Р Е Ш Е Н И Е
№ 1280
гр.
Русе, 16.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осми
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1772 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 50 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЛОД.
Постъпила е искова
молба от „Карина Агро“ ООД против Териториално поделение Държавно ловно
стопанство „Дунав“ – Русе и Сдружение Ловно-рибарско дружество "Филип
Тотю" – Русе, в която се твърди, че
ищцовото дружество е наемател за стопанската 2018/2019 г. по Договор за наем на
земеделска земя, представляваща имот №****с площ ***дка, находящ се в землището
на с. ******. В началото на м.януари
Твърди се, че този
земеделски имот се намира на територия, която се стопанисва от Сдружение Ловно-рибарско дружество
"Филип Тотю" – Русе и в непосредствена близост до Държавно ловно
стопанство "******", собственост на първия ответник. Ищецът счита, че
отговорност за причинените на дружеството вреди следва да носят двамата
ответници. Първият от тях като субституент на държавата, чиято собственост е
дивеча, причинил вредите, а вторият, като лице, стопанисващо ползването на
дивеча. Поради това ищецът отправил покана за доброволно изпълнение до двамата
ответници да му бъдат обезщетени претърпените вреди от загубата на растенията в
размер на 8000лв. и пропуснатите ползи от реализирането на засятата и унищожена
продукция в размер на 20 000лв.
Предвид липсата на
доброволно изпълнение, се претендира в настоящото производство, да бъде
постановено съдебно решение, с което двамата ответници да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 8100лв. обезщетение за претърпени имуществени
вреди, от които 8000лв. претърпяна загуба за унищожени от благородни елени и
диви прасета насаждения лавандула и сумата от 100лв.(след изменение на иска),
претендирана частично от 20 000лв. - за пропуснати ползи от реализиране на
продукцията.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Дунав“-Русе,
изразява становище за недопустимост на предявеният срещу него иск, а в
условията на евентуалност за неговата неоснователност. Твърди се, че като
ответник не е материално легитимирано да отговаря по претенцията на ищцовото
дружество, тъй като не стопанисват дивеча в съответния ловно-стопански район.
Държавата, а не Държавното ловно стопанство е собственик на дивите животни, и
липсвали предпоставки за наличие на солидарна отговорност между двамата
ответника. Доколкото бил налице сключен договор за предоставяне стопанисването
на дивеча в определен ловно-стопански район, за ответника не възниквало
задължението по чл.9, ал.9, т.3 ЗЛОД да осъществява охрана и опазва дивеча,
каквито твърдения били изложени в исковата молба. Ответникът не бил юридическо
лице със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал.3 от
Търговския закон, както и не е субституент на държавата, както считал ищецът. В
условията на евентуалност се оспорва и настъпването на претендираните вреди от
ищеца, както по основание, така и по размер. Оспорва се, че целият масив,
описан в исковата молба е бил засаден с лавандула, както и стойността за
засаждането на същия с растения от лавандула. Оспорва се върху него да са
нанесени вреди от диви животни. Дори и
да е имало нанесени такива вреди, то те попадали в хипотезата на чл.80, т.2
ЗЛОД и не подлежали на обезщетяване. Оспорва
се ищецът да е предприел необходимите мерки за опазване на имота си, както и се
излага становище, че неоснователно е да се претендират пропуснати ползи от
непроизведена продукция, доколкото липсва сигурност от реализирането на тези
бъдещи доходи. По тези съображения се претендира предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл.131 ГПК, Сдружение ловно-рибарско дружество "Филип Тотю"- Русе, изразява
становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че ищецът като
стопанин на земеделския имот не е положил необходимите и вменени му от закона
задължения за опазване на имота. На следващо място се оспорват твърденията на
ищеца, че процесната земеделска земя е била засадена с лавандула съобразно
технологичните изисквания за това, както и че диви животни са причинили вреди
върху засадената продукция. Не било доказано
по делото и реалното засаждане на процесния имот по описания в исковата
молба начин. Твърди се, че ловно-рибарското дружество е изпълнило всички мерки,
предвидени в ЗЛОД за опазване на селскостопанското имущество и не следвало да
носи отговорност за евентуално причинените върху имота, стопанисван от ищеца
вреди от диви животни.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По силата на
договор за наем от 26.07.2018г., ищецът по делото е наемател и ползвател за
стопанската 2018/2019г. на земеделска земя, представляваща имот №****с площ ***дка,
находящ се в землището на с. ******. За този имот (и други имоти от 900дка)
ищецът е сключил договор за охрана с „Груп-7“ ЕООД, включваща 6 посещения от
физическа охрана за всеки 24 часа с цел прогонване на дивеч от земеделските
площи.
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени и гласни доказателства, че
процесният имот се намира на територията, която се стопанисва от ответника ЛРД
„Филип Тотю“ - Русе. Границите на ловностопанските райони на дейност на ДЛС
„Дунав“ – Русе са определени със заповеди на МЗГ, а с договор от 07.08.2009г.,
сключен на осн. чл. 29, ал.8 от ППЗЛОД и заповед №***/09.04.2009г. на
Председателя на Държавната агенция по горите, между ДЛС „Дунав“ - Русе и ЛРД
„Филип Тотю“ гр. Русе е сключен договор, с който се възлага на ЛРД „Филип Тотю“
да извършва стопанисването и ползването на дивеча в изброени ловностопански
райони, включително и тези на с.****** и с. **.
На 12.07.2018г. с
договор за покупко-продажба ищецът е закупил 630 000 бр. разсад лавандула сорт
„севтополис“, който е следвало да му бъде предаден от продавача според чл. 3 от
договора в периода 01 – 31.10.2018г. Окончателното плащане за разсада е
следвало да бъде извършено по фактура от 13.11.2018г.
Със заявление от
15.02.2019г., ищецът на основание чл. 82 ЗЛОД и чл. 117 ППЗЛОД е направил
искане до директора на Регионална дирекция по горите гр. Русе да бъде издадена
заповед и да се назначи комисия, която да извърши оглед и да изготви протокол,
в който да опише вредите нанесени от диви животни по процесния имот, както и да
бъде определен техния размер.
Такъв протокол е
изготвен на 01.03.2019г. след оглед на процесния имот. Констатирани са следи от
благородни елени и диви свине. На 10 произволно избрани реда комисията е
преброила колко са останалите неизровени стръкове лавандула. В протокола са
записани изявленията на участващите в комисията Д.Д., управител на ищцовото
дружество, инж. Р.К., гл. експерт в РДГ Русе, инж. М.С. – зам. директор на ТП
ДЛС „Дунав“ и инж. Н.Х. – специалист по ловно стопанство в ЛРД „Ф. Тотю“ Русе.
Протоколът е подписан от шестимата членове на комисията.
С покана за
доброволно изпълнение от 15.03.2019г., ищецът е претендирал от ТП ДЛС „Дунав“
заплащането на обезщетение за нанесените му вреди върху процесния имот в размер
на 28000лв.
Свидетелката Г.Г.М.
установява, че е служител на ищцовото дружество, поради което й е известно, че
то е засяло около средата на месец януари ** дка с лавандула в землището на с. ******.
Засаждането станало веднага след като им бил доставен разсад. Около месец след
това се обадили хора от наетата от дружеството охранителна фирма, които
съобщили, че са констатирали върху процесния терен нападение от диви животни.
Поради това свидетелката изпратила служителя Ф.Ч. на място да провери
състоянието на имота, а тя пуснала съответното заявление до РДГ гр. Русе.
Свидетелката не е посещавала терена, но от колегите си и от изготвения
констативен протокол от огледа му разбрала, че около 80 % от насадените
растения били унищожени.
Свидетелят Ф.М.Ч.
установява, че работи в ищцовото дружество и участвал в засяването на процесния
терен с лавандула. Това се случило средата на месец януари. Теренът първо бил
култивиран с машина, за да се разрови, а след това минавала сеялката с хората.
Растенията лавандула се слагали в машината и се засявали на
Свидетелят М.Л.С.,
член на комисията изготвила протокола на 01.03.2019г., установява, че
процесният терен по време на огледа според него не бил добре обработен и
подготвен за засаждането на лавандула, имало остатъци от дебели храсти и клони.
Направило му впечатления, че действително механизирано била засаждана
лавандула, но това не било направено съобразно необходимата технология, голяма
част от растенията не били добре зарити в почвата, били паднали и повехнали, а
имало и големи участъци без посадъчен материал. Свидетелят не видял растения,
които да са извадени или прекършени от дивеч. Около процесния имот служителите
на ДЛС „Дунав“, които постоянно обикаляли районна не били виждали жива охрана.
При изготвяне на протокола от огледа, в него били записани изявленията на отделните
участници и техните становища. Не били констатирали десетки хиляди дупки,
изровени от диви животни.
Свидетелят А.Б.В.,
управител на ловно-стопански район „******“ към ДЛС „Дунав“, установява, че той
и колегите му се занимавали с охрана на дивеча, което налагало честото им
минаване покрай процесния парцел. Част от него не била нива, а синор с храсти.
През месец януари имота бил гриблован, а после засят с растения от лавандула,
които били доста големи. При силни ветрове виждал как някой от растенията се
търкалят. В близост до процесния имот имало друг, който през март също бил
засаден с лавандула, но чрез засаждане на „клечки, резници“. Тази нива към
момента била в перфектно състояние. Диви животни се движели в района и на двете
ниви, но за тях лавандулата не представлявала храна. Свидетелят не бил виждал
жива охрана около процесния имот. Недалеч от него, до с. *** се намирали и
свинарници, от където пускали свободно да се движат прасета от породата
източнобалканска и имало случай на сместването им с дивите прасета.
Свидетелят Б.Х.Д.,
председател на ловно-рибарската дружина в с. ******, участвал по време на
огледа на процесния имот, установява, че той бил запустяло, „гюрлюк“. Около
средата на м. януари свидетелят забелязал, че нивата е обработена и засята с
„някакви стръкчета“. Свидетелят се изненадал от това обстоятелство, тъй като не
бил уведомяван или предупреждаван за това засяване на терена. По време на
огледа той разбрал, че в имота има стръкове лавандула. Движение на дивеч в
имота според свидетеля „не е имало кой
знае какво, но нямаше ровено или обърнато“. Със сигурност ако стадо с диви
животни беше преминало от там щяло да си личи. В случая имало само единични
следи. Имало места в имота, където нямало следи и ровено, но нямало и растения,
а на други места имало стръкчета които си стояли встрани, извадени и повехнали,
без да са ядени или гризани. Според свидетеля в района се движели и прасета,
които не били диви, а ги отглеждали в свинарници в с. ***.
Свидетелят В. Й. Ж.,
член на ловно-рибарската дружинна с. ******,
установява, че по време на огледа на процесната нива, по нея още се виждали
клони и необработени части от нея. Стръкчетата лавандула не били вкоренени
добре и част от тях били изсъхнали. На две-три места видял хубави стръкчета. По
терена се виждали празни места. Имало и следи от дивеч, но „слабо“. Свидетелят
не бил виждал жива охрана около процесния терен.
От заключението на
изготвената по делото агротехническа експертиза се установява, че към момента
на огледа на процесния имот – 20.06.2019г., в западната му част са се намерили
няколко неразвили се живи растения лавандула, а в източната част с площ от
28,26дка не са се намерили растения от лавандула. Теренът е бил осеян с
плевели, на 1кв.м. са установени над 100 плевелни растения. Според вещото лице ищецът не е положил грижа
за унищожение на плевелите и поддържането на парцела в добро земеделско
състояние. От извършения оглед на място вещото лице е посочило, че не може да
бъде установен процентът на унищожената продукция от лавандула, а в протокол за
нанесени щети становище на комисията като цяло няма. Вещото лице е посочило в
заключението си какъв е средния добив от декар лавандула за 2018г. и средната
цена на лавандуловото масло за същата година. За 2019г. среден добив и цена на
лавандулата не биха могли да бъдат определени, тъй като реколтата още не е прибрана.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 79,
ал.1 ЗЛОД, обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони
на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените
за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча. В чл. 82.ЗЛОД е
предвидено щетите, нанесени от дивеча, както и
размерът на обезщетението, да се установяват от комисия, назначена със заповед
на директора на съответната регионална дирекция по горите при условия и по ред,
определени в правилника за прилагане на закона. Наличието на
специален административен ред за установяване и обезвреждане на причинените от
диви животни вреди не изключва при наличие на спор между страните в това
административно производство да бъдат приложени правилата на общия исков
процес, по които да бъде потърсено обезщетение на причинените вреди. Когато
съдът е сезиран с такъв спор, какъвто е и настоящия случай, всяка от страните
следва да установи фактите значими и относими към предмета на делото и на които
се е позовала, с всички допустими от ГПК доказателства. Поради това в тежест на
ищецът в настоящото производство е да установи наличието на причинени му от
диви животни вреди и техния размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЛОД -
дивечът в Република България е частна държавна собственост и се стопанисва по
ловностопански райони на популационен принцип, от визираните в чл. 34 ЗЛОД
лица: държавните ловни стопанства, държавните горски стопанства, лицата по чл.
11 ЗЛОД, ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и по чл. 31, ал. 1 ЗЛОД,
регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ и други юридически лица отговарящи на чл. 9 и чл.
36 от ЗЛОД .
С Протокол от
03.11.2011 г. са разделени ловностопанските територии в района на дейност на ДЛС
„Дунав“ - Русе. Съгласно протокола в държавният ловностопански район,
стопанисван от този ответник попада землището на село ****** (включително и
съседното на село ***). С Договор за предоставяне на стопанисването на дивеча
на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД от 07.08.2009г., ответникът ДЛС „Дунав“ -
Русе е възложило на ЛРД „Филип Тотю”, гр. Русе извършването на стопанисването и
ползването на дивеча в няколко ловностопански района, след които и на село ******
и село *** за срок до 2024г. Съгласно чл. 3.6 от Договора изпълнителят (ЛРД
„Филип Тотьо” – Русе) се задължава да организира и осъществи стопанисването на
дивеча в съответствие с чл. 37, ал. 1 ЗЛОД и ППЗЛОД. Няма спор по делото, че
процесният имот попада в землището на с ******, т.е. в района стопанисван от
ответника ЛРД „Филип Тотьо” – Русе, който се явява лицето стопанисващо дивеча
по смисъла на чл. 79 ЗЛОД и евентуално негова би била тежестта да репарира щетите
претендирани от ищеца, а не ответника ДЛС „Дунав“ – Русе (в този смисъл Решение
№***/19.05.2016г. по в.гр.д.№***/2016г. на ВТАС), поради което възраженията на
ответника в този смисъл се явяват основателни, но по отношение на пасивната му
материална легитимация по иска, а не на процесуалната. Само на това основание
предявеният иск срещу ответника ДЛС „Дунав“ – Русе се явява неоснователен.
На следващо място
съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. По настоящото дело се
претендира обезщетение за причинени имуществени вреди от пропуснати ползи от
нереализирани приходи от продажба на лавандула, както и претърпени загуби от
направени разходи за засяване на терена с лавандула.
Пропуснатите ползи
представляват неосъществено увеличаване на имуществото. За да е налице
пропусната полза, следва да съществува сигурност в увеличаването на имуществото
на ищеца, а не само предполагаема възможност да увеличи имуществото си. Не
могат да се претендират пропуснати ползи от непроизведена продукция. В случая
не се касае за пропуснат доход, който е имал траен и сигурен характер, и който
е пряка и непосредствена последица от поведението на ответната страна (ЛРД
„Филип Тотьо” – Русе), в който смисъл е и установената съдебна практика по
сходни казуси – цитираното по-горе решение на ВТАС, Определение
№100/27.01.2017г. по гр.д.№3623/2016г. на ІVг.о. на ВКС, Решение №
67/22.04.2013 г. по т. д. № 28/2012 г. на ВКС. Още повече този извод
в случая се налага и с оглед началния етап от развитието на който се е намирала
лавандулата на процесния имот, по-малко от месец след засаждането му.
На следващо място
настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция в частта за претърпени
загуби от направени разходи за засяване на процесния имот с лавандула е
недоказана. Ищецът не е ангажирал доказателства за вида и характера на
твърдените от него увреждания и от какво са причинени.
Представеният по делото
Протокол от 01.03.2019г. на Комисия, назначена със Заповед № **/26.02.2019 г.
на Директора на РДГ – Русе, предвид неговото оформяне има характер на частен
свидетелстващ документ, с оглед критериите на чл. 179, ал. 1 ГПК и следва да се
ползва само с формална доказателствена сила (чл. 188 ГПК) относно авторството
му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно
убеждение наред с другите доказателства. В протокола липсва формирано единно
становище на комисията, а са записани изявления, констатации и мнения на
отделни нейни членове, които не съвпадат. Изводи за нанесени вреди от посочения
в исковата молба вид и размер в протокола прави само управителят на ищцовото
дружество, а не всички нейни членове. Подписите на последните не удостоверяват
съгласието им с изявленията на г-н Д.. Останалите членове на комисията имат
възражения относно причините за констатираните извадени стръкове лавандула.
Поради това в настоящото производство ищецът следваше да докаже на първо място
твърденията си, че е засял съобразно технологичните правила целия терен с
лавандула (например твърденията си от протокола, че на всеки 33см. е било
засято растение лавандула), че след засаждането е положил дължимата грижа за
отглеждането й, както и че в резултат от действията на диви животни по-голяма
част (85,8%) от разсада е унищожен. Съвкупният анализ на доказателствата по
делото не дава основание да се приемат тези твърдения на ищеца за доказани по
делото. Свидетелските показания по делото потвърждават и преповтарят
становищата на страните и участниците в Комисията извършила оглед на
1.03.2019г. Заключението на вещото лице за състоянието на имота по време на
извършения от него оглед дава основание да бъдат кредитирани по-скоро показанията
на свидетелите на ответниците относно не-добрата му поддръжка и правилно
обработване, т.е че не е налице причинно следствена връзка между лошото
състояние на насажденията към 01.03.2019г. и поведението на диви животни. Твърденията
направени от представителя на ищеца г-н Д. в протокола за оглед от 01.03.2019г.
е можело да се докажат с предвидените в ГПК доказателствени средства, като с
оглед особеностите на случая най-подходящо е било ищецът се възползва от разпоредбата на чл. 207 ГПК,
което не е сторено. По този начин твърденията му в исковата молба са недоказани
в настоящото производство. Назначената експертиза по която е извършен оглед
близо 4 месеца по-късно не е в състояние да установи релевантни за спора
обстоятелства, като това дали и как е бил засаден целия процесен имот с
лавандула и каква е причината за изваждане и погиване на голяма част от
растенията.
По тези съображения
предявените от ищеца искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани и без да бъдат обсъждани възраженията на ответниците относно това,
че са изпълнили задължението си за предприемане на необходимите действия
относно популацията и грижите за дивеча (т.е. че не са проявили виновно
бездействие по смисъла на чл. 50 ЗЗД), че в условията на евентуалност, с оглед
малкия размер нанесени от диви животни вреди не следва да бъде обезщетяван на
основание чл. 80 т.2 ЗЛОД (в случаи до 5%), както и за неизпълнение от страна
на ищеца на предвидените в Закона за
опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни
актове мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК, в полза на ответниците следва да
се присъдят направените от тях разноски за настоящото производство, съответно
1070лв. за първия ответник и 1100лв. за втория.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Карина
Агро“ ООД, ЕИК117603484, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Студен кладенец“ №4, представлявано от управителя Делян Петков Диков против Териториално поделение Държавно ловно
стопанство „Дунав“ - Русе ЕИК2016168050071 с адрес гр. Русе, ул. „Мария
Луиза“ №19, представлявано от директора Йордан Василев Сарилиев и Сдружение „Ловно-рибарско дружество Филип
Тотю – Русе“ ЕИК117540094 с адрес гр. Русе, ул. „Църковна независимост“
№16, представлявано от председателя Пламен Янков Цветков искове за солидарно заплащане
на сумата от 8000лв. представляваща
загуба за унищожени от благородни елени и диви прасета насаждения лавандула в
поземлен имот №****с площ ***дка, находящ се в землището на с. ****** обл. ***
и сумата от 100лв. предявена
частично от 20 000лв., представляваща стойността на пропуснати ползи от
реализиране на приходи от продажбата на лавандула.
ОСЪЖДА „Карина Агро“ ООД, ЕИК117603484, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Студен кладенец“ №4, представлявано от
управителя Делян Петков Диков да
заплати на Териториално поделение
Държавно ловно стопанство „Дунав“ - Русе ЕИК2016168050071 с адрес гр. Русе,
ул. „Мария Луиза“ №19, представлявано от директора Йордан Василев Сарилиев сумата от 1070лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Карина Агро“ ООД, ЕИК117603484, със седалище и адрес
на управление гр. Русе, ул. „Студен кладенец“ №4, представлявано от управителя
Делян Петков Диков да заплати на Сдружение „Ловно-рибарско дружество Филип
Тотю – Русе“ ЕИК117540094 с адрес гр. Русе, ул. „Църковна независимост“
№16, представлявано от председателя Пламен Янков Цветков сумата от 1100лв. разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: