Разпореждане по дело №18381/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23110
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20221110118381
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 23110
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110118381 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 18381/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Подадена е искова молба от „С.“ АД срещу А. В. И..
В правилото на чл. 47, ал. 6, изр. 1 ГПК е предвидено, че когато установи редовността
на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен
представител на разноски на ищеца.
С Разпорежда от 12.01.2023, съдът е предоставил възможност на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесен депозит за особен
представител в размер на сумата от 200,00 лева по сметка на Софийският районен съд. На
страната е указано, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.
От разписка към съобщение се установява, че препис от Разпореждането от
12.01.2023 г. е връчен на ищеца на 26.01.2023 г. чрез надлежно упълномощеният
процесуален представител на адреса посочен в исковата молба.
Съдът констатира, че нито в предоставения срок, нито понастоящем указанията на
съда са изпълнени.
Процесуалният закон предвижда и форма на процесуално представителство, което
макар и регламентирано от специална правна норма не е законово, тъй като произтича от
акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки. Правната уредба на
това представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК и се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Двете разглеждани хипотези се различават по това, че
1
в първия случай (чл. 47, ал. 6 ГПК), ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, а
втората хипотеза (чл. 48, ал. 2 ГПК) е свързана с липсата на известен адрес. Особеният
представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата
представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Особеният представител, макар и
назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява – така т. 6 и т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Доколкото внасянето на депозит за възнаграждение на особеният представител е
предпоставка за по-нататъшното развитие на производството като динамичен фактически
състав, процесуалното бездействие на ищеца препятства тази възможност, а съдът има
служебно задължение да извършва необходимите процесуални действия по движение и
приключване на делото – арг. чл. 7, ал. 1 ГПКС оглед гореизложеното, съдът счита, че
невнасянето на депозит за особеният представител представлява процесуална пречка за
развитието на производството, сходна с тази на нередовната искова молба, поради което при
процесуалното бездействие на ищеца, съдът следва да върне исковата молба в тази част и да
прекрати производството на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. . В този смисъл Определение №
61 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 148/2018 г., I г. о., ГК ; Определение № 200 от
13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4493/2018 г., IV г. о., ГК , според които „Внасянето от
страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител
на ответник по иска не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи
се в чл. 127 и 128 ГПК, но разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е приложима, доколкото
невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото (участието на
особен представител в производството в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е задължително
и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени
действия), а невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен
представител на ответника по иска за съответната инстанция е основание за
приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция“.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 27989/06.04.2022 г., подадена от „С.“ АД, ЕИК:
......... срещу А. В. И., ЕГН: **********, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №
18381/2022 г. по описа на СРС, II Г. О, 156-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението до страните пред Софийският градски съд с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2