№ 153
гр. Балчик, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20233210100379 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, ***,със
седалище и адрес: *** В,представлявано от юрк. Е. Ц. /Пълномощник на
управителите/ ,против С. А. А.,с ЕГН: ********** от *** с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,ал.1,т.2 ГПК и ЦЕНА НА ИСКА както следва:
268.51лв. (общ размер), от които:245.20 лв. - главница;11.43 лв. - договорна
лихва върху главницата;11.88 лв. - законна лихва за забава върху
главницата,както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,до
окончателното плащане на вземането.
Ищеца твърди, пред *** е предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
На *** година, ответника е сключил Договор за паричен заем ***, по
силата на който е получил сумата от 350.00 лева, срещу което се съгласил да
върне на16 броя вноски по 32.00 лева в срок до ***, когато е падежирала
последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора
за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.00
%, както и годишен процент на разходите в размер на 49.23 %.
Твърди се че договора е скл.съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК,по
силата на който, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
1
период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит
са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо
или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Видно от приложените Договор за потребителски кредит *** на ***
г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор,
задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно
условията на договора.
Твърди се ,че договора е скл. в съответствие с разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от ЗПК ,която регламентира договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните.
В случая се твърди, че представеният по делото Договор за кредит не е
сключен в противоречие с цитираното законово изискване, поради което било
налице неговата действителен, като сключен според повелителните норми на
чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
В чл. 8 от Договора за паричен заем страните се съгласили, че
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 9 от Договора за
паричен заем страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички
разноски свързани с неизпълнението му.
В чл. 9, ал. 2 от Договора за паричен заем било уговорено правомощие
на *** да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция,
изпращане на съобщения, писма, мейли, СМС-и и стикери.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022
г. „***“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление: ***. Длъжникът бил уведомен за цесията на
посочения от него настоящ адрес на дата *** година, както и на посочения от
него в договора електронна поща и телефонен номер, в случай, че такива са
налични и подадени от задълженото лице на дата ***
Посочено е че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника -
ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то за
надлежно връчване на уведомлението,следва да се счита за извършено с
депозиране на исковата молба.
Твърди се че към датата на завеждане на исковата молба задължението
все още не било погасено.
Моли съдът да приеме за установено, че ответникът С. А. А., ЕГН:
**********, дължи на „***“ ЕООД, *** парично вземане, конкретизирано в т.
9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по образуваното ч.гр.д. ***, а именно сумата в общ размер от 268,51 лв.,
2
формирана както следва:главница в размер на 245.20лв.,
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
11.43лв. за период от *** до ***законна лихва за забава върху главницата в
размер на 11.88 лв. за период от *** до ***,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения.
Същата се дължи от С. А. А., ЕГН: ********** по силата на чл. 8,
неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на
плащането на погасителна вноска С. А. А., ЕГН: ********** ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска.
Твърди се че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна
лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е.
претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. – дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Това породило правния интерес на ищеца от завеждане на иска.
Направено е доказателствено искане за присъединяване на ч.гр.д. ***
по описа на *** .
На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в
настоящото производство разноски ,както и такива по заповедното
производство.
С Исковата молба са представени и писмени доказателства.
Ответника С. А. А. с ЕГН********** ,чрез особения представител
адв.Л. Х., в определения от съда срок по чл.131 ГПК подава писмен отговор.
Посочва ,че иска е допустим ,но изцяло неоснователен. Намира
производството за допустимо с оглед твърденията за наличие на заповедно
производство, респективно издадена по него заповед по чл. 410 ГПК, поради
което искът е процесуално допустим, респективно не прави възражения
относно подсъдността.
Направени са възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се
основават,а именно ,че предявения иск е неоснователен и недоказан, по
следните съображения:
Никъде в кориците на делото, като доказателство, не бил приложен
договор за паричен заем, сключен между ищеца „***“ ЕООД и ответника С. А.
А. по силата на който да възникнат каквито и да било облигационни
отношения. Има представен такъв договор, но с трето неучастващо по делото
лице. Няма доказателства ответника да е надлежно уведомен за извършена
цесия между „***“ ЕООД /цедент/ и „***“ /цесионер/ във връзка с чл.99, ал.3
3
от ЗЗД.
В тази вр.съдът със свое определение е задължил ищеца да представи в
цялост преписката по договор за паричен заем ***/***г. скл.между С. А. А. и
*** АД
В кориците на делото е приложена и скл.между ищеца и *** договор за
прехвърляне на вземания от ***.
В приложение №1 към към анекс,от който е видно,че под *** е
прехвърлен и договора скл.с ответника.
Моли ,съдът да отхвърли предявените срещу ответника С. А. А.,
обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.
В хода на делото са депозирани писмени молби от ищеца,с които моли
съдът да уважи исковата претенция,както и да им присъди разноските по
делото.
Ответника,чрез особения си представител по същество моли исковата
претенция да бъде отхвърлена.Представя писмени бележки.Пледира,за
недействителност на договора.
Обстоятелствата от които произтичат претендираните права и
възражения : сключен между страните договор за паричен заем *** с *** за
сумата в размер на 350,00 лева ,както и че кредидодателя е прехвърлил
своето задължение с договор за продажба и прехвърляне на
вземания/Цесия от ***. между *** и ***.
Съдът е квалифицирал иска по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1,т.2 и
чл.124, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК,съдът е разпределил
доказателствената тежест,като ищцовата страна е следвало да докаже по
надлежния ред, че ответника е страна по договор за паричен заем, че не е
заплатил претендираните суми по фактурите,както и че е изпълнил
задълженията си относно уведомяването до длъжника,за прехвърляне на
вземанията/Цесията/ ,да представи надлежни доказателства въз основа на
които претендира вземането си, както и договорите за Цесия.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест,ищцовото
дружество е приложило скл.договор за цесия,ведно с приложенията към него.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. *** по описа
на ***, се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление
е издадена Заповед *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните
суми:245,20 лева – главница от *** ЕООД ,В качеството му на поръчител по
договор за предоставяне на поръчителство от ***г. на заемодателя *** по
Договор за паричен заем ***/***г. ,ведно със законната лихва,считано от ***
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 11,43 лева – договорна
4
лихва върху главницата за периода от *** г. до ***; сумата от 11,88 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от *** до ***,
сумата от 25,00лева – платена държавна такса,както и разноски за
юр.квъзнаграждение в размер на 50,00лева.
Заповедта не е връчена на длъжника.
С Определение № 309/19.06.2023 г. ,на осн.чл.415,ал.1,т.2 от
ГПК,съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от уведомяването.
В изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал искова
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
От представените по делото доказателства- Договор за паричен заем
***/***г.е сключен между *** АД като кредитор и ответника А. като
заемополучател, от който е видно, че заемодателя е предоставил на
заемополучателя заем в размер на 350,00 лева.
Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем в срок от
16 седмици, на 16 вноски съгласно погасителния план .Всяка вноска е била в
общ размер на 23,33 лева.Датата на първата вноска била договорена на *** а
ден и час на плащане, в петък. Между страните е уговорен фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40,00 % и годишен процент на разходите от 46,13
%. И лихвен процент на ден,приложим при отказ от договора-0,11%Така
общо дължимата по договора сума е в размер на 373,28лева.
Договорът е подписан лично от заемополучателя и съг.ДР към
договора е уведомен за пр.последици на договора.
Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от ***., по силата на които цедентът "*** " ЕООД прехвърля на цесионера –
ищец по делото "***" ЕООД свои вземания, посочени в приложение № 1 към
договора срещу уговорената покупна цена. Представено е извлечение от
приложение № 1, видно от който под *** е вписано задължението на
ответника.
За извършената цесия ответника не е бил уведомен.
В исковата молба е посочено че същата следва да се счита за
връчена/уведомена,с връчването на ИМ.
От особения представител на ответника е направено възражение за
това връчване,но съдът приема,че адв.Х.,в това й качеството счита да се
следва да има правомощията да получи договора за цесия ,посредством с
връчването й на исковата молба,като по този начин не се нарушават правата
на ответника и не се възпрепятства възможността му доброволно да се уредят
задълженията му към ищцовото дружество.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът , дължи "***" ЕООД, ***, общо
сумата в размер на 268,51 лева,както следва: 245,20 лева – главница от ***
5
ЕООД ,В качеството му на поръчител по договор за предоставяне на
поръчителство от ***г. на заемодателя *** по Договор за паричен заем
***/***г. ,ведно със законната лихва,считано от *** до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 11,43 лева – договорна лихва върху
главницата за периода от *** г. до ***; сумата от 11,88 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от *** до ***,за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. *** по описа на ***,както и лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да
установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно
правоотношение между "***"ЕООД и ответника А. по силата на валидно
сключен Договор за паричен заем ***/***г.; 2. Реално предоставяне на
заемната сума в твърденият размер; 3. Валидно сключен договор за цесия
между "*** ЕООД и "***" ЕООД, по силата на който вземанията към
ответника са прехвърлени в полза на ищеца; и 4. Уведомяване на ответника за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,
че между "***"ЕООД и ответника А. е било налице облигационно
правоотношение по силата на валидно сключен Договор за паричен заем
***/***г.съгласно който ответникът е получил заемната сума в размер на
350,00 лева. Приема също така,че ответника не е заплатил нито една вноска
по заема.
Следва да бъде посочено,че съдът не констатира клаузи в
договора,които да пораждат недействителността му ,поради което наведените
твърдения от особения представител на ответника,следва да бъдат оставени
без уважение.
Договора е бил представен на ответника, за връчване и подписване и
последният е запознат със съдържанието му.Подписан е надлежно.
Падежът на последната погасителна вноска е бил на *** г., т. е. всички
погасителни вноски по погасителния план са с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По делото няма спор, че дружеството-заемодател е регистрирано като
кредитна институция по смисъла на чл. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство
определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга страна, отпуснатият на ответника като физическо лице заем
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.
3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на
договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски
кредит, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на
6
препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. В случая съдът намира, че
съдържанието на договора отговаря на изискванията на ЗПК.
Установи се и наличието на валидно сключен договор за цесия от
31.03.2022 г.между цедента "*** ЕООД и цесионера "***" ЕООД, по силата на
който вземанията спрямо ответника по процесния договор за кредит са
надлежно прехвърлени на ищеца, видно от Приложение № 1 към договора,под
***.
В § 4.5 от договора, цедентът и цесионерът са уговорили, че
цесионерът е упълномощен да уведоми длъжниците за цесията.
Ответникът както бе посочено-по горе съдът приема,че е уведомен за
извършената цесия с връчването на исковата молба и приложенията към нея-
договора за цесия чрез назначеният от съд особен представител,така съгл.
Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК .
Възражението на особения представител , че ответника не е уведомен
за сключения договор за цесия е неоснователно.
С оглед всичко гореизложено, напълно неоснователни са
възраженията в отговора на исковата молба, че цесията не била съобщена на
ответника по надлежния ред.
След като по процесния договор няма никакви плащания, то те са
дължими т. е. искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло,така, както
е предявен.
Сумата се дължи ведно с лихва за забава върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението – 23.01.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
За основателността на иска относно размера на възнаградителната
лихва за процесния период, в тежест на ищеца е да установи освен горните
предпоставки и доколкото по процесния договор няма извършени плащания и
е настъпил крайният му падеж, се дължи пълният размер на
възнаградителната лихва по договора, която е в размер на 11,43 лева , за
периода от *** г. до ***
За основателността на иска относно размера на претендираната лихва
за забава , в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и
момента на настъпване на неговата изискуемост.
Лихвата за забава върху главницата ,е в размер на 11,88 лева и се
дължи , за периода от *** до 05.04.2022г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за
ищцовото дружество.
Ищцовото дружество претендира разноски за настоящото и за
заповедното производство, без да е представен списък по чл. 80 ГПК.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер
на 25,00 лева – платена държавна такса, от които ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 25,00лева.
В заповедното производство производство се претендират и са
7
уважени 50,00 лева за юр.к.възнаграждение.
Общо в заповедното производство са направени разноски в размер на
75,00 лева, за които ответника следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.
В настоящото производство ищцовото дружество е сторило разноски
за държавна такса в размер на 50,00лева . Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство в размер на 100 лева,а и
такова се претендира от ищеца с исковата молба.
Разноските на ищеца в исковото производство са в общ размер на
150,00 лева, от които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
предвид уважаването на исковата претенция.
Общият размер на разноските по заповедното и настоящото
производство са 225,00 лева, която претенция следва да бъде уважена.
Съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество и
сумата в размер на 400,00 лева, представляваща разноски за назначен особен
представител, платени по делото.
По изложените съображения, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. А. А.,с ЕГН: ********** от
*** ,дължи на „***“ ЕООД, ***,със седалище и адрес: ***В, общо сумата в
размер на 268,51 лева,както следва: 245,20 лева – главница по Договор за
паричен заем ***/***г., сумата в размер на 11,43 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от *** г. до
***; сумата в размер на 11,88 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от *** до ***,за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК *** по ч. гр. д. *** по
описа на ***, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-*** до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , С. А. А.,с ЕГН: **********
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с *** ,със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 225,00лева - разноски по делото от които 150,00
лева в настоящото производство, както и сумата от 75,00 лева - разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. *** по описа на ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. А. А.,с ЕГН: **********
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД с *** ,със седалище и адрес на
управление ***, сумата в размер на 400,00/четиристотин
лева/,представляваща разноски за особен представител.
На адв.Х. да се издаде РКО за сумата от 400,00 лева,в качеството й на
особен представител на ответника А..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
9