Мотиви по НОХД № 2571/2019 г. по описа на Плевенски РС:

 

 

         Обвинението е против:

 подсъдимия С.И.М., ЕГН **********, за това, че на 28.11.2017г. в гр. Плевен, пред Районен съд-Плевен – дванадесети наказателен състав, като свидетел по административно-наказателно дело /АНД/ №2478/2017г. по описа на Районен съд-Плевен, устно съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че обвиняемият И.В.И. *** не е управлявал моторно превозно средство-мотоциклет марка „Сузуки“, с рама №  *** - престъпление по чл.290, ал.1 от НК,

подсъдимия Х.Г.Х., ЕГН ********** за това, че на 28.11.2017г. в гр. Плевен, пред Районен съд-Плевен – дванадесети наказателен състав, като свидетел по административно-наказателно дело /АНД/ №2478/2017г. по описа на Районен съд-Плевен, устно съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че обвиняемият И.В.И. *** не е управлявал моторно превозно средство-мотоциклет марка „Сузуки“, с рама №  *** - престъпление по чл.290, ал.1 от НК и против

подсъдимия Ц.Г.К., ЕГН ********** за това, че на 28.11.2017г. в гр. Плевен, пред Районен съд-Плевен – дванадесети наказателен състав, като свидетел по административно-наказателно дело /АНД/ №2478/2017г. по описа на Районен съд-Плевен, устно съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че обвиняемият И.В.И. *** не е управлявал моторно превозно средство-мотоциклет марка „Сузуки“, с рама № *** - престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на РП – Плевен поддържа обвинението като намира, че същото е доказано по несъмнен начин в хода на съдебното следствие както от обективна така и от субективна страна. Пледира за определяне на наказания “пробация” по чл.42а, ал.2 т.2 от НК в размер на една година за подс.М. и в размер на по 10 месеца за подс. Х. и К.. Мотивира се с обстоен анализ на доказателствата.

 

Подсъдимите Х.Х. и Ц.К. се явяват в съдебно заседание, всеки от тях разбира обвинението, за което е предаден на съд, не се признават за виновни, като се възползват от процесуалното си право да не дават обяснения. Упълномощеният защитник на подсъдимите Х. и К. – адвокат М.Б. от *** моли съда те да бъдат оправдани. Обосновава искането си с претендирана от нея несъставомерност на деянията за които подзащитните и са били предадени на съд. Навежда аргументи, че Х. и К. не са заявявали неистина. Пледира за оправдателна присъда като излага задълбочен анализ на доказателствата.

Подсъдимият С.М. не се явява, като по отношение на него производството е преминало при условията на чл.269, ал.3 т.3 от НПК. Упълномощеният защитник адв. Я. от *** моли съда подзащитният му да бъде оправдан поради несъставомерност на деянието тъй като не е свидетелствал по визираното НАХД досежно относими факти и обстоятелства. Излага аргументи, в които твърди и недоказаност на вмененото престъпно деяние както от обективна, така и от субективна страна.

 

         В наказателното производство няма предявен граждански иск и конституиран граждански ищец и частен обвинител.

 

         Съдът като съобрази становището на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

         Подсъдимият С.И.М. е роден на *** ***, *** гражданин, със средно образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН **********

Подсъдимият Х.Г.Х., роден на ***г***, *** гражданин, със средно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********

Подсъдимият Ц.Г.К. е роден на *** ***, *** гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

 

На 25.12.2016г. било организирано планирано мероприятие от любители на мотоциклети /„Мото събор“/ със сборен пункт паркинга пред магазин “***“ в гр.Плевен. В същото взели участие и подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К., като се познавали със свидетеля И. В. И., тъй като участвали мероприятието.

Свидетелят И.В.И. притежавал нерегистриран мотоциклет „СУЗУКИ“ с рама №***. На 25.12.2016г. сутринта И. привел в движение гореописания мотоциклет заедно със *** си-В. И. И., който също  управлявал нерегистриран мотоциклет „СУЗУКИ“, но с различен номер на рамата. Двамата с управляваните от тях мотоциклети се отправили към мястото на мероприятието - паркинга пред магазин “***“ в гр.Плевен. Около 10,40 часа при пристигането си на посоченото място свидетелят И.И., заедно със *** си, управлявайки двата нерегистрирани мотоциклета в близост до паркинга на магазин „***“-гр.Плевен, ***, били забелязани и спрени за проверка от дежурни полицейски служители - свидетелите К.Ч.П. и Ю. Ц.М., и двамата служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Плевен. В хода на проверката служителите на МВР се уверили, че управляваните от св. И.В.И. и *** му- В. И. И., мотоциклети са нерегистрирани и констатираното отразили в съответни Актове за установяване на административно нарушение/АУАН/, като спрямо В. И. И. бил съставен АУАН №910599/25.12.2016г., а спрямо И.В.И.-АУАН №910534/25.12.2016г.

След извършена предварителна проверка с постановление от 10.04.2017г. било образувано досъдебно производство № Д-689/2017г. по описа на РП-Плевен.В хода на разследването към наказателна отговорност за престъпление по чл.345, ал.2 НК бил привлечен И.В.И.. Спрямо В. И. И. било издадено НП№ 17-0938-000006/13.01.2017г. на *** група сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Плевен, с което му било наложено наказание „обществено порицание“ за извършени нарушения по чл.150 и чл.140, ал.1 ЗДвП.

За извършеното от св.И.В.И. с ЕГН ********** престъпление, Районна прокуратура-Плевен внесла мотивирано постановление с предложение същия да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 25.12.2016г. в гр.Плевен, управлявал моторно превозно средство- мотоциклет „СУЗУКИ“ с рама №***, което не е регистрирано по надлежния ред-престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК.

Било образувано Административно-наказателно дело № 2478/2017г. по описа на Районен съд-Плевен, разпределено на ХII-ти наказателен състав.

На 28.11.2017г. в гр.Плевен, в сградата на Съдебната палата било проведено съдебно заседание по НАХД № 2478/2017г. по описа на Районен съд-Плевен, като били призовани като свидетели полицейските служители- К.Ч.П. и Ю. Ц.М.. Бил даден ход на делото, като защитникът на И.В.И. довел подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К., които по негово искане били допуснати до разпит като свидетели във връзка с изясняване обстоятелството, дали  И.В.И. е управлявал посоченото по-горе МПС моторното превозно средство - мотоциклет „СУЗУКИ“ с рама №***.

След като били допуснати до разпит като свидетели, на подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К., била снета самоличност и им била разяснена  наказателната отговорност по чл.290, ал.1 НК. Тримата обещали да казват истината.

Въпреки това обаче, подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К. дали показания в качеството на свидетели, в които съзнателно потвърдили неистина, като заявили, че на 25.12.2016г. И.В.И. не е управлявал моторно превозно средство- мотоциклет „СУЗУКИ“ с рама №***. Подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К., в качеството на свидетели заявили, че преди и по време на полицейската проверка на 25.12.2016г. двата мотоциклета - на И.В.И. и *** му, са били в покой, с изгасени двигатели, подпрени на стълб. В подкрепа на неверните си твърдения, подсъдимите  Х.Г.Х. и Ц.Г.К., в показанията си обяснили, че сутринта преди мероприятието, заедно са натоварили и транспортирали, посредством бус, двата мотоциклета до мястото на „Мото събора“. Подсъдимият С.И.М. в качеството на свидетел заявил, че е помогнал при  натоварването на двата мотора на буса, с който трябвало да бъдат транспортирани до мястото на сбирката, тъй като нямали регистрационни номера, а после той отишъл на събора със своя мотор.

Показанията на подсъдимите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К. били надлежно записани в протокола от съдебното заседание от дата 28.11.2017г.

С Решение №2478/2017г.  на Районен съд-Плевен, ХII-ти наказателен състав И.В.И. е признат за виновен в това, че на  25.12.2016г. в гр.Плевен, управлявал моторно превозно средство- мотоциклет „СУЗУКИ“ с рама №***, което не е регистрирано по надлежния ред-престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК. На основание чл.378, ал.4,т.1 НПК вр. чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание Глоба в размер на 2000 лв. В мотивите към Решението, Съдът не е кредитирал показанията на обвиняемите С.И.М., Х.Г.Х. и Ц.Г.К., дадени в качеството им на свидетели, като сочи, че същите са недостоверни, неубедителни, противоречат на останалите доказателствени материали и същите имат за цел да създадат удобна за  И.В.И. защитна теза, а именно, че не е управлявал превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред.

Окръжен съд-Плевен с Решение № 85/13.04.2018г. по ВНАХД №94/2018г. изменил Решение № 2478 от 20.12.2017г. постановено по АНД № 2478/2017г. на РС-Плевен, като намалил размера на наложеното на И.В.И.  административно наказание Глоба –от 2000 лв. на 1000лв. и потвърдил решението в останалата му част, като правилно и законосъобразно.

 Решение по АНД № 2478/2017г.  по описа на РС-Плевен, влязло в законна сила на 13.04.2018г.

 

По повод горното било образувано и проведено настоящото досъдебно производство.

 

Изложените фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите К.Ч.П. и Ю. Ц.М. депозирани в с.з. както и тези на двамата свидетели депозирани пред друг с.с. и прочетени в с.з., а също и тези П. и М. депозирани пред орган на ДП и прочетени в с.з., отчасти от показанията на св. И.В.И., както и от оценения като достоверен, прочетен, приет на основание чл. 283 от НПК и неоспорен писмен доказателствен материал- Решение № 2478/20.12.2017 г. на л.6, мотиви към Решение № 2478/20.12.2017 г. по НАХД № 2478/2017 г. по описа на РС-Плевен, на л. 7-л.10, протокол от 28.11.2017г. по НАХД № 2478/2017 г. по описа на РС-Плевен -Плевен, на л. 37-42 АУАН бл.№ 910534на л.51, свидетелства за съдимост и характеристични справки на подсъдимите, а също и от заключението на вещото лице К.Т. по назначената съдебна компютърно техническа експертиза, ценено от съда като обективно и компетентно изготвено.

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка на първо място са свидетелските показания на св.К.П. и Ю. М.. От показанията на св.П., депозирани пред настоящия с.с. както и от тези депозирани пред друг с.с. и прочетени на основание чл.281, ал.1 т.2 пр.2  от НПК се установява абсолютно идентична фактическа обстановка като свидетелят си спомня в детайли случилото се предвид многократното им депозиране и показанията му в двете заседания пред двата съдебни състава напълно си кореспондират. Така видно от показанията на св.К.П., същият  бил на работа на въпросната дата заедно със св. Ю. Ц.М. като били изпратени на охрана на масово мероприятие „Мото-Коледа“, стартиращо от паркинга на магазин „***“, където се събирали множество мотори, а впоследствие обикаляли на шествие целия град с благотворителна цел. Сочи, че преди стартиране на самото мероприятие с М. забелязали два спортни мотоциклети за кросови състезания, които влезли по бул. „Европа“ през централния вход на паркинга на магазин ***, на собствен ход , с включени двигатели, като били управлявани от двама мотористи с пълна екипировка – кожени костюми, ботуши, каски, които впоследствие установили, че са *** и син. Св.П. в детайли разказва, че съставили два акта - единият акт на непълнолетния син за това, че управлява мотоциклет без регистрационни номера, без да е минал по надлежния ред за регистрация по чл.141 от ЗДвП и за това, че не притежава валидно свидетелство за управление на мотоциклет, което изисква „А“ категория, а  на по-възрастния водач – в случая *** му – съставили акт за това, че управлява мотоциклет, а който не е регистрирано по надлежния ред и съответно без поставени регистрационни табели. Сочи че внимателно описали двата мотоциклета във всеки от актовете с рамата отразена на вилките и данни за всеки от мотористите.  Свидетелят е категоричен, че когато с колегата му забелязали моторите, те били в движение, изчакал да спрат, защото идвали на това събитие и предвид вида им знаел че ще спрат и ще слязат от моторите без да се налага да ги спира по образец със стоп-палка. Допълва, че когато разговаряли вече с тях, мотоциклетите били в покой.

Св.К.П. описва и облеклото на мотоциклетистите като специфично кожено облекло, състоящо се от горнище и долнище, ботуши и каска с основен бял цвят, но с много компоненти по тях. Въпреки огромния брой мотоциклети на събитието свидетелят твърди, че нищо не му е попречило на визуалната връзка с двата мотоциклета, които спрели непосредствено пред него на не повече от 20-30 метра, като спокойно, отишъл пеша до тях без да губи  визуална връзка с двамата водачи.

По-нататък в показанията си св.П. разяснява че съответното мероприятие е организирано масово мероприятие с организатор, разрешение от общината и съответно съгласувано с органите на МВР – под техен контрол, като се спазва предварително одобрен план за маршрути, че предварително предупредили организаторите да разпространяват, че ще се налагат глоби глобяваме за същото при липса на регистрационни номера както и че са санкционирали всеки когото са забелязали без регистрационна табела.

П. описва точното местоположение на екипа, а именно пред бившия магазин „Била“, дълъг повече от 50-100 метра, където заставали предварително, за да може с голям периметър на видимостта си да наблюдават входовете и изходите на паркинга за мотоциклети, които са без номера и посочва че двамата мотористи спрели „до дирек“ точно пред магазин „Била“.

Посочва че навлезли откъм бул. „Георги Кочев“ и бул. „Русе“ по бул. „Европа“ през главния вход. Категоричен е че мястото на спиране е и пред *** и не противоречи на описаното в предявения акт  - паркинга на магазин „***“ тъй като мястото обхваща и него.

Дори си спомня, че били с работещи двигатели, защото първоначално когато говорили имали проблем с комуникацията от шума от двигателите, които впоследствие били изгасени. Предвид опита си на полицейски служител и предвид ежегодното организиране на подобен вид мероприятия, св.Кр.П. е категоричен в заключение, че моторите са били докарани не да бъдат продавани или предлагани за продан, а за да бъдат карани.

                В пълно съответствие с показанията на св.П. пред двата съдебни състава, са и тези депозирани от него пред орган на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК. Тези показания на св.П. напълно подкрепят описаните по-горе като в тях с оглед депозирането им в най-ранен етап, се конкретизират имената на мотористите - св.И.В.И. и *** му В. И. И. като П. отново твърди, че „е невъзможно да съм допуснал грешка”.

Показанията на св.К.П. намират опора в тези на св.Ю. М.. От тях се установява, че със св. К.П. били на работа като част от екип полицейски служители през деня на въпросната дата и имали задача заедно с други колеги да охраняват и да подсигуряват „Българската Коледа“ на мястото, където се събират мотоциклетистите – паркингът на магазин „***“. Твърди, че забелязали два мотора, които идвали от посока кръстовището на бул. „Русе“ с бул. „Георги Кочев“, които влезли вътре в паркинга на магазина. Още при движението им предвид принципното месторазположение на регистрационните табели, забелязали тяхната липса. Тогава се насочили към тях, и когато те вече спрели в близост, се приближили, проверили им документите и установили, че не са регистрирани по съответния ред, за което била изготвена необходимата документация. Св.М., както св. П. по-горе, описва в детайли, че двамата видели движението на мотоциклетите с ясна визуална видимост от кръстовището на бул. „Георги Кочев“ и бул. „Русе“, на собствен ход, и след като те спрели в паркинга без да се налага да ги спират със стоп-палка, със св. К.П. били вече до тях. Св.М. с категоричност твърди и че мотоциклетите не се движили челно срещу тях, а по диагонал което улеснило видимостта в задната част на всеки от тях, че са без регистрационни номера, като те следвало да се намират отзад перпендикулярно на калника.

Св.М. сочи в заключение че с колегата и бил по средата на паркинга с ясна видимост към двата входа.

В пълно съответствие с показанията на св.М. пред съда, са и тези депозирани от него пред орган на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК. Тези показания на св.М. напълно подкрепят описаните по-горе като в тях, както и в тези на Кр.П. се конкретизират имената на И.В.И. и В. И. И. като отново твърди, че е убеден, че моторите са били в движение преди да бъдат съставени актовете.

 

 

 

 

 

Съдът кредитира показанията на св.К.П. и Ю. М., тъй като същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията, които са предмет на доказване по настоящото дело в детайли. Категорични са, че моторите са пристигнали на процесното място на собствен ход и управлявани от св.И. и неговия син, като не са били разтоварени от бус. И двамата полицейски служители твърдят, че по време на организираното мероприятие са се намирали голям брой хора, организаторите са били предупредени да разпространяват, че ще се налагат глоби за липса на регистрационна табела като са се постарали да забележат и санкционират тези от тях, които не са отговаряли на изискванията. Действително не изясняват местоположението на подсъдимите но предвид големия брой присъстващи е нелогично целенасочено да търсят и визуализират лица които хипотетично биха могли да бъдат свидетели по бъдещи дела. 

Показанията на свидетелите К.П. и Ю. М. са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си в отделните части, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, в т.ч. показанията на св.И. в съответната част и анализираният в съответната част протокол от 28.11.2017 г. по НАХД № 2478/2017 г. по описа на РС-Плевен.

Съдът намира че следва да кредитира отчасти, а не в цялост показанията на св.И.И.. Съдът цени показанията на св.И., в частта, в която твърди, че  в момента, в който полицейските служители изискали документите, моторите били подпрени „на един стълб“ и те дори били на метър-два от тях. Св.П. и М. твърдят същото като те също заявяват, че приближили двамата мотористи когато те подпрели моторите „на дирек”и слезли от тях. Съдът цени показанията на св.И. и в частта в която заявява, че неговият мотоциклет бил без регистрационна табела. Не се ценят показанията на св.И. в частта, в която твърди, че подс.Х.Х. докарал моторите с бус който управлявал – собственост на И.И.. И. твърди още, че влезли на входа в паркинга, стоварили ги и ги закарали до стълба на 50-100 метра навътре. Съдът не цени показанията в тази част поради пълната им противоречивст с обективните и непредубедени без данни за каквато и да било заинтересованост от изхода на делото показания на св.П. и М.. Последните са изпълнявали служебните си задължения, като във всичките си показания категорично и детайлно описват начина на пристигането на моторите на паркинга, начина по който те са изглеждали, екипировката на св.И. и *** му като водачи. Обратното - има индиция за заинтересованост в показанията на св.И.И. като работодател в *** ООД, Плевен на подс.Х. за който твърди, че управлявал тогава собствения му бус Фиат Дукато. Информация за такъв бус не е налице в хода на ДП, а такъв въпрос се повдига едва с появата на тримата подсъдими, тогава свидетели в съдебната фаза на процеса. Не е обсъждан въпроса за бус и в ДП по настоящото дело. На следващо място - св.И. твърди приятелски отношения с подс. С.М. и К. като твърди, че първият дошъл с негов мотор. Съдът не цени и показанията на свидетеля за лично отношение на полицейските служители доколкото липсват каквито и да било доказателства за познанство преди това или пък причини за предубеденост. Освен това липсват доказателства за присъствие на бус и видно от ценената експертиза по изгледания в с.з. запис. Не на последно място – налице е противоречие и между показанията на св.И. депозирани в с.з. и отразеното в протокол от с.з. от 28.11.2017г. по НАХД 2478/2017г. по описа на ПлРС, в който в показанията си като свидетели Х. и К. не сочат И.И. като присъстващ в буса, като Х. твърди, че само му се обадил да товари моторите. Поради тези съображения в описаните части съдът не цени показанията на св.И.И..

В обясненията си подс. Х. развива защитната си теза, а именно, че бил казал, че  „със С. и Ц. сме закарали моторите до магазин „***“ сутринта, което съответства на заявеното от него в с.з. от 28.11.2017г. по НАХД 2478/2017г. по описа на ПлРС, но пък противоречи на показанията на св.И.И. по настоящото НОХД, който твърди, че бил с буса заедно с подс.Х. и К., а С.М. бил с неговия мотор. Х. твърди още в обясненията си, че: „Никой не ме е питал И.И. карал ли е мотора, не е ли го карал и аз никога не съм казвал подобно нещо – че той не е карал мотора или че е карал мотора, или че съм бил там и че съм видял, как са го спрели, пък дали са го спрели или дали не са го спрели и т.н. Тогава по това въпросно дело никой не ме е попитал такива неща. Питаха ме просто какво сме направили и аз съм казал какво сме направили.“  Съдът не кредитира обясненията на подс.Х., доколкото в първата част противоречат дори на показанията на св.И., а не само на полицейските служители и правят напълно неясна в този смисъл изложената от него фактология. Съдът не цени и втората част от обясненията доколкото там заучено твърди не факти, а правни положения, интерпретирани на по-късен етап от защитата в хода на съдебните прения.

Тук е важно да се посочи, че видно от протокол от 28.11.2017 г. по НАХД № 2478/2017 г. по описа на РС-Плевен, на л. 4 гръб  Х.Х. е посочил: “И. ми се обади да натоваря моторите в буса, с който той си ходи по състезания. Моторите са кросови. Трябваше на ги натоваря и да ги закарам на паркинга на магазин „***“ ……с още едно момче Ц.……и с буса ги закарах до паркинга, стоварихме ги там и аз се върнах в сервиза сам.“

 

От показанията на Ц.К. по същото НАХД се установява: „Тези два мотора ги транспортирахме дотам, защото там имаше любители на това нещо на мотори, на АТВ та и да се продават. Те бяха закарани с цел продажба. И. не е карал моторите дотам защото моторите са без номера. И. ми каза, че ще ги караме с буса защото моторите нямат регистрационни номера.“

От показанията на С.М.: „Предполагам че той ги е транспортирал моторите до мястото на събитието по този начин заради номерата, защото моторите нямат регистрационни номера и да нямат проблеми по пътя…….Моят мотор има регистрационни номера и аз съм отишъл на ход“

Изводимо от горното като свидетел по въпросното НАХД подс.К. с категоричност и дословно е заявил че И.И. не е карал моторите дотам. Дори не само това, стига по-далеч като твърди обстоятелства необсъждани в защитните позиции, а именно че моторите са били за продан, който факт се опроверга не само от показанията на полицейските служители, обсъдени по-горе, но не се споменава и в обясненията на подс. Х. нито в показанията на Х. и М. като свидетели по НАХД № 2478/2017 г. Що се отнася до показанията на Х. обективирани в цитирания протокол, въпреки че не му е зададен конкретен въпрос как са били придвижени моторите, той във  формата на свободен разказ достатъчно подробно и с необходимата яснота описва кой му е възложил и как е транспортирал моторите, а именно с бус – собственост на св.И.И.. Потвърждава транспортирането с бус на въпросните кросови мотори и С.М. в качеството му на свидетел по съответното НАХД и дори посочва защо „прекарването“ им е станало по този начин като в допълнение заявява че той с неговия мотор се е придвижил на собствен ход, тъй като е бил с регистрационна табела, а И. е бил без такава.

В категоричност следва да се посочи, че въпреки че на  подс. М., К. и Х. не е задаван конкретен въпрос дали И. е управлявал съответния мотор, това не е и необходимо и ще бъде обсъдено и по-долу, доколкото няма логика при провеждането на разпити на свидетели да се очаква производство като настоящото/по чл.290, ал.1 от НК/ за да бъде изрядността от процесуална страна пълна. Освен това всеки от тези лица в качеството им на свидетели в свободен разказ за разказали че моторът не е управляван от И. до мястото, като Ц.К. го заявява и с точните думи, а Х. и М. описват начина на придвижване на моторите с бус до паркинга на магазин *** на същата дата, с което недвусмислено заявяват именно този факт  - че И. не е управлявал мотора на собствен ход. Още веднъж следва да се посочи, че нито решаващият съд по въпросното НАХД е знаел преди изготвяне на протокола и обсъждане на доказателствата до крайния съдебен акт, нито  е бил длъжен да предполага осъществен състав на лъжесвидетелстване от дадени лица, че да задава конкретни въпроси с оглед улесняване процеса на доказване по бъдещи дела срещу тях, а и разпоредбите на чл. 139 и 280 не го задължават след като прецени че е налице яснота досежно главния факт.

 

Заключението по назначената съдебна компютърно-техническа експертиза съдът като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните кредитира напълно. От експертното заключение се установява че видеото във файла е заснето от дрон, при височина която не позволява разграничаване на лица, регистрационни номера, модели и марки на леки автомобили. Посочва се още че няма данни за дата и час на събитията. Визира, че действително патрулен автомобил е паркирал в района на паркинга пред магазин ***, сега *** бул. Европа гр. Плевен, но поради отдалечеността от заснемащото устройство, не може да се установи рег. номер, марката и модела на патрулния автомобил, както и поради същите причини не може да се установи рег.номер, марката и модела на мотоциклета. На непоставената задача досежно наличие или отсъствие на бус в района на паркинга, вещото лице отговаря категорично в с.з., че такъв във видеофайла, който беше изгледан и в с.з. не е видяла, като както заключението, така и отговорът на допълнително поставения въпрос не бяха оспорени от страните. Така:”  „….Не съм видяла такъв бус. Но през видеото, което е заснето – според мен е снимано от дрон – се обхваща не само тази част от пространството пред магазина, а и пространството зад самия магазин. Всъщност отразява самото шествие. Но не съм забелязала товарен автомобил, който да стоварва нещо.…………. Фактически видеото започва с това, че мотоциклетите са там и до самия стълб на уличното осветление, като към полицейската кола се придвижват някакви лица. Според мен в началото, но това са пак догадки, защото аз не мога да преценя съвсем точно и ясно. Според мен първо върви полицейският служител, след което след него вървят други лица и те застават от дясната страна на автомобила.”

Съдът кредитира и приложените по делото на основание чл.283 от НПК и неоспорени писмени доказателства: АУАН бл.№ 910534, от който се установява съставения за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП акт на св.И., свидетелства за съдимост, характеристични справки.

 

При така изложената фактическа обстановка и събраните доказателства съдът установи от правна страна следното:

      

          Престъпленията против правосъдието според правната теория се подразделят на две групи според съдържанието на своя обект. В първата група престъпления влизат посегателствата, които възпрепятстват вземането на правилни решения от органите на съдебната власт, а във втората група – посегателствата, които възпрепятстват изпълнението на вече взетите от органите на съдебната власт решения. Престъплението по чл.290 от НК се отнася към първата група. Съгласно ал.1 на чл.290 от НК:“Който пред съд или друг надлежен орган  на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелстване с лишаване от свобода до пет години.

              Престъплението  лъжесвидетелстване е насочено към създаване на затруднения на правораздавателните органи при разкриване на обективната истина във връзка с основния факт, предмет на разследване, то създава пречки за правилно и обективно правораздаване. Следователно потвърждаването на неистина и затаяването на истина /в конкретния случай обвинението е по първото/, е деяние, което е съставомерно по чл.290, ал.1 от НК само когато се отнася до факти или обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Когато тези факти или обстоятелства са ирелевантни за основния факт, предмет на разследване, те не се отразяват на правораздавателната дейност, поради което деянието е несъставомерно”. В този смисъл са: Решение № 347/10.05.2004г. по н.д.№ 1055/2003г. на ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 283/28.06.2011г. по н.д.№ 1495/2011г. на ВКС, Решение № 345/21.12.1988г. на ВС, ІІ н.о.

              Съставът на престъплението по чл.290, ал.1  от НК предполага установяването по несъмнен начин на всички признаци както на обективната така и на субективната му страна. От обективна страна деецът устно и съзнателно да потвърди неистина в качеството си на свидетел, а свидетелските показания да са дадени пред надлежен орган на властта. От субективна страна деянието следва да е извършено с пряк умисъл. Липсата на който и да е от тези признаци обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия.

В хода на проведеното съдебно следствие  действително се установи, че от обективна страна всеки от подсъдимите М., К. и Х. е имал специално качество по чл.290, ал.1 от НК – свидетел, тъй като е бил призован и допуснат като такъв от съда. Всеки от тях се е явил в съдебно заседание и е разпитан, след като му е разяснена наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК. Не се спори и че съдът е надлежен орган на властта. А субект на престъплението е лице, което следва да изложи пред съд или пред друг надлежен орган на власт своите възприятия за определени факти от значение за делото и включени в предмета на доказване. В конкретния случай видно от техниката на проведения разпит, на всеки от тримата свидетели по НАХД №2478/2017г. по описа на ПлРС е дадена възможност съобразно разпоредбата на чл.139, ал.5 от НПК да разкаже във форма на свободен разказ всичко което му е известно по делото, след което по реда, установен в чл.280, ал.2 от НПК на всеки от свидетелите са задавани въпроси. Следва да се посочи че проведените на М., К. и Х. разпити по горното НАХД са изключително конкретни по отношение на конкретните факти – предмет на доказване по НАХД №2478/2017г. по описа на ПлРС. Подсъдимите в качеството си на свидетели по това НАХД са била поканени да предадат в последователност събитията от 25.12.2016г. след което са им били задавани въпроси от страните и съда. Подсъдимият К. изрично е заявил досежно основния факт на доказване, че Ив.И. не е управлявал процесния мотоциклет до достигането на същия пред паркинга на магазин ***, а подс. М. и Х. /това е видно и от детайлно анализирания по-горе протокол от проведеното с.з. като писмено доказателствено средство/недвусмислено са посочили по какъв начин е било осъществено придвижването както на всеки от тях до мястото на организираното мероприятие, така и по отношение на начина на транспортиране на  мотоциклетите. В разпитите и на тримата подсъдими в качеството им на свидетели по въпросното НАХД по недвусмислен начин се дава да се разбере, че Ив.И. не е управлявал въпросното МПС до извършване на проверката от полицейските служители, а това, че съдът е преценил да не зададе този конкретен въпрос, а именно дали е управлявал И. до този момент мотоциклета, е негово право, след като е бил убеден от депозираните показания и след като за него  те са били достатъчни за да бъде изяснена фактическата обстановка. Поради това съдът по това НАХД не следва да бъде упрекван и задължаван да провежда разпити и мисли за изрядността им с оглед бъдещ процес по чл. 290, ал.1 от НПК. В този смисъл изводимо от анализа следва да се посочи че деянията на подсъдимите с които всеки от тях е изложил като свидетел пред съдебния състав свои лични възприятия и действия са съставомерни както от обективна, така и от субективна страна. Това уточнение е наложително за да се отграничи случаят на лъжесвидетелстване по чл.290 от НК от случаите, при които разследващият орган или съдът, чрез поставяне на въпроси за изясняване на фактически положения, несвързани пряко с главния факт, му позволяват да направи изводите за достоверност на свидетелските показания, конкретно за съда да вземе правилното решение, когато при постановяване на присъдата е длъжен да изпълни задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК. И поради тази причина според настоящия съдебен състав  съдът по въпросното НАХД е извел правно релевантните факти по изискуемия се процесуален ред и средства, доказателствата са оценени според действителното им съдържание, няма игнориране или превратност в анализа им в тяхната взаимовръзка и самостойно значение, съобразена е и житейската логика на изследваните събития. Даден е отговор на всички възражения на страните по делото, поради което в пълнота съдът е изпълнил задълженията си.

При анализа на приетите доказателства и с оглед на установената фактическа обстановка по делото съдебният състав констатира, че се доказа извършването на вмененото на всеки от подсъдимите М., К. и Х. престъпление по чл. 290, ал. 1 пр. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

По отношение на тримата подсъдими от обективна страна се установи по безспорен и категоричен начин, че на инкриминираната дата – на 28.11.2017г. в гр. Плевен, пред Районен съд-Плевен – дванадесети наказателен състав, всеки от тях като свидетел по административно-наказателно дело /АНД/ №2478/2017г. по описа на Районен съд-Плевен, устно съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че обвиняемият И.В.И. *** не е управлявал моторно превозно средство-мотоциклет марка „Сузуки“, с рама №  ***.

При това безусловно всеки от подсъдимите по АНД №2478/2017г. по описа на Районен съд-Плевен е участвал в качеството на свидетел и е дал показания, като такъв пряко и непосредствено пред съда и именно в това си качество е възможен субект на разглежданото престъпление. От събраният по делото доказателствен материал се формира безспорен и категоричен извод, че всеки от тях при въпросният разпит пред съда е преиначил истината, като е заявявил, че обвиняемият И.В.И. *** не е управлявал моторно превозно средство-мотоциклет марка „Сузуки“, с рама №  ***. Ясно в представите на всеки за обективната действителност е съществувало знание за това, че тези обстоятелства не са съществували в действителност, поради което съдът намира разглежданото обвинение за доказано по безспорен и категоричен начин. В този смисъл фактите за които М., К. и Х. са свидетелствували са препятствали разкриването на обективната истина.

Съдът кредитира както беше посочено показанията на свидетелите К.П. и Ю. М. изцяло доколкото същите са логични, еднопосочни и взаимно допълващи се и подкрепени и от приетите по делото писмени доказателства и ценено експертно заключение. Двамата свидетели видно от подробно анализираните показания са категорични, че И. е управлявал въпросното моторно превозно средство-мотоциклет марка „Сузуки“, с рама №  ***, както и неговия син, имали са към тях ясна видимост, като са ги приближили когато са спрели управлението и ситуирали мотоциклетите без да губят визуална връзка и без да се налага да ги спират със стоп-палки. Категорични са и че бус не е имало и процесните мотоциклети не са били разтоварвани от такъв. В този смисъл е и експертното заключение и разпита в с.з. на вещото лице К.Т. по назначената съдебна компютърно техническа експертиза. Затова и версията на подсъдимите , че процесните два мотоциклета са докарани с МПС – бус – собственост на св. И.И. не се потвърждава.

Изложеното обуславя извода на съда да приеме от обективна страна че заявеното от подсъдимите в качеството им на свидетели, а именно че не отговаря на действителността и мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че в казуса е установено по безспорен и категоричен начин от обективна страна извършеното от страна на всеки от подсъдимите престъпление по чл. 290, ал. 1 пред. 1 от НК.

От субективна страна, деянието на всеки от тримата е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на инкриминираното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, мотивиран от желанието си да заблуди правораздавателните органи и по този начин да препятства реализиране на наказателна отговорност по отношение на И.И., който е работодател на С.М. и в близки приятелски отношения с останалите подсъдими. Подсъдимите са съзнавали и знаели, че съобщават неверни факти и обстоятелства като свидетели по образуваното наказателно производство срещу лицето, което е управлявало  на съответна дата моторно превозно средство-мотоциклет марка „Сузуки“, с рама №  ***, знаели са каква е истината относно този факт, но са искали да помогнат това лице да не бъде наказвано за действията си.

Причините за извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание на подсъдимите, както и несъобразяване на същите с правовия ред и задължението на всеки гражданин да изложи пред съда като свидетел истината за фактите.

Законодателят при реализиране на наказателната отговорност на всеки от подсъдимите, осъществили престъпление по чл. 290, ал. 1 пр. 1 от НК е предвидил налагане на наказание "лишаване от свобода" до пет години. При определяне вида и размера на наказанието за извършените от тях престъпления в конкретният случай, съдът съобрази съотношението на установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината на дееца обстоятелство съдът възприе чистото съдебно минало на подсъдимите Х. и К., а също и доброто им процесуално поведение. Непризнаването на вината в обясненията на Х. не следва да се възприема като отегчаващо обстоятелство доколкото това е негово процесуално право от което е преценил да се възползва. По отношение на К. и Х. отегчаващи обстоятелства съдът не констатира. Смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на тримата подсъдими е изтеклия значителен период от време от образуването до приключването на наказателното производство не по тяхна вина, липсата на лоши характеристични данни, наличието на образованост. Отегчаващо обстоятелство по отношение на С.М. са предишните му осъждания.  Преценявайки гореизложеното и целите на специалната и генерална превенция, съдът прецени, че наказанието на всеки от подсъдимите следва да се определи при условията на чл.55 ал.1 НК, при наличие на  многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а по отношение на К. и Х. и изключителни свързани с чистото им съдебно минало. Доколкото за наказанието „лишаване от свобода” за престъпление по чл.290 ал.1 НК законодателят не е предвидил минимум, съдът при усл.на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК замени наказанието ЛС с наказание”пробация”, като определи задължителните пробационни мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и 2 НК: ”задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител 2 пъти седмично”, и двете в близък до минимално предвидения законов размер – за срок от по 10 месеца за подс.Х. и К. и 1 година за подс. М.. Съдът прие, че това по вид и размер наказание за всеки от подсъдимите в най-пълна степен ще изпълни целите както на генералната, така и на специалната превенция, целяна от закона.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия С.И.М., със снета самоличност, да заплати по сметка на Плевенски районен съд направените деловодни разноски в размер на 81,00 лева.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Х.Г.Х., със снета самоличност, да заплати по сметка на Плевенски районен съд направените деловодни разноски в размер на 81,00 лева.

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Ц.Г.К., със снета самоличност, да заплати по сметка на Плевенски районен съд направените деловодни разноски в размер на 81,00 лева.

Съдът намира в заключение, че следва да изрази и становището си по направената от адв. Я. констатация във въззивната жалба, че съдията докладчик по посочени съображения е следвало да се отведе от разглеждане на делото. Съдът счита за несъстоятелни твърденията по следните съображения: Настоящото НОХД и НАХД № 2478/2017г. по описа на ПлРС са различни дела и не съществува основание в нито една от хипотезите на чл.29, ал.1 от НПК, доколкото всяка от тях касае същото дело, а тези две дела са различни. Що се отнася до хипотезите на чл.29, ал.2 от НПК, съдът и тук счита твърденията за неоснователни доколкото нито е знаел, нито е бил длъжен да знае за останалите дела, по които свидетели и подсъдими по настоящото са такива и по други дела и да ги проверява. Не са били приложени данни по делото кой състав на ПлОС се е произнесъл, а и дори това да е било хипотетично наведено на знанието на съда, той по никакъв начин не би следвало да се счита предубеден или заинтересован от изхода на делото, доколкото делата са различни. А процесуалният представител след като е бил запознат е следвало да посочи това обстоятелство навреме и да поиска отвод на съдията докладчик, ако счита за налично основание за това, а не да го сочи едва във въззивната жалба когато съдът няма как да се произнесе.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: