Решение по дело №503/2016 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 161
Дата: 26 октомври 2016 г. (в сила от 17 ноември 2016 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20163120100503
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 161/26.10.2016г.

 

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на 12.10.2016г. , в състав:          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при протоколист П.С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №503/2016 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на ДСП гр. Девня, със седалище и адрес на управление гр. Девня, представлявана от В. Д., в качеството й на Директор, с правно основание чл. 30, ал 1 и ал.2 вр. чл. 29, т. 9 ЗЗДТ, чл.28, ал.1 вр.чл. 26, ал.1 вр. чл.25, ал1 ,т. 3 от ЗЗДт и е за прекратяване настаняването на детето Г.С.Д., ЕГН **********, в семейството на Р.М.Й., ЕГН **********, и настаняването й в професионалното приемно семейство на Т.Д.С., ЕГН **********, за срок от една година. Вносителят на искането твърди, че единствения родител трайно не полага грижи за детето.

В молбата се излага, че спрямо детето Г. са били предприемани последователно различни мерки за закрила  - за периода от 30.03.2012г. до 04.08.2013г. тя е била настанена в Дом за медико – социални гриж за деца в град Варна. След тази дата е била реинтерирана в биологичното семейство. След постъпил устен сигнал на 09.02.2015г. , че детето е прието в критично състояние с диагноза “ мозъчно сътресение “ от МБАЛ “ Св. Марина “ ЕАД гр. Варна Г. е била настанена спешно в ДДЛРГ “ Другарче “ Настаняването е било прекратено със Заповед от 19.03.2015г. след декларирано желание от страна на майката да поеме грижите за дъщеря си в семейна среда. От тази дата детето и семейството са насочени да ползват социална услуга “ седмична грижа “ в ДДЛР ” Другарче “ . С писмо от 11.05.2015г. Директора на ДДЛР ” Другарче “ информира ДСП гр. Варна , че детето Г. е трайно неглижирано от страна на майката, налице е системна липса на адекватна грижа за него, съществува риск за правилното му физическо, психическо, нравствено и социално развитие. В тази връзка със спешна Заповед от 15.05.2015г. на Директора на ДСП Варна Г. е отново настанена в ДДЛР ” Другарче “. Въпреки усилената работа на специалисти от ЦОП и социални работници от ОЗД майката не е положила усилия да подобри социално икономическото си състояние , нито е настъпила промяна във формиране на нагласите и уменията й за отговорно родителство. Бабата на детето е подписала декларация по чл. 24, ал.3 ППЗЗДт, с която заявява несъгласието си то да бъде настанено в нейното семейство. Спрямо детето е предприета мярка за закрила настаняване в семейството на Р.М.Й. за срок от една година с Решение на ВРС. За кратко поради предстоящо оперативно лечение на приемния родител детето е било настанено в приемното семейство на Р. и С. И., като след подобряване здравословното състояние на г-жа Р.М. това настаняване  е прекратено със Заповед от 26.02.2016г. и Г. е настанена отново в семейството на Р.М.. На 17.06.2016г. г. - жа М. е подала заявление до Кмета на Община Девня за преместване на детето Г.С.Д. и ненастаняване на деца в нейното семейство до края на месец Декември 2016г поради продължително лечение и спокойствие по лекарско предписание. Взето е решение детето да бъде настанено в семейството на Т.Д.С..

В съдебно заседание /с.з/ представителят на ДСП гр. Девня поддържа изложеното в молбата.

Заинтересованата страна С.Д.Я. -майка на детето, редовно уведомена, в с.з. не се явява , не е представила становище.

Заинтересованата страна Т.Д.С. , не се явява в с.з. , не изразява становище.

Заинтересованата страна Р.М.Й. , в. с.з. заявява  своята невъзможност поради влошено здравословно състояние вследствие проведено оперативно лечение да полага грижи за детето.

В с.з. назначеният от съда на основание чл.29, ал.4 от ГПК особен представител на детето поддържа искането то да бъде настанено в професионалното приемно семейство на Т.Д.С.

ДРП изразява становище, че е в интерес на детето да бъде настанено в приемно семейство на Т.Д.С. и искът следва да се уважи така както е предявен.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приложени по делото заверено  копие от удостоверение за раждане на Г.С.Д. и удостоверения за семейно положение и родствени връзки на С.Д.Я. е видно, че Г.С.Д., ЕГН **********, е родена на ***г.  от майка С.Д.Я. с ЕГН ********** и баща невписан в акта за раждане

С Решение от 06.10.2015г. по гр. д. №8595/2015г. на ВРС децата Г.С.Д. и Е. С. Д. са настанени в приемното семейство на Р.М.Й. за срок от една година от датата на влизане решението на съда в сила. На представеното по делото копие не се чете датата на влизане в сила решението на ВРС.

Със Заповеди №ЗД –Д -Дн -01/0062 и №ЗД –Д -Дн -01/0063  от 20.06.2016г.  на Директора на ДСП Девня е прекратено настаняването на  детето Г.С.Д. в семейството на Р.М.Й. и същото е настанено по административен ред в професионалното приемно семейство на Т.Д.С. до произнасяне на съда с решение по чл. 30 и чл. 28 ЗЗДт

Съгласно представеното от молителя заверено копие от Заповед №СО-ЗДПГ01/0005 от 08.10.2012г. Т.Д.С. е вписана в регистъра за  утвърдени приемни семейства като професионален приемен родител

В представеното по делото заверено копие от социален доклад, изготвен от социален работник при ДСП гр. Девня във връзка с мярката за закрила и изготвеното проучване от ОЗД към ДСП Варна във връзка с преместването на детето в друго приемно семейство, се излага, че детето Г.  е второ поред дете за майката С.Я.. Същата не е омъжена , има общо пет деца от различни свои съжителства, като всички деца са с един известен родител. Към датата на изготвяне на докладите само едно от децата се отглежда в семейна среда , спрямо останалите три  са предприети мерки за закрила , а едно от децата е осиновено. Майката не е трудово ангажирана. Не разполага със собствено жилише. Съжителства със своята майка и нейния съпруг. Битовите условия в жилището са незадоволителни. Не се полагат усилия да се поддържа нужната битова хигиена. Майката няма придобити професионални умения и трудов опит. Финансово зависима е от своя втори баща. Не разполага с финансов , битов и волеви ресурс за да се справи с родителските си функции спрямо дъщеря си Г.. Придобитите впечатления на социалните работници от срещите с нея са ,че не би се справила с отговорностите и грижите за децата Е.  и Г.. Сочат , че е налице нисък интелектуален капацитет и неосъзната родителска отговорност.

В съдебно заседание социалният работник поддържа изложеното в доклада. Излага , че в семейството на Т.Д.С. се полагат всички необходими грижи за задоволяване потребностите на  детето и за правилното му развитие съобразно възрастта му.

За да се произнесе по искането за настаняване на детето в съответствие с разпоредбата на чл.26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:

Видно от представените социалени доклади и писмените доказателства се установи, че в конкретния случай детето Г. няма как да бъде отглеждано при близки и роднини по смисъла на Закона. По делото се събраха достатъчно доказателства, от които се установява, че родителите на детето нямат възможност да полагат такива грижи и не са в състояние да отговорят адекватно на потребностите му. Не са установени и близки и роднини на Г.С.Д., които да са заявили желания и да са в състояние да се грижат за него. Такива грижи не е в състояние да полага занапред и приемното  семейство на  Р.М.Й..

От приложените и приети като доказателства по делото документи  е видно , че Т.Д.С.  би могла да предостави социалната услуга „ настаняване в професионално приемно семейство  ”, като й се оказва подкрепа от специалисти.

При тези безспорно установени обстоятелства, съдът приема, че в настоящия случай са налице предвидените от закона предпоставки за настаняване на детето Г.С.Д. в професионално приемно семейство, като мярка за закрила, тъй като са изчерпани всички възможности за закрила в биологичното й семейство. При определяне на мярката за закрила на детето, в съответствие с разпоредбата на чл.28 ал.4 изр.второ, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗДт, съдът съобрази, че на този етап са налице по-добри възможности от тези за отглеждане на детето в специализирана институция, а именно: за приобщаване на детето в семейна среда, каквато се явява семейната среда на Т.Д.С., утвърдена за професионално приемно семейство по предвидения в закона ред. Предприемането на тази мярка дава възможност детето да се отглежда в среда близка до семейната му, което защитава в максимална степен неговите интереси.

Съобразно направеното искане и на основание чл.28 ал.5 ЗЗДт., съдът намира, че следва да се постанови мярка за закрила по чл.4, т.4 ЗЗДт – настаняване за детето Г.С.Д. в приемно семейство на Т.Д.С. съобразно направеното искане за настаняване в приемно семейство за срок от една година Съдът намира, че не са налице пречки детето Г.  да бъде настанено за този срок, тъй като при желание и подобряване възможностите на нейния биологичен родител да се грижи за дъщеря си, във всеки един момент може да поиска прекратяване на настаняването и съответно да го отглежда. Респективно във всеки един момент при наличие на съответните предпоставки, би могло да се приеме друга временна мярка за закрила на детето, ако това ще защитава най-добре неговите интереси.

Мотивиран от изложеното , съдът

 

  

РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА предприетата по отношение на детето Г.С.Д., ЕГН **********, мярка за закрила а именно: настаняване в професионалното приемно семейство на Р.М.Й., с адрес ***, на основание чл. 29, т. 9 от ЗЗДт.

 

НАСТАНЯВА В СЕМЕЙСТВОТО на Т.Д.С. , с адрес ***, детето Г.С.Д., ЕГН **********, за срок от 1 / една /  година, считано от влизане на решението в сила, на основание чл.28 от ЗЗДт.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.28, ал.4, ЗЗДт.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: