Р Е Ш Е Н И Е
№
36/24.10.2018г.
град Трън
В ИМЕТО НА НАРОДА
Трънски районен съд,
втори състав в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При
участието на секретар Гергана Ачанова, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 22 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Същото
е образувано е по жалба на "Румасия-2005" ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя А.Р.А., с
ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 14-0000049/12.06.2018г.,
издадено от Л.Д.В. ***, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3
от КТ
за извършено административно нарушение по чл. 62, ал.1 вр. с чл. 1, ал.2 от КТ.
В
жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че отразената и възприета от АНО
фактическа обстановка не отговаря на действителното правно положение, както и
че описанието на извършеното и признаците му не покриват състава на сочената за
нарушена разпоредба.
Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща процесуален представител за съдебното
заседание. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Трънският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
На 16.05.2018
г. към 11.00ч. при извършена проверка от
св.Ч.В.П. и Д. Б. С.-служители на дирекция "Инспекция по труда" –
Перник в обект „кафе-аператив“ стопанисван от „Румасия-2005“ ЕООД с ИК 11358700
находящ се в *** установили, че Х.В.Й.работи като барман в заведението без да
им сключен писмен договор какъвто се изсква по КТ. Същата полагала труд като
приемала и изпълнявала поръчки от намиращите с в заведението. На основание
правомощието си по чл. 402, ал.1,
т.3 от КТ св.Д. и С. изискали от Й.
да декларира писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на
дейността. В тази насока й предоставили бланка на декларация, която тя
попълнила. В нея освен личните си данни тя вписала, че работи в обекта като барман
от 14.05.2018 г. с работно време от 08:00 до 24:00 часа и при трудово
възнаграждение 500 лева. Не е посочила има ли сключен трудов договор. Въз
основа на установеното и като счел, че „Румасия-2005“ Е е извършило нарушение
по чл. 62, ал.1, вр. с чл. 1, ал.2 от КТ,
на 31.05.2018 г., свидетеля Ч.П. образувал
срещу него административнонаказателно производство, съставяйки АУАН № 14-0000049
от същата дата. Актът бил връчен на управителя А.Р.А. и той го подписал без
възражения.
На 12.06.2018
г., след проверка по реда на чл. 52, ал.4
от ЗАНН,
базирайки се на събраните по преписката доказателства,
административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.3
от КТ
ангажирал административнонаказателната отговорност на „Румасия-2005“ ЕООД
гр.Трън за нарушение по чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ,
налагайки му имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе
предвид АУАН № 14-0000049 от 31.05.2018 г., НП № 14-0000049 от 12.06.2018 г.;
Протокол за извършена проверка от 16.05.2018г.;
Уведомление по чл.62 ал.4 от КТ; касова бележка; Декларация попълваща се
от работници и служители във връзка с извършваща се проверка за спазване на
трудовото законодателство; Удостоверение
за декларирани данни от ТР за фирма „Румасия-2005“ ЕООД от 30.10.2017г.,
Справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице относно Х.В.Й.,
заповеди , известия за доставяне и др., както и свидетелските показания на Ч.В.П.
и Д.Б.С..
От
правна страна:
Жалбата
е допустима: подадена е в законоустановения срок, в съответствие с изискуемото
от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност
за въззивно обжалване, следователно следва да бъде разгледана.
Разглеждайки
акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление, съдът намира, че същите отговарят съответно на
изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал.1
от ЗАНН,
както и че не са допуснати съществени нарушения на административнонаказателната
процедура, поради което и делото следва да се разгледа по същество.
По
същество:
Актосъставителят
е формирал извода си за осъществяване на административнонаказателния състав по чл. 414, ал.3, във вр. с чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ,
считайки че естеството на извършваната дейност от Х.Г., както и мястото и
времето на извършване, изискват оформяне на отношенията между нея и
жалбоподателя като трудови. Този извод съдът намира за абсолютно правилен и
обоснован, тъй като се базира на конкретно събрани доказателства за наличието
на същностните елементи на този вид правоотношения. Доказването на тези
елементи от обективна страна е в тежест на административнонаказващия орган,
което е и направено в хода на производството и се установява както от събраните
по делото писмени доказателства, така и от гласните такива.
Инспекторите
от ДИТ – Перник са заварили Й. да обслужва клиенти като барман. Дейността е
извършвала без при нея да има да има сключен писмен трудов договор. Такъв не
бил представен от нея. Сключен писмен договор обаче е представен от
работодателя- въззивник в хода на съдебното производство. Основавайки се на
непосредствените си възприятия за естеството на извършваната дейност и
обстоятелствата, при които се случило това, както и на събраните в хода на
документалната проверка писмени документи, контролните органи приели, че Х. Й. е
приета на работа в нарушение на изискванията на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ
– без предварително сключен писмен трудов договор .
Извършвайки
съвкупен анализ на доказателствата по делото, съдът намира този извод за необоснован
и неправилен, доколкото по делото са събрани достатъчно и убедителни
доказателства за наличието на отношения по предоставяне на работна сила,
обективирани в писмен трудов договор, в изпълнение на нормите, гарантиращи
закрилата на работниците по КТ. Доказателственият материал по делото налага
несъмнен извод за наличието на елементите на този вид правоотношения, а именно:
предоставяне на работна сила за изпълнение на определен вид работа при
определено работно време и място, при регламентирани почивки и спазване на
трудова дисциплина, срещу договорено трудово възнаграждение с постоянен
характер.
Гласните
и писмените доказателства събрани по делото са еднозначни в тази насока.
Свидетелите П. и С. са категорични, че
по време на посещението им в заведението именно лицето, което впоследствие
индивидуализирали като Х.В.Й.е полагало труд, изпълнявайки функции на барман. В
контекста на всичко гореизложено, съдът приема, че свидетелката Й. е била наета
на работа с определени трудови функции и са били налице отношения по
предоставяне на работна сила, които съгласно изричната регламентация в чл. 1, ал.2 от КТ
се уреждат само като трудови, подлежащи на обективиране в писмен трудов
договор. Видно от генерирано уведомление по чл.62 ал.4 от КТ работодателя фирма
„Румасия-2005“ ЕООД е сключил трудов договор на 15.05.2018г. с Х.В.Г. като за
дата на входиране е отбелязана
16.05.2018г./00:00:00 часа. На стр. 38 от делото е прието като писмено
доказателство заверено копие от трудов договор №99 с дата 15.05.2018г. Видно от
представената декларация за попълване от работника Х.Г. не е отрекла да има трудов
договор с фирмата въззивник. Независимо от липсата на достоверна дата на
представения трудов договор с Х.В.Г., съдът приема, че е възможно към момента
на проверката този договор да е бил сключен (на посочената в него дата 15.05.2018г.),
но категорично е установено, че уведомлението за него е подадено на
16.05.2018г. в 17:22 часа, едва след установяване на нарушението около 11:00
часа. В своята съвкупност тези доказателства сочат за извода, че към момента на
проверката е имало сключен трудов договор между работника Х.В.Г. и фирма
„Румасия-2005“ ЕООД. Безспорно дружеството-жалбоподател се явява работодател на
Х.Г. по смисъла на §1, т. 1 от ДР
на КТ,
видно и от сключения между тях трудов договор № 98/15.05.2018г. От
представената декларация на Г., както и от проведената проверка на място в
обекта на контрол, се установява, че към 11:00 часа на 16.05.2018 г. същата е
полагала труд в заведението в полза на дружеството. Легална дефиниция на
понятието "работодател" е дадена в § 1, т.1 от ДР
на КТ:
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. Няма съмнение, че жалбоподателят е адресат на
административнонаказателна отговорност, тъй като той несъмнено има качеството
на работодател, доколкото се установява, че той самостоятелно е наемал
работници на работа по трудово правоотношение и има качеството
"работодател" по смисъла на. Този извод се потвърждава несъмнено и от
сключения с работника Х.Г. трудов договор.
Съдът
намира, че в случая е била нарушена разпоредбата
на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 за
съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ,
тъй като работодателя не е връчил копие на хартиен носител от завереното на
16.05.2018г. в 00:00:00 часа уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ
за сключен трудов договор № 98/15.05.2018г. с Х.Г. преди постъпването и на
работа на 16.05.2018г. Чл.62 ал.3 вменява задължение на работодателя в 3-дневен
срок от сключването на трудовия договор да изпрати уведомление до
териториалната дирекция на НАП. В съответствие с това изискване дружеството-жалбоподател
е изпратило уведомлението. Генерирана е справка от електронната система на НАП 16.05.2018
г. в 00:00:00 часа и едва след този момент справката би могла да бъде връчена
на хартиен носител на работника, което той да удостовери с подписа си.
Работодателят е длъжен да предостави на работника екземпляр от сключения трудов
договор и копие от уведомлението, заверено от НАП преди постъпването му на
работа. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5, на
работодателя е забранено да допуска работника до работа преди да му е
предоставил копие от завереното в НАП уведомление за трудовия договор, т.е.
преди 11:00 часа на 16.05.2018г. Задължението на работодателя по чл. 4, ал. 3
от Наредбата, вр. чл. 63, ал. 1 КТ,
е самостоятелно, отделно, възникнало на различно основание от задължението по чл. 62, ал. 1 КТ
за недопускане на работника до работното му място по см. на §1, т. 4 от ДР
на КТ,
макар и предпоставящо го. Поради това съдът намира за неправилно определена
квалификацията на нарушението, независимо от това, че и за нарушение на чл. 62, ал. 1
от КТ
е предвидена такава санкция. Видно от
гореизложеното административнонаказващият орган незаконосъобразно е приел, че с
бездействието си работодателят е осъществил състава на нарушение по чл.62 ал.1
, вр. с чл.1 ал.2 от КТ, а не този по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ.
В този случай са били налице предпоставките за налагане на имуществена санкция
на въззивника, тъй като при условията на чл. 83 от ЗАНН е достатъчно
констатирането на извършеното нарушение, без да се изследва кое е
административно-наказателноотговорното лице и има ли вина то за извършването на
деянието, доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и
безвиновна. Нарушението на подзаконовите актове, издадени по прилагането на КТ
не е изключено от приложното поле на чл. 415в, ал.
1 от КТ,
видно от изчерпателното изброяване по ал. 2, поради което е било и възможно
наказващият орган да се позове именно на
този привилегирован състав. ????
Следователно,
налага се извода, че жалбоподателят не е осъществил административнонаказателния
състав по чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от
Кодекса на труда,
поради което за неизпълнението на посоченото задължениене незаконосъобразно и необосновано
е ангажирирана административнонаказателната му отговорност.
За пълнота:
съдът не споделя извода на въззивника, че грешката в изписване на една от
датите на извършената проверка води до тежък процесуален порок от категорията на
съществените. АУАН и НП описват изчерпателно датата, мястото и характера на
констатираното нарушение, обстоятелства, които своевременно са достигнали до знанието
на жалбоподателя и не са му попречи да разбере в какво го обвинява АНО за да
организира защитата си. Което е и направил.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
Наказателно постановление № 14-0000049/12.06.2018г., издадено от Л.Д.В. ***, с
което на "Румасия-2005" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Трън, ***, с ЕИК ********* представлявано от управителя А.Р.А., с ЕГН: **********,
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3
от КТ
за извършено административно нарушение по чл. 62, ал.1 вр. с чл. 1, ал.2 от КТ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: