№ 123
гр. Ямбол, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500258 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П.С.А. от гр.***, с ЕГН **********, със съдебен
адрес за призоваване: гр.***, ул.***№**, ет.*, кантора***, чрез пълномощника си адв.Ж.А.,
против решение № 260310/08.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 3202/2020 г по описа на
ЯРС, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.А. с ЕГН ********** от гр.***,к-
с***бл.**,вх.**,ап.**, против Община Ямбол, представлявана от Кмета В. Р., иск с правно
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, да бъде осъдена община Ямбол да заплати на П.С.А. сумата
от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинените и
болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното и заплащане като неоснователен; осъжда ищцата да
заплати на ответника 100лв. юриск. възнаграждение.
Решението се обжалва като неправилно поради неговата незаконосъобразност,
необоснованост, постановяването му при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и непълнота на доказателствата. Излагат се съображения, че ЯРС е
направил необоснован и незаконосъобразен извод, позоваващ се на „признания" от страна
на ищцата, че със съгласието й да ползва услугите на рехабилитатора Т.К. я била
„овластила" да извършва фактически действия, въпреки че последната не била запозната с
диагнозата й и извършвала такива без наблюдение и ръководство на лекар-физиотерапевт.
Възразява срещу приетото от ЯРС, че това „съгласие" на ищцата изключва
1
противоправността на предприетите от рехабилитатора действия при или по повод
извършваната работа и излага съображения, че съдът не е съобразил с представените от
ответника писмени доказателства /лист за извършени дейности от рехабилитатора Т.К. през
м.февруари 2020 г., писменото становище на рехабилитатора /трето лице Т.К./, както и с
факта на притежаваните от К. знания в областта на медицината, съответно липсата у ищцата
на специални знания в областта на медицината. Възразява срещу приетото от ЯРС, че по
делото не били ангажирани доказателства относно конкретния начин на причиняване на
вредата и излага съображения. Възразява, че ЯРС е коментирал СМЕ едностранно и въпреки
заявеното от в.л. д-р С., че не притежава специални знания, за да даде обективен и
компетентен отговор на поставените му въпроси, е отказал назначаване на нова повторна
СМЕ, в състава на която да бъдат включени лекари ортопед и невролог като така лишил
ищцата от доказателства относно и другата получена от нея вреда, а именно счупване и на
две ребра. Възразява, че ответникът не е оборил презумпцията за вина. По делото не се
установило община Ямбол да е ангажирала лекар с необходимата екпертиза да консултира и
предписва адекватни на здравословното състояние на ползвателите на услугите процедури,
какъвто е било нужно да има по проект. Излага, че това също е аргумент за наличие на вина
от страна лицата, ангажирани при изпълнение дейностите по проекта за преценка на
помощта, от която се нуждае ползвателя, без тя да доведе да влошаване на състоянието му.
Моли ЯОС да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на
първостепенния съд като неправилно и реши спора по същество като уважи исковата
претенция и присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл.З8, ал.2 вр ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от община Ямбол,
чрез юриск В.-Х.. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на жалбата
и съображения, че обжалваното решението е правилно. Оспорва искането за назначаване на
повторна СМЕ. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и
потвърди обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. въззивница се представлява от адв.А., която поддържа въззивната жалба и моли
да бъде уважена. Въззиваемата страна се представлява от юриск.В.-Х., която оспорва
жалбата и моли обжалваното решение на ЯРС да бъде потвърдено. Третото лице-помагач К.,
редовно призована, не се явява.
Пред първата инстанция производството по делото е образувано по искова молба от
П.С.А. от гр.*** против Община Ямбол, с искане да бъде осъдена ответната община Ямбол
да и заплати сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от причинете й
болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното й заплащане. В исковата молба се твърди, че през
2017 г. ищцата е претърпяла операция в Гърция по повод заболяване на гръбначния стълб,
като след операцията ищцата се обездвижила от кръста надолу, поради което походката й и
самообслужването били невъзможни. От извършена експертиза на нейната
работоспособност е установена 95 % трайно намалена такава. На 01.11.2019 г. ищцата била
2
включена в проект „Социален патронаж" на Община Ямбол, по който през м.02.2020 г. на
ищцата била изпратена като рехабилитатор Т.К., която уведомила ищцата, че до сега е
извършвала физиотерапевтични услуги под ръководството на лекар физиотерапевт, какъвто
в момента нямало. На четвъртото й посещение на 25.02.2020 г. в процеса на извършване на
упражнения г-жа К. паднала върху ищцата, при което ищцата усетила три изпуквания, но г-
жа К. отвърнала, че няма счупване и продължили с упражненията. След 2 дни десният крак
на ищцата започнал да се подува и тя посетила съдов хирург - д-р Р.. От прегледа станало
ясно, че има тромб и й била назначена терапия. След около седмица отока спаднал, при
което се видяло, че кракът й е изкривен като лодка. Направена била снимка, при което било
констатирано счупване на подбедрицата в дясно. Предложена й била операция, но
впоследствие установила, че същата е много рискова. За всичко това ищцата уведомила
Неда Б., която била ръководител на проекта, след което й отговорили от ответната община,
че тя отпада от проекта. На 06.05.2020 г. на ищцата отново била направена рентгенова
снимка, при което установила, че освен счупването на подбедрицата на десния крак се
констатира и счупване на две ребра. Твърди се, че в резултат на причинените на ищцата от
Т.К. по повод изпълнение на функциите й на рехабилитатор увреждания ищцата търпи
силни болки, както от счупването, така и от влошаването на предходното й заболяване.
Болките й продължавали и към настоящия момент, като не се повлиявали от медикаменти.
На основание изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба, ищцата
претендира от съда да постанови решение, с което да осъди община Ямбол да и заплати
сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинете й
болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното й заплащане.
В отговора на исковата молба от ответника искът се оспорва изцяло по основание и
размер, оспорва се твърдението, че рехабилитаторката е причинила твърдените в исковата
молба увреждания. Сочи се, че личният асистент на ищцата при осъществяване на
асистентската грижа извършва голям обем от грижи и дейности, в т.ч. и такива свързани с
преместване и други движения на крайниците, при които биха могли да бъдат причинени
посочените в исковата молба увреждания на лицето. С оглед възрастта и общото
здравословно състояние на майката на ищцата се поставя под съмнение нейната способност
да се грижи адекватно за ищцата, доколкото тя самата се нуждае от допълнителни грижи.
Поддържа се, че от посочената в исковата молба дата на евентуалното увреждане на ищцата
до установяване на самото увреждане е изминал сравнително дълъг период от време, в който
всяко лице, което полага каквито и да е грижи, в т.ч. и синът и майката на ищцата би могло
да е причинило увреждането. Възразява се, че не се установява безспорно уврежданията да
са причинени от рехабилитатора при или по повод изпълнението на неговата работа. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищцата обезщетение.
От третото лице - помагач на ответната страна -Т. Д. К. е постъпил отговор
/обяснение/, с който се признава, че е била изпратена да провежда рехабилитация по проект
за социална грижа от Община Ямбол при ищцата. Твърди, че процедурите, които е
3
провеждала се състояли в лек повърхностен масаж на долни крайници и ищцата е била
доволна от нейната работа. Твърди, че не е имала друг такъв случай, в който да бъде
обвинявана в неправилен подход или рехабилитация. На 25.02. при поредното посещение
ищцата си била облякла черна фланелка - тениска и й казала, че иска да й бъдат раздвижени
ръцете и гърба, при което К. изпълнила желанието на ищцата. По време на гимнастиката,
която била елементарна без напрежение ищцата казала: „Чу ли? Нещо изпука?", след което
К. прекратила с упражненията. Нито тя, нито ищцата разбрали от къде идва това пукане. К.
отрича да е падала или лягала върху ищцата. На следващото й посещение на 27.02. ищцата
нищо не споменала за фрактура. Отново й бил направен масаж на краката, твърди, че
нямало индикация за счупване, посиняване, оток на краката, нарушение на костта на
подбедрицата. Твърди, че ищцата нямала оплаквания. На 04.03.2020 г. ищцата й позвънила
по телефона и казала, че медицинската сестра се съмнява за фрактура, при което К. се
обадила на Б. като в нейно присъствие ищцата три пъти звъняла на Б. и отправила заплахи
към общината. Посещенията на К. при ищцата били преустановени.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение
и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че ищцата е била включена в проект „Патронажна грижа
за възрастни хора и лица с увреждания" въз основа на подадено от нея до ответната община
заявление, а и това се установява от приетите по делото писмени доказателства. Безспорно
е, че за процесния период месец февруари 2020 година третото лице помагач на ответника -
Т. Д. К., е била определена за рехабилитатор на ищцата. Видно от представения работен
график на Т. Д. К., рехабилитатор, за периода 24.02.2020г. - 29.02.2020г., П.С.А. е записана,
а видно от листа за извършени социални дейности за П.С.А. от рехабилитатор Т. Д. К.,
последната е извършвала на ищцата-въззивница масаж на долни крайници и пасивна ЛФК,
дихателна гимнастика на 25.02.2020г. и на 27.02.2020г..
Видно от приетите ЕР на ТЕЛК №2257/07.07.2017г. и № 2093/06.06.2019 г. ищцата
има 95 % т.н.р. с чужда помощ, страда от ДОЛНА ВЯЛА ПАРАПАРЕЗА В ТЕЖКА
СТЕПЕН ДО ПЛЕГИЯ В ДЯСНО, НА БАЗАТА НА ТОРАКАЛНА МИЕЛОПАТИЯ ОТ ТН4
ДО ТН8 (ЯМР данни от 27.12.2016г.) като е посочено, че е обездвижена от кръста надолу, в
тежко общо състояние, не поддържа поза, походка и самообслужване са невъзможни
самостоятелно. Посочено е, че състоянието е след ламинектомия от ТН4 до ТН8 - операцията
е извършена в Гърция.
По искане на ищцата по делото пред първоинстанционния съд е разпитан в
качеството на свидетел И. З. А. - неин син, който сочи, че е личен асистент на майка си
(видно от приетото по делото тристранно споразумение от 24.09.2019 г.) и знае, че майка му
е била посещавана от рехабилитатор, но той не е присъствал на тези посещения. Знае, че
при провеждане на процедури от рехабилитатора тя е седнала на крака на майка му и от там
се е чуло изпукване. На инцидента присъствала баба му, но тя починала. От баба си чул
какво се е случило. Рехабилитаторката изправяла майка му от кръста нагоре чрез дърпане на
ръцете. Налагала се операция, но била много рискова и не я направили. За майка му се
4
грижили както самият свидетел, така и неговата баба преди да почине. Грижите на
свидетеля за ищцата се изразявали в ежедневно закупуване на лекарства, почистване на
помещенията, водене на лекар, на прегледи, смяна на медикаменти. Извършвал и движения
някакви на крайниците и при качването в количка. Участвал в миене и къпане. Докато била
жива баба му също помагала. Сега за майка си се грижел той и нейна братовчедка.
Показанията на разпитания свидетел - син на ищцата, съдът преценя по чл.172 от ГПК, с
оглед на другите доказателства и отчитайки възможната му заинтересованост.
Видно от заключението на вещото лице по назначената, изслушана и приета от ЯРС
съдебно медицинска експертиза, на 04.03.2020 г. е било диагностицирано счупване на две
кости на подбедрицата /малък и голям пищял/ на десния крак на ищцата А., в тяхната горна
трета, с видима дислокация между проксималните /горните/ и дистални /долните/ костни
фрагменти, определена при прегледа от специалист ортопед-травмотолог, извършен на
15.07.2020 год. като рекурвация /горния фрагмент е дислоциран напред, а долния назад,
образувайки ъгъл отворен напред/. На представените копия на рентгенографии се
установяват изразени хипотрофични промени на меките тъкани на десния крак и значително
изразена остеропороза. Според в.л. описаното счупване на двете кости на подбедрицата на
десния крак на ищцата е възможно да се получат в резултат на удар или натиск в тази
област. Предвид тежките остеопоротични изменения на костите такова счупване е напълно
възможно да се получи и по други механизми, свързани с невнимателно извършване на
движения и манипулации в травмираната област с прилагане на незначителна сила. Относно
счупването на две ребра от гръдния кош в материалите по делото не се откриват обективни
данни за диагностицирано такова увреждане. На рентгенографиите, направени на 04.03.2020
год. не се установява образуването на клаус, което свидетелства за сравнително малка
давност на травмата. В.л. отбелязва, че предвид тежките дегенеративни изменения на
костите репаративните процеси при ищцата са значително забавени. В.л. заключава, че това
компрометиране на оздравителните процеси се потвърждава и от приложените
рентгенографии, направени на 29.01.2021 г. Продължителността на оздравителния процес е
строго индивидуална и се влияе и определя от редица външни и вътрешни фактори.
Обичайните осреднени срокове, за които такъв тип увреждане отзвучава, са 7-8 месеца при
нормален ход на оздравителните процеси. В.л. заключава, че тежките дегенеративни и
остереопоротични изменения на костната система на ищцата компрометират значително
костното срастване и съществува вероятност такова да не настъпи напълно. Сочи, че в
материалите по делото не се откриват данни за проведени специализирани медицински
дейности, свързани с фрактурата на двете кости на подбедрицата на десния крак. В.л.,
имайки предвид че ищцата е инвалид в резултат на дегенеративни промени в гръбначния
мозък, представени клинично с долна вяла пареза в тежка степен до плегия в дясно,
липсващи коленни и Ахилови рефлекси двустранно, хипестезия до анестезия по
проводников тип под ниво Th8, с инконтиненция на урина и изпражнения, не поддържа
поза, походка и самообслужване невъзможни самостоятелно, заключава, че счупването на
двете кости от подбедрицата на десния крак не е довело до затрудняване на движението му,
поради неговата пълна парализа и преди получаване на увреждането, че увреждането води
5
до затрудняване и промяна на провежданите рехабилитационни дейности, че поради липсата
на сетивност ищцата не е изпитвала болки. В.л. заключава, че увреденото общо състояние на
ищцата, констатирано при извършването на предходните медицински прегледи и дължащо
се на основното и заболяване не е било повлияно в значителна степен от счупването на
двата пищяла от подбедрицата на десния й крак.
Пред ЯОС е назначена повторна СМЕ с в.л. А. И. - ортопед, който след като се е
запознал с материалите по делото и лично извършил преглед на ищцата, направена ро-
графия на 08.11.2021г., заключава, че при съпътстващото неврологично заболяване,
придружено с нарушена смутена инервация на мускулите на долните крайници, с тяхната
инактивитетна хипотрофия и съпътствуващата забавена циркулация и нарушена съдова
трофика на меки тъкани и кости е неизбежна и прогресираща остеопороза, остеолиза и
намалена костна плътност и регенерация на костите. Това обуславя крехката костна
структура, изтънелия кортикален външен слой на тръбестите кости и тяхната лесна
чупливост. Характерно за тези кости е настъпването на фрактури при минимални травми. В
случая П.А. съобщава, „....че сякаш е чула изщракване при падането на рехабилитаторката
върху нея". След няколко дни е забелязан оток, а доста по-късно и деформация. Типа на
фрактурата, вида на деформацията и лекотата при която е настъпила, при наличната
крехкост и чупливост на костите предполага, че фрактурата би могла да бъде предизвикана
от натиск, някакъв удар, повдигане или сваляне на долния крайник. По данни на ищцата,
това е настъпило в определения момент на 25.02.2020 г. след сядане, падане на
рехабилитаторката върху крака й. Според в.л., механизмът на травмата, описана от ищцата,
отговаря на настъпилата деформация. В.л. изказва предположение, че до установяването на
злополуката - 04.03.2020 г. са изминали няколко дни и при ежедневното обслужване на
болната биха могли да се извършват многократно действия от майката и обслужващите я
близки, като посочва възможни механизми на настъпване на фрактурите на долния крайник:
натиск върху крайника, повдигането му нагоре или рязко спускане на подбедрицата надолу
от леглото, които също са напълно достатъчни да доведат до същото. В.л. установява, че не
е открило в Архива на ро-графично отделение ро-графия на П.А. от 04. до 08.05.2020 г. Не
била открита търсената ро-графия от 06.05.2020 г. в дейността на болничното ро-отделение.
В.л. констатира, че не е проведена ро-графия на лицето в този период, че няма доказателства
по отношение на посочените фрактури на ребра.
В.л. прави извод от приложените ро-графия на 04.03.2020 г., че фрактурата е
настъпила скоро. Излага, че това понятие за прясна фрактура, при наличието на остеопороза,
е твърде относително. За скорошна фрактура 2-5 дни определящи фактори са: оток, хематом,
патологична подвижност и болки в покой при наличната деформация или при движение,
както и ро-данни за прясна фрактура - с остри ръбове на фрактурните участъци, каквато е
ро-картина от 04.03.2021 г.. При патологичните остеопоротични фрактури дълго време ро-
образ може да изглежда като скоро настъпила фрактура. Консолидацията на фрактурата
настъпва сравнително по-бавно - в рамките на 4-5 месеца и много често се получават т.нар.
псевдоартрози - лъжливо срастване, лъжлива става в костта. Към датата на
6
освидетелствуването 03.11.2021 г. и контролната ро-графия на 08.11.2021 г. е налице пълно
вторично костно срастване, с натрупване на костен калус /костна материя около
фрактурата/. Това определя и трайно настъпилата ладиевидна деформация в горната част на
дясна подбедрица, както и контрактурата на меките тъкани около коленна става.
Общоприетият срок за отзвучаване на такова увреждане е в зависимост от приетия начин на
лечение, от възрастта и метаболитните възможности на организма и от активността на
пациента и неговото отношение към оздравителния процес. В.л. установява, че в конкретния
случай оперативната стабилизация и откритото наместване биха могли да постигнат костна
консолидация за 2-3 месеца. При консервативно поведение - т.е. наместване на фрактурата и
имобилизация - каквато при ищцата е с най-малко рискове, то зарастването би могло да се
осъществи до 4-я - 5-я месец. В случая не е проведено и това. На 25.03.2020 г. - д-р Р. е
изписал имобилизационна ортеза, но тя не е била монтирана и всъщност може да се каже, че
лечение не проведено. Фрактурата е зарастнала разместена, в лоша позиция, но все пак е
настъпило вторично костно срастване. В.л. посочва, че от това дали фрактурата е лекувана -
оперативно или консервативно, зависи възможността рано или по-късно крайникът да се
раздвижи и натоварва. В случая при ищцата това е невъзможно. Тя настоява да бъде
извършена оперативна интервенция за да бъде изправена костта. В.л. казва, че това не би
повлияло на общото й състояние, не би позволило изправяне на крака, дори не би позволило
да движи долния крайник, поради наличието на парализа на крайника. Евентуална операция
би била самоцелна, придружена с много рискове за нея. Още повече, че на ро-графията от
08.11.2021 г. е видна и стара фрактура в горния край на дясното бедро. Целта на лечението
при ортопедично заболяване или травматични увреждания е да върне пациента във
възможно най-близко състояние до това, което е бил преди травмата, т.е. да няма болките,
обездвижеността, да способства за по-ранно раздвижване, изправяне, ходене и
самообслужване. В.л. заключава, че в случая П.А. не би могла да възвърне активността и
движенията си от такова лечение. Болки в обезчувствения си крайник тя не е имала.
Движения не е могла да извършва. Раните по контактните зони в леглото трудно зарастват
от залежаването. Единственно внимателните грижи и обслужването й са най-доброто
лечение. Заедно с гимнастиката и пасивните движения на долните крайници ще
предотвратят образуването на нови рани и поддържане на пасивния тонус на
хиподинамичната денервирана периферна скелетна мускулатура.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е основателна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на
първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД.
Според чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Обезщетение
7
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането
(чл.51, ал.1 от ЗЗД).
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958г.; ППВС 7/1959г.)
отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителя на
определена работа, ако изпълнителят на работата - физическо лице, е извършил виновно
противоправно деяние (чл.45 от ЗЗД) и е налице причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и последвалата вреда.
Според чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване
на противното.
За възникване отговорността по чл.49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки:
1. вреди, причинени на пострадалия (ищеца); 2. вредите да са причинени от лице, на което
отговорният по чл.49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа; 3. Вредите са причинени при или по
повод изпълнението на работата, възложена от ответника; 4. Работникът да има вина за
причинените вреди. По делото е установено, че на ищцата е диагностицирано счупване на две
кости на подбедрицата /малък и голям пищял/ на десния крак в тяхната горна трета, с
видима дислокация между проксималните /горните/ и дистални /долните/ костни фрагменти,
определена при прегледа от специалист ортопед-травмотолог, извършен на 15.07.2020 год.
като рекурвация /горния фрагмент е дислоциран напред, а долния назад, образувайки ъгъл
отворен напред/. По делото е установено, че ищцата страда от неврологично заболяване,
придружено с нарушена смутена инервация на мускулите на долните крайници, с тяхната
инактивитетна хипотрофия и съпътствуваща забавена циркулация и нарушена съдова
трофика на меки тъкани и кости, и прогресираща остеопороза, остеолиза и намалена костна
плътност и регенерация на костите. Това обуславя крехката костна структура, изтънелия
кортикален външен слой на тръбестите кости и тяхната лесна чупливост. Счупването на
двете кости на подбедрицата на десния крак на ищцата е получено в резултат на удар или
натиск в тази област. В.л. И. дава заключение, че механизмът на травмата, описан от
ищцата, отговаря на настъпилата деформация. Макар по-нататък в.л. да посочва, че при
обслужването на ищцата биха могли да се извършват действия от обслужващите я близки,
които биха могли също да доведат до фрактура, съдът намира, че по делото е доказано, че
полученото от ищцата увреждане е резултат от действията на третото лице - помагач на
ответника. В писмения отговор обяснения, дадени от самото третото лице - помагач на
ответника, пред първоинстанционния съд се съдържа признание от нея за факта, че е
провеждала рехабилитация на ищцата по възлагане от ответната община на процесната дата
- 25.02.2020г., както и че по време на рехабилитацията ищцата казала, че нещо изпукало и
рехабилитаторката прекратила с упражненията. Също от показанията на разпитания
свидетел - син на ищцата, които съдът преценя по реда на чл.172 от ГПК, с оглед на другите
доказателства и отчитайки възможната му заинтересованост, се установява, че няколко дена
след това коляното на майка му се подуло, което е един от първите признаци за фрактура на
кост. Косвено от показанията му се установява и начина и механизма на увреждането.
8
Обстоятелството, че фрактурата е диагностицирана в началото на м.март 2020 г., на
04.03.2020г., като настъпила скоро, не опровергава горния извод на съда, предвид наличието
на остеопороза у пострадалата, при която съгласно заключението на в.л. дълго време
рентгеновия образ може да изглежда като скоро настъпила фрактура. При нормален ход на
оздравителните процеси такава фрактура отзвучава за 2-3 месеца при оперативна
стабилизация, а при наместване и имобилизация - за 4-5 месеца. В случая фрактурата е
зарастнала разместена, в лоша позиция, тъй като оперативното лечение като изключително
рисково за живота на пострадалата с оглед нейното състояние, то не е било предприето и
лечение не е проведено. В.л. прави заключение, че пострадалата не е имала болки в
обезчувстения си крайник и че не би могла да възвърне активността и движенията на същия,
тъй като още преди процесното увреждане тя не е можела да извършва движения с него.
Това е така поради заболяването на гръбначния мозък и състоянието след ламинектомия от
ТН4 до ТН8, установени с експертните решения от ТЕЛК, приети по делото. Съдът счита, че
с причиненото на ищцата от рехабилитаторката увреждане е нарушен телесния интегритет
на първата и макар да е нямала болкови усещания, тя е страдала, изпитвала е неудобства и
страдания от причинените и затруднения, трябвало е да бъде преглеждана в Спешен център,
да й бъде направена снимка.
С оглед притежаваните от третото лице - помагач на ответника, знания като
рехабилитатор тя е трябвало да предвиди и допусне настъпването на такава вреда, още
повече, че се е запознала с експертно решение, където пише, че има остеопороза, видно от
направеното от нея признание в о.с.з. на 16.06.2021г. пред ЯРС. С действията си
рехабилитаторката е трябвало да не вреди на ищцата. В този смисъл основателно е
възражението на въззивницата, че неправилно ЯРС е приел, че съгласието на ищцата да
ползва услугите на тази рехабилитаторка изключва противоправността на предприетите от
последната действия.
При определяне размера на неимуществените вреди, с оглед принципа за
справедливост, визиран в нормата на чл.52 от ЗЗД, съдът съобразява всички гореизложени
обстоятелства относно вида, характера, продължителността, интензитета на търпените
неимуществени вреди, възрастта на пострадалата (58 години към момента на увреждането)
нейното увредено здравословно състояние към същия момент, при отчитане и на
обществено-икономическите условия в страната към датата на увреждането - 25.02.2020 г. С
оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на
обезщетението за претендираните неимуществени вреди възлиза на сумата 8 500 лв.
Уважаването на иска в по-голям или по-малък размер би довело до несъответствие на
обезщетението с действителния размер на моралните вреди и несъобразяване с обществения
критерий за справедливост. Обезщетението се присъжда със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда - 01.12.2020г., до окончателното изплащане.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с
която искът срещу ответната община е отхвърлен до размера на сумата от 8500 лв. и да се
потвърди в частта, с която претенцията е отхвърлена за разликата до целия предявен размер
9
от 25 000 лв..
С оглед изхода на делото на адвоката на въззивницата-ищца, осъществяващ правна
защита - адв. Ж.А. от ЯАК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на по 755лв. за всяка инстанция, определено
по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1/200 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да й заплати.
Въззиваемата страна също е направила искане за присъждане на разноски за
производството, което следва да бъде уважено предвид отхвърлената част от иска.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от
съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което
въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата община.
Въззиваемата страна следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на ЯОС държавна такса от 340 лв. и 300лв. разноски за вещо лице.
Решението се постановява при участието на третото лице - помагач на ответника Т.
Д. К. от гр.***,ж.к.***№**, вх.*,ап.*
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Отменя решение № 260310/08.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 3202/2020 г по описа
на ЯРС, в частта, с която предявеният от П.С.А. с ЕГН ********** от гр.***,к-
с***бл.**,вх.**,ап.**, против Община Ямбол, иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е отхвърлен до размера на
сумата 8500лв., и вместо това постановява:
Осъжда община Ямбол, на основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати на П.С.А. с
ЕГН ********** от гр.***,к-с***бл.**,вх.**,ап.**, обезщетение за неимуществени вреди от
причинените и страдания от счупване на дясна подбедрица, в размер на 8500лв., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 01.12.2020г., до
окончателното изплащане.
Потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.49 вр. с
чл.45 от ЗЗД е отхвърлен за разликата до предявения размер на сумата 25000 лв.
Осъжда община Ямбол да заплати на адв.Ж.П. А. от ЯАК, адвокатско
възнаграждение за двете инстанции в размер на сумата общо 1510 лв.
Осъжда, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, община Ямбол да заплати по сметката на
ЯОС държавна такса и разноски за производството в размер на сумата 640 лв.
10
Осъжда въззивницата П.С.А. с ЕГН ********** от гр.***, да заплати на община
Ямбол 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на ответника Т. Д.
К. от гр.***,ж.к.***№**, вх.*,ап.*
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11