РЕШЕНИЕ
№ 15484
гр. София, 11.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110145110 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „С” АД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: гр. С против М. В. К., с адрес: гр. С.
Ищцовото дружество твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №69355/2021 година по описа на Софийски
районен съд, ответникът М. В. К. е постановено да заплати на „С“ АД сумата от 8 296.56 лв.
- задължения за доставена и потребена вода за периода 30.04.2019 - 28.07.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на 1 подаване на заявлението до изплащане на задълженията,
мораторна лихва в размер на 569.61 лв. за периода 31.05.2019 - 28.07.2021 г. и разноски по
делото.
Твърди се, че ответницата е депозирала възражение, поради което с разпореждане на
съда на „С“ АД е указано, че на основание чл. 415 от ГПК, може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Твърди се, че на основание Заповед № 7700-6/25.02.2013 г. на Кмета на СО район
„Искър“, ответникът е наемател на процесния имот - общинска собственост, находящ се на
адрес: гр. С, считано от 25.02.2013 г., респ. титуляр на партидата, открита за процесния имот.
Сочи се, че според разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба № 4), „получаването на В и К услуги се осъществява
при публично известни общи условия“, като съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „С“ АД, „потребител може да бъде и
наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги - за времето на наемното
правоотношение. Твърди се, че видно от цитирания текст от Общите условия, ответникът в
качеството си на наемател на процесния имот се явява „потребител“ на В и К услуги за
имота в рамките на процесния период и в тази връзка между него и „С” АД съществуват
1
облигационни отношения, с предмет предоставянето на ВиК услуги до имота на
горепосочения адрес.
Твърди се, че цитираните общи условия са приети по реда на относимата нормативна
уредба и одобрени от съответния регулаторен орган, като за процесния период са действали
влезлите в сила на 28.08.2016 г., Общи условия за предоставяне на ВиК услуги (Общи
условия). Общите условия са общодостъпни на следния интернет адрес:
http://www.sofivskavoda.bg/SVDocuments/Obshti%20uslovia2Q16.pdf. Твърди се, че в
информационния лист, попълнен от ответницата К. във връзка с прехвърлянето на
партидата, открита за имота на нейно име, М. К. е посочила, че е наемател на жилището -
общинска собственост и го обитава заедно с четирите си деца или общо петима ползватели.
Сочи се, че въз основа на горецитираната настанителна заповед и попълнения от
ответницата информационен лист за ап. 74, подаден до „С“ АД, е открита индивидуална
партида с титуляр М. В. К.. Твърди се, че за процесния период, сумите за доставените и
потребени в имота ВиК услуги, са начислявани по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 „на
база“ брой потребители в имота, поради изтекла метрологична проверка на индивидуалните
водомери, монтирани в процесни апартамент. Аналогична е и разпоредбата на чл. 23, ал. 5
от Общите условия на „С“ АД. Сочи се, че по партидата на имота с клиентски номер
********** е открита договорна сметка **********, отнасяща се за просрочените
задължения на ответника, в размер цената на настоящия иск. Твърди се, че „С“ АД на
основание чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./) във вр. с чл. 31 от Общите условия редовно е издавало
ежемесечни фактури за потребените и начислени В и К услуги в процесния имот, чиято
стойност за периода 30.04.2019 - 28.07.2021 г. не е платена и възлиза на 8 866.17 лв., от които
8 296.56 лв. - главница и 569.61 лв. - лихва.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „С” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. С и М.
В. К., с адрес: гр. С, че съществува вземане на „С” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н .... чрез юрисконсулт П. И., *****@************.** и М. В. К., с
адрес: гр. С дължи сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 23469/27.12.2021 година, издадена по ч.гр.дело №
69355/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 8 866.17 лв. от
които 8 296.56 лв. - главница за периода 30.04.2019 - 28.07.2021 г., ведно със сумата от 569.61
лв. - мораторна лихва за забава на дължимите суми за периода 31.05.2019 - 28.07.2021 г.,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 2.12.2021
година до окончателното изплащане на сумата, които суми са дължими във връзка с
доставена вода и ВиК услуги за имот с административен адрес - град С , клиентски номер
**********, договорна сметка **********.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски пред заповедния и исковия съд.
С отговора на исковата молба ответникът М. К. оспорва основателността на исковата
претенция.
Твърди се, че процесната сума е начислена без законово основание за това и в
нарушение на Общите условия на ищеца. Твърди се, че при отчитането на общия и
индивидуалните водомери на процесния адрес, ищецът не е спазил разпоредбите на Наредба
№ 4 чл. 32, ал. 3 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, поради което липсва основанието за
начисляване на процесната сума. Твърди се, че не е било поставяно съобщение кога ще се
отчитат водомерите и не е правен и регулярен отчет. Ответникът оспорва данните, въз
основа на които са начислени процесните суми, като формирани по показания на не
сертифицирано средство за търговско измерване (СТИ)- водомер, който не отговаря на
изискванията на Закона за измерванията, обслужващ етажната собственост и преди
сключването на договори с отделните етажни собственици. Оспорва се методиката, по която
2
е определен размерът на задължението за процесния период.
Твърди се от ответника, че за периода от монтирането на общия водомер до сега между
потребителите в сградата е разпределена произволно посочено, а не реално потребено
количество вода, чието количество е невъзможно да бъде потребено, а стойността й е
неправилно изчислена. Твърди се от ответника, че не е отказвал осигуряване на достъп на
длъжностно лице на оператора до водомера. Твърди се, че не са изготвени протоколи,
подписан от длъжностно лице на ищеца и потребителя, какъвто протокол не е представен с
исковата молба за отказ на достъп до имота.
С отговора на исковата молба се твърди, че процесната сума е недължима, защото
същата е погасена по давност. Твърди се от ответника, че сумата е реално недължима от
него, тъй като не са представени доказателства за реално потребена услуга, не са
представени карнети за отчет на водата съгласно законодателството и общите условия на
ищеца, не са представени доказателства за годен уред за търговско измерване (водомер), не
са представени необходимите документи дори за установяване че сградата е водоснабдена.
Твърди се, че няма доказателства, че ВиК операторът е предоставил качествена услуга.
С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените искови претенции и се
присъдят разноски на ответника.
За ищеца, редовно призован, в съдебно заседание не се явява законен или
упълномощен представител.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
По делото е приложено ч. гр. д. № 69355/2021 г. по описа на Софийски районен съд, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от ищеца срещу ответника на 02.12.2021 година. Издадена е била заповед за изпълнение на
парично задължение № 23469/27.12.2021 година за процесните суми, която е била връчена
на длъжника посочен в нея, лично.
В дадения от съда срок, ответникът е упражнил правото си да подаде възражение
срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право – в указания от съда срок по чл. 415, ал. 4 от
ГПК.
От приетата по делото като доказателство Заповед № 7700-6/27.2.2013 година се
установява, че по реда на Наредбата за условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на Столична община – ответникът М. К. и четирите й деца, общо
петима ползватели, е била настанена в общинско жилище с административен адрес – град С.
Доказва се, че за този имот при ищеца е регистрирана партида с клиентски номер
**********, договорна сметка **********.
Доказва се, че ви мота няма индивидуални водомери и не е извършван отчет на такива,
като начисляваното количество потребена вода и ВиК услуги е извършвано на база брой
живущи в жилището – на база петима потребители.
От заключението по съдебно техническата и счетоводна експертиза, съдът приема за
доказано, че начисления обем за доставяните ВиК услуги за период от 30.04 2019 година до
28.07.2021 година до процесния имот са начислени на „база“ за 5 ползвателя, поради липсата
на индивидуални измервателни уреди /водомери. В този смисъл и съгласно Общите условия
на „С“ , в сила от 13.07.2016 година, действащи през процесния период: „Чл. 25 (8) При
липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество
изразходвана питейна вода се определя както следва: 1. по 6 куб.м. при топлофицирано
3
жилище и по 5 куб.м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; (10) При сгради -
етажна собственост или при имоти с повече от един потребител след водопроводното
отклонение до поставянето на индивидуални водомери определените по реда на ал. 8
количества вода се завишават всяко тримесечие с 1,0 куб. м за всеки обитател.
В казуса за имота на „база“ за 5 ползвателя общото количество начислена вода за
процесния период 30.04 2019 година до 28.07.2021 година се равнява на е 1 615,561 куб.м. и
471,537 куб.м. от „общ водомер“ или общо 2087,098 куб.м.
Съгласно заключението на вещото лице в счетоводната част на заключението –
ищцовото дружество е издавало ежемесечно данъчни фактури. Вещото лице сочи и съдът
приема, за доказано, че начислените ВиК услуги са фактурирани на основание „Тип отчет –
БАЗА“, като издадените месечни фактури, които формират задълженията на М. К. към
ищеца, са на основание консумация, която е остойностена по действащите цени, определени
от КЕВР за съответния период.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани
в хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и по реда на
чл.422 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация:
- по иска за главница - чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 327, ал.1 от Търговския закон
във връзка с чл.318, ал.1 от същия.
- по иска за лихва - мораторна лихва чл. 422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна
вода по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост
върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената
продажна цена, продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за
отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество
на купувача, както и изпадането на ответника в забава, съответно размера на обезщетението
за забава.
Спорен по делото на първо място е въпросът за наличието на облигационно
правоотношение между страните.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
„потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
4
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
доказателства се налага извод, че ответникът М. К. има качеството на потребител на ВиК
услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 връзка с ал. 2, т.
2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., тъй като е установено по делото, при доказателствена
тежест, принадлежаща на ищеца, че същата е наемател на общински имот. В този смисъл и
по аргумент от чл. 2, ал. 3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „С“ АД, „потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение.“ Този извод
кореспондира и на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Наредба за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община,
съгласно която наемателите имат задължение да плащат наемната цена и консумативите и
носят отговорност за неизпълнение на тези си задължения.
В този смисъл възраженията на ответника за липса на облигационна връзка между него
и ищеца са неоснователни.
Съдът при анализа на доказателствата - настанителна заповед, информационен лист,
издадените фактури, заключението на вещото лице, е мотивиран да приеме за установено от
фактическа и правна страна, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
валидно облигационно отношение между ищеца и ответника по договор за доставка на ВиК
услуги през процесния период в претендирания от ищеца размер на задължението за
плащане.
Следва да се посочи, че заявеното от ответника възражение за настъпила погасителна
давност по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите е
неоснователно, доколкото с подаване на заявлението пред заповедния съд – на 02.12.2021
година е прекъсната давността, а претендираните суми касаят периода от 30.4.2019 година,
като при това не е изтекъл предвидения законодателно тригодишен погасителен давностен
срок.
Исковете на „С“ АД като доказани по своето основание следва да се уважат и като
доказани по размер с оглед установеното от съдебно техническата и счетоводна експертиза.
С оглед основателността на главния иск, се следва и основателност на претенцията за
лихва за забава по смисъла на чл.86 от Закона за задълженията и договорите. По силата на
чл.29, ал.2 от Общите условия действали в периода до 27.8.2016 година и по смисъла на
чл.44 от Общите условия, в сила след 27.8.2016 година – потребителите изпадат в забава
след като изтече 30- дневния срок за заплащане на задължението по издадените фактури. В
казуса не е необходимо изпращането на покана от кредитора – ищец, доколкото срокът кани
длъжника – така по аргумент от чл.84, изречение първо от Закона за задълженията и
договорите. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава в периода от 31.5.2019 година до
28.7.2021 година. С оглед на забавата върху главницата се дължи обезщетение за забава –
мораторна лихва в размер на 569,61 лева.
По разноските
С оглед изхода и по аргумент от чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и във връзка с т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 година, постановено по тълк.дело № 4/2013 година на
5
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски в исковото и
заповедното производство с настоящето решение. При това и като се има предвид, че съдът
приема исковите претенции за основателни в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски, съобразно уважения размер на същите.
Ищецът е доказал, че е сторил разноски като следва: заплатена държавна такса в
заповедното производство – 177,32 лева, пресъдено от заповедния съд възнаграждение за
юрисконсулт – 50,00 лева, заплатена държавна такса в исковото производство – 204,54 лева,
възнаграждение за юрисконсулт – 100,00 лева, заплатено възнаграждение за вещо лице –
700,00 лева. Общия размер на сторените от ищеца разноски е на стойност 1231,86 лева,
който следва да бъде пресъден според уважената част на иска в пълен размер.
С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318, ал.1 от Търговския закон и на основание чл.422 от
ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „С“ АД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление - гр. С и М. В. К., с адрес: гр. С, че съществува вземане на
„С” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Красно село“, .....,
.........и М. В. К., с адрес: гр. С дължи сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 23469/27.12.2021 година, издадена по ч.гр.дело
№ 69355/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 8 866.17 лв.,
от които 8 296.56 лв. - главница за периода 30.04.2019 - 28.07.2021 г., ведно със сумата от
569.61 лв. - мораторна лихва за забава на дължимите суми за периода 31.05.2019 - 28.07.2021
г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 2.12.2021
година до окончателното изплащане на сумата, които суми са дължими във връзка с
доставена вода и ВиК услуги за имот с административен адрес - град С , клиентски номер
**********, договорна сметка **********.
ОСЪЖДА М. В. К., с адрес: гр. С да заплати на „С“ АД, ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: гр. С сумата от общо 1231,86 лева, представляваща сторените общо - в
заповедното производство по ч.гр.дело № 69355/2021 година по описа на Софийски районен
съд и исковото производство по гр.дело № 45110/2022 година, разноски, съобразно уважения
размер на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила препис от решението да се изпрати и приложи по ч.гр.дело №
69355/2021 година по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6