РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Попово, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20253520200074 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. С. от с.А., общ.Попово, против Наказателно
постановление № 25-0321-000103/12.02.2025г., издадено от Началник група ОДМВР –
Търговище, РУ Попово, с което на жалбоподателя, на осн. чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в
законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Р.Р. –
ТАК, който пледира за цялостна отмяна на НП.
Наказващият орган, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Търговище, ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, и е процесуално
допустима.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че
на 30.01.2025г. около 01.48 ч. в гр.Попово,, на кръстовището на ул.“М.Т. и ул.“П. Х.,
управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ , собственост на „Делукс Мобиле“
ЕООД, ЕИК *********, като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване на употреба на алкохол, и не изпълнил предписание за изследване с
доказателствен анА.затор и за медицинско изследване чрез вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване. На водача бил издаден талон за медицинско изследване
1
с № 129289.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция бяха разпитани свидетелите
Х.А. и А.Р., служители на РУ-Попово, които описват събитията, довели до съставянето на
АУАН.
Актосъставителят А. потвърждава, че на 30.01.2025г., заедно със св.Р. извършвА. обход
по ул.“Мара Тасева“, когато забелязА., че от ул.„Драва“ излязъл един автомобил. ОбърнА.
своя автомобил, и последвА. автомобила . Същият бил спрян за проверка на кръстовището с
ул.„Панайот Хитов“. След като установили самоличността на водача, който бил
жалбоподателя, тъй като от него се носела миризма на алкохол, поканили същия да се
извърши проба за алкохол с техническо средство. Жалбоподателят отказал да даде проба на
Дрегер, като заявил, че имал здравословен проблем. Тогава му било обяснено, че щом имал
здравословен проблем можел да даде кръвна проба пред медицинско лице, но той и това
отказал. След което бил отведен до ЦСМП-Попово, където пред медицинско лице отказал да
даде кръв. За това му бил съставен АУАН, който му бил връчен. В същия смисъл са и
показанията на св.Р., която заяви, че автомобилът бил спрян, защото дошъл от посока
питейно заведение, тъй като на ул.“Драва“ се намирал комплекс „Макао“, както и късния час
на движение на автомобила. И двамата свидетели заявиха, че разбрА., че на следващия ден
техни колеги са спрели отново жалбоподателя за проверка, и тогава същия не е имал
проблем и е дал проба с Дрегер.
Показанията и на двамата свидетели са ясни, логични, подробни и подкрепени от
доказателствата, приложени по делото. Те са последователни и изцяло съответстват на
фактите, изложени в АУАН, не съдържат противоречия, и съответстват на изискванията за
обективност, поради което съдът изцяло ги кредитира.
АУАН № GA 756387 е съставен в присъствието на свидетел-очевидец. Жалбоподателят
е подписал акта , и е получил препис от него.
Въз основа на АУАН на 30.01.2025г. е било издадено и атакуваното НП № 25-0321-
000103, в което е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган е приел, че установените факти нарушават
разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, поради което и на основание посочените
разпоредби е наложил на нарушителя административни наказания „глоба“ в размер на 2000
лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
По делото са представени и медицински документи - амбулаторен лист, направление за
ТЕЛК, писмо от Клиника във Франкфурт Хьохст, от които се установява, че на
жалбоподателят на 21.11.2024г. е извършена коронарна интервенция (имплатиране на стент),
като същия е с хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, за което
заболяване е насочен към ТЕЛК, на 21.02.2025г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото писмени доказателства, както и от изслушаните в с.з.
актосъставителя -св.Х.А. и свидетеля по акта- св.А.Р..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи
от правна страна:
Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както акта,
така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра вътрешните работи.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване
2
правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени
обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Мястото на
извършване на нарушението е конкретно посочено като населено място и улица, което в
достатъчна степен конкретизира същото.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него.
Предоставена му е възможност за излагане на възражения, като същият изрично е вписал
първоначално в АУАН, че няма възражения поради което и в максимална степен е охранено
правото на защита на наказания субект.
Относно извършеното нарушение съдът намира, че същото е безспорно установено, и
че са нА.це обективните и субективни признаци на деянието.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за медицинско изследване, се
наказва с "лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина" за срок от две години и "глоба" от 2000 лв.
За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания,
следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа алтернативни способи, и отказ на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство
или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анА.затор,
се осъществява едно и също нарушение. Следователно, отказът да бъде изпробван с
техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта, е достатъчно основание
за издаването на АУАН по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Целта на законодателната уредба е да не се дава възможност на водачите на МПС да
избегнат контрола за нА.чие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. По тази причина
нарушението по ал. 3 е по-тежко наказуем състав в сравнение, с този регламентиран в ал. 1
на чл. 174, ал. 1 ЗДвП.
В конкретния случай от показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, както
и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е
бил поканен, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба
на алкохол, както и въпреки че му е бил издаден талон за медицинско изследване, той не е
пожелал да даде кръвна проба.
На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е видно, че за да е
съставомерен отказът, и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да
притежава качеството водач на МПС.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 25 от параграф 6 на ДР на ЗДвП: "Водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като същата се явява установена от
фактическа страна, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателят.
Спазени са и изискванията на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
3
аналози. Отказът на водача да се пробва с техническо средство е удостоверен в издадения
талон № 129289, който е подписан от жалбоподателя. На водача, видно от талона, е било
предложено да се подложи на медицинско и химическо изследване. В талона е указано, че
водачът следва да се яви във ЦСМП-гр.Попово, до 45 минути от връчването му, в
съответствие с нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 1 от Наредбата.
Макар и да са нямА. служебното задължение да съпровождат лицето до мястото за
вземане на кръвна проба, двамата полицейски служители са придружили жалбоподателя до
ЦСМП-гр.Попово, където същия отказал да даде кръвна проба, удостоверено с Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, подписан лично от жалбоподателя .
От изложеното е видно, че са били нА.це условията за издаване на АУАН и НП за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Нарушението е било извършено
виновно, като водачът съзнателно е отказал да се подложи на проверка за установяване на
употреба на алкохол. Отказът му е бил обективиран с подписа му както в АУАН, така и в
Талона за изследване № 129289, в който изрично е било посочено, че в случай на неспазване
на процедурата за извършване на медицинско и химическо изследване, на основание чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, ще му бъдат наложени съответните санкции. Впоследствие същият
съзнателно отказал да му бъде взета и кръвна проба за нА.чие на алкохол
Следователно, жалбоподателят, като лице, което е управлявало процесното МПС, е
имал качеството на водач по смисъла на ЗДвП, и е бил задължен да се подложи на проверка,
а отказът му е пряко нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че отказът му се дължи на
влошено здравословно състояние, което му пречело както да бъде тестват с техническо
средство, така и по медицински предписания не можел да дава кръвни проби.
На първо място съдът счита, че от представените по делото медицински документи не
се установява, че жалбоподателя е с влошено здравословно състояние, което да му пречи да
бъде тестван за употреба на алкохол. Поставянето на стент е месеци преди извършване на
нарушението, а заболяване като „хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност“ не води
до автоматичен извод за това, че същия не може да дава кръвни проби, или да му бъде взета
кръв. Приемът на медикаменти свързани с това заболяване също според настоящия състав
на съда няма как да доведе до този извод.
Съгласно чл.15, ал.5 от Наредба № 1/2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози: "Вземането на
кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за
изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна
невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специА.ст
по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането." Ако се бе възползвал
от възможността да даде кръв за изследване, жалбоподателят щеше да разбере, че при
вземане на пробата в медицинското заведение се съставя протокол, и се описва неговото
здравословно състояние, вкл. нА.чието на обективна невъзможност за даване на кръвна
проба, в случай, че такава се установи от медицинските лица. След като не е сторил това
съдът приема, че въпреки нА.чие на заболяване, то същото не е било пречка да бъде тестван
за употреба на алкохол.
Що се отнася до приложеното по делото Медицинско направление за ТЕЛК, то съдът
намира, че тъй като същото е издадено след извършване на проверката и установяване на
нарушението, е неотносимо към настоящия спор.
С оглед на горното, доколкото С. И. С. е управлявал процесния автомобил, той е имал
задължения като водач на МПС – включително да съдейства на контролните органи и да се
4
подложи на проверка за употреба на алкохол. Ето защо отказът му не може да бъде
оправдан.
Наложените на жалбоподателя кумулативни наказания са съобразени с предвидените
в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да се управлява МПС" за срок от 2 години. Същите са законодателно фиксирани и за
съда не съществува законова възможност да измени издаденото НП, като определи
административното наказание глоба или лишаване от право да управлява МПС под
предвидения от законодателя размер, поради нА.чие на забрана за това, заложена в
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са нА.це предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушенията
респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото
осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 174, ал.
3 от ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава
волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което
в никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано, с оглед
превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е
напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя.
Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като би
се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското
законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, досежно нарушението по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, като наложените му наказания са правилно определени, при което НП
следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0321-000103/12.02.2025г.,
издадено от Началник група ОДМВР – Търговище, РУ Попово, с което на С. И. С., ЕГН
**********, от с.А., общ.Попово, обл.Търговище, ул. „Т.В. № , на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Административен съд –
Търговище, в 14-дневен срок, от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5