МД 19BG002002014921R0/03.09.2019г. С оспорения акт е
отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки с №№ 1 и
2 по митническа декларация MRN:
19BG002002014921R0/03.09.2019г. Определена е митническата стойност на посочените
стоки, както и са установени дължими суми за досъбиране за мито за стока № 1 –
23.27лв. и ДДС – 82.40лв., за стока № 2 са установени за досъбиране мито –
99.48лв., окончателно антидъмпингово мито – 1029.66лв., окончателно
изравнително мито – 285.19лв. и ДДС – 615.15лв., ведно с лихва за забава. С решението са
определени за досъбиране следните суми: мито – 55.14лв., окончателно
антидъмпингово мито – 813.20лв., окончателно изравнително мито - 202.90 и ДДС – 398.07лв. Решението се
оспорва с доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
Твърди се, че неправилно митническия орган е достигнал до извода за
необходимост от прилагане на нова митническа стойност и определяне на нов код
по ТАРИК С999, валидни за друг производител. Сочи се, че придружаващите стоката
документи отговарят на всички нормативни изисквания за международния търговски
оборот, както и че неоснователно и противоречащо на доказателствата е
породеното съмнение за действителния износител на стоката. Твърди се също, че предвид
факта, че не е оспорена автентичността на издадените документи, следва както за
тях, така и за контролния орган износител е дружеството JIANGSU LVNENG
ELECTRICAL BIC***. Жалбоподателят сочи, че не е взета предвид доказателствената
сила на коносамента, относно наличието на търговски взаимоотношения между
изпращача и получателят на стоката и се прави извод за липса на доказателства
за наличие на договорни отношения. На следващо място твърди, че декларираната
от тях цена погрешно е определена като значително по – ниска от
средностатистическата цена от 220 EUR за сходни стоки, внесени от Китай.
Излагат се доводи, че във всички, придружаващи стоката документи е посочено, че
велосипедите и скутерът са без батерии, както и че заплащането е извършено с
дебитна карта през платформата Alibaba.comл. Твърди се, че декларираната обща
стойност на велосипедите е 849.45лв. за двата или 447.22лв. за брой, което се
равнява на 228.50 EUR, което е над посочения минимален праг от 220 EUR. Поради
изложените съборажения моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата.Претендира присъждане на разноски и ю.к.възнаграждение.
Ответникът – Директорът на
Териториална дирекция Северна морска, чрез процесуалния си представител излага
становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното решение е
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съобразявайки посочените от
жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, изведени
от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.
168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в срок, срещу годен за оспорване акт и като изхождаща от адресата
на акта. Съобщението за постановяване на оспорвания акт е получено от
дружеството-жалбоподател на 03.11.2020г., видно от известието за доставяне,
приложено по делото /л. 36 от делото/, а жалбата е подадена на 18.11.2020г.,
т.е. в 14-дневния срок, определен с нормата на чл. 149, ал. 1 от АПК.
Оспорващото дружество е лице, което има правен интерес от оспорването,
доколкото е адресат на оспорения акт и с него му се създават задължения.
Съобразно изложените в
обстоятелствената част на решението факти на 03.09.2019г. дружеството вносител
„Еврона“ АД декларира на режим „допускане на свободно обращение“ стоки, 3
колета, 76кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай,
условие на доставка FOB Киндао. Обща фактурна стойност в митническата
декларация за режим допускане до свободно обращение е 630 USD, при курс за
митнически цели – 1.76137лв. за 1 USD. Към митническата декларация са приложени:
търговска фактура № QSBGMP2019A0605/06.06.2019г., опаковъчен лист от
06.06.2018г., линеен коносамент № 140900830714, спедиторски коносамент №
QFL19070668A, сертификат за непреференциален произход №
19C4401A0797/03645/16.08.2019г. фактура за международен транспорт, терминални и
други разходи, платежни нареждания за внесени суми за мито и ДДС към бюджета.
За режима е оформен MRN 19BG002002014921R0 от 03.09.2019г.
Във връзка с извършена повторна проверка на митническата декларация
е установено, че:
За стока № 1, описана като „електрически
скутер – 1 брой, модел „QSES01”, деклариран код по ТАРИК **********, 15 кг.
нето е декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 232.36лв.
