РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330113764 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл.
358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 2 от КТ.
Ищецът Е. Р. П., ЕГН ********** е предявил срещу Висше училище
„Университет по хранителни технологии-Пловдив“, Булстат ********* иск за отмяна
на дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение”, наложено му със
заповед № ***г. на ректора на университета, както и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че работи по трудово правоотношение с ответника на
длъжност „***” в катедра „***“. Със заповед № *** г. на *** на ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ
„УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОИИ - Пловдив“ му било наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Твърди се заповедта да е
незаконосъобразна, поради следното: В оспорваната Заповед № *** г. не били описани
добре обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение и не били
отчетени всички относими факти и обстоятелства. Не били съобразени и дадените
обяснения отищеца и посочените от него обстоятелства не били коментирани в
заповедта, ккато и не били взети предвид при определяне на тежестта на твърдяното
нарушение. Не е отчетено, че ищецът е получил изготвените разписи на лекциите и
упражненията още през м. януари 2021 г. и всички занятия, които са проведени са
съобразени именно с тези разписи, както и че не е променял разписи на занятия, а се е
1
съобразявал с това, което му е зададено от ръководството. По програма в седмицата,
която е определена за ваканция през м. май е имало предвидени занятия, както и изпит
за студентите на ***1 Този файл е копие на електронно подписан документ.
Не било съобразено, че целият материал от лекции и упражнения са
изведени, въпреки пропуснати дати, заради национални празници и ваканции. Ищецът
бил работил на всички работни, макар и неучебни дни и не бил злоупотребил ккато с
доверието на своя работодател, така и на своите студенти. На *** е провел изпит така,
както му е бил определен по програма и разпис като отработил работните дни и
изпратил отчет за дистанционната работа до ръководителите си, като никой не обърнал
внимание на ищеца, че има нередност с отчета му. Също така заповед № *** г. не била
достатъчно мотивирана, липсвала конкретика по отношение вътрешните правила,
които се твръди да са нарушени и не ставало ясно в какво конкретно се състои
укоримото поведение на ищеца. В процесната заповед не бил изследван въпросът и
степента на вината за твърдяното извършено нарушение. Нарушението не било
извършено виновно и от него не били произтекли никакви негативни последици.
Материалът бил изведен в цялост, всички теми по програмата били преподадени и
нищо не било пропуснато.
Ищецът бил на работа онлайн на * и *** година, присъствалено във
виртуалната стая, като провел изпита на ***. Счита, че ставало въпрос за неволно
объркване, поради несъобразяване навреме, че в предварително дадения му разпис
имало предвидени занятия в период, който е определен за ваканция (неучебни дни за
студентите, но работни за преподавателите). В тези дни, ищецът бил на работа, но
очаквано студентите не се явили на занятията, като изцяло на добра воля, ищецът след
това им преподал целия материал и не ощетил студентите си, заради съвпадението на
учебните дни с националните почивни дни. От заповедта ставало ясно, че лицето е
наказано не за конкретното нарушение, за което са му искани обяснения, а за самите
обяснения, които е дал, което е незаконосъобразно и в разрез с утвърдената в Кодекса
на труда дисциплинарна процедура. В конкретния случай с оспорваната заповед се
налагало наказание за нарушения, по отношение на които не е спазена предвидената в
закона процедура и само на това основание заповедта следва да бъде отменена като
незаконосъобразна. Не били отчетени всички утежняващи и смекчаващи вината
обстоятелства, така например не било отчетено при какви условия ищецът е следвало
да полага труд, особено след обявяване на пандемията от Covid-19, т.к. същият не
разполагал с интернет и компютър в дома си, а на работното му място осигуреният
компютър бил на десетки години, нефункциониращ и посредством него не можел да
провежда онлайн занятия. Не била отчетена и влошената комуникация и отношения на
работното място, особено що се отнася до г-н П., а поради тежък личен конфликт с ***
направление *** към катедра *** *** Т.Д., информацията за академичния живот към
ищеца се е подавала като на същия се налагало да изпълнява задълженията си при
2
изключително влошен професионален климат и липса на адекватна и навременна
информация, необходима за качественото изпълнение на служебните му задължения.
Не били отчетени обстоятелствата, че ищецът няма предишни дисциплинарни
наказания, получавал е много високи оценки от студенти при атестирането си и че е
преподал съвестно учебния материал. Ето защо счита наказанието е незаконосъобразно
наложено и моли да се отмени. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Със
същия се взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Исковата молба била подадена след изтичане на законноустановения срок по чл. 358,
ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“
е наложено със заповед № *** от***г. на работодателя, връчена на същата дата на
ищеца срещу подпис, което е удостоверено в самата заповед, като срокът за
предявяване на иска бил изтекъл на ***г. един ден преди подаване на иска. Описаните
в исковата молба обстоятелства не отговаряли на действителното положение между
страните, защото нарушението било установено и констатирано от ***Т. Д. - ***, в
доклад вх. № ***г.., като с писмо искане вх. № *** от *** г., работодателят поискал
писмени обяснения от ищеца, на конкретно поставените в искането въпроси.
Издадената заповед № ***г.. била законосъобразна, мотивирана, като категорично,
ясно и изчерпателно са посочени причините и нарушението довели до нарушението на
трудовия ред и дисциплина от страна на ищеца- че е предприел промяна във формата и
времето на учебните занятия със студенти, установени с учебните разписи /графици/ за
тяхното, без да уведоми прекия си ръководител, при това ги насрочва за провеждане в
неучебно време, определено за ваканция с Решение на Академичен съвет, като това
нарушение се явявало повторно от страна на ищеца. При постановяването на заповедта
били отчетени всички обяснения от страна на ищеца, неговото отношение към
нарушението и обстоятелството, че не за първи път нарушава трудовия ред и
дисциплина. Не било налице неволно объркване, което останало без последици, защото
ищецът не е проверил навреме графика, като е знаел че съществува нов, а дори и да не
е разбрал, че такъв е изготвен, е проявил нехайство.
В дадените писмени обяснения ищецът е признал наличието на друг график,
но не е имал намерение да се запознае с него, още по-малко да го потърси, като
негативните последици се изразявали в нарушаване авторитета на работодателя, като
обучаваща институция. Освен това провеждането на занятия в неприсъствени дни
/ваканционни/ изключвало възможността за участие на студентите в обучителния
процес в пълен състав, което не би се случило при правилно и точно спазване на
утвърдения разпис за провеждане на занятия. Освен това употребените стил и начин на
дадените от ищеца писмени обяснения недвусмислено показвали неговата
безкомпромисност, неприемане и отричане на авторитети по отношение на служебни
лица, заемащи ръководни длъжности, както и показване на невъзможност и нежелание
3
за работа в екип и спазване на установения трудов ред. Липсата на критично
отношение към извършеното нарушение, сочели за ниска самооценка и самоконтрол от
страна на ищеца, който приемал за нормално поведение извършването на промени в
учебните разписи, без да се съобразява с установения ред, за което нарушение на
трудовата дисциплина не следвало да му бъде търсена отговорност.
Именно поради повторното извършване на нарушението, липсата на
самокритичност при създадената ситуация, съотнесена към цялостното поведение на
ищеца за незачитане на трудовия ред и дисциплина, правилата и нормите за етичност в
отношението си с колеги и незачитане на уставената йерархия в администрацията,
били отчетени и взети предвид от работодателя, при определяне вида на наложеното
дисциплинарното наказание в съответствие с чл. 189, ал. 1 от КТ. Също така се твърди,
че от 2020 година УXT-Пловдив, разполагало с оборудвана учебна зала за
дистанционно провеждане на видеоуроци със студенти, която била на разположение на
всички преподаватели, поради което неоснователни се явявали твърденията на ищеца
за липса на осигурен ресурс от страна на работодателя за дистанционно провеждане на
занятия. Ето защо се твърди наказанието да е напълно законосъобразно наложено и се
моли искът за отмяната му да се отхвърли. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е допустм като предявен в едномесечния срок, предвиден в
член 358, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от връчване на заповедта за налагане на
наказанието, видно от представената от адв. Д. товарителница с издател *** /л. */, ето
защо като допустим спорът по делото подлежи на разглеждане по същество.
За да бъде уважен предявеният иск да бъде отменена заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение” като
незаконосъобразна е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответното училище и че с оспорената заповед му е наложено
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Оттук насетне в тежест на
ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено,
а именно че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че
същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посочените
в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и че същите са извършени виновно; че
тежестта на нарушенията съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в
предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
В настоящия случай между страните не се спори, а и от представените по
делото писмени доказателства – трудов договор и доп. споразумения се установява, че
ищецът работи по трудово правоотношение за неопределено време УХТ Пловдив на
4
длъжност „***” в катедра „***“ в УХТ, като с оспорената заповед, връчена на ищеца
на ***г. му е наложено дисцплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Между страните не се спори, че заповедта е издадена от на УХТ Пловдив, който е
носител на работодателската власт, следователно същата е издадена от компетентен
орган.
С писмо-искане с вх. № *** от ***г., връчено на ***г., със срок за даване на
обяснения до 16 часа на ***, от ищеца са били поискани обяснения за причините,
поради които е променил времето и формата на извежданите упражнения по
дисциплината „***“ със студентите ***, *** курс, *** група, защо не е бил уведомен
ръководителя направление за извършената промяна, както и защо е провел он-лайн
занятия в период, определен за ваканция от акад. съвет.
В становище на ищеца, подадено пред работодателя му на ***г. са дадени
подробни обяснения, като в същото е акцентирано върху следните обстоятелства, а
именно: На първо място това, че в предложения на ищеца, на ***г., разпис за *** курс
специалност ***, разработен от Катедра ***, били предвидени 45 часа лекции и 30 часа
упражнения, като съобразно така представения разпис бил изведен целия лекционен
материал, въпреки пропуснатите дати на 3.3.21, 30.04.2021г. и 7.05.2021г., общо 9 часа,
а извеждането на упражненията започнало от 8-ма седмица, съобразно изготвения
разпис, а именно: 31.03.21г.- по 2 часа семинарни с двете групи; 7.04.21г. – по 4 часа
упражнения с двете групи он лайн; 14.4.21г. по 4 часа упражнения с двете групи он
лайн, 21.04.21г. по 4 часа упражнения с двете групи он лайн и 28.04.21г. по 4 часа
упражнения с двете групи он лайн, като на 28.04.2021г., поради пропускане на
упражнението на 5.5.21г., в полза на студентите и с тяхно съгласие им била
преподадена и темата „***“, което се установявало от приложените от ищеца
протоколи от занятията и съответните дати на провеждане. Освен това на ***г., който
ден бил определен за ваканция, бил определен в разписа за провеждане на изпит с *
курс **, и който изпит бил проведен онлайн до обяд на ***г.. Ищецът категорично
отрича вмененото му от работодателя нарушение – промяна в разписа, доколкото в
изготвения по-рано разпис този ден бил определен за упражнения. Изтъква се също
така, че за отработените онлайн дни на * и ***г. веднага бил изпратен отчет за
дистанционна работа, при приемането на който отчет не били открити нередности.
Видно от заповед № *** от ***г. ищецът е наказан с предупреждение за
уволнение, освен за описаното в искането за обяснения нарушение, така също и за
употребени в даденото от него становище обидни квалификации относно служители на
УХТ и на ***на направление „***“, което според работодателя предствлявало
нарушаване принципа на почтеност и обективност по член 72, ал. 1 от Правилника за
вътрешния ред на УХТ и на член 6, ал. 1 и 2 от Етичния кодекс за академично
единство на УХТ, за които нарушения обаче не са били поискани обяснения, което е в
5
нарушение на член 193 от КТ, предвиждащ задължението на работодателя преди
налагането на наказание да изслуша работника ии да приеме писмените му обяснения.
По делото са разпитани свидетели и на двете страни, от чийто показания се
установява, че действително в началото на 2021година е бил спуснат, а след това
изготвен разпис на лекциите и упражненията за всеки един от преподавателите, като
всеки един от тях е можел да извърши корекции по него. Представеният от ищеца
разпис е бил предявен на един от свидетелите, който е потвърдил истинността му, а
пък и от страна на ответника този факт не е бил оспорен, не е бил оспорен и
представения от ищеца разпис /л. 114-115/. Установява се също така, че съобразно
утвърдения от ректора на УХТ график на учебния процес за учебната 2020/2021г.,
приет с решение № 7 от 26.06.2020г./л. 168/, периодът от 30.04.2021г. до 8.05.2021г. е
определен за ваканция, като от изготвения от ищеца индивидуален план - отчет /л. 165/
се установява, че датите * и *** 2021г., са били работни за ищеца, но неучебни за
студентите, като ищецът е бил на работното си място, във виртуалната стая или
учебната зала.
Съдът счита, че независимо от обстоятелството, че ищецът е извел част от
учебните занятия в неучебно време, твърде вероятно, неволно заблуден от изготвения
от по-рано работодателя разпис, не следва да се квалифицира като виновно
извършено, при условията на умисъл и недобросъвестност, като освен това от това
поведение на ищеца за работодателя му не са произтекли вреди. Не се установява също
така това действие на ищеца да е довело до уронване на доброто име на университета.
Не се сподеят също така изложените от ответника в заповедта му доводи за извършена
от ищеца промяна в разписа, доколкото не се касае за преместване или пренасрочване
на лекции и упражнения, след като същите така са били определени по разпис. Следва
да се посочи, че на ***2021г. онлайн упражнения със студентите не са били
провеждани, въпреки присъствието на ищеца на работа, като това е било точно и
добросъвестно описано от самия ищец при изготвяне на отчета му. На следващо, но не
на последно място, следва да бъде отбелязано и това, че до налагане на процесното
наказание, ищецът не е бил наказван дисциплинарно от работодателя му за други
извършени нарушения на трудовата дисциплина, което обстоятелство не е било взето
предвид от работодатея при налагане на наказанието.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че наказанието е
незаконосъобразно наложено, с оглед на което същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноските по
делото, като е претендирал присъждането им. Същият доказва да е извършил такива в
размер на 600 лева – заплатено адв. възнаграждение, като на ищеца се присъди сумата
от 600 лева за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните
6
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
държавна такса върху уважения иск в размер на 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Заповед № ***г. на ректора на УНИВЕРСИТЕТ ПО
ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ - Пловдив, Булстат *********, с която на Е. Р. П.,
ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за
уволнение” ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ – Пловдив,
Булстат ********* да заплати на Е. Р. П., ЕГН **********, сумата от 600 лева
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ – Пловдив,
Булстат ********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПРС сумата от 80 лева (осемдесет лева) - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
7