№ 282
гр. Габрово , 03.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500207 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООДпротив
разпореждане постановено по ч.гр.д. №570/2021г. от Габровския районен съд, с което се
отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК поради неизправяне на нередовности на заявлението, на основание чл.411, ал.2, т.1 от
ГПК.
Твърди се, че съдебния акт е неправилен. В указания от съда срок, заявителя
представил заверено копие на Договора за потребителски кредит в реален размер и няма
пречка да се прецени дали отговаря на законовите изисквания. Моли да се отмени
обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение против длъжника М.С..
Претендира разноски.
Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника М. В. СВ., за сумата от 3272,47лв. от които: неплатена главница в размер на
1205,31лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 391,68лв., дължимо за периода
20.01.2020г.-03.02.2021г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на
334,34лв., незаплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1012,50лв.,
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00 лв.,
начислени на 05.12.2019г.; лихва за забава в размер на 259,37лв. от 21.07.2019г., дата на
изпадане на длъжника в забава (датата на предсрочна изискуечост) до 03.02.2021г., като за
периода 13.03.2020г. 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на
чл.6 от ЗМДВИППП; законна лихва в размер на 39,27лв., дължима от 03.02.2020г. – датата
на предсрочната изискуемост до 23.03.2021г. като за периода 13.03.-13.07.2020г. не е
1
начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП; законна лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит
№30037865503/03.07.2019г.
С разпореждане №331 от 26.03.2021г., заповедният съд е приел, че следва да се
остави без движение подаденото заявление и е дал указания, които да се изпълнят в
посочения три дневен срок: представяне в оригинал на договора, сключен с потребителя
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако
има такива, за преценка на това дали е изготвен на шрифт 12; писмено да се посочи да ли се
поддържа искането за присъждане на възнаграждения за допълните услуги и такси. Указал е
последиците от неизпълнение.
Съобщението е получено на 07.04.2021г. от представител на „Профи Кредит
България“ ЕООД, като указания три дневен срок изтича на 12.04.2021г. Видно от
отбелязването върху молба вх. №1550 от 13.04.2021г., пощенското клеймо е от 12.04.2021г.,
поради което молбата е подадена в срок. Към нея „Профи Кредит България“ ЕООД е
приложил в заверено копие - исканите му документи.
С Разпореждане №453/14.04.2021г., съдът е приел, че заявителят не е отстранил
нередовностите по заявлението, след надлежно указание не е представил оригиналът на
договора, сключен потребителя, от който произтичат претендиралите вземания, заедно с
всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, поради което
издаването на заявление е отказано, на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Указал е, че може
в едномесечен срок да са бъде заведен осъдителен иск за вземането на основание чл.415,
ал.1, т.3 във вр. с ал.3 от ГПК.
Настоящият състав на съда намира, че заявителят е изпълнил дадените му указания и
макар представени в заверено копие, а не в оригинал, може да се направи преценката за
законосъобразност на подписаните с длъжника договори и съпътстващите го документи.
Безспорно първоинстанционния съд, няма правомощие в заповедното производство да се
произнесе по валидността на договора относно неговата форма, без да даде възможност на
заявителя да вземе становище по този въпрос, като представи договора по начина, по който е
подписан от страните. Това е сторено с приложените към молба вх. №1550 от 13.04.2021 г.
документи.
Тъй като процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо
него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество
на направеното искане. В тази връзка съдът намира, че следва да се уважи подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение в частта за претендираната главница в
размер на 1205,31лв. и договорното възнаграждение в размер на 391,68лв., а в останалата
част обжалваното разпореждане да бъде потвърдено по следните съображения, които са
различни от тези на заповедния съд.
Следва да се отбележи, че в настоящото заповедно производство не може да бъде
установено по безспорен начин, дали процесния договор за потребителски кредит е съставен
на по-малък размер на изискуемия по закон шрифт 12.
Видно от процесния договор уговорения в ГПР е 48,71% и същият е съобразен с
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което уговореното и претендирано от заявителя
договорно възнаграждение е дължимо и следва да бъде присъден, тъй като в случая в
едностранното заповедно производство не може да се направи извод за вероятно
2
противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави.
Съставна част в договора са включените допълнителни услуги Фаст и Флекси, за
които кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния
план. В случая се касае за допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски
кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска
включва и парична сума по тези допълнителни услуги. Клаузите за заплащане на
възнаграждение по тях противоречат на добрите нрави и директно на нормите на чл.10а,
ал.2 и ал.4 ЗПК, тъй като същите по своето естество са разход свързан с усвояване и
управление на кредита, който обаче не е включен в ГПР, поради което същите са нищожни,
а претендираната сума за пакет допълнителни услуги е недължима.
Услугата „Фаст“, се изразява в приоритетно даване на становище по искането за
отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, и същата не би
могла да бъде реално предоставена, тъй като очевидно към момента на сключване на
договора становището по искането за предоставяне на кредит вече е налице. Услугата
„Флекси“ предоставя гъвкав погасителен план, като по естеството си е дейност по
управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и допълнителна услуга,
свързана с договора по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на
претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е в размер
близък до предоставената в заем сума и се явява значително по-висок от лихвата за забава,
която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането
противоречи на забраната, въведена с чл.10а, ал.2 ЗПК, като разширява отговорността на
потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по
неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.
Следва да се приложи разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съгласно която
съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането: не противоречи на закона и
добрите нрави; се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр.100/2019г./
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, какъвто безспорно е настоящия договор. В чл.411, ал.2 от ГПК изрично е
създадена нова т.3, която задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение,
когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на
неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Нормата има
незабавно действие от момента на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени
случаи, доколкото обратното не е предвидено в процесуалния закон.
На основание гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в
частта в която е отхвърлено искането за издаване на заявление по чл.410 от ГПК за сумите
главница в размер на 1205,31лв. и договорното възнаграждение в размер на 391,68лв. и да
се разпореди на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за тези суми, както и за
направените разноски в производството по гр.д. №570/2021г. по описа на ГРС, които не са
присъдени с издадената заповед и са дължими на заявителя предвид уважената част от
заявлението по чл.410 от ГПК – сумата от 73,20лв. за юрисконсултско възнаграждение и
сумата от 31,94лв. държавна такса.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Разпореждане №453/14.04.2021г. по ч.гр.д.№570/2021г. по описа на
Габровски районен съд, В ЧАСТТА, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД против
М. В. СВ. за сумите: главница в размер на 1205,31лв. и договорното възнаграждение в
размер на 391,68лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
********************* Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника М. В. СВ., ЕГН **********, с адрес гр.Габрово, ************** за сумите:
1205,31лв. (хиляда двеста и пет лева и тридесет и една стотинки)- главница, ведно със
законната лихва от 24.03.2021г.-датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане и сумата от 391,68лв. (триста деветдесет и един лева и шестдесет и осем
стотинки)– неплатено договорно възнаграждение за периода 20.01.2020г. до 03.02.2021г.,
както и за разноски в заповедното производство съобразно уважената част от заявлението в
размер на 31,94лв. /тридесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/– неприсъдената
част от държавната такса и 73,20лв. /седемдесет и три лева и двадесет стотинки/–
неприсъдената част за юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на Заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4