За стока № 2, описана като
„електрически велосипеди – 2 броя, модели „QSEB02, QSEB03“, деклариран код по
ТАРИК *********, допълнителен код по ТАРИК С416, 61 кг.нето тегло е декларирана
митническа стойност за 1 брой, в размер на 447.23лв.
С писмо peг. индекс 32-139485/23,04.2020г. от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), митническите органи са уведомени за започнало разследване по повод възможно
избягване на антидъмпингови и изравнителни мита при внос на електрически
велосипеди от КНР чрез подфактуриране и кражба на идентичност на износители, с
цел заплащане на по - ниски мита при вноса на митническата територия на Съюза.
Разследването е във връзка с предоставена информация от Европейската асоциация
на производителите на велосипеди (ЕАПВ) и обхваща стоки, класирани в кодове по
ТАРИК 8711 60 10 00 и 8711 60 90 10.
OLAF е изразил съмнение, че с цел заплащане на по-ниски мита при вноса в ЕС са
представени неистински фактури от името на китайското дружество JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***еди, произведени от други китайски дружества с допълнителен код по ТАРИК
С999. Направена е съпоставка с данните за износа от Китай и данните от Surveillance II по отношение на допълнителен код C416, като е установено, че някои от доставките са действително изнесени от JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***,
докато други са изнесени от други две дружества - CHANGZHOU QUALISPORTS
TECHNOLOGY CO. LTD и CHANGZHOU MXUS. Установени
са случаи за електрически велосипеди, за които е използвана идентичността на JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***,
както и че са подфактурирани и в случай на правилно
деклариран изпращач и при кражба на идентичност на изпращача.
Съгласно предоставената информация от ЕАПВ дружеството CHANGZHOU QUALISPORTS
TECHNOLOGY CO. LTD произвежда модели електрически велосипеди за
износ: QSEB01, QSEB02, QSEB03,
QSEB04.
След съпоставка на данните, получени от OLAF и данните,
извлечени от МИСЗА, в МД с MRN 19BG002002014921R0 от 03.09.2019г., вносител дружеството „ЕВРОНА“ АД са
констатирани разлики с данните за износа от Китай (предоставени от OLAF), разлика по отношение на декларираният износител, единична и фактурна
стойност. В митническата декларация са посочени моделите на внасяните изделия -
QSES01, QSEB02,
QSEB03, които съгласно предоставената информация от
ЕАПВ, се произвеждат от дружеството CHANGZHOU QUALISPORTS TECHNOLOGY CO. LTD
С писмо №
32-194135/07.0.2020г. от „Еврона“ АД са изискани за нуждите на допълнителната
проверка, документи, в подкрепа на декларираната митническа стойност на
стоките, като в определения 10-дневен срок дружеството вносител не представя
доказателства в тази връзка.
Въз основа на горното е извършена проверка на точността и пълнотата на
информацията и придружаващите документи на процесната МД, включваща стоки
декларирани с код по ТАРИК **********, попадащ в обхвата на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2019/73 на Комисията от 17 януари 2019 година и Регламент за
изпълнение (ЕС) 2019/72 на Комисията от 17 януари 2019 година за налагане на
окончателно антидъмпингово и изравнително мито.
За стока № 2 е деклариран допълнителен код по
ТАРИК С416 със ставка на окончателното антидъмпингово мито 24,2% и окончателно
изравнително мито 9,2%, предвидени за произведените електрически велосипеди от
китайското дружество JIANGSU
LVNENG ELECTRICAL BIC***.LTD при представяне на фактура с подписана декларация.
При допускане на стоките за свободно
обращение е представена търговска фактура № QSBGMP2019А0605 от 06.06.2019г. от JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***.LTD на обща стойност 630 USD, митническите органи приемат,
че сумата е
по-малка и значително се различава от предоставените данни за износа от Китай.
В нея фигурира декларацията съгласно образеца, посочен в Регламент за
изпълнение (ЕС) 2019/73, с дата, подпис и длъжност на лицето, издало фактурата.
Съгласно предоставената информация от OLAF, голямо несъответствие е
установено за дружеството JIANGSU
LVNENG ELECTRICAL BIC***, което дружество е вписано като износител съгласно търговските и
транспортни документи към МД MRN 19BG0020G2014921
R0/03.09.2019г.
Съгласно данните от износа от Китай, административният орган приема, че
износител на стоката е дружеството CHANGZHOU QUALISPORTS TECHNOLOGY CO.LTD.
Митническите органи са констатирали разлики
не само по отношение на износителя, но и по отношение на декларираната единична
и фактурна стойност на стока № 1 и стока № 2 съгласно предоставените данни за
износа и насрещната проверка на същите при вноса на процесиите стоки:
Стока № 1 „електрически скутер“ е с
декларирана митническа стойност при износа на стоката в размер на 199 USD (unit price, FOB), а декларирана при вноса -
130 USD.
Стока № 2 „електрически велосипед“ е с
декларирана митническа стойност при износа на стоката в размер на 460 USD (unit price, FOB), а декларирана при вноса -
250 USD.
След разглеждане на приложените търговски
документи за стока № l и № 2 от митническа
декларация №l9BG002002014921R0/
03.09.2019г. са
установили следното:
Относно декларираната митническата стойност
на стоките, пред митническите органи не са представени никакви документи,
изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесиите стоки.
В
търговската фактура № QSBGMP2019A0605
от 06.06.2019г.
на обща стойност 630 USD е посочено условие на
доставка FOB Qingdao, посочен е начина на плащане
- 100% и изпращане на стоките в рамките на 7-10 дни от получаване на плащането
по сделката. Няма представен банков суифт и/или банково извлечение за плащане
по сделката от дружеството вносител.
На
основание горното и поради липса на всякакви документи, касаещи проверката на
митническата стойност и които биха дали информация за това какви цени на
стоките в пратката са били договорени, какви са сроковете и начините им на
заплащане, митническите органи приемат, че основателно остават съмненията
относно реалността на декларираната митническа стойност и няма категорични
доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена.
Митническите
органи приемат също, че представеният сертификат за непреференциален произход №
19С4401А0797/03645 от 16.08.2019г. е с доста по – късна дата от датата на
натоварване на стоката, видно от представения коносамент № QFL19070668A.
Предвид
констатираната разлика в цените е прието, че не отпадат съмненията относно
точността на митническата стойност на внесените стоки. В подкрепа на което
митническите органи се позовават и на Решение С-291/15 от 16 юни 2016г. на Съда
на Европейския съюз, според което, в случаите когато декларираната цена на
стоките е значително по-ниска от средностатистическата, следва да се приеме, че
разликата в цените е достатъчна, за да обоснове съмнение за отхвърляне на
декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на
документите.
След направен
анализ за стока № 1 и стока № 2 в националната база данни за оформени
митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или
приблизително същия момент на сходни стоки е посочено, че са намерени резултати
за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които не са
необичайно ниски. Митническите органи приемат, че митническата стойност по
процесната декларация за стока № 1 „електрически скутер“, следва да се определи
на основание чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013г., като се
вземе предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация MRN №
19BG001007006022R8/03.07.2019г. – 387.90лв/бр.
За стока № 2
„електрически велосипеди“ следва да се определи на основание чл. 74, пар. 2,
буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013г., като се вземе предвид декларираната
митническа стойност по митническа декларация MRN №
19BG005100094304R9/03.07.2019г. – 829.03лв/бр.
Относно декларирания
допълнителен код по Тарик за стока № 2 митническите органи установяват
следното: Към
датата на регистриране на МД е MRN
19BG002002014921R0/03.09.2019г. за стока № 2 „електрически велосипеди“, с деклариран
произход Китай е деклариран код по ТАРИК **********, попадащ в обхвата на
Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/73 и Реглмент за изпълнение (ЕС) 2019/72 на
Комисията от 17 януари 2019 година за налагане на окончателно антидъмпингово и
изравнително мито. Деклариран е допълнителен код по ТАРИК С416 със ставка на
окончателното антидъмлингово мито 24,2% и окончателно изравнително мито 9,2%,
предвидени за произведените електрически велосипеди от китайското дружество JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***. LTD при представяне на фактура с
подписана декларация.
Поради липсата на всякакви
допълнителни документи, изискуеми с писмо № 32-194135/07.07.2020г., касаещи
проверката на декларираните стоки по горе цитираната МД и с оглед информацията,
предоставена от OLAF за подфактуриране и/или
кражба на идентичност на износителя JIANGSU LVNENG ELECTRICAL BIC***,
митническите органи определят, че допълнителният код пo ТАРИК за стока № 2 „електрически велосипеди“ следва
да е С999 (произведен от други износители), със ставка на окончателно антидъмлингово
мито 62.10 % и ставка на окончателно изравнително мито 17.20 %.
С писмо рег.
№ 32-76762/10.03.2020г., на основание чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС)
952/2013г., дружеството е уведомено за мотивите на решението, като му е дадена
възможност да изрази своето становище. Писмото е получено с известие за доставяне на
12.08.2020г.
С писмо с peг. № 32-250075/27.08.2020г. дружеството е изложило подробно
становище.
След запознаване със становището
на вносителя, административния орган остава на мнението, че митническата
стойност на процесната стока е значително по-ниска от справедливите цени
валидни в ЕС за стоки със същият код по ТАРИК с произход Китай.
С обжалваното
Решение, на основание
чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, § 2, б) от Регламент (ЕС)
№952/2013, вр. чл. 140 и 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр.
чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл. 77, §1, вр. чл. 85, § 1, вр.
чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и
чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК:
1. е отказано да
се приеме митническата стойност на декларираните стоки с №№ 1 и 2 по
митническата декларация.
2. определена е
митническата стойност на посочените стоки с №№ 1 и 2
3. коригира се митническата декларация, както следва: за стока № 1
митническата стойност, следва да се чете 387.90лв., а за стока № 2 митническата
стойност, следва да се чете 1658.06лв., а допълнителният код по ТАРИК, следва
да се чете С999.
4. начислени са
и са взети под отчет размерът на установените държавни вземания.
5. определени са дължими суми за досъбиране на мито за стока № 1 – 23.27лв. и
ДДС – 82.40лв., за стока № 2 са установени за досъбиране мито – 99.48лв.,
окончателно антидъмпингово мито – 1029.66лв., окончателно изравнително мито – 285.19лв. и
ДДС – 615.15лв., ведно с
лихва за забава.
6. С решението са определени за
досъбиране следните суми: мито – 55.14лв., окончателно антидъмпингово мито –
813.20лв., окончателно изравнително мито -
202.90 и ДДС – 398.07лв.
В открито съдебно заседание,
проведено на 13.01.2020г., процесуалния представител на жалбоподателя е
представил извлечени по сметка от 26.06.2019г. – 27.06.2019г., 14.08.2019 –
20.08.2019г. /л. 52 от делото/.
Съобразявайки
изведените от доказателствата по делото факти, съдът приема следното от правна
страна:
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците (ЗМ). Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника
на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи
вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен
орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директора
на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен
административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г.,
вр. чл. 19 ал 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент №
952/2013г., съобразно предоставените му правомощия.
Спорът между страните по делото се
свежда до това дали са налице предпоставките за определяне на митническа стойност
по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за
стоките, както и следва ли, по отношение на стока № 2, да се определи нов
допълнителен код по ТАРИК С999.
Съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013г. митническата стойност
на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост съгласно разпоредбите на чл. 71 – 73 от МКС.
Съгласно чл. 140, § 1 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато митническите
органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, а
съгласно чл. 140, § 2 (РИ), ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на чл. 70, § 1 МКС.
В разпоредбата на чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г. са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност,
когато тя не може да се определи съгласно чл. 70 от същия регламент. Съобразно
чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., в този случай митническата стойност
на стоките се определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от
параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност
на стоките. Съгласно чл. 74 § 3 МК, когато митническата
стойност не може да се определи съгласно
параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се
използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на:
Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията; Член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял ІІ на регламента.
Определяйки новата митническа
стойност за стока №№ 1 и 2 Директорът на
териториална дирекция „Северна морска“ се позовава на чл. 74, пар. 2, буква б)
– сходни стоки. Видно от мотивите на оспореното решение, митническите органи са
приели, че тъй като декларираната от жалбоподателя договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение с цената на вноса на сходни стоки в същия или
приблизително същия момент, са налице основателни съмнения дали
тя представлява общата платена сума за стоката, посочена в
чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Този извод е
необоснован. Митническите органи са се позовали на други декларирани и
приети митнически стойности, от други вносители, за които са приели , че не са
необичайно ниски. Съгласно чл.141, пар. 3 от Регламент (ЕС) №2447/2016, когато
се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническа стойност на внасяните стоки се използва най – ниската
от тях. В обжалвания административен акт, обаче са посочени само номерата на две митнически декларации на трети лица и
е прието, че вносът, оформен с тези митнически декларации има за предмет
„сходни стоки“, но не са ангажирани доказателства за извършена съпоставка между
тези стоки и стоките, предмет на процесния внос.
