№ 5556
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100507325 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20220907 от 09.12.2021 г., постановено по гр. д. № 14196/2021 г. на
Софийски районен съд, 31 състав, е признал за установено по предявените искове от „Е.п.“
ЕАД, ЕИК **** срещу Г. И. П., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Г. И. П. дължи сумата от 480.79 лв., представляваща цена за
ползвана ел. енергия за обект с клиентски № 300026931055 за периода 21.01.2020г. до
20.06.2020г., ведно със законната лихва от 09.11.2020г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 21.16 лв. за периода 24.0 3.2020г. до 28.10.2020г. за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 55240/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, като е отхвърлил предявения иск за главница за разликата над уважената част до пълния
предявен размер от 1442.37 лв., както и иска за мораторна лихва за разликата над уважената
част до пълния предявен размер от 63.47 лв.
Решението е обжалвано от „Е.п.” АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/, чрез
адв. С. З., срещу неизгодните за него части, с което районният съд е отхвърлил предявените
установителни искове по чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 1 ГПК срещу Г. И. П. за
признаване за установено, че последният дължи следните суми: главница в размер на 961,58
лв. представляваща разликата между уважения размер на иска от 480,79 лв. до пълния
предявен размер от 1442,37 лв. - сбора на цената на пет броя фактури издадени по партида
на ответника с кл. №: 300026931055 за доставена електрическа енергия за периода
21.01.2020 г. - 20.06.2020 г., в обект на потребление, находящ се на адрес: гр. София, ул.
****; както и мораторна лихва в размер на 42,31 лв., представляваща разликата между
уважения размер на иска от 21,16 лв. до пълния предявен размер от 63,47 лв. - изчислена
като сбор от лихвите дължими по всяка отделна фактура от 24.03.2020 г. - 28.10.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата считано от дата 9.11.2020 г. до изплащане на
задължението.
1
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Навежда доводи, че въззиваемият следва да отговаря за
задълженията за целия имот, а не само до размера на 1/3 от тях. Поддържа, че съгласно
общите условия, когато в един имот има няколко лица с правата на потребител, в
документите, свързани с продажбата на ел. енерия, титуляр е лицето, подало писмено
заявление за продажба на ел. енергия. Излага съображения, че не е изяснено кои са другите
двама собственика на имота, а възражението на ответника за липса на облигационна връзка
било преклудирано с изтичане на срока по чл. 131 ГПК. Моли се решението в обжалваната
част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се
присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
В установения от закона срок, въззиваемият Г. И. П., не е депозирал отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни. За да постанови решението си в
обжалваната част, районният съд е приел, че ответникът е собственик само на 1/3 от имота,
поради което и следва да отговаря до размера на 1/3 от тези задължения.
Съобразно постановките в ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. ОСГК на
ВКС, и извършеното с него нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за
енергетиката, е прието, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена
топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с
качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма
сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна
енергия.
Спорното правоотношение по настоящото дело също намира правната си уредба в
Закона за енергетиката, а начинът, по който законът урежда и договора за продажба на
електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договорът за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
2
ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови
нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и публично известни общи условия. Продавач на
доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94 а, респ. по чл.
95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ/. Легалната дефиниция
на понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - §
1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4
ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик
или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот,
доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с
крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен
субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с
титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на
електрическа енергия за същия имот. /така прието и в решение № 205 от 28.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 439/2018 г. На ВКС, 3-то гр. отд./
В настоящия спор следователно е от значение дали ответникът е притежавал или не
правото на собственост върху жилището, а с това – и качеството си на страна по договора за
продажба на електрическа енергия. Процесното твърдяно правоотношение следва да е
възникнало на основание Закона за енергетиката, а Законът го обвързва с титулярството на
вещното право на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване,
когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и
ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот. Аргумент
в посока на гореизложеното е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във връзка с легалната
дефиниция на понятието „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ в § 1, т.
42 от ДР (отм.) на ЗЕ, а след отмяната на допълнителната разпоредба – във връзка легалната
дефиниция на понятието „битов клиент“ в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Наред с това не са
представени и доказателства за наличие на сключен нарочен договор между двете страни.
Въззиваемият действително не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, но още с подаването на възражението в заповедното производство, същият е оспорил
наличието на облигационно отношение. Посочил е и, че не ползва имота , тъй като не живее
в него. Тези възражения поддържа и в първото по делото съдебно заседание пред СРС,
поради което не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че са преклудирани. В
така проведеното заседание ответникът е заявил, че не е единственият собственик на имота.
Процесуалният представител на въззивника изрично е заявил, че не оспорва
обстоятелството, че имотът е съсобствен между ответника и неговите майка и сестра, поради
което и това обстоятелство е било отделено от СРС за безспорно и ненуждаещо се от
доказване. По делото не се представят доказателства за сключен нарочен договор между
жалбоподателя и някой от собствениците на електроснабдения имот, поради което и с оглед
изложените по – горе съображения, не може да се приеме, че е възникнала облигационна
връзка само с някои от съсобствениците. При така събраните доказателства, следва да се
приеме, че въззиваемият и останалите собственици на имота притежават равен дял в същия.
Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът следва да отговаря
само до размера на 1/3 от задълженията.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
3
По разноските за въззивната инстанция:
Въззиваемия не претендира разноски и не представя доказателства за такива, поради
което съдът не дължи произнасяне на основание чл. 78 ГПК вр. с чл. 273 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № ********* от 09.12.2021 г.,
постановено по гр. д. № 14196/2021 г. на Софийски районен съд, 31 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4