РЕШЕНИЕ
№ …316
гр.
Русе, …12.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе,
в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СПАС СПАСОВ |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
КАН дело № 321 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Тачков“ ООД със
седалище гр. Русе, представлявано от управителя Р.И.Т. чрез пълномощника адв. И.И., против Решение № 444/19.05.2022
г., постановено по АНД № 372/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърден
Електронен фиш серия Г № 0030351, издаден от ОДМВР – Русе, с който на
жалбоподателя за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането
(КЗ) е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
2 000 лв. на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 461, т. 1 от
същия кодекс.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение
е незаконосъобразно и необосновано, тъй като при постановяването му е нарушен
материалния закон и процесуалния закон. Доводите на касационния жалбоподател
са, че съдът не е изложил мотиви по всички възражения в подадената до него
жалба. Според касатора са неправилни изводите на районния съд по отношение на нарушението,
констатирано в електронния фиш, тъй като не ставало ясно как и по какъв начин
устройството (преносима система за контрол на скоростта на МПС) е установило
процесното нарушение. Касаторът твърди също така, че при издаването на акта за
установяване на нарушение не е спазена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Иска се отмяната на въззивното решение и решаване
на делото по същество, чрез отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба чрез
процесуалния си представител гл.юрисконсулт Г.Д., в депозирано възражение на касационната жалба, излага
съображения за нейната неоснователност и иска отхвърлянето й и оставяне в сила
на решението на РРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави и възражение за прекомерност на евентуално претендирано от касационния
жалбоподател адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата като
сочи, че решението на РРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр.второ от АПК вр. чл. 63в
от ЗАНН.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че на
28.03.2021 г. в град Русе на посочено в електронния фиш място с автоматизирано
техническо средство (АТС) преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е
установено движение (управление) на моторно превозно средство с рег.№ Р 3964 ВВ.
След разпечатване на създадения от АТС клип бил установен собственикът на
превозното средство и била извършена служебна проверка в Гаранционния фонд за
наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, при
която било установено, че такава застраховка липсва. При тези установени от
въззивната инстанция факти, съдът стигнал до извод, че при издаване на
електронния фиш за налагане на административно наказание за нарушение,
установено с АТСС не са допуснати нарушения. Фишът е издаден в условията на чл.
647, ал. 1 от КЗ от компетентен орган и в предвидената форма и съдържание
съгласно чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Районният съд
е мотивирал и извод за материална законосъобразност на издадения електронен
фиш, тъй като липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за моторно
превозно средство, което е регистрирано за движение в Република България и не е
спряно от движение, безспорно е нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за
което е предвидено наказание за собственика юридическо лице съгласно чл. 638,
ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от КЗ.
Съдът, противно на твърденията на
касационния жалбоподател, е обсъдил възраженията на наказаното лице, въпреки че
същите са общи и бланкетни, и ги е отхвърлил като неоснователни, излагайки
мотиви въз основа, на които достига до съответните правни изводи.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло
изводите на Русенския районен съд, изложени в решението, предмет на
касационната проверка, като намира развитите касационни възражения за
неоснователни.
Правилно районният съд е установил, че в
хода на развилото се административнонаказателно производство, приключило с
издаване на процесния електронен фиш, не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По безспорен и категоричен начин са установени обстоятелствата по
извършеното административно нарушение. Всъщност спор по основния
правнорелевантен факт на липса на застраховка „Гражданска отговорност“ не е и
формиран, доколкото жалбоподателят във въззивното производство и настоящ
касационен жалбоподател не оспорва този факт. В хипотезата на приложената
санкционна разпоредба на чл. 638, ал. 4 от КЗ е без правно значение кое точно
лице е управлявало моторното превозно средство, което е без застраховка
„Гражданска отговорност“, доколкото нормата еднозначно определя като
административнонаказателно отговорно лице собственика на МПС.
Фактическата обстановка по случая е
безпротиворечиво установена от районния съд и съответства напълно на отразената
в електронния фиш – установено управление на МПС, собственост на касатора, без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Действително в
административната преписка липсва документ обективиращ извършената служебна
справка в Гаранционния фонд за наличието/липсата на застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесното МПС, но доколкото данните от Гаранционния фонд са
публични и общодостъпни и позволяват извършване по всяко време на проверки дори
и към определен минал момент, то дори и касационната инстанция установи, че към
датата, посочена в електронния фиш – 28.03.2021 г. автомобил с рег.№ Р 3964 ВВ
е бил без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Такава е
сключена едва на 28.12.2021 г.
В касационната жалба не се съдържат
конкретни съображения защо касаторът счита изводите на въззивния съд, че
конкретното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажно
и е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за неправилни. Точно обратното,
настоящият съд напълно споделя тези изводи на въззивната инстанция и счита, че
те изцяло кореспондират с установените по делото релевантни факти. Последващото
сключване на изискуемата застраховка само по себе си не обосновава маловажност
на нарушението, особено като се има предвид, че в конкретния случай това е станало
девет месеца по-късно.
Наложеното наказание е в предвидения от
закона абсолютен размер и не може да се твърди, че не съответства на целта на
закона. Всъщност законодателят го е определил именно в такъв размер, предвид
целта на КЗ за превенция на управлението на моторни превозни средства без
сключена задължителна застраховка.
С оглед гореизложеното решението на РРС е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора ответникът има право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 и ал.
5 от ЗАНН, което съдът определя в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 444/19.05.2022
г., постановено по АНД № 372/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърден Електронен фиш серия Г № 0030351, издаден от ОДМВР – Русе.
ОСЪЖДА
„Тачков“ ООД със седалище и адрес на управление гр.
Русе, бул. „Гоце Делчев“ № 44, представлявано от управителя Р.И.Т. да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Русе сумата от 80,00 (осемдесет) лева разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: