РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II „Д” състав в
публично заседание на девети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря Валентина
Илиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Петър Минчев в. гр. д. № 1830 по
описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.).
Образувано е по въззивна жалба, подадена от съделителя – ответник С.Г.П. – Г. срещу решение № 57 – II – 173 от 22.06.2016г., постановено по гр.д. № 13941/2002г. по описа на СРС, ГО, 57 с-в, с което е изнесен на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) следният допуснат до съдебна делба недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 44, находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника, бул. **********, ет. 12, със застроена площ 96,13 кв.м., съС.щ се от три стаи, кухненски бокс и обслужващи помещения при съседи: изток – бул. ************), запад – вътрешен двор, север – незастроено място, юг – ап. 45 на Г. П., отгоре – ап. 48 – държавен и отдолу – ап. 40 – държавен, заедно с таванско помещение № 12, с полезна площ 3,13 кв.м., при съседи: изток – бул. ************), запад – коридор, север – зелена площ, юг – таванско складово помещение № 13 на Т. Иванов, заедно с 1,931% ид.ч. от общите части на сградата и върху правото на строеж върху мястото за 2048 лева, като получената парична сума от продажбата се разпредели от съделителите съобразно дяловете им. С решението съделителите В.И.С. и С.Г.П. са осъдени да заплатят по сметка на СРС държавна такса от по 2180 лева всеки.
Жалбоподателят обжалва така постановеното решение изцяло с твърдения за неправилност поради нарушения на материалноправни и процесуалноправни норми. Твърди, че е получила процесния апартамент служебно и поименно като бивш военизиран следовател съобразно Наредба № I-187/04.06.1979г, за разпредел**и продажба на жилища на служители на МВР от фонда на МВР. Сделката била сключена лично с нея като продавач, но тя се съгласила в договора да бъде вписано и името на съпруга й. Навежда аргументи, че е изплатила имота със свои лични средства и със средства, дарени й от нейните родители. Поддържа, че подписът на съделителя И.Н.Г., положен върху договора за продажба на процесния имот не бил изпълнен от него. Твърди, че сключената между И.Н.Г.и В.И.С. транслативна сделка с предмет идеални части от процесния имот – дарение – била нищожна, тъй като праводателят не бил притежавал дарената идеална част от апартамента, тъй като надарената В.И.С. не била приела веднага дарението, както изисквал закона, тъй като същата не се грижила за своя баща – дарител и тъй като другата нейна дъщеря – съделителката Р.И.Г. била по-достойна да получи апартамента. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение. Не релевира доказателствени искания.
В срока по чл. 201, ал. 1 ГПК (отм.) е постъпил отговор на въззивната жалба единствено от съделителя В.И.Г., която развива съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че изложените от жалбоподателката оплаквания били неотносими към производството по делба в неговата втора фаза. Излага, че твърденията на жалбоподателката относно правото на собственост върху имота били неясни и ненавременно релевирани. Моли съдът да остави жалбата без уважение. Не релевира доказателствени искания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна. Обжалваното решение е валидно и допустимо.За да постанови обжалваното решение, Софийският районен съд е приел, че основен способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот е изнасянето му на публична продан, а по изключение, когато са налице законоустановените предпоставки, делбата може да се извърши чрез постав**на имота в дял на някой от съделителите срещу заплащане на уравнение. В конкретния случай съдът е приел, въз основа на приетото от него експертно заключение по съдебно-техническа експертиза, че процесният апартамент е неподеляем. За да отхвърли възлагателната претенция на съделителя В.И.С. съдът е приел, че не е налице която и да било от хипотезите на чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК (отм.), тъй като в конкретния случай съсобствеността е възникнала въз основа на прекратена съпружеска имуществена общност и транслативна правна сделка. При това положение съдът е приложил разпоредбата на чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) като е постановил делбата да се извърши чрез изнас**на имота на публична продан. При определ**на лицата, легитимирани да получат реализираната от проданта сума, съдът е отчел обС.телството, че съделителят И.Н.Г.е починал в хода на производството по извършване на делбата, както и извършената от него в хода на делото разпоредителна сделка с притежаваните от него идеални части в полза на съделителя В.И.С. - дарение, обективирано в нотариален акт № 188, том I, рег. № 12729, дело № 159/2003г. от 29.12.2003г.
С оглед обС.телството, че така постановеното решение е обжалвано единствено от страна на съделителя С.Г.П., то въпросите относно релевираната от В.И.С. възлагателна претенция, както и относно конкуренцията на права измежду В.И.С. като приобретател на идеалните части на ищеца в хода на процеса и Р.И.Г., като наследник на ищеца, не подлежат на преразглеждане в рамките на наС.щото въззивно производство.
По същество на жалбата съдът намира следното. Оплакванията на жалбоподателката, че делбеният имот е предоставен лично на нея въз основа на наредба на министъра на вътрешните работи № 187/04.06.1979г. поради длъжността й на военизиран следовател, за „фиктивно“ включване на И.Н.Г.по договора за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 20.07.1983г., както и за заплащане на сумите по откритата в ДСК сметка изцяло от нейна страна, представляват по своето същество доводи за липса на съвместен принос за придобиване на делбения имот и твърдения за наличие на пълна трансформация на лично имущество. Така релевираните възражения подлежат на разглеждане в рамките на първата фаза на делбения процес, в рамките на която единствено се изследват въпросите, дали е налице съсобственост върху делбения имот, а ако съществува такава – кои са титулярите на правото на собственост и какъв е обемът на техните права. Същите, обаче, не са релевирани своевременно в първата фаза на делбеното производство, а са заявени за първи път с касационната жалба срещу решение от 24.02.2006г. на СГС, IV-A с-в, постановено по гр.д. № 4482/2006г., с което е оставено в сила решение от 04.06.2004г. на СРС по първоинстанционното дело относно допускането на имота до делба. Доводите са разгледани с решение № 649 от 20.12.2006г. на ВКС, I ГО, ГК, постановено по гр.д. № 426/2006г., като върховният съд е счел твърденията за наличие на трансформация за недоказани, поради което е оставил в сила обжалваното решение, доколкото при приложение на презумпцията за съвместен принос, имотът се явява съсобствен. С така постановеното окончателно решение на ВКС, решението от 04.06.2004г. по гр.д. № 13941/2002г. по описа на СРС е влязло в сила и всички спорове относно наличието на съсобственост върху делбения имот в отношенията между И.Н.Г., респ. неговите правоприемници от една страна и С. Г.П. от друга страна са разрешени със сила на пресъдено нещо и не подлежат на пререшаване, включително в производството по втората фаза на делбата.
Неотносим към начина за извършване на делбата, който подлежи на разглеждане в наС.щата фаза на делбеното производство, са и доводите на жалбоподателката за нищожност на договора за дарение, сключен между И.Н.Г.и В.И.С., доколкото оплакванията са основани отново на идентични твърдения, че И.Н.Г., не притежава право на собственост върху делбения имот, който въпрос е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила на 20.12.2006г. решение от 04.06.2004г. на СРС. Както беше посочено, въпросът относно наличието на право на собственост на И.Н.Г.върху ½ идеална част от делбения апартамент не подлежи на преразглеждане, независимо от начина, по който бива въвеждан отново в процеса, нито последващите претенции на жалбоподателката в тази връзка имат отношение към наС.щото производство. С оглед на това, всички наведени с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение се явяват неоснователни.
Същевременно наС.щият състав кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните експертно заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че процесният апартамент е неподеляем. При неподеляемост на делбения имот и липса на релевирана от жалбоподателката възлагателна претенция в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК (отм.), единственият приложим способ за извършване на делбата е изнасянето на имота на публична продан по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.). Поради тази причина първоинстанционното решение, с което е определен този способ за извършване на делбата, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 – II – 173 от
22.06.2016г., постановено по гр.д. № 13941/2002г. по описа на СРС, ГО, 57 с-в.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.