Съгласно чл. 1, пар. 2, т. 14) от РИ 2015/2447 „сходни стоки“ са
стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Постановявайки процесното решение,
митническите органи не са изложили мотиви защо е прието, че се касае за внос на
сходни стоки. При провеждане на административното производство не е извършен
анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, нито е изследвано
дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Освен това, факторите, които определят дали стоките са
сходни са качество, авторитет, доверието и известността на стоките, както и
съществуването на търговка марка. В обжалвания административен акт няма данни
да е извършен анализ на който и да е от тези фактори. Изцяло липсват мотиви по
отношение на установеното сходство на стоките. Единственото, което митническите
органи са посочили е номер на митническа декларация на трето лице. Съдът счита,
че не са налице данни, които да обосноват несъмнен и категоричен извод, че се
касае именно за „сходни стоки“ по смисъла на цитираното легално определение.
Още повече, че никъде в обжалваното решение не е коментирано това, че
процесните стоки са били с демонтирани батерии, което обосновава по – ниската
митническа стойност.
Задължението за мотивиране на
решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение, и
впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, §
7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за
заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява
основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки
случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ
лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г., Sopropé,
C-349/07, т. 36.
Доколкото производството по чл.
140 от Регламента за изпълнение е специфично и цели преодоляване на съмненията
относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на
изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на
които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, т. 49.
Това императивно изискване в
случая е спазено, но само формално, тъй като в рамките на проведеното
административно производство митническите органи са осигурили на жалбоподателя
правото да бъде изслушан, но не и за релевантните към процедурата по чл. 140,
вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение обстоятелства – в конкретния случай –
за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни
стоки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22,
пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., преди да вземат решение, което е
неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на
които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето
становище в определен срок, от датата, на която го е получил или се счита, че
го е получил.
Съдът намира, че макар и формално
митническите органи да са изпълнили задължението си, предвидено в разпоредбата
на чл. 22, пар. 6 от МКС, в действителност правото на защита на жалбоподателя е
нарушено. В изпратеното до дружеството уведомление не излагат обстоятелства, обосноваващи
съмненията по отношение на декларираната митническа стойност за стоките,
единствено са цитирани номерата на 2 бр. митнически декларации на трети лица.
По отношение на определянето на нов допълнителен код по ТАРИК митническите
органи се позовават изцяло на писмото, получено от Европейската служба за борба
с измамите, без да съберат каквито и да е допълнителни доказателства. От
уведомлението, изпратено до дружеството обаче е видно, че освен номерата на
митническите декларации и единичната цена, не е посочено нищо друго. Наличието
на съмнения митническият орган основава на установеното при извършен анализ на
база наличната информация в митническата информационна система, че за
процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено се
различават от декларираните с процесната митническа декларация.
Предвид изложеното съдът счита, че
в хода на административното производство е нарушено правото на защита на
дружеството-жалбоподател, което макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от
МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова митническа
стойност на стоките, не е било информирано за конкретните обстоятелства, на
които се основават съмненията. Било е формално информирано за ползваните от
органа други митнически декларации на трети лица, като единствено е посочен
номера и единичната цена. По този начин
оспорващото дружество е било лишено от възможността да изрази становище по
конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията и по конкретните
обстоятелства, релевантни за определяне на новата митническа стойност на
процесните стоки. Обосновава се извод, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което обосновава наличието на основания за отмяна на
оспореното решение като незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на
изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение – по
аргумент от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.
С Решение 16 юни 2016г., С-291/15
Съдът на ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която
митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна
стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна
стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията,
съобразявана в случая, не отговаря на това условие, тъй като няма как от
посочените данни за цени, да се извърши преценка дали се касае за
средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за
търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.
Съдът намира, че произходът на стоките и техният тарифен номер не обуславя
сходство на стоките. В чл. 1, т. 14 от
РИ 2015/2447 е дадено определение на понятието „сходни стоки“.
От представеното по делото
извлечение по сметка № 332 от
26.06.2019г. до 27.06.2019г. от Банка Пиреос България се потвърждават
твърденията на дружеството жалбоподател, а именно че заплащането е извършено с
дебитна карта, с превод към платформата Alibaba.com. На 25.06.2019г. е
преведена договорната сума от 770 USD за два велосипеда и скутер, врху която са
наложени съответните такси /л.52 от делото/ и на 16.08.2019г. е възстановена
сумата от 140 USD /л. 53 от делото/, като разликата от 630 USD съответства на
фактурираната стойност.
За пълнота следва да се отбележи
също, че определяйки новата митническа стойност, административния орган приема,
че внесената стока е под определения минимален праг на стойността на
електрически велосипеди, което не отговаря на действителността. Както е
посочено в жалбата декларираната стойност на велосипедите е 500 USD или
880.685лв. при курс за митнически цели 1.76137лв. за 1 USD, за два броя
велосипеди. Цената на един велосипеди е 440.3425лв., което е 225.14 EUR за
велосипед, т.е. над определения минимален праг, посочен в уведомителното писмо
от Европейската служба за борба с измамите (OLAF).
С оглед на факта, че митническите
органи не кредитират сертификата за непреференциален произход, съдът счита:
Непреференциалният произход придава на стоките “икономическа” националност и се
използва при прилагане на различни мерки на търговската политика (като
антидъмпингови мерки, количествени ограничения) или за тарифни квоти, за
статистически цели, както и във връзка с обществени търгове, маркирането на
произход и възстановявания при износа в рамките на Общата селскостопанска политика
на ЕС.
В разпоредбите на чл. 60 и 61 от
Регламент (ЕС) 952/2013 са предвидени правилата за определяне на произход на
дадена стока, както и доказателствата за произход.
Съгласно чл. 57, пар. 2 от
Регламент за изпълнение(ЕС) 2015/2447 сертификатите за произход се издават от
компетентните органи на третата държава, откъдето произхождат продуктите, за
които се прилагат специалните непреференциални разпоредби при внос, или от
надеждна агенция, надлежно оправомощена за тази цел от посочените органи (издаващи
органи), при условие че произходът на продуктите е определен в съответствие с
член 60 от Кодекса. Съгласно пар. 3 от същия член сертификатите за произход се
издават, преди продуктите, за които се отнасят тези сертификати, да бъдат
декларирани за износ в третата държава на произход. Съгласно пар. 4 от същия
член, чрез дерогация от параграф 3, сертификатите за произход могат по
изключение да бъдат издадени след износа на продуктите, за които се отнасят,
когато неиздаването им по време на износа се дължи на грешка, неволен пропуск
или особени обстоятелства. Издаващите органи могат да издават впоследствие
сертификат за произход, предвиден в параграф 1, само след като се уверят, че
данните в заявлението на износителя отговарят на данните в съответното досие за
износ. С оглед на изложеното, съдът намира, че необоснован и немотивиран остава
извода на митническите органи, че не следва да се приеме, представеният
сертификат за непреференциален произход, поради доста по – късната дата на
издаването му. Предвид многократно дадените обяснения, от дружеството
жалбоподател, че датата на сертификата за непреференциален произход е по -
късна, тъй като такава е обичайната търговска практика на износа на стоки от
Китай, както и поради наложилото се претоварване на стоките, с цел премахване
на батериите. Като се вземе предвид и разпоредбата на чл. 59, параграф 2 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, която гласи, че когато митническите
органи имат основателни съмнения относно автентичността на сертификата за
произход или точността на съдържащата се в него информация и когато извършват
последващи проверки на случаен принцип, митническите органи изискват от
правителствените органи, до които следва да се изпращат исканията за последваща
проверка на сертификатите за произход, да удостоверят дали сертификатът за
произход е автентичен, дали декларираният произход е определен правилно и в
съответствие с член 60 от Кодекса, или и двете. За тези цели митническите
органи връщат сертификата за произход или копие от него на правителствените
органи, до които следва да се изпращат исканията за последваща проверка на
сертификатите за произход. Ако декларацията е била придружена от фактура, към
върнатия сертификат за произход се прилага оригиналната фактура или копие от
нея. Митническите органи посочват, когато е целесъобразно, причините за
последващата проверка и предоставят всяка информация, с която разполагат,
сочеща, че данните в сертификата за произход са неточни или че сертификатът за
произход не е автентичен. Предвид изложеното, както и предвид липсата на
доказателства по административната преписка, че митническите органи са спазили,
предвидения специален ред за оспорване на автентичността на сертификата за
непреференциален произход, съдът намира, че неправилно митническите органи не
са кредитирали същия при издаване на процесното решение.
По отношение на това, че е
определен нов допълнителен код по ТАРИК – С999, позовавайки се единствено на
уведомително писмо рег. № 32-119485/23.04.2020г. от Европейската служба за
борба с измамите (OLAF). Съдът счита, че представеното писмо не представлява доклад по смисъла на чл. 11, § 1 от
Регламент /ЕС, Евратом/ № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11
септември 2013г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за
борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999г. на
Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета.
Съгласно посочената разпоредба след завършване на дадено разследване от
Службата, се изготвя доклад под разпореждането на генералния директор. В
доклада се представя правното основание за разследването, предприетите
процесуални действия, установените факти и първоначалната им правна
квалификация, оценка на финансовите последици от установените факти, спазването
на процесуалните гаранции в съответствие с член 9 и заключенията от
разследването. От съдържанието на параграф 2 се установява, че докладите,
изготвени на тази основа, представляват допустими доказателства в
административни или съдебни производства на държавите-членки. В конкетния казус
не е представен доклад по разследването, който на основание чл. 179 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК да има материална доказателствена сила на официален
документ, която да обвързва съда и да има доказателствено значение относно
фактите, до който се отнася изявлението на органа, в случая ОЛАФ. Писмото,
представено от Службата не е официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. С
писмото се предоставя информация по чл. 12, § 1 от Регламента, получена в хода
на външни разследвания, за да могат компетентните органи на засегнатите
държави-членки да предприемат целесъобразни действия в съответствие с
националното си законодателство /В този смисъл е Решение № 7508 от 16.06.2020г.
по адм. д. № 3259/2020г., І ОТД. на ВАС./. В хода на извършения последващ
контрол от митническите органи, както и в хода на проведеното съдебно
производство не са представени износна декларация или други съпътстващи износа
документи за процесните стоки, доказващи информацията, предоставена от ОЛАФ, че
износител на стоките не е посоченото във всички документи дружество, а е CHANGZHOU QUALISPORTS
TECHNOLOGY CO.LTD. С оглед на всичко изложено съдът, намира че неправилно
е определен нов допълнителен код по ТАРИК за стока №2 по процесната митническа
декларация.
Предвид
изложеното, както и предвид липсата на каквито и да е доказателства, свързани с
износа на стоките, необосновано и немотивирано остава твърдението на
митническите органи, че са констатирали разлики не само по отношение на
износителя, но и по отношение на декларираната единична и фактурна стойност на
стоките при износа на същите - за стока № 1 декларирана митническа стойност при
износа в размер на 199 USD (unit price, FOB), а при вноса е декларирана 130
USD. По отношение на стока № 2, декларирана митническа стойност при износа в
размер на 460 USD (unit price, FOB), а декларираната при вноса е 250 USD.
С оглед изложените съображения
съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението
на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпъленние, във вр. с чл. 74, пар. 2,
буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013г. по отношение на стоките, поради което,
като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е
определил нова такава, по декларации на трети лица, както и е определил нов
допълнителен код по ТАРИК за стока №2, Директорът на ТД Северна морска при
Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да се отмени.
Горните изводи на съда не се
променят от представеното от ответника изх.№ 32-78975/09.03.2021г., тъй като от
него не се установява, че извършваната допълнителна проверка е приключила с
окончателен доклад, който да се ползва с доказателствената сила на официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК.
При този изход на спора на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
в производството разноски, в общ размер на 150лв., както следва: 50лв. –
държавна такса за образуване на делото и 100лв. – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 24 от Наредба за плащането на правна помощ.
Възражението на ответника за прекомерност на
юрискосконсултското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е
определено към минималния размер.
На основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
„Еврона“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„И.С.“ № *, ет. *, офис ***,
представлявано от К.А. Решение с рег. № 32-278194/24.09.2020г. на
Директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция „Митници“ към МД
19BG002002014921R0/03.09.2019г.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Северна морска към
Агенция „Митници“ да заплати в полза на „Еврона“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „И.С.“ № *, ет. *, офис, представлявано от К.А. сумата от 150лв. /сто и петдесет
лева/, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: