№ 3906
гр. В., 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110114589 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Л. П. е сезирал РС В. с искова молба, предявена на 10.11.2023 г., уточнена с
допълнителна молба от 29.11.2023 г. против ответното дружество „С. К. - БДС „ ООД.
Исковата си молба ищецът е основал на следните твърдени факти и обстоятелства:
Л.П., в качеството му на потребител по смисъла на § 13 от ЗЗП и ответника, чрез
поделението му в гр. В., в качеството му на изпълнител, сключили Договор - поръчка за
изработка и монтаж на дограма от 11.11.2017 г. по утвърдени помежду им детайли за 27 бр.
отделни модули, които да се монтират на жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се
в поземлен имот с идентификатор *** /стар ***/ по КККР на гр. В., с актуален към момента
административен адрес: гр. В., ул. И. П. № * в гр. В..
По договора ищецът заплатил изцяло дължимото възнаграждение.
По силата на договора „С. К.-БДС" ООД следвало да изработи предварително
уточнени модули от бяла ПВЦ дограма със стъклопакети, система „К. 88++“ с обков „R.“ и
да я монтира, чрез негови монтажници на предвидените отвори по жилищната сграда.
Заради, т.н. скрити недостатъци, неправилен монтаж от тяхна страна, технологично
неправилно дюбелиране и използване на силно раздуваща се монтажна пяна, твърди ищецът
Л.П. , че се получили хоризонтални и вертикални деформации по профилите на отделните
модули, което довело до множество странични увреждания и затрудняване свободното
движение на отваряемите части.
Първоначално неправилния скрит монтаж на дограмата, а може би и неправилното
съединяване между отделните профили в сърцевината им, водели непрекъснато до поява на
1
недостатъци при експлоатация, които не били проявени към момента на първоначалния
монтаж, но се появили в последствие, проявявали се и към момента - при промяна на
метеорологичните условия, вкл. и към днешна дата и се изразявали в нарушено
функциониране на отваряемите части на отделните модули поради опиране един в друг на
профилите на неотваряемата и отваряемата част.
След забелязване на проблема,ищецът сочи , че незабавно уведомил и поканил
ответника да поправят работата си на 11.12.2018 г., като изпратил до ответника писмено
уведомление за появили се недостатъци изразяващи се в затруднено функционирането на
отваряемите части, вкл. на модул 5 по оферта към договор, който така и не бил поправен,
многократно вкл. и на място в офиса на ответника на адрес: гр. В., ул. Г. К. № *, ищецът
отправял покани да се извърши необходимата поправка, евентуално заплащане на разходите,
необходими за поправката.
Последната писмена покана до ответника, сочи ищеца , че била изпратена до
ответника на 04.09.2023 г., която той получил, но отново не отстранил проявилите се
недостатъци, като констатацията му била, че е невъзможно да се направи регулиране, а
следвало да се подмени целия модул 5 по оферта, което от своя страна щяло да бъде
свързано с разрушаване на вече изпълнени около модула строително-монтажни работи, като
предстенна обшивка от гипскартон, щпакловка, боя, което щяло да породи необходимостта
от новото йм полагане и почистване на замърсяванията.
Позовавайки се и и на нормата на чл. 265, ал. 3 ЗЗД, ищецът е заявил в исковата си
молба, че има право да предяви настоящето си искане в рамките на пет години от появата
на дефекта през декември 2018 г., който се проявил в рамките на гаранционния срок
също пет години по договор.
Съгласно чл. 21 Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, пояснява още ищеца:
когато през време на гаранционните срокове след въвеждането в експлоатация (ползване) на
строителния обект се появят скрити дефекти на строителния обект, споровете при
непостигане на съгласие се решават по съдебен ред.
С оглед на гореизложеното, ищецът е обосновал и правния си интерес от предявяване
на осъдителния си иск.
В уточнителната молба от 29.11.2023 г. ищецът е изпълнил дадените му указания,
като е видно, че повторя твърденията си за сключен договор за изработка между страните
от 11.11.2017 г., по см. на чл. 258 - 269 ЗЗД, пояснил е че предмет на договора са строителни
работи - изработване, доставка и монтаж на дограма по сцецификация Оферта 5.12.2017 г. -
неразделна част от договора, на 27 броя отделни модула, които да се монтират в предвидени
за това отвори на жилищна сграда с ид.№ ***. Наведено е твърдение, че ищецът е заплатил
определеното крайно възнаграждение в размер на 14 018 лв., а срокът за изпълнение бил
договорен до 19.1.2018 г. В т. 2 от уточняваща си молба ищецът отново е повторил
2
твърденията си, че скритите недостатъци не са появили веднага , че е уведомил
ответника неоднократно за тях а в т. 3 е посочил същността на т.нар.скрити
недостатъци и пояснил, че предявява окончателен иск с цена от 3750 лв.
В т.6 ищецът е посочил банковата сметка ,по която съгл. чл. 127, ал. 4 ГПК желае да
му бъде изплатена от ответника исковата сума, в т. 8 е описал и приложил заверено копие на
оферта от 5.12.2017 г. - неразделна част от договора от 11.11.2017 г., което моли да бъде
прието като писмено доказателство и в т. 5 е прецизирал искането си до съда:
Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на което
ответното дружество да бъде осъдено ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 3750 лв. за
заплащане на разходите, необходими за поправка на недостатъците , проявили се по работата
изпълнена във връзка с договор - поръчка за изработка и монтаж на дограма от 11.11.2017 г. ,
изразяващи се като последица в нарушено функциониране на отваряемата част по модули:
1,2,4,5,6,8,9,10,11,12,13,14,16,17,19,20,21,22,23,24,25,26 .
Обективирано е искане в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените пред
настоящата инстанция такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.
Изрично е отправено искане делото да се гледа без участието на ищеца.
В подкрепа на искането си ищецът е направил доказателствени искания .
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „С. К.-БДС“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Т.“, ул. „В. м. „ № **, представлявано от
Управителя Б. Д. С., чрез пълномощника адвокат И. В. - ВАК, със съдебен адрес : гр. В., ул.
„Х. С. С.“ **, ет.*, ап.*.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило предявения против него
иск за заплащане на сумата от 3750 лева по основание и размер.
1.В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за подсъдност на
делото, като счита, че делото е подсъдно на Софийски районен съд , като местно
компетентен съд, съгласно правилата на чл. 108, ал.1 ГПК, тъй като ответното дружество е
със седалище гр. С..2.В срока по чл.131 ГПК е релевирано възражение, че правото на иск
на ищеца е погасено по давност.
3.Оспорена е описаната фактическа обстановка в обстоятелствената част на иска и
допълнителната уточнителна молба.
В отговора на искова ответникът не оспорва, че между страните имало сключен
договор за изработка и монтаж на дограма. Съгласно подписаният между страните
договор за изработка на ПВЦ дограма поръчката била дадена на 07.12.2017г, а срокът за
изработката и монтажа бил 19.01.2018г. Монтажът .твърди ответника, че е извършен в
срок, като започнал на 19 януари и завършил на 21 януари 2018г. Съгласно всякакви
технологични инструкции и предписания, монтажа трябвало да се извършва при
температура над 0 градуса. Монтажа започвал на тази дата защото бил първия ден от януари
с положителна температура през нея седмица. В чл.8 от договора изрично било указано
3
обстоятелството с температурите.
Ответникът оспорва, че нямало никакво забавяне от негова страна и изпълнението на
договора било съобразно неговите клаузи и в срок, без забавяне.
Съгласно договора, сочи ответника, че имало има уговорени три плащания: аванс по
банка от 7009 лв. в деня на подписване на договора за което на ищеца била издадена
фактура1005/7.12.2017 г.; второ плащане 3500 лв. в брой ,при доставяне на профилите за
поръчката, за което била издадена фактура 1016/10.01.2018 г. и окончателно плащане 3509
лв. в брой - за което била издадена фактура 1026/31.01.2018 г. Т.е., към 31.01.2018г., сочи
ответника, че бил завършен изцяло монтажа.Монтажа твърди ответника, че бил приет от
ищеца без забележки. Ищецът извършил окончателното плащане, за което му била
издадена фактура. Към датата 21.01.2018г., когато бил извършен монтажа на ищеца му
била издадена и гаранционна карта, в един екземпляр, и му била предадена. Съгласно чл.
4 от Договора се считало, че клиента е приел дограмата без забележки, като
гаранционната карта била попълнена и предадена когато ищеца извършил
окончателното плащане в брой в офиса, който фирмата имала в гр. В., ул. „Г. К.“ №*.
Съгласно условията по договора на чл. 11, гаранционния срок започвал да тече веднага
след монтажа на дограмата и за което имало издадена гаранционна карта и фактури за
извършените плащания. От тази дата дограмата се използвала от ищеца, съобразно нейното
предназначение. С тези два документа изцяло на ищеца била прехвърлена собствеността на
дограмата и последващата грижа за правилната експлоатация и съхранение на въпросния
предмет на договора била негова отговорност и задължение. Съгласно гаранцията,
фирмата била отговорна за скрити дефекти при изработката и монтажа на дограмата и
ги отстранявала за своя сметка, но не и за такива настъпили вследствие на неправилна
експлоатация и/или съхранение.
Ответникът оспорва в отговора на искова молба твърденията, че е имало повреди по
всички прозорци в резултат на неправилен монтаж.
Оспорва и твърденията, че има хоризонтални и вертикални деформации на всички
профили на дограмата.
Рекламацията, която ответникът получил била за нуждата от реглаж на
затварящите механизми. Извършено било такова регулиране, от екип на изпълнителя
на 16.04.2018 г. и на 17.05.2018 г., като в това време били извършвани от трети лица други
ремонтни и строителни дейности. При реглажа служителите установили, че на няколко
модула монтажната пяна била с по-голяма твърдост и притискала в повече
профилите, като преценили че е по-добре да я изчистят и фугират наново с монтажна
пяна. Не били констатирани деформации по профилите.
Твърди се в отговора на искова молба, че ако има неправилно функциониране на
механизмите (обкова) на отварящите се части на дограмата, то това се дължало на
неправилна експлоатация и замърсяване със строителни материали - гипс, мазилка, боя,
което било констатирано от служителите на ответника при извършване на реглажи на
4
механизмите. Включително имало прокарване на ел. захранващи кабели през дограмата,
което довело до повреди и счупване на панта при затваряне на отваряемите крила на Модул
5.
Това, сочи ответника, че били дефекти породени от неправилна експлоатация, които
не се покривали от гаранцията, но били отстранени изцяло за сметка на ответното
дружество, без заплащане от ищеца, като ремонта бил приет от него. Самите ремонти и
регулирания на механизмите бил извършени на място в рамките на няколко часа.
Твърди се още в отговора на искова молба, че ответникът никога не бил отказвал на
ищеца да извърши дейности по отстраняване на неудобства по функционирането на
механизмите и дограмата. На нови сгради, в резултат на неговият опит, много често се
получавали слягания на конструкцията, при по-големи модули самата дограма имала
линейни разширения, в резултат на високи или ниски температури, което налагало понякога
извършване на допълнителни реглажи на механизмите за тяхната по-добра работа, след като
е извършен монтажа. С грижата за своите клиенти, повече от 30 години на изключително
конкурентният пазар на изработка на дограма, ответникът не бил отказвал на никой клиент
съдействие, гаранционно и след гаранционно обслужване.
Сочи се още в отговора на искова молба, че от момента на реглажа и подмяна на
монтажната пяна 17.05.2018г., в продължение на повече от пет години, до месец август
2023 г, ищецът нямал имал никакви рекламации или забележки, устни или писмени към
експлоатацията на дограмата , свързана с изработката или монтажа на дограмата.
Последното посещение, според ответната страна , било по искане на ищеца, на
22.08.2023г, след изтичане на гаранционния срок на дограмата му. Тогава служителите
на ищеца констатирали деформация на пантите на крилата на въпросния МОДУЛ 5 и
обяснили на г-н П., че те трябва да се свалят и да се ремонтират в цеха. Било му
обяснено, че ремонта може да се извърши в рамките на един ден и той да посочи кой
ден му е удобно да се направи това.
Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че за да се извърши
ремонта на пантата на крилата на Модул 5 е необходимо разкъртване и подмяна на
целия модул 5, както и извършване на строително монтажни работи. Доколкото
искането на ищеца било за извънгаранционни дейности, ответникът намира, че е
нормално те да бъдат заплатени.За да бъде извършен ремонт на дограма, който не
позволява отстраняване на проблема на място, пояснява ответника, че е необходимо
съдействието на собственика, който трябва да съгласува времето когато тези дейности да се
осъществят.Вместо да уточни дата за извършване на ремонта на пантите, обобщава
ответника в отговора на искова молба, че ищецът е предявил настоящият иск.
Твърди се от ответника, че правото на иск на ищеца по договор за изработка и
монтаж на дограма е погасено по давност.
Извършените дейности по изработка на дограма и нейният монтаж не
представлявали строителство, респективно искът на ищеца бил погасен с изтичане на
5
двугодишен срок от датата на доставката на стоката, съгласно чл. 115 ЗЗП (в редакцията
към момента на сключване на договора) а срокът, в който можело да се упражни правото
на рекламация бил две години. Съгласно чл. 110 ЗЗП гаранцията се отнасяла и в
случаите, когато към доставката на стоката е включен и монтаж. Никъде в
номенклатурата на СЕК за групи СМР не се споменавало, че изработката и монтажа на
дограма спада към тях. Не се споменавало за дограма въобще. Това може да се провери на
посочения в отговора на искова молба линк *** Също така в националния класификатор на
длъжностите на МТСП, професията монтажник на дограма с код 82194430 била включена в
групата „Некласифицирани другаде", а не в строителството.
Към момента на предявяване на иска, възразява ответника, че е изтекъл
двугодишният срок за предявяване на рекламационни претенции по ЗЗП.
В условията на евентуалност: дори да се приемело, че ищецът има правата по чл.
265 ЗЗД и извършената дейност е строителство, то правата по чл. 265 ал.3 ЗЗД също
счита ответника, че са погасени, тъй като дограмата му била предадена на 21.01.2018г.
и пет годишният срок е изтекъл към датата на предявяване на иска.
Претенцията за заплащане на 3750 лева за ремонт ответника намира и за
необоснована като размер, поради което моли съда да я отхвърли.
На последно място в отговора на искова молба ответникът е изразил становище и по
направените от ищеца доказателствени искания. 1.Ответникът се протИ.поставя на
приемането като писмени доказателства на приложените с исковата молба уведомления,
както и разписки за куриерски услуги, тъй като от тях не ставало видно, първо че са
връчени и второ, че връченото отговаря по съдържание и вид на приложените
уведомления и писма. С така приложените към исковата молба уведомления не се
удостоверявало съдържание на връчените чрез куриер пощенски пратки. 2.Моли съда да
задължи ищеца да представи четлив договор-поръчка за изработка и монтаж на дограма, тъй
като връчения на ответника препис бил нечетлив.3.Не възразява по приемането на
приложената с исковата молба оферта от 05.12.2017г.Предвид на изложеното, ответникът
моли съда да отхвърли предявеният иск срещу „С. К.-БДС" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление гр. С., р-н Т., ул. В. м. № **, като погасен по давност, евентуално като
неоснователен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 04.10.2024 г. ищецът Л. П.
поддържа предявената искова молба и моли съда да постанови Решение, с което да
уважи предявения от мен иск. Моля за присъждане на разноски и за кратък срок за писмена
защита.
В същото съдебно заседание ответното дружество, представлявано от адв.В. моли
съда да отхвърли предявения иск и присъди в полза на ответника направените по делото
разноски. Адв.В. счита, че искът се явява неоснователен и недоказан. Отделно от това,
счита, че е процесуално преклудиран с изтекъл давностен срок за неговото предявяване.
Моли да му бъде дадена възможност за срок за писмени бележки.
6
В хода на спора по същество адв. П. репликира ,че искът не е преклудиран, като в
случая ищецът се позовава на чл. 264, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 3 от ЗЗД. От събраните по делото
доказателства безспорно за ищеца станало ясно и доказано, че недостатъците били открити в
края на 2018 г. и по-скоро декември месец. Исковата претенция била предявена ноември
месец - в рамките на 5-годишния период от откриването на недостатъка, а самият
недостатък бил открит в рамките пък на гаранционния срок.
Двете страни по спора са депозирали по делото писмени бележки, като към
писмената защита на ищеца П. е приложено и копие на Решение №118/11.07.2012 г. на ВКС ,
Второ т.о., ТК с докладчик съдията Боян Балевски, постановено по реда на чл.290 ГПК по
т.д. № 537/2011 г.
СЪДЪТ, след запознаване със становищата и възраженията на страните, на база
събраните по делото доказателства и приложимия закон, съгласно нормите на чл.235 и
чл.236 ГПК приема за установено и изяснено по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА следното :
Районен съд В. е сезиран с писмена искова молба, заведена в съда с регистрационен
вх. № 84547/10.11.2023 г./л.1,2 от делото / .
С доклада по делото съдът е квалифицирал предявения иск с правно основание чл.
265, ал. 1 предложение второ ЗЗД. С оглед квалификацията на иска, съдът е разпределил
тежестта на доказване между страните както следва: Съгласно нормата на чл.154 ГПК всяка
страна в гражданския процес следва да установи и докаже твърдените факти и
обстоятелства, от които черпи за себе си положителни права.
В тежест на ищеца с доклада по делото съдът е възложил при условията на пълно и
главно доказване да установи , че на 11.11.2017 г. е сключил договор за изработка с
ответното дружество, предмета на договора и срока, в който е следвало да бъде изпълнен от
страна на ответника - изпълнител. В тежест на ищеца е било докаже, че предмета на
договора покрива съдържанието на строителни работи по смисъла на чл. 265, ал. 3 ЗЗД и
момента когато е открил скритите недостатъци, предприетите от него действия по
уведомяване на ответника с искане за отремонтиране / отстраняване на тези скрити
недостатъци.В тежест на ищеца е било и да докаже не само основанието на осъдителния си
иск, но и размера-т.е.стойността на разходите необходими за отремонтиране на скритите
недостатъци.
В тежест на ответника съдът е възложил при условията на пълно и главно доказване
да установи твърденията и възраженията релевирани в срока по чл. 131 ГПК: че е изпълнил
пълно, качествено и в срок договора за изработка и монтаж на ПВЦ дограма.В тежест на
ответника е било да ангажира доказателства в подкрепа на възражението си че предмета на
договора не би могъл да се определи като строителни работи по смисъла на чл. 265 , ал.3
ГПК , респективно че ищецът е предявил иска си след изтичане на давностния срок а и след
срока за рекламации . В тежест на ответника е било да докаже възраженията си, че ако е
имало и / или има и към момента нарушения във функционирането на монтираната дограма,
7
то те са причинени от неправилна експлоатация от страна на ищеца или в резултат на други
действия, а не на действията на служители на ответника изпълнили договора.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, на база изявленията на страните, съдът с
доклада поделото е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните:
-че между страните имало сключен договор за изработка и монтаж на ПВЦ дограма,
поръчката била дадена на 07.12.2017г., а срокът за изработката и монтажа бил
19.01.2018г.
-договорът бил сключен след оферта от 05.12.2017г.
-монтажът, започнал на 19 януари 2018г. и бил приет от ищеца без забележки.
-по договора ищецът заплатил цялото възнаграждение на ответника.
При така изложеното по –горе и предвид факта ,че страните по делото са приели
доклада по делото без възражение, съдът следва да даде отговор на спорните по делото
въпроси: налице ли са твърдените от ищеца скрити недостатъци , така както са описани в
исковата молба, кога са открити , уведомил ли е ищеца изпълнителя за тези скрити
недостатъци , на каква стойност са същите и погасен ли и иска на ищеца .
От приобщения по делото на лист 5 –ти в заверено за вярност с оригинала копие на
договор – поръчка за изработка и монтаж на дограма от дата 11.11.2017 г.е видно, че
ищецът Л. П. в качеството си на възложител е възложил на ответника „С. К. –БДС „ ООД
изработка, доставка и монтаж на дограма съгласно приложените към поръчката чертежи за
обект : къща на адрес гр.В., м-ст А. , със срок до 19.1.2018 г. , профилна система „К. 88+ +“
,обков „R.“, стъклопакети Е/Б/LowE 44 mm +2а, цвят бял.
Съгласно чл.1 от договора е било договорено плащане 7009 лв. на 6.12.2017 г. по
банков път , 3505 лв. при доставка на профила и 3504 лв. след монтаж .
Съгласно чл.4 от същия договор страните са постигнали съгласие за извършения
монтаж да се състави приемо – предавателен протокол , а в случай на неподписване на
протокола от страна на клиента , поради неговото отсъствие при издаване на обекта в
уговорения ден или друга причина, се счита че поръчката е приета без забележки , рискът от
случайно погиване или повреждане на доставената стока, преминава върху
клиента/възложителя в момента на извършване на монтажа .
Видно от чл. 11 от договора гаранционните срокове - гаранционният срок започва да
тече от датата на извършване на монтажа, а продължителността на гаранционния срок е
описан в гаранционната карта .
Съгласно чл.12 от същия договор гаранционната карта за дограмата се издава в 2
еднообразни екземпляра след окончателно заплащане на поръчката .
Същият договор е приложен втори път по делото на л. 63- ти.
От приложената по делото на листи от 18 до 21 в заверено за вярност с оригинала
копие на Оферта № 2810 „ Л. П. – къща „ от дата 05.12.2017 г. са видни размерите,
8
характеристиките и цените на общо 27 –те модула от ПМЦ дограма, които ищецът е
възложил на ответника да изработи , достави и монтира.
На л. 66 –ти е приобщена в заверено за вярност с оригинала копие от Гаранционна
карта издадена от ответното дружество С. К.-БДС ООД на Л. П. с пояснение „ Договор от
дата 26.01.2018 г. „ .
Видно от заверено за вярност с оригинала копие на фактура № 1026/30.1.2018 г.
ответното дружество С. К. – БДС ООД е издало към получателя Л. П. посочения първичен
счетоводен документ с вписано основание „207 ПВЦ Дограма „ на стойност 2924.17 без
ДДС , ДДС 584.83 лв.,, обща стойност 3 509.00 лв.
При така изложеното по-горе, на база цитираните писмени доказателства съдът
приема за установено и изяснено по несъмнен начин, че ищецът и ответното дружество са
сключили процесния договор., на дата 11.11.2017 г. (след оферта от 05.12.2017 г.) със срок на
изпълнение до 19.01.2018 г. , монтажът е бил извършен на 26.01.2018 г. , а на 30.1.2018 г. е
била издадена фактура към ищеца съгласно договорения в чл.1 начин на плащане .
Страните по делото не спорят относно установите по-горе, а и отделени за безспорни
факти относно сключване на процесния договор ,изпълнение на договора и плащане на
цената от възложителя ищец към изпълнителя –ответник.
Спорно е дали са налице твърдените от ищеца скрити недостатъци, кога и при какви
условия са се появили , уведомяван ли е изпълнителя за тях , а от там и каква е необходимата
стойност за отстраняване на недостатъците и дължи ли се от ответника . Ищецът е твърдял ,
че е уведомил ответника за появилите се скрити недостатъци, като в подкрепа на това
твърдение с исковата молба е представил заверено копие на Уведомление без дата (с вписан
текст че заради неправилен монтаж от страна на ответника , технологично неправилно
дюбелиране и използване на силно раздуваща се монтажна пяна се получили хоризонтални
и вертикални деформации на профилите по модули с номера
1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,116,17,18,18,20,21,22,23,24,25,26 и че е налице затруднено
функциониране на отваряемите части на съответните модули, притежаващи такива части ,
поради което и ищецът моли изпълнителя да изпрати негови монтажници, за отстраняване
на проблема и ищецът да бъде уведомен предварително за часа и датата ) и нечетим касов
бон от Е., представен за удостоверяване изплащането на уведомлението чрез Е. до ответното
дружество.
Твърди се от ищеца, че изпратил и второ уведомление , приложено на л. 8 ведно с
копие от товарителница , приета от Е. на 04.09 , л.9 –ти , от текста на което уведомление се
вижда, че на 11.12.2018 г. ищецът уведомил ответника за появилите се недостатъци
изразяващи се в затруднено функциониране на отваряемите части , вкл. и на модул 5 по
оферта към договора , който така и не бил поправен , поради което и се иска ответникът да
извърши необходимата поправка , евентуално заплащане на разходите ,необходими за
поправката, или съответно да се намали възнаграждението и му се възстанови вече
платената сума , като съгл. чл. 265 ал.1 ЗЗД имал право да предяви настоящото си искане в
9
рамките на 5 години от появата на дефекта през м. 12.2018 г. , който се появил в рамките на
гаранционния срок също 5 години .
Приложените копия от документи на л. 10, 11 касаят изпращане на пратка от ищеца
към ответника на дата 04.09.2023 г. , но не отразяват съдържание на получената от Б. М.
пратка.
Относимото към спора по същество уведомление което ищецът твърди, че изпратил
на ответника в рамките на петгодишния срок е приложено в оригинал на л. 71 ведно с
нечетим касов бон и товарителница ,чрез които ищецът цели да докаже че на 11.12.2018 г. е
уведомил ответника за възникналите скрити недостатъци по дограмата почти във всички
профили без последния.
Приобщените по делото на листи 134 - 149 книжа - копия от касов бон, извлечения от
данните на куриерска фирма Е. , събрани и по реда на л.192 ГПК обективно не съдържат
информация затова на коя дата ищецът е изпратил и дали ответникът е получил
уведомлението от 11.12.2018 г. за скритите недостатъци, в който смисъл е и възражението на
ответника поддържано пред първа инстанция.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е допусната и
изслушана съдебно-техническа експертиза, събрани са и гласни доказателства чрез
показанията на по двама свидетели в полза на всяка от страните .
От приобщеното по делото на листи 85 – 103 заключение по допуснатата съдебно -
техническа експертиза, възложена на вещото лице инж. Н. В. се изяснява , че
съществуващата към момента на огледа ПВЦ дограма с сградата с идентификатор 10135.
2521.3082.1 се състои от 27 самостоятелни части /модули/ които представляват 24 прозореца
и 3 врати / модули 5,16 и 17/. Всички модули сочи вещото лице , че са различни . Двадесет
от прозорците имат отваряеми части, а останалите четири –модули 3,7,15 и 18 нямат
отваряеми крила .Схемите на отделните модули вещото лице е показало в Приложение №1
към експертизата , което пояснява и вещото лице в заключението си, че представлява
офертата на ответника , приложена към материалите по делото –л.18 – 21 . Съгласно
посочената оферта, сочи в.л., при изготвянето на дограмата са използвани профили „ К. 88+
+“ , обков „Рото“ и троен стъклопакет с дебелина 44мм.
Към момента на огледа /2024г. /вещото лице дава заключение , че са изпълнени
всички довършителни работи около монтираната дограма топлоизолация с минерална
мазилка по фасадите ; довършителни работи по вътрешните страници на отворите (мазилка
с последваща шпакловка и боядисване с латексова боя – за първите две нива на сградата ;
обшивка от гиспокартон с последваща шпакловка и боядисване с латексова боя за трето нИ.
на сградата) ; по долните страници на отворите на прозорците са монтирани външни и
вътрешни каменни подпрзоречни первази .
По същество от заключителната част на СТЕ се установява, че са налице сериозни
недостатъци по дограмата от модул 5 свързани със затруднено отваряне и затваряне на двете
му крила .
10
Съгласно т.2 от СТЕ , в.л. приема, че на този етап не може да се определят със
сигурност какви работи ще са необходими за отстраняване на недостатъците по модул 5,
поради което и дава два варианта за необходимите ремонти : А : - при който необходимите
ремонти се ограничат върху двете отваряеми крила, като се предвижда тяхната подмяна и Б :
- при който се предвижда подмяна на целия модул 5 и извършване на съпътстващи СМР .
Според т.3 от СТЕ – недостатъците на дограмата от останалите модули не са толкова
сериозни и ще се отстранят чрез извършване на допълнително регулиране на монтирания
обков .
Видно от т.4 от СТЕ – стойностите на необходимите ремонтни работи за отстраняване
на недостатъците по цялата дограма са следните : за изпълнение на работите по вариант А –
за модул 5 - 2491.27 лв. с ДДС , по вариант Б – за модул 5 - 4257.09 лв. с вкл.ДДС .
Както бе посочено и по-горе, за изясняване на фактическата страна на спора по
делото са допуснати гласни доказателства в полза и на двете страни, събрани в проведеното
по делото открито заседание на 4.10.2024 г. / л.156 – гръб – л.160/.
Свидетелят П. С. – братовчед на ищеца Л.П. сочи , че към момента е собственик на
строителна фирма от 2012 г. , със седалище във В. и че знае, че ищецът има къща до картинг
пистата.П.С. твърди, че в периода 2018 – 2020 г. изпълнявали множество операции на този
обект –лепене на камъни, облицовъчни настилки, фаянси, теракоти , впоследствие
шпакловки, бои , гипсокартон, работели отвътре, с малки неща отвън . Към момента в който
работели в къщата, твърди св.С. че имало монтирана дограма . Пряко касателство към нея
имали като поставяли подпрозоречни первази , в случая камъни . Като ги поставяли
установили , че самата дограма има изкривявания понеже се виждали в момента на
поставяне на камъка , отваряли се така наречените фуги , които се установило че са в
следствие на изкривяване на дограмата .На третия етаж имало двоен вратопрозорец,
дограма, съставена от две врати, дограмата, която се излиза на терасата, голем прозорец, с
доста по-големи размери от стандартна врата.Обикновено стандартна врата в масовата
практика обяснява свидетеля, че е врата, която е с диапазон от 2 до 2,20 до 70-80 см
широчина. Тази била, абсолютно на спомен, над 2,40, с 1,70-80 общо две отваряеми крила,
като е отворено, доста голям бил отворът.Тази врата почти не се отваряла, изисквало се
голяма сила, защото запирала. Когато, излизайки на терасата да изпълняват фаянс и
гранитогрес, се налагало постоянно отваряне и затваряне на вратата.По принцип, обяснява
свидетеля, че вратата запирала отдолу, поне видимо за тях, които не били тесни
специалисти. Вратата се отваряла навътре и като я отваряли, използвали сила да я отворят, и
двете крила запирали особено лявото, мисли, че то било водещо да се отвори вратата. Те не
запирали на подовата настилка, а запирали на профила на самата дограма. Дограмата имала
профил отдолу, тя не била свободно стояща отдолу и нямала пряко касателство самото
отваряемо крило с конкретната настилка вън или вътре. Профилът бил с определена ширина
- 5-6 см, 10, различните дограми бил различни и запирало в профила, профилът окантва
цялата отваряема част.
За камъните, понеже били едно от първите неща, които почвали да лепят, разказва
11
още свидетеля, било в началото, 2018 г., понеже те били първообраз, който почвали да
полагат. Началото на работата на свидетеля - 2018 г., било в периода декември месец.
Декември месец започнали да работят по обекта, преди Коледа категорично. Почнали да
слагат камъните под прозорците, видели кривината, установили неотварянето на вратата и
съответно звъннали в случая на възложителя Л. П., за да го уведомят за конкретните
проблеми, които те виждали, защото при слагането на камъка изглеждало, че има кривина,
която Л.П. после можел да прехвърли на тях.Камъкът бил врачански, бежов на цвят, светло
бежов, а дограмата-бяла. След като уведомили Л. П., твърди свидетеля , Л.П. отишъл на
обекта, констатирал какво се случва и оттам нататък звъннал да уведоми хората,
които слагали дограмата. Дограмата била слагана преди свидетелят да почне работата
на обекта .В негово присъствие не били идвали хора да оправят дограмата. Докато той
работил на обекта, дограмата си останала така, подобрение -нямало.Според същия
свидетел нямало дупки по дограмата, щяло да му направи впечатление, защото вече това
не било практика някой да го прави (еладжия или от интернет телевизия да прокарват
кабели през дограма), така че не мисли, че е имало такива моменти. Същият свидетел
твърди, че не бил виждал дограмата да е зацапана или фугите на профилите да са запълнени
с някакви строителни отпадъци или материали, понеже наистина го касаело пряко.
На конкретно поставени въпроси от адв.В. свидетелят е отговорил, че полагането на
подпрозоречния камък било началото на неговата дейност. Когато отишли да полагат
камъка, мазилката от вътрешната страна на стаите била изпълнена навсякъде. Камъкът се
слагал върху мазилката, влизайки под дограмата. Дограмата имала транспортен профил,
камъкът се слагал върху мазилката и влиза леко под дограмата, тя била около сантиметър, в
конкретния момент камъкът влизал около сантиметър под дограмата, не навътре в
дограмата, имало транспортен профил, транспортният профил също бил част от дограмата,
но той не бил видим. Камъкът влизал и спирал до транспортния профил, самият профил на
дограмата оставал отгоре. След като сложили камъка, фугите били от порядъка на 3 до
максимум 5 мм, но фугите не били равномерни, а вълнообразни. Когато започнали да
слагат камъка и да работят по къщата, процесите по измазване вътре били приключили,
тогава се слагал и камъкът.Вратопрозорецът представлявал две крила, които се затварят по
средата - първо се отваряло едното, след това се отваряло другото, при желание, захващали
се едно за друго в средата. В средната част бил проблемът, по към средната част, дали
където се срещат двете крила или плюс-минус 5 см наляво или надясно, но в средния
участък, основно опирало там. По-скоро към пантите се усещало при затваряне някакво
напрежение, понеже при затваряне се усещало едно пукане и чаткане, някой път не се
затваряло в края.Самият механизъм пукал и чаткал, не дръжката, просто в момента на
затваряне, а пък когато затваряли, някой път в краищата също не се затваряло, но при
отваряне основно се усещало.
Вторият воден от ищеца свидетел А. Т., ЕГН **********, , без дела и родство със
страните,сочи, че понастоящем работи като технически ръководител в строителна фирма „Л.
АМТ“ ЕООД, варненска, отдавна съществуваща , повече от 10 г. Същият свидетел сочи, че
12
знае, че ищецът има къща в посока К., срещу картинг пистата, ходил да изпълнява
довършителни работи, подови замазки на къщата и вътрешни мазилки. Когато
работили на обекта, имало монтирана дограма, нова - или ПВЦ, или
алуминиева,мисля, че била тъмна на цвят. Той правил замазките 2018 г., в края на
годината, декември месец, мисля, че беше около 6 декември, работили на Никулден. На
конкретно поставени от съда въпроси свидетелят е отговорил , че лично той не работил на
Никулден, а имал негови работници, които работили, те правили замазки вътре, тогава
правили мисли, че на третия етаж, на последния етаж, който е.Свидетелят твърди ,че се сеща
за датата защото имал един много голям приятел, Н. се казвал и той, били за шаран да
търсят и му се обадили, че има някакъв проблем с дограмата, да отиде да види за какво става
въпрос, за да не ги обвини после, че те са направили нещо, преди да почнат да работят.
Такава била практиката им- когато влязат някъде, защото те се занимавали с довършителни
работи, когато влеят да изпълняват някаква дейност, първо гледали нещо дали има, което е
наранено или дефектно, защото после да не обвинят тях, че са го направили това нещо. Ако
има нещо, уведомявали съответно собственика или инвеститора. Като свидетелят отишъл
на обекта, на къщата, установили, че вратата не можела да се отваря. Тази врата била
двойна, голяма врата,, стандартна, голяма врата, в смисъл, че не стандартна, ами
самата дограма била голяма, тя се отваряла мисли, че едното крило се отваряло и
другото, като не може да каже дали се отваряла невън или навътре. Тази врата водела
към терасата. Проблемът бил, твърди свидетелят , че не искала да се отваря самата
врата. По този повод свидетелят сочи, че се обадил на собственика, на Л. да отиде на
място, защото той не живеел тогава там, правел довършителни работи, ремонти още в
къщата, да отиде да види за какво става въпрос, за да не кажел после, че те му направили
нещо на самата дограма. Той отишъл на място и съответно му казали да се обади на хората,
защото трябвало да се излиза и на терасата, на хората, които са монтирали дограмата, за да
могат да дойдат да си видят самата дограма, защото тя все пак била в гаранция. Дограмата
твърди свидетелят че била нова, не знаел кога е била слагана.Същият свидетел твърди, че не
бил забелязал, докато работили, дограмата да е била замърсена със строителни отпадъци или
във фугите да е имало някакъв прахоляк, да е имало дупки в профилите на дограмата.
Нямало никакви увреждания по дограмата, а и при тяхната работа дори, когато правели
нещо, задължително, защитавали дограмата с хартиено тиксо, найлони има и едно друго
тиксо. Освен двойния вратопрозорец, сочи свидетеля, че имало монтирани други отваряеми
части в къщата. Цялата къща била с дограма. Свидетелят е обяснил, че той и работниците
му не са работили тогава на долните етажи, но мисли, малко трудно по принцип се отваряли
самите дограми, те се отваряли и на ножица, и на цяло.На конкретно поставени въпроси от
съда св. Т. е отговори, че отвън гледал дограмата, имало дефектчета, така казано.
Увисвания имала самата дограма долу, където е, долния край на самата дограма, не на
цялата къща, а на третия етаж на дограмата, от където се отива на терасата.На
поставени от ищеца въпроси свидетелят е отговорил, че не бил обръщал внимание за
проблеми с дограмата по други места от къщата.На поставени от адв.В. въпроси
свидетелят е отговорил, че когато отишли декември месец да правят замазките и мазилките
13
на третия етаж, мисли, че на долните етажи били направени замазките, но не е сигурен на
100% . В къщата имало мазилки и замазки, мисли, че имало и други неща, но в момента не
може да каже. Направили подовата замазка и мазилките по стените. Подовата замазка
била варо-циментова, земно-влажен разтвор, по стените мазилката била гипсов
разтвор. Като се нанася по пода и по стените с машината „турбозол“, машината
работела под налягане,но навсякъде, където има дограми, врати, всякакви неща ги
защитавали абсолютно навсякъде с хартиено тиксо и найлон.
Свидетелят В. Х., без дела и родство със страните, допуснат до разпит в полза на
ответната страна твърди, че от 1998 г. работи в „С. К.", 26 г. мисли, че е, работел като
монтажник само, не като производство на дограма, само по монтажни
дейности.Монтирали алуминиева и ПВЦ дограма.
Свидетелят Х. също твърди, че ходил на къщата на ищеца П. - не на монтажа, след
монтажа. Точната дата на монтажа свидетелят не помнел, преди 5 години мисли, че
било 2018 г. Твърди че те два пъти ходили, свидетелят лично свързвал периодите със
сградата на „И. У.", където правили „С. п. ю.", там били много заети. „С. п. ю." се водел
комплексът срещу мола „Д. к.". Къщата на ищеца П. била на пътя за картинг пистата.
Свидетелят Х. е обяснил на съда ,че при монтажа на дограма първо се нивелира,
фиксира се рамката, за да не мърда след като се нивелира, фиксира се с пяна в
краищата и като изсъхне пяната, да не може да мърда, почва да се разпробива, да се
дюбелира. След това се пяносва на цяло и вече се остъклява накрая.Лично свидетелят
не бил монтирал дограмата на ищеца П., ходил после на ремонт, на реглаж, два пъти,
доколкото се сеща.Свидетелят също не може да каже кога отишъл за първи път в къщата на
ищеца, но тогава му направило впечатление които са там, групата, които подмазвали,
обръщали дограмата, самия обков, цялата дограма си била оклепана с мазилка, където
подмазват стените, самият обков бил пълен с материал - гипс ли е, мазилка, не знае как да го
нарече, гипс, бял на цвят. Докато регулирали, защото свидетелят лично присъствал за
този реглаж, то трябвало да се бърка отвсякъде за реглажа и се виждало, че си имало
мазилка по обкова, не било почистено, било в горната част, но и там се движел
механизъм и пак си пречел за работата. Наличието на подобни замърсени участъци с
мазилка износвало механизмите на обкова, можело да се счупи, създавало проблеми.
Същият свидетел бил чул, че колеги ходили да подменят пяната, но той не бил. Лично
св.Х. не знаел да има проблеми с вратопрозореца. Доколкото си спомнял, било тогава
студено и идеята била малко като се постопли времето, да се извърши този ремонт, за който
говори, и после си няма вече идея какво станало. Студеното било преди 2 г. - 2022 г., март
месец, по спомен. Два пъти свидетелят повтаря , че ходил на къщата. Не знаел на кой
етаж е измазвано и на кой етаж монтиран гипсокартон. Нямал впечатления от третия
етаж на къщата. Впоследствие от влага или от не знае какво, обяснява свидетелят че
пяната продължила да раздува, а по принцип не трябвало да е така и защо е раздувала
впоследствие, вече..Тя правела реакция с влагата, като раздуе много повече, вече някъде се
измятала От показанията на св.Х. се изяснява, че подвижните части, отварящите се крила
14
се монтирали върху неподвижно монтираната рамка. Имало разстояние между подвижните
части и неподвижната рамка, между 10 мм и 12 мм трябва да има.Между крилото и касата
имало толкова и самото крило захапвало 8 мм от касата, което уплътнява, между крилото и
касата уплътнявало 8 мм, вътре между самата каса и крило имало между 10 мм и 12 мм.
Дограмата се монтирала преди да се извърши мазилката на стените,обяснява още същия
свидетел, защото после с мазилката да може да се обърне дограмата и да има завършен вид.
Ако се направело обратното, щяло да има първо един път мазилка на стена и после, след
монтажа на дограма, пак трябвало да се обърне дограмата, два пъти трябвало да се прави,
което било излишно. Имало технологично разстояние между касата на дограмата и стената,
задължително трябвало да има за нивелация, за пяна, пяната се водела пак вид изолация и за
нивелация.
Последният разпитан по делото свидетел И. Н., без дела и родство със страните,
допуснат в полза на ответната страна сочи пред съда, че се занимава с дограма, работи за „С.
К." от 10 г. По принцип от 18 г. долу-горе се занимавал с дограма. Работил с „Р." на първата
му работа. СвН. твърди, че знае къде е къщата на ищеца П., ходил там два-три пъти. В
първоначалното поставяне на дограмата не участвал, втория път ходил, като я
демонтирали и като я правили наново, имало определени модули, които били раздули.
По спомен на свидетеля това било накъде след Нова година, може би някъде преди 6-7 г.,
преди Ковид-а беше. Имало раздути прозорци, които свидетелят не можел да си обясни, от
самата влага ли, от мазането ли се е получило това раздуване. Самата пяна получавала
някаква реакция. Демонтирали го, всичко ли било или няколко модула ли били, не помни
точно свН. ,но помни, че били горе, на последния етаж, мисли, че и долу имало, във
всекидневната, 5-6 модула може да били някъде. Когато ги демонтирали, монтирали всичко
наново и сложили пак пяна. Явно клиентът обявил, че има раздуване и се наложило да
отидат да го оправят. След като монтирали втори път, нямало проблем с отварянето и
затварянето. Втория път като се демонтирало и като се монтирало, нямало проблем,
проблем имало, като ходили на реглаж, да регулират дограмата, механизмът отгоре бил
пълен с прахоляци от мазане, от такива работи, винаги се получавали такива
прахоляци, ремонт, къщата се маже, прави се, нормално било, да не се сваля дограмата,
след ремонт винаги било така. Винаги отгоре това като прах и строителни материали по
време на ремонт и винаги това нещо, като демонтират, се казвало да се почисти отгоре
механизмът, това било задължително, все пак били „С. К." - най-добрата фирма във В..
Замърсяванията, обяснява свидетеля, че затрудняват механизмите, почвал да се движи
самият механизъм по-твърдо, защото горе имало смазка и по смазката полепвал този
прахоляк и почвал да стърже при самото движение, като се движи дръжката. По принцип
имало необходимост от реглажи при смяна на сезоните, затова го водели летен/зимен сезон,
винаги можело да се регулират, лятото се охлабвали, зимата се понатягали, да може да
притиска малко повече, но по принцип те си били заложени стандартно на едно средно
положение.
Твърди се от последния разпитан по делото свидетел , че било врата, а не
15
вратопрозорец, към терасата. Може би 2 г. да е било, година и половина ли, две, не знае
точно свидетеля, ищецът помнел сигурно, като ходили да регулират 1-2 прозореца.
Били извикани на реглаж, да отидат да регулира два прозореца, нещо такова или врата
било, те даже регулирали цялата къща, която била на 3 етажа.. Тогава видели, че тази
врата опира и не се затваря, тя направо висяла, опирала долу, горе, навсякъде опирала,
просто крилата били много големи и тогава се разбрали с човека, било студено времето
помнел, казали си като се затопли, да звънне да отидат да я свалят сутринта и следобед
да монтират вратата, да не изстива къщата и така си тръгнали, не станало така, не
знае какво е станало нататък. Според свидетеля не е проблем да се ремонтират крилата
на тази дограма, като обяснява : „ ще се свалят, с 3 мм ще се намалят малко и ще стане
работата, затова идеята е да се свалят, да се вземат в цеха и да се направят. „ .
Съдът , при така събраните по делото доказателства, намира че предявения от
ищеца иск е заявен при наличие на правен интерес, но неоснователен и недоказан, като
излага следните мотиви .
На 11.11.2017 г. страните по делото ищецът Л.П. като възложител и С. К.-БДС ООД
като изпълнител, сключили договор, с който възложителят възложил, а изпълнителят се
задължил да монтира на обект –къща в гр.В., м-ст А. ПМЦ дограма 27 модула съгласно
оферта номер 2810 , в срок до 19.1.2018 г. срещу цена 14 018 лв. Офертата № 2810 ,
неразделна част от договора, е клиентската поръчка или оферта от 05.12.2017 / л.18-21
г.
Безспорно е, че договорът и офертата са подписани двустранно от представители на
страните.
Безспорно е, че между страните , че ответникът е търговец и неговата дейност е
специализирана в областта на изработка и монтаж на дограма .
Видно е от клиенстска поръчка, оферта какви са размерите и видовете общо 27
модула от поръчаната дограма.
Видно от приложената по делото гаранционна карта /л.66 / от 26.01.2018 г. същата е
празна, не съдържа никакви попълвания и ведно с фактура № 1026/30.1.2018 г. обективират
окончателното изпълнение на договора за изработка и приемането на работата от
изпълнителя без възражения .
В рамките на 5 годишния срок след приемане на работата, а именно до м. 01.2023 г.
възражения за недостатъци на извършената работа възложителят не е направил пред
изпълнителя.
Исковата молба ищецът е подал пред РС В. на 10.11.2023г., като е твърдял , че се
касае за скрити недостатъци , вкл. и че е уведомил на 11.12.2018 г. възложителя за появата на
същите, но ответникът не отговорил на уведомлението , поради което се наложило втори път
ищеца на 4.09.2023 г. да уведомява ответника, но отново без резултат .
По същество във всички модули от монтираната в къщата на ищеца дограма от номер
1 до 26 се твърди от ищеца , че има нарушения във функционирането на отваряемите части,
16
а най –съществените скрити недостатъци проявили се във времето били в модул 5 , който
бил най-сложен и най –тежък.
Наличието на недостатъци по изработената и монтирана дограма е установено и чрез
заключението на в.л. Н. В. , като вещото лице определя като сериозни недостатъците по
дограмата от модул 5 свързани със затруднено отваряне и затваряне на двете му крила , а за
останалите модули приема, че не са толкова сериозни и вероятно ще се отстранят чрез
извършване на допълнително регулиране на монтирания обков .
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушана и приета в
настоящата инстанция, с вещо лице инж. В. и от разпита на вещото лице се установява, че
причините за констатираните недостатъци по дограмата ,както сочи вещото лице, могат да
са поне пет или шест . Вещото лице дава два варианта А и Б като определя сумата от
2497.27 лв. по първия и сумата от 4257.09 лв. по втория вариант за ортемонтиране на модул
5 . Заключението на вещото лице съдът намира за компетентно и обосновано, поради което
го приема изцяло, макар и във вариантите които са приети на стр. 7 . С оглед депозираното
заключение, според настоящият съдебен състав, не е необходимо да бъдат анализирани
свидетелските показания на разпитаните две групи свидетели, съответно посочени от ищеца
и от ответника, тъй като вещото лице е дало отговор по съществените въпроси, от значение
за решаването на настоящия спор.
Установено е безспорно по делото че ищецът е изплатил на ответника договорената
цена изцяло, съответно авансово 7009 лв. на 6.12.2017 г. по банков път, 3505 лв. при
доставка на профилите и 3504 след монтажа / 30.1.2018 г.-л. 74 /. с включен ДДС.
При тези приети за установени факти, настоящият съдебен стига до следните правни
изводи.
Предявен е иск по чл. 265 от Закона за задълженията и договорите за заплащане
извършени с недостатъци СМР на обект къща, собственост на ищеца, намираща се в гр.В. -
изработка, и монтаж на дограма, на основание договор между страните от 11.11.2017 г.
Преди всичко според настоящият съдебен състав искът е предявен след изтичането на
преклузивния срок, поради което следва да бъде отхвърлен дори само на това основание. В
този смисъл е релевираното още в срока по чл.131 ГПК възражение на ответника,
поддържано по време на цялото съдебно дирене . Нещо повече : приложеното от ищеца с
писмените бележки копие от Решение постановено по чл.290 ГПК подкрепа извода на съда ,
а не твърдението на ищеца, че искът е предявен след изтичане на законовия срок .
Съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите иск
за неизпълнение на възложената работа или за недостатъци на изпълнената работа може да
се предяви от възложителя срещу изпълнителя в 6-месечен срок от приемане на
изпълнението или 5 години – при строителни работи .
В случая е предявен иск за неточно изпълнение респективно за изпълнение с
недостатъци на възложени СМР по изработка и монтаж на 27 модула ПМЦ дограма в имота
на ищеца с договор, сключен между страните на 11.11.2017 г. ; при наличие на приета от
17
възложителя-ищец работа и изцяло заплатено договорено възнаграждения от възложителя в
полза на изпълнителя на 30.1.2018 г. и е заведен в съда на 10.11.2023 г. Налага се изводът, че
искът е предявен след изтичането на 5 годишния срок по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД, който изтича
на 30.1.2023 г. а исковата молба е подадена в съда на 10.11.2023 г. С оглед горното съдът
извежда извода от правна страна, че искът е предявен след изтичане на срока по чл.
265, ал. 3 от ЗЗД .
От друга страна настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е доказал при
условията на пълно и главно доказване основанието и размера на иска чл. 265, ал. 1 от ЗЗД.
Налице е приемане на изпълнението от страна на възложителя без възражения. В
случая,според настоящия състав , не се касае за скрити недостатъци. Анализът на
събраните по делото доказателства -гласните доказателства допуснати в полза и на двете
страни, заключението на вещото лице,налагат извод, че кривините на дограмата ,
функционирането на отваряемите механизми и увисването на модул 5 могат да се видят с
просто око . Вещото лице действително не посочва конкретна и единствена причина за тези
дефекти , а и от показанията на разпитаните по делото свидетели се изяснява, че при
констатирани недостатъци в монтажа на дограмата двукратно служители на ответника са
посещавали обекта и са ги отстранявали . По делото обективно липсва надлежно
уведомление от ищеца към ответника за появата на т.нар.скрити недостатъци , липсват и
категорични доказателства затова , че причината за появата на кривини в дограмата и
провисване на профил 5 се дължи на некачествена изработка и / или монтаж от страна на
ответника , а не на обикновена експлоатация на дограмата или нарушаване на
функционалонността й по време на ремонта, който е извършван в имота на ищеца .
Предвид изложеното първоинстанционният съд , в настоящият му състав, намира
предявения основен иск с правно основание чл. 265 от Закона за задълженията и договорите
за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи , че по приложението
на нормата, на която ищецът е основал иска си, е създадена трайна съдебна практика ,като
например :Решение № 2052 от 18.VIII.1960 г. по гр. д. № 4502/60 г., I г. о. ( Съдебна
практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1960 г., С., Наука и изкуство, 1961 г.чл. 265
ЗЗД , съгласно което : „При договора за поръчка, щом като изпълнителят се е отклонил от
поръчката, сам е изменил мястото и времето на приемането и изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска заплащането на разходите, необходими за
поправката, или съответно намаление на възражението.“) По аргумент на противното , съдът
намира че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на изпълнителя .
Следва да се посочи още, че определението „скрити работи“ се съдържа в пар.1,т.1
от ДР на Наредба №3 от 31.07.2003г., но също така е нужно съдът да се произнесе по иска
с който е сезиран. В тази връзка съдът отчита факта, че гаранционната отговорност и
отговорността за недостатъци по чл.195 и чл.265 от ЗЗД са различни правни институти.
Гаранционната отговорност възниква по силата на договор, законови или подзаконови
нормативни актове, технически правила и норми. Тя съществува паралелно и
18
независимо от отговорността за недостатъци, като увреденият избира на основание коя от
тях да реализира правата си, без да може да търси удовлетворяването им едновременно въз
основа на двата режима. Гаранционната отговорност има по-широк обхват, тъй като не
се свежда само до явните и скрити недостатъци, които са съществували към момента
на приемане на работата, както при отговорността за недостатъци, а включва, освен
тях, още и недостатъците, които са се появили след това до края на гаранционния срок, при
условие, че собственикът е спазил изискванията за правилно съхранение и надлежна
употреба на вещта.
В случая ищецът не търси ангажиране на гаранционната отговорност на ответника, а
основанието на което гради исковата си молба – чл. 265 ЗЗД е останало недоказано, поради
което и съдът отхвърля изцяло иска .
При този изход на спора и съгласно нормата на чл. 78,ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски . Видно от листи 153 и 154 ответникът в списъка за разноски по чл.80 ГПК е
включил един разход- за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като е представил
индигиран екземпляр от договор за правна защита и съдействие № ********** / 20.1.2024
г. доказващ плащане в брой на адвокатския хонорар.Ищецът не е релевирал възражение по
чл. 78, ал.5 ГПК, поради което и съдът присъжда в полза на ответника и в тежест на ищеца
сумата от 500 лв. разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар пред настоящата
инстанция .
Воден от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от ищеца Л. В. П., ЕГН ********** , с адрес
гр.В., ул. „С. „ №** , ет.* ,ап.** против ответното дружество „С. К.-БДС“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Т.“, ул. „В. м. „ № **, представлявано от
Управителя Б. Д. С., с ИСКАНЕТО да бъде постановено съдебно Решение, по силата на
което ответното дружество „С. К.-БДС“ ООД, ЕИК ***, да бъде осъдено ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца Л. В. П., ЕГН ********** , СУМАТА от 3750 лв. ( три хиляди седемстотин и
петдесет лева ) - за заплащане на разходите, необходими за поправка на недостатъците ,
проявили се по работата изпълнена във връзка с договор - поръчка за изработка и монтаж на
дограма от 11.11.2017 г. , изразяващи се като последица в нарушено функциониране на
отваряемата част по модули: 1,2,4,5,6,8,9,10,11,12,13,14,16,17,19,20,21,22,23,24,25,26 , на
основание чл. 265, ал. 1 предложение второ ЗЗД като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л. В. П., ЕГН ********** , с адрес гр.В., ул. „С. „ №** , ет.* , ап.** ДА
ЗАПЛАТИ на „С. К.-БДС“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н
19
„Т.“, ул. „В. м. „ № **, представлявано от Управителя Б. Д. С. СУМАТА от 500.00 лева (
петстотин лева ) – сторените от ответната страна съдебно-деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция , на основание чл. 78, ал.3 ГПК .
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба , пред Окръжен съд
В. , в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
20