МОТИВИ
по присъда от 23.05.2018г.
по нохд № 846/2018 г., по описа на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Производството е образувано по обвинителен акт, внесен от СГП
срещу Д.Г.С., ЕГН ********** с
обвинение за това, че на 29.07.2017г., около 14:30 ч., в гр. София, на път без
име в района на магазин „Х.О.”, находящ се на ул. „Д-р С.Ч.” срещу входа на
болница „Света Анна”, управлявал моторно превозно средство- товарен автомобил
марка „Мерцедес”, модел „Спринтер” с регистрационен № ******и извършвайки
маневра „движение назад”, в посока към ул. „Д-р С.Ч.”, като в района на около
50 /петдесет/ метра от нея, нарушил правилата за движението по пътищата
визирани в ЗДвП, а именно: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и по чл.
40, ал. 2 от ЗДвП: „ По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности” и реализирал
пътно-транспортно произшествие с намиращата се зад автомобила пешеходка - М. Д.В.,
ЕГН ********** и по непредпазливост причинил смъртта й - престъпление
чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
В
разпоредително заседание са конституирани частни обвинители - С.Й.В. и К.С.В.– К., с повереник адв. П.З..
Съдът разгледа
внесеното обвинение по правилата на глава 27 НПК при приложение на хипотезата на чл. 371,т.2
НПК, с предварително изслушване, в което бе направено признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт
и съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и се направи
констатация от съда, че
самопризнанието се подкрепя от събраните по делото доказателства и се обяви, че то ще се ползва при постановяване на присъдата, без да
събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият се възползва от правото си даде обяснения относно събитията на 29.07.17г.
В съдебните
прения представителят на СГП поддържа внесеното обвинение и
счита за установена фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на ОА. Сочи, че с действията си от обективна и
субективна страна подсъдимият е реализирал състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение. Предлага да бъде
определено наказание „лишаване от
свобода“, което на основание чл. 66, ал.
1 от НК, да се отложи за срок от 5
години.
За частните обвинители, повереникът адв. З. акцентира върху допуснатите нарушения на
правилата за движение на пътищата от подсъдимото лице в резултат на които е
настъпил този изключително тежък резултат. Присъединява се към становището
на представителя на СГП относно наказването на лицето.
Защитникът на
подсъдимия адв. В., сочи че данните по делото подкрепят
направеното самопризнание от подсъдимия. Претендира при определяне на
наказанието да се съобрази, че С. е
водач с дългогодишен опит на шофьор и не е допускал съществени нарушения на правилата
за движение по пътищата ; не е осъждан; семеен с две деца, а и е оказвал
помощ на пострадалата, при което предлага
да се приеме че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразно които да се
определи наказанието .
Подсъдимият в лична защита и последна дума моли за справедливо
наказание.
Съдът, с оглед
реда, по който протече производството, прие за установени обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Д.Г.С. е с постоянен адрес ***. Същият е
българин, български гражданин, неосъждан, шофьор в търговско дружество „М.**“ООД.
С. е правоспособен водач на МПС в категория „В“ от 27.06.1997г. Спрямо него са
били издадени общо 6 броя влезли в сила наказателни постановления за извършени
нарушения по ЗДвП.
На
29.05.2017г. бил сключен трудов договор между
С. и дружество „М.**“ООД, с управител и представител В.Б., по силата на
който първият бил назначен на длъжност „шофьор на товарен автомобил“.
На 29.07.2017г
около 14.30 часа, подсъдимият С. управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“
с ДК№*******, собственост на търговското дружество. Същият се движел в гр.София, по път
без име в района на магазин „Х.О.“,находящ се на ул. „Д-р С.Ч.“.
Автомобилът се движел на заден ход към
ул. „Д-р С.Ч.“ с около 5км/ч. Докато карал назад успял да измине около 10,00
метра, когато бил реализиран удар в задната част на автомобила с пострадалата М.
В. - пешеходец . Последната паднала на
пътното платно, при което автомобилът я прегазил със задното дясно колело. Подсъдимият
веднага спрял и изтичал до близкия магазин, където потърсил помощ и уведомил
телефон за инцидента на спешен телефон. На място пристигнал екип на болница
„Света Анна“, който транспортирал пострадалата М. В. спешното отделение на
болницата. В резултат на
пътно-траспортното произшествие пострадалата М. В. претърпяла следните
телесни уреждания : травма на главата; гръдна травма; травма на торса; коремна
травма; травма на крайниците. Въпреки оказаната спешна медицинска помощ на
29.07.2017г. 17:40ч. настъпила смъртта й
, която е в резултат на тежка съчетана травма, явила се несъвместима с живота.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната
фактическа обстановка се установява въз основа на направеното от подсъдимия в с.з. признание на фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт .
Противоречия в
източниците относно обстоятелството, че
подсъдимият е управлявал МПС товарен
автомобил марка „Мерцедес“ с ДК№******* в описаното от обвинението време и място, не
съществуват .
Данните
за участъка от пътя, в който е извършено ПТП се установяват от протокола за оглед на
местопроизшествието и приложената скица,
както и фотоалбум. Данните за местонахождението на пострадалата
спрямо товарния автомобил към момента на удара се извличат по косвен начин, с
оглед местоположението на тялото й след
удара, за което данните се съдържат в показанията на разпитаните в д.п. свидетели : П., А., Д., които се еднопосочни
безпротиворечиви и се кредитират от
съда.
Посочена е
от вещите лица е нормативната
видимост, осигурявана от дясно и ляво
странично огледало. При дясното
странично огледало тя е на 4 метра зад
линията на очите на водача се наблюдава зона разположена на 0,75 м вдясно от
десния габарит на автомобила, която е на
30 метра зад линията на очите и достига на широчина 3,5 метра. А
нормативната видимост на лявото странично огледало за обратно виждане –
то тя е на 10 метра на линията на очите се наблюдава зона разположена на 2,5м.
вляво от левия габарит.
От приложените
снимки на автомобила се констатира, че товарният автомобил с оглед
конструкцията си не разполага с видимост през вътрешно /средно/ огледало, а
задната му част е непрозрачна.
Проверката на
източниците чрез КАТЕ потвърждава, че установените увреждания при В. са резултат на
въздействие на твърди и тъпи предмети със значителна кинетична енергия, които
по своята морфология, локализация и тежест отговарят да са получени при пътно
транспортно произшествие - прегазване, по
механизъма, описан по – горе .
Причинените травми по М. Д.В., както и причината на
смъртта се установяват от СМЕ на труп №
552/17г.
От писмени
документи – епикриза се установява че В. е била приета в болницата в крайно
тежко общо състояние; неконтактна и неадекватна и въпреки оперативната намеса и
при провеждането й е настъпил екзитус
леталис.
Всяка от експертизите по делото се кредитира от съда, т.к. е
резултат от обективна оценка на материалите и използвани специални знания,
поради което и се възприемат като обосновани и отсъстват съмнения в правилността им.
Писмените
доказателства, събрани по делото, също са от значение за установяване на обстоятелствата, предмет на
разглеждане в производството – такива са за обаждането по тел . 112 , вкл. от С.;
за назначаването на подсъдимия за шофьор на товарен автомобил в посочената фирма и управлението на
посочения автомобил и неговите документи; че пробата на водача с техническо
средство е установила нула промила на алкохол. От писмените документи се
констатира, че В. е била родена на ***г., с постоянен адрес ***, омъжена и с
една дъщеря.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така
възприетото от фактическа страна, съдът направи извод, че подс. Д.Г.С. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.
1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна
страна, подсъдимият на 29.07.2017г., около 14:30 ч., в гр. София, на път без
име в района на магазин „Х.О.”, находящ се на ул. „Д-р С.Ч.” срещу входа на болница
„Света Анна”, управлявал моторно превозно средство- товарен автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Спринтер” с регистрационен № ******и извършвайки маневра
„движение назад”, в посока към ул. „Д-р С.Ч.”, като в района на около 50
/петдесет/ метра от нея, нарушил правилата за движението по пътищата визирани в
ЗДвП а именно чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: „ По време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това
е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности. ” и реализирал пътно -
транспортно произшествие с намиращата се зад автомобила пешеходка - М. Д.В.,
ЕГН ********** и по непредпазливост причинил смъртта й.
Съдът прие, че
деянието на подсъдимия, което се
изразява в нарушаване на правилата за движение при управление на МПС и което е в конкретна, пряка причинно – следствена връзка с
настъпилите обществено опасни последици, съгл. т.2 от Постановление №1 от
1983г., е това, очертано
от нормата на чл. 40, ал.2 от ЗДвП. Установи се движение назад с автомобил
със задна непрозрачна част и видимост осигурявана единствено през двете странични огледала, която не е било
възможно да се следи едновременно. При
което задължението на водача - да си
осигури помощник, който да му сигнализира за опасности, е останало
неизпълнено.
Съдът прие, че
следва да оправдае подсъдимия относно нарушаване на правило по чл. 40, ал.1 от ЗДвП, т.к. първо липсват такива фактически твърдения в ОА
за допускането му и второ - изводимо от
обстоятелствата по делото, в конкретния случай
настъпването на ПТП се свързва не
с момента на отпочване на движението
назад и извършените или не дължими действия, а след като е било осъществявано вече такова движение назад
около 10 метра, в процеса на което
водачът не е успял да възприеме
пешеходеца като опасност на пътя, която би могла да се очаква, т.к. това е било
жилищен район с болница и магазин в близост.
От данните по
делото се прави извод, че подсъдимият се е обадил на тел. 112 за оказване помощ на пострадалата и се е върнал до магазина; бил е
в състояние на шок и уплаха, а в това време съсед на В. –св. Д. се опитвал да я
измъкне изпод гумата и й окаже помощ. Констатираните
обстоятелства не дадоха основание съдът
да счете, че са налице основания за
прилагане на намалената отговорност по чл. 343а от НК, но пък данните за
предприети действия от подс. С. след
ПТП-то се съобразиха като смекчаващи при определяне на наказанието.
От субективна
страна престъплението е извършено непредпазливо, при форма на вината несъзнавана непредпазливост, при
която подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
ПО
НАКАЗВАНЕТО.
С оглед
осъдителната присъда в случая по чл. 373, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс, съдът индивидуализира наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на общата част на НК.
При което и в съответствие с чл.
54 от НК бе определено наказание в рамките на предвиденото от 2 до 6 години
лишаване от свобода. За да определи
наказанието от 3 години лишаване от свобода, съдът съобрази наличието на
смекчаващи вината обстоятелства, изразяващи се в чисто съдебно минало на
подсъдимото лице; социалната му вграденост в обществото, полагането на
обществено полезен труд; предприетите действия по информиране за случилото се
ПТП и обаждането му по тел.112. От друга
страна видно е, че поведението му като
водач на МПС не е безупречно . Налице са извършени нарушения на ЗДвП и видно от цитираните норми в справката,
нарушенията от 2017г. са свързани с
движение без колан; движение с
необозначен товар; нарушения, свързани с допълнителните светлини, а през - 2016 г. нарушение, свързано и с правилата на скоростта . При тези данни съдът прие, че следва да определи наказание
което е по – близо до минимума, предвиден за съответното престъпление и индивидуализира
такова от 3 години лишаване от свобода. Не се установи от съда наличието на
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, при които да се
прецени, че са налице предпоставки за определяне на наказанието лишаване от
свобода при условията на чл. 55 от НК, както претендира защитата.
Съдът извърши редукция съобразно посоченото в
нормата на чл.58а, ал.1 от НК с една
трета и наложи на С. наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода.
Изпълнението
на посоченото наказание, предвид наличието на формалните предпоставки в чл. 66
от НК и при констатация, че за постигане
целите на наказването и поправяне на подсъдимия не се налага неговото
изтърпяване, бе отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, продължителност,
която се прецени, че ще има поправително и
възпиращо действие върху дееца.
На подсъдимия бе наложено предвиденото в чл. 343г от НК кумулативно наказание по чл. 37, ал.1 т.7 НК,
в случая лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
/две / години, което по вид и чиято продължителност също ще способства за да изпълни целите на
наказването.
На основание
чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в
размер на 668,52 лева по сметка на СДВР.
При тези
съображения съдът постанови присъдата.
Съдия
:
/Сн.Колева/