Мотиви към присъда № 113 от 16.04.2018 год. по НОХД №
414 по описа за 2018 г. на Районен съд гр. Варна,четиридесет и пети
наказателен състав
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 2101/2018 год.
по описа на 04 РУП – Варна срещу подсъдимия К.Е.К. с ЕГН ********** ***,
за това, че на 16.05.2017г. в гр.Белослав, обл.Варна отнел чужда движима вещ
-велосипед марка „Leader Wild Cat" с фабр. № G31285029", на стойност
84.50лв. /осемдесет и четири лева и петдесет стотинки/, от владението на В.Д.С.
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
И затова, че на
неустановена дата през м.07.2017г. в гр.Варна, противозаконно присвоил чужда
движима вещ - мобилен телефон марка „Huawei" Р8 Lite /1МЕ1
863323034636029/, на стойност 197,50лв. /сто деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки/, собственост на А.П.Д., която владеел - престъпление по чл.206 ал. 1 от НК.
Предявен е
граждански иск от пострадалата Анета П.Д. , чрез адв.И. Димов, ВАК,
преупълномощен от адв. М. Д., ВАК срещу подсъдимия К., за сумата от 197,50 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането, до
окончателното й изплащане. Конституирана като граждански ищец А.Д., чрез
адв.Димов, моли съда да признае подсъдимия К. за виновен по повдигнатото
обвинение, като уважи изцяло предявения граждански иск, със законните
последици.
В
разпоредително съдебно заседание подсъдимия при обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК изявява желание да се възползва от диференцираната
процедура уредена в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради
което след влизане в сила на определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК.
В хода на
съдебното производство подсъдимият К.Е.К. е редовно призован, явява
се лично и с адв. П.Р., ВАК назначен за служебен защитник по реда на
чл.372,ал.2 от НПК.В съдебно заседание , съдът е разяснил на подсъдимия К.
възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на
наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК. Подсъдимия
изрично е заявил в горепосоченото съдебно, че е запознат с разяснената му
процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК.
Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъпленията, за които му
е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези
факти. В последната си дума моли за минимално наказание.
В съдебно
заседание защитникът на подс. К. заявява, че подзащитният
му се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е дал съгласие да не се събират доказателства за тези
факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.В хода по същество е поискал е
от съда да наложи наказания при условията на чл. 372, ал.4 от НПК
във вр. с чл.58а от НК, които да бъдат към минимума определен в закона.
В
съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа
обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.194,ал.1
от НК и по чл.206,ал.1 от НК. Поддържа се становището, че деянията са извършени
от субективна страна при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2
от НК. Представителят на обвинението е поискал подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъпленията, за които са му повдигнати
обвинения, като при индивидуализацията на наказанието съдът да наложи наказание
за престъплението по чл.194,ал.1 от НК лишаване от свобода за срок от около
една година, а за престъплението по чл.206,ал.1 от НК – лишаване от свобода за
срок от една година, след редукцията им с 1/3 съобразно изискването на чл.58а
от НК. Посочва, че така определените наказания следва да бъдат
изтърпени ефективно.
Съдът, след
като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Според
обвинителния акт подсъдимия
К.Е.К. е осъждан за различни по вид престъпления, вкл. и такива против
собствеността на гражданите. Същият е безработен и без средства за препитание и
издръжка, поради което извършва престъпления, за да удовлетвори нуждите си от парични
средства.
Такова деяние извършил на 16.05.2017г. На посочената дата около 13.00ч.
подс.К. ***, като от павилион „Лафка" в центъра на града си купил бутилка
бира. По същото време и с намерение да си купи билет от лотарията в посочения
търговски обект отишъл св.В.Д.С., като се придвижвал с велосипеда си марка „Leader Wild Cat" с фабр. № G31285029. Св.С. подпрял превозното средство на
близкия стълб от уличното осветление, но не го заключил. В този момент подсъдимия,
който забелязал велосипеда на св.С., заговорил последния и поискал от него
позволение да се разходи с колелото. Св.С. категорично отказал и престанал да
обръща внимание на подс.К., тъй като бил ангажиран със заплащането на лотарийния
билет. Точно тогава, когато св.С. бил с гръб и не наблюдавал велосипеда си, К.
го взел и бързо се отдалечил. Малко преди да напусне с отнетата от него чужда
вещ, подсъдимия бил забелязан от св.С., както и от св.З.М.А.-продавач в споменатия павилион. Двамата
го възприели много добре и предоставили в полицията подробно негово описание,
като изявили готовност да го разпознаят.
По-късно същия ден подс.К. бил задържан
от свидетелите Н.И.И.и П.П.Я.-
служители на Четвърто РУ-Варна, докато се придвижвал с велосипеда на св.С..
С
протокол за доброволно предаване от 16.05.2017г. подсъдимия предоставил в полицията
отнетия от него велосипед, собственост на св.С., като с разписка от същата дата
вещта била върната на пострадалия.
Видно от назначените СОЕ, отнетия от св.С.
велосипед е на стойност 84,50
лв.
С оглед данните, че към момента на
деянието подс.К. е бил алкохол повлиян, била е изготвена и съответната СПЕ, от
заключението на която е видно, че същият е разбирал свойство и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
В хода на разследването е извършено и
разпознаване, в резултат на което подсъдимия е бил категорично разпознат от св.С.
като лицето, осъществило инкриминираното деяние.
През м.07.2017г. подс. К. извършил и
второ престъпление, квалифицирано като такова против собствеността на
гражданите. Тогава същият отишъл да си търси работа в автомивка, находяща се в
гр.Варна, ж.к."Вл.Варненчик", където вече бил нает и св.В.Д.Д.. В
един от дните по време на работа подс.К. помолил св.Д.да му услужи с мобилния
си телефон, за да се обади на някого, като последният му предоставил тази
възможност и му подал телефона си марка „Huawei" Р8 Lite,
собственост на св.А.П.Д. -
негова баба. Подсъдимия взел телефона на пострадалия с намерение да не му го
връща, а да се разпореди с чуждата вещ и се облагодетелства, като веднага след
това се отдалечил незабелязано. Впоследствие св.Д.потърсил подсъдимия, но не го
открил в района на автомивката. Опитал и да позвъни на ползвания от него
телефонен номер, но единствено констатирал, че телефона му е изключен.
Малко
по-късно същия ден подс.К. посетил магазин за продажба на мобилни телефони - нови и употребявани, като предложил да
продаде присвоената от него вещ на св.Ю.А.К., с когото не се познавали.
Последният се съгласил и придобил предложения му телефон за сумата от 30 лева, като впоследствие го използвал за
резервни части.
В хода на разследването е извършено и
разпознаване, в резултат на което подсъдимия е бил категорично разпознат от св.Д.като
лицето, осъществило инкриминираното деяние.
Видно от назначените СОЕ, инкриминираната
вещ - мобилен
телефон марка „Huawei" Р8 Lite,
е на стойност 197,50
лв.
В конкретния случай
наказателното производство е приключило при условията на диференцираната
процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие
подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да
не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на
чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимия К., извършил е проверка дали събраните в хода
на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на
подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След
като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е
приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи
самопризнанията на подсъдимия,като ги е прочел в съдебно заседание. На
основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с
което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
самопризнанието на подс. К., събраните в хода на досъдебното производство и
приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид изложеното , както и във връзка
с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата по
обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка , че
събраните по ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът
намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част
на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните в
хода на ДП писмени доказателства – привличане и разпит на обвиняем, протоколи
за разпити на свидетели, протокол за доброволно предаване, СПЕ, СОЕ, протокол
за разпознаване по снимки и фотоалбум към него, свидетелство за съдимост,
приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК и
от предявените на основание чл.284 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключенията по
назначените експертизи. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения
в НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.
Предвид
изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с
разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна
страна :
1.С
деянието си от обективна и субективна страна подс. К.Е.К. е осъществил състава
на престъпление по чл.194,ал.1 от НК, като на на
16.05.2017г. в гр.Белослав, обл.Варна отнел чужда движима вещ -велосипед марка
„Leader Wild Cat" с фабр. № G31285029", на стойност 84.50лв.
/осемдесет и четири лева и петдесет стотинки/, от владението на В.Д.С. без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои .
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужди движими
вещи от владението на друго лице без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да се присвоят.
В случая обекта
на престъплението са обществените отношения свързани със
собствеността на гражданите. Подсъдимия е отнел чужда движима вещ – велосипед
от владението на собственика му, без
неговото знание и съгласие, и е установил своя фактическа власт.
От субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той
е съзнавал, че с действията си ще лиши от фактическа власт владелеца
на чуждата движима вещ, предвиждал е преминаването и в своя фактическа власт и
е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението. Съзнавал
е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено -опасните последици.
Това, че подсъдимият е
съзнавал всички елементи от състава на престъплението и неправомерността на
поведението си и е имал намерението противозаконно да присвои чуждите вещи, е
видно от поведението му преди, по време и след извършване на деянието.
2.С деянието си от обективна и
субективна страна подс. К.Е.К. е осъществил и състав на престъпление
по чл.206,ал.1 от НК, като на неустановена
дата през м.07.2017г. в гр.Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ -
мобилен телефон марка „Huawei" Р8 Lite /1МЕ1 863323034636029/, на стойност
197,50лв. /сто деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/, собственост на А.П.Д.,
която владеел.
Обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи.
Обсебването е уредено в разпоредбата на чл. 206 от НК,
като ал.1 от текста го определя, като противозаконно присвояване на чужда
движима вещ, която деецът владее или пази. Непосредствен обект на
престъплението обсебване е движима вещ, при това чужда.
От
обективна страна следва да се установи, че веща се намира във владение на
дееца, като е важно да се установи точно какви действия може да осъществява с
нея. Изпълнителното деяние се осъществява, чрез акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд
интерес. Обсебването е резултатно престъпление, то се счита за довършено с
общественото засягане на възможността собственика на веща да се разпорежда с
нея. Това е следствието от акта на имущественото разпореждане. От друга страна
обсебването е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл.
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за
това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази
на правно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Във
волево отношение деецът има за цел да се разпореди с предмета на престъплението
в свой или в чужд интерес.
Видно от материалите по делото престъплението е съставомерно
по следните съображения:
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в
разпореждане от страна на подс.К. с движимата вещ - мобилен телефон марка
„Huawei" Р8 Lite /1МЕ1 863323034636029/ собственост на св.А.П.Д., като със
своя собствена. В случая инкриминираната вещ се е намирал у подсъдимия на
правно основание - била му е предоставена от св. Валентин Димитров, за да се
обади на някого. Вместо това обаче подсъдимият след като взел телефона се
отдалечил незабелязано, след което посетил магазин за продажба на мобилни
телефони и продал телефона на св.Конаров за сумата от 30 лв..
Изпълнителното деяние е било довършено с продажбата на
телефона. Точно с това поведение подсъдимия демонстрира отношението си към веща
като негова собствена. Деянието е довършено.Налице е и интелектуалния момент на
умисъл за обсебване, тъй като деецът, в случая подс. К. е съзнавал, че владее
вещта с конкретна цел, но въпреки това се е разпоредил с нея. Несъмнено
собственикът на вещта – пострадалата Д. след тези действия на подсъдимия не би
могла да упражнява правото си на собственост над въпросната движима вещ.
Следователно несъмнено налице е престъпния състав на чл. 206, ал.1 от НК.
Субект
и на двете престъпления е всяко наказателно отговорно
лице. В случая това е подсъдимия К.Е.К.,роден
на ***г***,
български гражданин, с основно образование, не женен, не работи, осъждан, ЕГН **********, който видно и от
заключението на назначената СПЕ е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице
, което няма причини да не може да носи наказателна отговорност.
Причините за
извършване на престъпленията се коренят в незачитане от страна на
подсъдимия на основните правни норми в страната, гарантиращи правото на
собственост на гражданите.
По
определяне на наказанието:
Наказанието
предвидено в НК за престъпление по чл.194,ал.1 от НК е лишаване от свобода до
осем години.
За престъпление по чл.206,ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.
При индивидуализацията на наказанията и тяхното определяне по вид
и размер на подс. К. за извършените от него престъпления по чл. 194,ал.1 и чл.206,ал.1 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдействието, оказано от подсъдимия на разследващите
органи във фазата на досъдебното производство и съжалението за извършеното.
Самопризнанието
на подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на
делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия
получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не може да го
отчита отново при индивидуализация размера на наказанието.
Отегчаващо
вината и отговорността обстоятелство е високата степен на обществена опасност
на деянието, степента на обществена опасност на К. – висока с оглед предишната
му съдимост, видно от доказателствения материал по делото подсъдимия е лице с
подчертано престъпни навици. Предишните му осъждания сочат на висок интензитет
на престъпната му дейност. Въпреки, че подсъдимия е бил
осъждан ефективно, очевидно наказателната репресия не е успяла да го
превъзпита и поправи в дух на спазване установените за всички граждани на
републиката правила и норми за поведение. При определяне на наказанието
съдът отчете и механизма на извършване на деянието.
Съдът прие, че не са налице условия за
приложение на чл.55 НК, тъй като не отчете наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено
в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
При
определяне на наказанието на подсъдимия К. съдът взе в предвид разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НК, съгласно която наказанието се определя при условията на
чл. 58а от НК, с оглед на което определи на подс. К. за извършеното престъпление по чл.194,ал.1 от НК наказание в размер на една година лишаване от свобода, което намали с 1/3 и
го ОСЪДИ на „лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
С оглед на
законовата уредба на основание чл. 57, ал. 1,т.2,б”б” от ЗИНЗС съдът определи
на подс.К. първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието.
По отношение престъплението по
чл.206,ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода
в размер на две години лишаване от свобода,намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подс.К. на лишаване
от свобода за срок от една година и четири месеца.
С оглед на
законовата уредба на основание чл. 57, ал. 1,т.2,б”б” от ЗИНЗС съдът определи
на подс.К. първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът намира,
че така определените размери на наказанията е справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати
целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36
от НК.
При наличието на основанията на чл. 23 ал. 1 от НК съдът определи
общо най-тежко наказание, а именно най-тежкото измежду тях – лишаване от
свобода в размер на една година и четири месеца, което на основание чл. 57, ал. 1,т.2,б”б” от ЗИНЗС подс.К. следва да изтърпи при първоначален „строг” режим на изтърпяване
на наказанието.
По
предявения граждански иск
Съдът намира,
че предявеният от А.П.Д., чрез адв. И. Димов, ВАК граждански иск е
основателен, тъй като причинената имуществена вреда произтича именно от
извършеното от К. престъпление. Освен това искът е доказан и по размер, тъй
като от писмените и гласни доказателства се установява, че стойността на
отнетите и не възстановени вещи възлиза на 197,50 лева. При тези съображения,
съдът уважи предявения граждански иск изцяло в едно със законната лихва върху
тази сума, считано от месец юли 2017 год. до окончателното й изплащане.
По
разноските
Предвид това,
че подсъдимия К. е признат за виновен, и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
съдът го е осъдил да заплати направените по делото разноски в размер
на 50.00 лв. държавна такса, върху уважения размер на гражданския иск, както и
сумата от 126,26 лв. в полза на Държавата по сметка на ОД МВР Варна за
експертизи .
Предвид горните съображения
съдът постанови присъдата си .
Съдия
при РС Варна: