О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 14.10.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав,
в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
СТОЯН ТОНЕВ
като разгледа
докладваното от съдията Райчева внчд № 501/20 г. по описа на АСНС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341
ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба на подс.Н.Д.М. чрез
защитника му адв.Й.Н. срещу протоколно определение от 02.10.2020 г. на
СНС XXII състав по нохд №1644/2020г., с която е оставено без уважение искането на
подс.М. за изменение на мярката му за
неотклонение
„домашен арест“ в по-лека.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението, поради приетото в него, че на този етап не са налице основания мярката
за неотклонение „домашен арест“ на подс.М. да бъде променена в по-лека. Неправилно
съдът преценил, че и към настоящият момент, макар и да липсва опасност от
укриване, продължава да е налице реална опасност подсъдимият да извърши
престъпление, свързана с влияние върху свидетели и хода на делото. По същото липсвали данни от подобно естество, както и
под.М. да е имал до момента недобросъвестно процесуално поведение. Не било взето предвид, че подс.М. е изтърпявал
мярка за неотклонение „задържане под стража“ около 7 месеца, след което същата
е била променена в „домашен арест“,
която по естеството си е приравнена на най-тежката мярката за неотклонение. В
този смисъл защитата се позовава и върху продължителност на срока на задържане, макар и при условията на „домашен
арест“, който вече се явявал неразумен такъв. Иска се по лека мярка за
неотклонение, с оглед упражняване правото на труд от страна на подсъдимия за
осигуряване издръжката на семейството си.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с
доводите изложени в протеста, мотивите на атакуваното определение и материалите
по делото, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
Подсъдимият Н.Д.М. е предаден на съд на 10.06.2020г. с
обвинителен акт на Специализираната прокуратура №6123/2020г по множество обвинения в
престъпления както следва: по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 пр.2 НК, по
чл.214 ал.2 т.2 и т.1 вр. чл.213а ал.3
т.2 вр. ал.2 т.1, т.3,т.4, и т.5 НК, по чл.213а ал.2 т.5 вр. ал.1 НК, чл.214 ал.2 т.1 и т.2
вр. чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.2 и т.5 вр.
чл.20 ал.3 и ал.4 вр. ал.1 НК, по чл.143 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4
вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК, както и две
деяния по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК заедно
с още шест обвиняеми лица, въз основа на който е образувано настоящото нохд№1644/2020г на СНС XXII състав.
Действително от 15.10.2019г. подс.М. е изтърпявал мярка
за неотклонение „задържане под стража“, която на по-късен етап – 07.05.2020г. е
била изменена от въззивната инстанция в „домашен арест“, която да бъде
контролирана със средствата за електронно наблюдение, в какъвто смисъл е определението
по внчд №217/2020г.на АСНС. При тази промяна в изпълняваната мярка за
процесуална принуда съдът е взел под внимание
изтеклия период от време от първоначалното задържане на обвиняемия, доказателствата
срещу него, чистото му съдебно минало, здравословните му проблеми с оглед
назначената по делото СМЕ, както и наличните все още рискове от извършване на
престъпление, които не са преодолени.
Обвинението, за което подс.М. е предаден на съд касае седем тежки умишлени
престъпления, всяко едно от които наказуеми
с лишаване от свобода, ако бъде признат за виновен. Събраните в хода на
досъдебното производство показания на свидетели, протоколи за разпознаване, писмени
доказателства и заключения на експертизи не разколебават към момента обоснованото
предположение по обвиненията, при спазване и гарантиране призумцията за
невиновност. От материалите по делото се установява, че съдебното следствие не
е започнало, като провеждането на важното разпоредителното заседание е било отложено последователно от
01.09.2020г. за 02.10.2020г., а впоследствие за 30.10.2020г., поради различни процесуални пречки. Предстои да бъдат разпитани 42 бр. свидетели, както и да бъдат изслушани
голям брой вещи лица по назначените експертизи за изясняване на обективната
истина. При това положение претенцията за неразумност на срока, в който се
изпълнява определената на подсъдимия мярка за неотклонение „домашен арест“ се
явява неоснователна. Независимо от това, че около една година подс.М. търпи
ограниченията на двете най-тежки мерки за неотклонение „задържане под стража“ и
домашен арест“ съотнесено към броя и
тежестта на обвиненията, както и обстоятелствата по делото този срок се явява
законосъобразен и разумен противно на
защитното становище, в съответствие с НПК и европейските стандарти.
Действително продължителността на задържането винаги се явява ново
обстоятелство, въз основа на което може да се претендира промяна в
изпълняваната най-тежка мярка за неотклонение. Доколкото в съдебната фаза
задържането не е ограничено с конкретни срокове разумният характер се преценява
от гледна точка на спецификите на конкретното производство, обстоятелства по
делото, неговият предмет, сложност и страни, поведението на жалбоподателя и
националните органи.
Според
въззивния състав понастоящем все още не е отпаднал риска от извършване на
престъпление на привлеченото към наказателна отговорност лице – жалбоподател в
настоящото производство, независимо от настъпилата реабилитация според
свидетелството му за съдимост, приравняваща го на лице с чисто съдебно минало.
Този риск е изводим не само от тежестта на вменените обвинения на подс.М., които предстоят да
бъдат разгледани и обсъдени в съдебната фаза, а и от характера и спецификата на инкриминираната
престъпна деятелност, като
предполагаем ръководител на
инкриминираното престъпно сдружение за
сочения от прокуратурата продължителен период от време, множеството вторични
деяния, за които е привлечен към наказателна отговорност, част от които в съучастие с други лица.
Рискът от противоправно поведение може да бъде извлечен също от изложените
обстоятелства в обвинителния акт,
посочените в обвинението цели на престъпното сдружение, свързани с
предполагаемото извършване на принуди и изнудвания срещу множество лица,
високия брой членски състав на групата, за която се твърди от прокуратурата, че
е ръководена от подсъдимия М. и е действала в широк периметър – на територията на гр.Бургас, обл.Бургас,
гр.Стара Загора, гр.Айтос, гр.Черноморец и гр-Созопол продължителен период от
време – близо три години.
Не може да бъде отречено, че настоящото производство се
отличава с фактическа и правна сложност и е с множество страни подсъдими,
защитници, свидетели, експерти, води се срещу шест подсъдими лица, предстои
извършването на голям обем от процесуално следствени действия за разкриване
на обективната истина, която преди всичко е в интерес на привлечените към
наказателна отговорност лица. Мярката за неотклонение има за цел да обезпечи
подсъдимия за нуждите на наказателен процес, която процесуална принуда в
конкретния случай е била съобразена индивидуално с всички обстоятелства,
предвидени в чл.56 ал.3 НПК, както и в съответствие с целите в чл.57 в НПК. По
делото са насрочени съдебни заседания,
през кратки интервали от време, като съдът е взел всички необходими мерки за
приключване на разследването в разумен срок, съобразявайки се с исканията и
ангажиментите на страните.
Относно здравословното състояние на подс.М., по отношение
на което не се излагат възражения от страна на защитата до момента по делото не
са налице доказателства изпълняваната мярка за неотклонение „домашен арест“ да
е затруднила лечението му и адекватното
полагане на съответните медицински грижи. Видно е, че при всяко депозирано искане
съдът е давал необходимите разрешения с оглед правомощията си за охраняване
здравето и живота на лицето, за да направи необходимите изследвания, лечение и
консултации, така както е било поискано. По делото не са ангажирани
доказателства, относно семейното положение на подсъдимия и двете му деца, които
да са пряко под неговите родителски грижи. Понастоящем липсват нови
обстоятелства от здравословно или друго естество, които да мотивират съда за
необходимостта от промяна на прилаганата спрямо него мярка за процесуална
принуда.
Поради това с
оглед наличието все още на коментираните по-горе рискове настоящият състав
преценява жалбата за неоснователна, а атакуваното определение за правилно и
законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.341 ал.2 НПК, АСНС
V
с-в
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.10.2020 г. по нохд №1644/20
г. на СНС 22, с което е оставено без уважение искането на подс.Н.Д.М. и
неговата защита за изменение на мярката за неотклонение „домашен арест“ в по
лека.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: