Р Е Ш
Е Н И Е
№ 301
23.06.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на трети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Невена Владимирова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 118
по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от „ДИСКОРДИА“ АД гр.С., представляно от
изп.директор Х. Х., чрез упълномощен процесуален представител - адв.Н.Н. от Софийска
адвокатска колегия, против Решение № 176/28.11.2019 г., постановено по АНД № 712
по описа на Районен съд – Свиленград за 2019 г.
Касационният
жалбоподател сочи, че обжалваното решение страда от всички пороци, съставляващи
касационни основания по Глава XXIII, чл. 348 от НПК, които били
приложими в случая, съгласно чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. При постановяване
на решението бил нарушен законът, били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а наложеното наказание било явно несправедливо. Излагат
се подробни съображения за липса на териториална компетентност на Териториална
дирекция Южна Морска на Агенция „Митници“ да разгледа
административно-наказателната преписка и да издаде обжалваното наказателно
постановление. Посочва се, че санкциите са наложени без наличието на
съставомерни деяния. Твърди се, че в хода на съдебното производство пред РС –
Свиленград, както и при постановяването на решението от този съд, са допуснати
редица съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се изтъкват
нарушения при разпределението на доказателствената тежест, нарушения на
изискванията за осигуряване на равни процесуални възможности на страните в
процеса, както и липса на мотиви. Посочва се, че наложеното наказание е явно
несправедливо, тъй като липсвала каквато и да било вреда за бюджета Република
България.
С оглед на
така изложените съображения касационният жалбоподател моли да бъде отменено
обжалваното съдебно решение и касационната инстанция да се произнесе по
съществото на спора, като отмени изцяло процесното наказателно постановление.
Алтернативно се прави искане за връщане на делото за разглеждане от друг състав
на районния съд със задължителни указания по спазването на закона. Моли се за
присъждане на направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба - ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ ЮЖНА МОРСКА при Агенция „Митници“,
чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната
жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а
решението на въззивния съд – да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на касационния жалбоподател.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна,
поради което предлага да бъде оставена без уважение, а обжалваният съдебен акт,
като правилен и законосъобразен, да бъде оставен в сила.
Съдът, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, същата е основателна поради следните съображения:
С
обжалваното решение Районен съд - Свиленград е потвърдил като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление № 1225/2019г., издадено на
25.09.2019г. от Т.Б.Г.- и. д. заместник-директор на Териториална дирекция Южна
морска, съгласно Заповед № 7291/10.07.2019г. на Директора на Агенция „Митници“,
в качеството си на административно-наказващ орган, съгласно Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019г.
на Директора на Агенция „Митници“, въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № 1205/03.07.2019г. по описа на Териториална дирекция
Южна морска, съставен от М. И. Г.- старши инспектор в Агенция „Митници“, срещу
„ДИСКОРДИА“ АД, ЕИК : *********, с адрес: гр.С. 1528 , бул.****, представлявано
от Х. Н. Х. - изпълнителен директор, за нарушение на чл. 234а, ал. 1 от Закона
за митниците (ЗМ), с което на основание чл. 53 от ЗАНН, във връзка с чл. 234а,
ал. 1 и ал. З, във връзка с чл. 233, ал. 6 от ЗМ „ДИСКОРДИА“ АД е осъдена да
заплати равностойност в размер на 34 955.33 лева, представляваща стойността на
следните стоки, тъй като същите липсват:
съполимери на пропилена и каучук с прибавка на сажди или силициев
диоксид - общо количество 5 203.85 килограма на стойност 34 955.33 лева и на
основание чл. 234а, ал. 1 от ЗМ на дружеството е наложено административно
наказание - имуществена санкция, в размер на 34 955.33 лева, представляваща 100
% от стойността на стоката по пункт 1 на процесното постановление.
За да
потвърди наказателното постановление, Районен съд - Свиленград е приел за
установено от фактическа страна, че на 30.06.2019г. на МП „Капитан Андреево“ е
пристигнал товарен автомобил с регистрационен номер на влекач № СВ 0193 ВТ и
регистрационен номер на полуремарке С 3251 ЕС, с превозвач „ДИСКОРДИА“ АД, на
път от Федерална Република Германия за Република Турция, управляван от
българския гражданин Б. К. А.. Водачът на товарния автомобил представил два
броя транзитни декларации, задействани в Република Хърватия:
T2-19HR070319T0306460, 19HR070319T0306527/26.06.2019г., и придружаващи
документи, с които декларирал превозвания товар. Товарният автомобил бил
претеглен и регистриран на електронна везна от митнически служител, като било
констатирано несъответствие между теглото, отчетено на везната с контролен лист
№ 19BG001015X32672983 и декларираната стока по представените документи. На
основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, товарният автомобил бил насочен за
извършване на митническа проверка, при която било констатирано, че
декларираните в позиция № 5 на транзитна декларация Т2 с MRN - 19HR070319T0306460/26.06.2019г.
стоки - съполимери на пропилена и каучук с прибавка на сажди или силициев
диоксид - 199 колета, с тегло 5 203.85 кг., с изпращач – R. G., W. 50, Сн 3074 M.i B. B. и получател – R. P. K. S. A.S., H. C. , Tr 11500 B.-O., липсват в товарното помещение.
Поради горното и на основание чл. 230 от Закона за митниците, на „ДИСКОРДИА“ АД
бил съставен акт за установяване на административно нарушение - АУАН № 1205/03.07.2019г.
Стойността на стоките, предмет на нарушение, била определена в размер на 34
955.33 лева.
Съдът посочил, че с деянието си, извършено в
периода от 26.06.2019г. до 30.06.2019г., установено на 30.06.2019г. на МП „Кап.Андреево“,
превозвачът „ДИСКОРДИА“ АД, като е отклонил стоки, поставени под режим транзит,
а именно стоките по позиция 5 на декларация Т2 с MRN 19HR070319T0306460/26.06.2019г.
- съполимери на пропилена и каучук с прибавка на сажди или силициев диоксид -
199 колета с тегло 5 203.85 кг., в нарушение на разпоредбите на чл. 233, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, не е
изпълнил установените с нормативни актове и определени от митническите органи
условия, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ.
Преценил е, че в конкретния случай, разпоредбите на чл. 229, ал. 1 от ЗМ и чл.
41 от ЗАНН за задържане и изземване, са неприложими, тъй като стоките - предмет
на гореописаното митническо нарушение, липсват.
Съдът е
изложил доводи за липса на съществени процесуални нарушения. Цитирал е
разпоредбите на чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците и чл. 3 и чл. 8, § 1 и §
2 от Конвенция CMR, съгласно които превозвачът отговаря, като за свои действия
и пропуски, за действията и пропуските на своите служители и на всички други
лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза, когато тези
негови служители или лица действат в изпълнение на техните функции. Посочил е,
че в приложената към преписката ЧМР № 501/1906/0013 от 23.06.2019г. няма
вписани възражения и че в документа има положен подпис и печат на фирма „Дискордиа“,
с което на практика се удостоверява приемането на стоките по вид и количество. Посочил
е, че според чл. 9, § 2 oт Конвенция CMR при невписване в товарителницата на
мотивирани възражения oт превозвача се презумира, че стоката и опаковката й са били
в добро състояние по време на приемането ѝ за превоз от превозвача и че
броят на колетите, маркировката и номерата им отговорят на данните от
товарителницата. Установено било, че на 26.06.2019г. е задействана транзитна
митническа декларация Т2 I9HR070319T0306460, в която е отбелязано, че е
извършен контрол в отправното митническо учреждение с резултат А2 - смята се за
задоволителен, тоест стоките, натоварени в превозното средство с № СВ 0193 BT/C
3251 EC отговарят по вид и количество с действително декларираните пред
митническите органи в ОМУ. В същото време в митническата декларация не била
извършена корекция по отношение на липсващата стока. Посочил е, че по време на
превоз под режим транзит стоките се намират под митнически надзор и при
необходимост могат да станат обект на митнически контрол. Декларация Т2
l9HR07O319TO306460 била приключена с несъответствие на МП ”К. Андреево“,
което превръщало автоматично този пункт
в получаващо митническо учреждение. Оттук и с оглед разпоредбата на чл. 232а,
ал. 2 от ЗМ съдът е стигнал до извода, че АНО в лицето на и.д. заместник директор на ТД Южна морска е
компетентен да реализира административно-наказателната отговорност на
дружеството превозвач.
Посочил е,
че административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минимален размер, а именно сумата от 34 955.33
лева – формирана от 100 % от
митническата стойност на липсващата стока. Изложил е доводи, че процесното
административно – митническо нарушение не разкрива характеристиките на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По
отправеното възражение относно липсата на компетентност на административно-наказващия
орган, настоящият състав на съда намира следното:
Съгласно чл.
232а, ал. 1 от Закона за митниците, при нарушение по чл. 234а, състоящо се в
отклонение на стоки от митнически режим транзит, ако не е известно
местоизвършването на нарушението, то се счита за извършено в района на
отправното митническо учреждение и в него се разглежда административно-наказателната
преписка. Ал. 2, от своя страна, предвижда, че в случаите по ал. 1, когато в
получаващото митническо учреждение е установено отклонение от митнически режим
транзит на част от превозваната стока, нарушението се счита за извършено в това
митническо учреждение и в него се разглежда административно-наказателната
преписка. В случая от материалите по делото се установява, че процесната
транзитна операция е била с отправно митническо учреждение в Република Хърватия.
Не се спори и по отношение на факта, че част от стоката на външния за общността
транзит, не е установена в превозното средство при осъществената митническа
проверка на МП „Капитан Андреево“.
Спорният по
делото момент е дали МП „Капитан Андреево“ е получаващото митническо учреждение
или стоката е била с получаващо митническо учреждение в Република Турция, като в
тази връзка жалбоподателят оспорва териториалната компетентност на
административно-наказващия орган, като счита, че съгласно чл. 232а, ал. 1 от
ЗМ, компетентно е отправното митническо учреждение в Република Хърватия.
Определения
на понятията „Отправно митническо учреждение“ и „Получаващо митническо
учреждение“ се съдържат в Регламент 2446/2015 за допълнение към Регламент (ЕС)
№ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни
правила за някои от задълженията на Митническия кодекс на Съюза, като в т. 13 от
същия е посочено, че „Отправно митническо учреждение“ е митническото
учреждение, в което е приета митническата декларация за поставяне на стоките
под режим транзит, а в т. 14, че „Получаващо митническо учреждение“ е митническото
учреждение, пред което се представят стоките, поставени под режим транзит, с
цел завършване на режима.
В
Конвенцията за общ транзит в глава Определение в чл. 11 е посочено, че за
целите на конвенцията означенията на следните термини, а именно в б. В „Отправно
митническо учреждение“ означава митническото учреждение, където започва
транзитната операция, а в б. Д е прието, че „Получаващо митническо учреждение“ означава
митническото учреждение, където трябва да бъдат представени стоките, за да
завърши транзитната процедура.
Тоест
съгласно общностното право, получаващо митническо учреждение е това учреждение,
където трябва да бъде представена стоката, за да завърши транзитната процедура.
В практиката
съобразно дадените определения в регламентите и в Конвенцията е прието
квалифицирането на митническите учреждения, участващи в един транзитен процес,
като: Отправно, където се задейства транзитната операция; Транзитно, през което
стоките само преминават, и Получаващо, където режимът се приключва с друго
митническо направление.
При това
положение се споделя изцяло доводът на жалбоподателя, че АНО не е компетентен
да реализира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно чл.
48, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателната преписка се разглежда от АНО, в
чийто район е било извършено нарушението, а съобразно чл. 232а, ал. 1 от ЗМ, при
нарушение по чл. 234а, състоящо се в отклонение на стоки от митнически режим
транзит, ако не е известно местоизвършването на нарушението, то се счита за
извършено в района на отправното митническо учреждение и в него се разглежда
административнонаказателната преписка. Последната се явява специална и дерогира
общата разпоредба на ЗАНН, поради което следва да се приеме, че компетентен е
митническият орган на отправното митническо учреждение в Република Хърватия.
Дори и да се приеме, че е приложима хипотезата на ал. 2 на чл. 232а от ЗМ (когато
в получаващото митническо учреждение е установено отклонение от митнически
режим транзит на част от превозваната стока, нарушението се счита за извършено
в това митническо учреждение и в него се разглежда административнонаказателната
преписка), то съгласно нея компетентен е митническият орган при получаващото
митническо учреждение, което в случая е в Република Турция, доколкото се отнася
за външен за съюза транзит, а МП „Капитан Андреево“ се явява транзитно
митническо учреждение, което единствено може да извърши проверка и при
констатирани нарушения да сезира компетентното учреждение.
Твърди се от
административно-наказващия орган, че в случая, поради констатираното
несъответствие, задействаният режим съюзен транзит е завършил в Митнически
пункт „Капитан Андреево“, което превръща този пункт в получаващо митническо
учреждение, която позиция обаче съдът не възприема поради следните съображения:
на първо място, въпреки действителното наличие на възможност режимът съюзен
транзит да завърши в митническо учреждение, различно от обявеното в
декларацията за транзит, и това учреждение да се смята за получаващо митническо
учреждение, по делото не са ангажирани безспорни доказателства, нито наведени
твърдения за установяване наличието на предпоставките и изпълнението на
изискванията, свързани с тази промяна. На второ място, следва да се отбележи,
че чл. 232а, ал. 2 от ЗМ е приложим единствено в случаите, когато са налице и
двете посочени в този законов текст кумулативни предпоставки: от една страна,
местоизвършването на нарушението да не е известно, и, от друга, отклонението да
е установено в получаващото митническо учреждение. Във всички останали случаи
при неизвестно местоизвършване, компетентно е отправното митническо учреждение.
Тоест в чл. 232а, ал. 2 от ЗМ се има предвид получаващо митническо учреждение
по смисъла на общностното право – това учреждение, където принципно трябва да
бъде представена стоката, за да завърши транзитната процедура, а не
митническото учреждение, по отношение на което съществува възможността да се
превърне в такова. Ако се приеме
позицията на административно-наказващия орган, текстът на чл. 232а, ал. 1 от ЗМ
се обезсмисля напълно, защото винаги митническото учреждение, в което
несъответствието е установено, ще бъде компетентно, защото именно то ще се е
превърнало и в получаващо митническо учреждение. Която позиция обаче се
опровергава напълно и категорично от съществуването на текста на чл. 232а, ал.
1 от Закона за митниците.
Липсата на
компетентност опорочава цялото административнонаказателно производство, което представлява
съществено процесуално нарушение и се явява достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление и съответно на съдебното решение, с което същото е потвърдено.
По отношение
на разноските:
При този
изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН съдът следва да се
произнесе по искането на касационния жалбоподател за присъждане на
съдебно-деловодни разноски, включващ заплатен по банков път адвокатски хонорар в
размер на 3 152.78 лева с ДДС по представени фактура от 13.01.2020г. и
платежно нареждане от 17.01.2020г.
Предвид
направеното възражение от процесуалния представител на ответника в настоящото
производство за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът
съобрази следното:
Според чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента. Размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г., ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Настоящият казус попада в приложното поле чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г., съгласно който за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 10 000 лв.
до 100 000 лв. минималното възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над
10 000 лв. В случая наложеното имуществено
обезщетение е в размер на 34 955.33 лева, на каквато сума възлиза и наложената
имуществена санкция. Или общият материален интерес е 69 910.66 лева, при което
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 2 627.32 лева,
която сума е посочена в представената фактура като данъчна основа, тоест следва
да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Предвид
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г., според който текст, за
нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба
е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС,
следва да се приеме, че платеният ДДС също подлежи на обезщетяване.
В случая Агенция
„Митници“ е със статут на юридическо лице и тя следва да бъде адресат на
задължението по възстановяване на направените съдебно-деловодни разноски от
касационния жалбоподател, доколкото нейната териториална дирекция „Южна морска“
няма подобно правно качество предвид чл. 7 от ЗМ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 176
от 28.11.2019г., постановено по АНД № 712/2019г. по описа на Районен съд -
Свиленград, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 1225/2019г., издадено на 25.09.2019г. от Т.Б.Г.- и. д.
заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „ДИСКОРДИА“ АД, ЕИК : *********, седалище и адрес на
управление: гр.С. 1528 , бул.“Искърско шосе“ 7, Търговски Център Европа, Сграда
1, ет.3, представлявано от Х. Н. Х. – изп. директор, направените по делото
разноски в размер на 3 152.78 лв. (три хиляди сто петдесет и два лева и 78
ст.).
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.