Решение по дело №177/2020 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е№ 205

                                                 гр.Кюстендил, 13.10.2020год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесети септември  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                            АСЯ  СТОИМЕНОВА          

при секретаря  Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 177 по описа за 2020год., за да сe произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

П.В.З. *** като законен представител на „Минимет комодитис“ ЕООД – гр. София, е подал касационна жалба срещу решение № 167 от 10.04.2020г. на  Районен съд – Кюстендил  по  АНД № 79/2020г, с което е потвърден електронен фиш серия К, № 2955199, издаден от ОД на МВР - Кюстендил.  Изложени  са доводи  за  неправилност  на  съдебния  акт  поради нарушение  на  материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.  Оспорват се правните изводи на въззивния съд за законосъобразност на оспорения електронен фиш. Релевирани са  възражения за допуснати  съществени нарушения на процесуалните правила по чл.189, ал.5 от ЗДвП поради невръчване на ЕФ на нарушителя. Касаторът  сочи, че  като не е изпълнил задължението си за връчване на ЕФ, органът е нарушил правото му на защита като му е отнел възможността да извърши справка за това кой е управлявал МПС в момента на заснемане на нарушението, както и да заплати наложената глоба в намаления размер по чл.189, ал.9 от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отмяна на електронния фиш.

Ответникът – ОД на МВР – Кюстендил, не  изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба, като счита решението на въззивната инстанция за правилно.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърден  електронен фиш серия К, № 2955199, издаден от ОД на МВР - Кюстендил, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП  на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП  на  П.В.З.  като законен представител на „Минимет комодитис“ ЕООД – гр. София, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400,00лв.

 От фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че на 13.08.2019год. в 23,04 часа с техническо средство за измерване - стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения  „Sitraffic Lynx ERS 400“,  № 003059047ВАВ  е заснето движение на лек автомобил марка „М.“ с рег.  № СВ****НР  в с. Багренци  по ВП ІІ-62 , км 4+730  в посока гр. Дупница, със скорост от 84 км/ч  при ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч. 

Горното се установява от приложените от АНО писмени доказателства. Със същите се доказва, че системата за видеоконтрол е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на скоростта, като към датата на нарушението системата е била преминала последваща проверка със срок на валидност.  Като веществено доказателствено средство е приет клип № 0018, в който се съдържат данни за датата, мястото, регистрационния номер на МПС и стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш. Собственикът на автомобила е установен от данни в  приложена  справка от Централна база КАТ, а именно  „Минимет  комодитис“ ЕООД – гр. София. Не е спорно по делото, че законен представител на дружеството е П.В.З. .

АНО не е доказал, че е връчил на нарушителя издадения ЕФ по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Видно от приложена към  въззивната жалба разписка № 0600009670073589 от 20.09.2019г.,  по сметка на МВР е заплатена сумата в размер на 280,00лв. по ЕФ серия К, № 2955199.

При изложените доказателства, от правна страна съдът е формирал извод за законосъобразност на оспорения електронен фиш. Приема се, че оспореният фиш е издаден при спазване на правилата по чл.189, ал.4 от ЗДвП , а приложеният  към него клип като веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15  от ЗДвП  установява по безспорен начин извършването на релевираното нарушение, за което на  законния представител на ЮЛ - собственик на автомобила, е наложено предвиденото в закона наказание.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Съдът е изпълнил задълженията си по чл.13, ал.1;  чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по правния спор като е събрал относимите за тях доказателствени средства;  надлежно е обсъдил и анализирал фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се  възприемат изцяло.  Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушения на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, са неоснователни.

Обосновани от доказателствата и законосъобразни с оглед приложимия закон са решаващите правни изводи на районния съд за съставомерност и доказаност на релевирано деяние. От установената от районния съд фактическа обстановка по нарушението е видно, че същото е установено и заснето с  АТСС и е  доказано от веществените доказателствени средства по чл.189, ал.15 от ЗДвП.  Приложеният по делото  клип /снимка/  № 0018 от паметта на използваното техническо средство, съдържа предвидените в закона реквизити, които сочат на движение в населено място със скорост, чиято стойност  надвишава  разрешената  такава по чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е установява  съставомерното деяние по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Издаденият ЕФ има съдържанието по чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Неоснователно е единственото възражение на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, доколкото издаденият ЕФ не му е връчен по надлежния ред на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Касае се за отрицателен факт, който не подлежи на доказване от лицето, което го сочи, а доказателствената тежест е за АНО, който е следвало да установи с допустимите от закона доказателствени средства изпълнението на визираното задължение. Безспорно е, че доказателства за връчване на ЕФ на нарушителя не са представени по делото, въпреки изричните указания за това, дадени от въззивния съд. Обратно на поддържаното от касатора обаче, последиците  за него  вследствие на  горното нарушение на  АНО не са от категорията на ограничаващите правото му на защита, с оглед на което същото съдът дисквалифицира като съществено.  На нарушителя  е признато правото на въззивно оспорване на ЕФ, което е реализирано в производството пред Районен съд – Кюстендил. Невръчването на ЕФ не е отнело възможността на нарушителя да  заплати наложената глоба в намаления размер по чл.189, ал.9 от ЗДвП.  Твърденията в жалбата в обратен смисъл се опровергават от данните в представената по делото  разписка, видно от която на 20.09.2019г.,  по сметката на МВР е заплатена сумата в размер на 280,00лв. по ЕФ серия К, № 2955199,  равняваща се на 70 на сто от  размера на наложената с ЕФ глоба от 400,00лв. Невръчването на ЕФ не е отнело и възможността на нарушителя да извърши справка за това кой е управлявал МПС в момента на заснемане на нарушението, съотв. да посочи  водача  чрез  подаване на надлежна декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП пред АНО.  Релевираните в жалбата доводи за мотивиране на горните оплаквания са неоснователни. От една страна, при липсата на доказателства за връчване на ЕФ, срокът за депозиране на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП  не е започнал да тече и нарушителят е  имал възможността  да  упражни  установеното от закона право вместо да оспорва ЕФ пред съда. От друга страна, в случая по делото, от доказателствата е видно, че най-късно към датата на подаване на жалбата пред районния съд жалбоподателят е бил уведомен  за  съществуването  на  процесния електронен фиш и е разполагал с достатъчно данни за да извърши необходимата проверка  за да реализира правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, респ. да установи лицето, което е управлявало МПС към датата на нарушението.  По делото няма данни, а и в производството пред районния съд, вкл. и пред настоящата инстанция, З. не сочи, че  друго лице е било водач на процесния автомобил и че друго лице следва да отговаря за извършеното нарушение, като за установяването на  горното обстоятелство, нарушителят  е можел  да проведе надлежно доказване в процеса на обжалване на издадения ЕФ. Във връзка със субекта на процесното нарушение на ЗДвП законодателят е създал  оборимата  презумпция по чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, приложима и в специалната хипотеза на чл.189, ал.5 от ЗДвП.  Именно в съответствие с горната, по казуса е ангажирана отговорността на законния представител на ЮЛ, което е собственик на МПС и негова е доказателствената тежест да установи факти, с които да обори законовата презумпция като представи декларация пред АНО или доказателства в съдебното производство. Въпреки, че е узнал за издадения ЕФ,  жалбоподателя е бездействал по отношение на съществуващите  процесуални възможности за защита, с оглед на което правилно  АНО е приложил разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Следва, че издаденият ЕФ, с който е ангажирана отговорността на законния представител на ЮЛ  - собственик на МПС е законосъобразен, а оспореното решение на районния съд за потвърждаване на същия е правилно. Дължимо е решение на осн.  чл.221, ал.2 от АПК за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. 

Водим от горното,  Административният съд

                                                          

                                                                  Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 167 от 10.04.2020г.  на  Районен съд – Кюстендил, постановено по  АНД № 79/2020год.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

Председател:                              Членове: 1.                            2.