Р Е Ш Е Н И
Е № 1691/17.10.2023г.
гр. Пловдив,
17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря Събина Стойкова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Дичев адм. д. № 1143 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск за обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ, с който се
претендира ОД на МВР - Пловдив да заплати на М.Т.К., ЕГН **********, адрес ***,
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 134,86 лв., ведно със
законна лихва от 03.05.2023 г. /уточнението е направено с молба след оставяне
без движение на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата. В
исковата молба се твърди, че на 25.03.2023 г. около 23.36 часа ищецът е управлявал лек автомобил „Фиат“,
модел „Добло“ с рег.№ *** в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“ до № 67.
Спрян е от контролните органи на МВР и му е извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с № ARPM
0713,
като пробата отчела употреба на алкохол, а именно 0,74 промила на хиляда. На
водача е издаден и талон за медицинско изследване с № 119862, като същият е
съпроводен до болнично заведение и му е взета кръв за изследване. Резултата от
направената химико-токсикологична експертиза на кръв установила наличието на
алкохол в кръвта с концентрация 0,54 промила на хиляда. Образувано било досъдебно
производство заизвършено престъпление по чл.343Б, ал.2 от НК. В хода
на ДП своевременно било направено искане за изследване на втора контролна проба на
кръв за химико-токсилогично изследване, което било уважено от разследващия
орган след съгласуване с наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура Пловдив.
Въз основа на това е изготвена и втора експертиза на иззетата кръвна проба,
която установила концентрация на алкохол в кръвта от 0,49 промила на хиляда. Поради липсата на престъпление
наказателното производство за престъпление по чл.343Б, ал.2 от НК било
прекратено от РП - Пловдив с Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 10.04.2023 г. Ищецът
твърди, че претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от
него разноски за взимане на кръв за изследване по сметка на УМБАЛ „Св.Георги“
гр. Пловдив и заплащане на вземането на кръв за медицинско изследване по сметка
на УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив, заплащането на химико-токсикологично изследване в
лаборатория на БНТЛ към ОДМВР Пловдив, както и заплащането на повторно
химико-токсикологично изследване по сметка на МБАЛ Пловдив. След прекратяването
на наказателното производство ищецът подал заявление, с което поискал да си
получи свидетелството за управление на МПС, ведно с контролния талон към него,
поради отпаднало основание за отнемането му. От деловодството на сектор „Пътна
полиция“ Пловдив бил получен отговор, в
който се сочело, че на основание чл.172а, ал.2 и ал.3 от ЗДвП свидетелството
за управление на МПС и контролния талон към него ще се получат след заплащане
на дължимите разноски за
вземане на кръв и химико-токсикологично изследване /размерът, посочен в писмото
е 38,00 лв. + 53,86 лв./, които ищецът бил принуден да заплати, за да си получи
свидетелството за управление на МПС. Ищецът сочи, че направените изследвания са извършени в
рамките на наказателното производство, при което не е установено превишение на
концентрацията на алкохол в кръвта, поради което счита, че направените разноски
следва да са за сметка на държавата, съобразно чл.190 от НПК. С оглед на това
се претендира исковата сума, ведно със законна лихва от 03.05.2023 г. /уточнението е направено с молба след
оставяне без движение на исковата молба/. В съдебно заседание процесуален представител поддържа
иска и се претендират разноски.
Ответната страна не се представлява, в
писмен отговор оспорва иска като неоснователен и недоказан. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив,
изразява становище за основателност на иска.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество
е частично основателен.
Фактите по делото не са спорни между страните. За
уважаване на иска ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното
наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата
молба вреди и че те са в пряка връзка с административна
дейност - незаконосъобразен акт/действие/бездействие. Непозволеното увреждане
представлява сложен фактически състав, включващ следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата.
Отговорността на държавата и общината е обективна и вина в случая не се
изследва. Деянието се разбира като
конкретна външна проява, изразено както в действие, така и в бездействие. То е
противоправно, когато противоречи на правните норми. Освен противоправно деяние, непозволеното
увреждане предполага и вреда. Вредата представлява смущение, накърняване или
унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права,
телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Вредата е в причинна
връзка с извършеното деяние, когато е пряка и непосредствена последица от него.
При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая приложимата норма по отношение направените
разходи от страна на ищеца е била тази на чл.190, ал.1 от НПК, тъй като
образуваното срещу ищеца наказателно производство е било прекратено, което е видно от събраните
по делото писмени доказателства, съответно разноските е следвало да останат за
сметка на държавата. Налице са всички необходими елементи, за да бъде
ангажирана отговорността на държавата за вреди. Поради това съдът намира, че вследствие
на незаконосъобразна административна дейност /действия/бездействия на
длъжностни лица на ответника, изразяващи се във фактическо задържане на свидетелството за правоуправление на МПС без да е налице основание
за това/ ищецът е претърпял имуществени вреди, в размер на сумите, които е
заплатил /в сходен смисъл, макар и след отмяна на ЗПАМ, са мотивите на Решение
№ 11553 от 13.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6597/2022 г., III о./. В процеса
на доказване са установени и доказани заплатените суми в размер на 94, 86 лв.
/разписки на л.13 и л.14/, които ответникът следва да бъде осъден да заплати,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.05.2023 г.
до окончателното заплащане на сумата /както и поискано – л.21 – гръб/. Що се
отнася до претендираната сума в размер на още 40 лв. /фактура на л.15/, от една
страна в същата е посочено „медицинска услуга“, при което същата не може да
бъде обвързана с твърденията в исковата молба, от друга страна тази сума
администрацията не е и искала да бъде заплатена /което е видно от писмото/, а
освен това фактурата не представлява и доказателство за плащане, а други доказателства
за заплащане на тази сума липсват. Поради това искът следва да бъде отхвърлен за
разликата от 94,86
лв., до пълния
предявен размер от 134, 86 лв.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение,
с което да бъде осъдена ОД на МВР – Пловдив да заплати на М.Т.К.,
ЕГН **********, адрес ***, обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 94,86 лв., ведно със законна лихва от 03.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част за разликата
от посочената сума до пълния предявен размер от 134, 86 лв. искът е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане
на разноски по делото съдът намира, че такива се следват: на ищеца в размер на 281,
36 лв. съразмерно на уважената част от иска, а на ответника в размер на 29,66
лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, II състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Пловдив да заплати на М.Т.К., ЕГН **********, адрес ***, обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 94,86 лв., ведно със законна лихва
от 03.05.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата от 94,86
лв. до пълния предявен размер от 134, 86
лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Пловдив да заплати на М.Т.К., ЕГН **********, адрес ***, разноски
в размер на 281, 36 лв. съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Т.К., ЕГН **********,
адрес ***, да заплати на Од на МВР – Пловдив разноски в размер на 29,66 лв.
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: