Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3195
29.07.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15327 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от Д.К.М., ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК – Застраховане”, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 257 КЗ
/отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба
се твърди, че на 28.09.2015 г., при движение по път …. в района на
кръстовището с път …. /в близост до гр. Пловдив/, собствен на ищеца товарен
автомобил „Мерцедес 207 Д”, ДК № …., претърпял ПТП – удар с МПС – влекач
„Волво” ДК № … с ремарке ДК № …, управлявано от Г. Б., след употреба на алкохол.
Образуваното наказателно производство против виновния водач приключило с
Постановление за прекратяване на РП – Пловдив от 09.03.2016 г. по пр.пр. № 9028/2015 г. Било издаденото НП № …. за налагане на
административно наказание.
Вследствие на инцидента, за вещта на ищеца настъпили редица материални
щети. Стойността на ремонта за възстановяването им възлизала на 2123,34 лева,
установена след експертиза по ДП.
По силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, действаща към момента на
произшествието, следвало да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Моли се за
осъждането му да плати обезщетение за имуществени вреди в размер на 2120 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП до
окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Оспорва исковете по основание и размер – в т.ч. – вината на водача Б.; наличието на валидно застрахователно правоотношение; механизма на ПТП; причинно –
следствената връзка с вредите, като заявява, че не всички произтичат от
събитието. Релевира възражение за съпричиняване на резултата, при
което желае намаляване на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поради
неоснователност на главния иск, не се дължала и законна лихва. Моли се за отхвърляне
на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 226, ал.1, вр.
чл. 257 КЗ /отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД :
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че
в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице,
чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял имуществени вреди
– щети по притежавания товарен автомобил „Мерцедес 207 Д”, ДК № …., както и техния
размер.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже
възраженията си в отговора – вкл. за съпричиняване на
резултата, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на
вземането – да докаже, че е погасил претендираното
обезщетение.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по
следните съображения:
От
приложените писмени доказателства, в т.ч. наличните такива в приобщеното досъдебно
производство № 267/2015 г. по описа на сектор ПП – ОДМВР – Пловдив, се
установява, че на 28.09.2015 г. при движение по
път … в района на кръстовището с път … /в близост до гр. Пловдив/, било
реализирано ПТП – Г.Б.управлявал влекач „Волво” ДК № … с ремарке ДК № …, като поради
несъобразена скорост с пътните условия /мокър асфалт/, загубил контрол над МПС
и ударил спрелия на знак Б-2 участник 2 - „Мерцедес 207 Д”, ДК № … и допуснал
ПТП. В КП са отразени видими щети по МПС и пострадалите лица /л.106 ДП/. На
виновния водач са съставени АУАН и НП, като с техническо средство е установено,
че е управлявал МПС с концентрация на алкохол 1,35 промила в издишания въздух.
Наложени са глоба и наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от
10 месеца.
С влязло в законна сила постановление от
09.03.2016 г. на РП – Пловдив, образуваното наказателно производство за
престъпление по чл. 343, ал.3, пр. 1, б.”а”, пр.2, вр.
ал.1, б. „б”, пр.2, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, е
прекратено.
Видно от
представената застрахователна полица № 23114003012796/10.12.2014 г., за МПС - влекач „Волво” ДК № …, е
налице валидно застрахователно правоотношение по ГО, с период на покритие
31.12.2014 г. – 31.12.2015 г., действало в срока на твърдения инцидент и
покриващо съответния риск. Наличието на валидна застраховка се установява и от
представената разпечатка от интернет сайта на Гаранционен фонд /л.59/. Ето защо,
възраженията на ответника в отговора се явяват неоснователни, т.к.
застрахователно правоотношение е било налице. Същият е
материалноправно легитимиран да отговаря по иска, тъй като рискът при
застраховка „Гражданска отговорност” включва опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД.
По
делото е прието заключение на САТЕ. Според експерта, най – вероятен от
техническа гледна точка е механизъм на ПТП, при който – водачът Б. е управлявал
„Волво F10” влекач с полуремарке
по платното за движение на западнообходен път на гр.
Пловдив в посока от север. През това време водачът Д. е управлявал „Мерцедес 207 Д” по платното за движение на пътя от с. З. от запад на
изток, като преди кръстовището е спрял. Когато е бил на около 66-67 м., водачът
на тов. авт. е реагирал със
задействане на спирачната система, като е отклонил композицията надясно. Така е
настъпил удар в предната част на същия и предната лява страна на „Мерцедес 207
Д”. След удара, двете МПС са се установили на мястото и в положенията, отразени
в протокола за оглед.
Скоростта
на движение на „Волво F10” преди задействане на спирачната система е била около
75 км/ч, а в момента на удара около 38 км./ч. В момента на удара, „Мерцедес 207 Д” е бил спрял. Двамата водачи са имали видимост един спрямо
друг. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е,
че водачът на „Волво F10” – Г.Б., е отклонил товарната
композиция към спрелия преди кръстовището „Мерцедес 207
Д”. Причина за ПТП е и движението на „Волво F10” със скорост 75
км/ч, поради което водачът е нямал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, тъй като при движение
със скорост 66 км/ч той би имал тази възможност.
При
устния си доклад пред съда, вещото лице допълва, че според местоположението на
МПС в пространството и пътя, на който са се намирали, т.а. „Мерцедес 207 Д” не е навлязъл в кръстовището, тъй като не се е намирал на
платното за движение на т.а. „Волво F10”. Отклоняването надясно на
последния от платното, по което се движел, се дължало само на субективните
действия на водача. Стойността на причинените вследствие на ПТП имуществени
вреди на МПС „Мерцедес 207 Д” е 2123,34 лева.
Съдът
кредитира изцяло заключението като ясно, компетентно и безпристрастно изготвено,
а и неоспорено от страните.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката В.Д.
Заявява, че с ищцата живеят в обща къща и са във фактическо съжителство с двама
б.. Узнала за ПТП, при което собственото на Д.М. МПС „Мерцедес”, на разклона на
с. З. с кв. „П.”, спряло на знак „Стоп”, но „Тир” с висока скорост се отклонил
към неговата посока и го ударил от лявата страна. Имало щети по „Мерцедес” – а
– преден капак, предно стъкло, лява врата, ляво стъкло, по дясната страна и
левия ветроход. От силния удар бил преобърнат на една страна. Бил преместен с
„Пътна помощ”, изглеждал „целият събран, като купчина желязо”.
Показанията следва да бъдат ценени като пълни, непротиворечиви и
последователни. Свидетелят възпроизвежда свои впечатления за възприетото, като
казаното от него се подкрепя и от останалите данни.
При тези
доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът намира за доказано, че инцидентът е настъпил именно по посочения от ищеца
механизъм. Направените от ответника оспорвания за различен такъв, както
и липса на принос на водача Б. за настъпване на произшествието, са напълно недоказани
от страната, която е навела подобни възражения. В тежест на ищеца е да установи
обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в
тази насока, а неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната
неоснователност.
Съдът намира за
неоснователно възражението, че поведението на водача на „Волво F10” не било противоправно и виновно. Напротив, предвид
доказателствата и действащата към процесния момент
нормативна уредба, поведението на Б. несъмнено не е съобразено със
законоустановените правила за движение по пътищата.
Съгласно чл. 5,
ал. 1, т.1 ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди. В случая, тези предписания са били нарушени, в която връзка и против
него е било образувано досъдебно производство, с оглед ангажиране на
наказателната му отговорност. Налице са нарушения и на нормите на чл. 20, ал.1
и ал. 2 ЗДвП – доколкото водачът не е контролирал непрекъснато управляваното от
него превозно средство.
Осъществено е нарушение и на чл. 5, ал. 3, т.1 ЗДвП /в прил. ред. ДВ, бр. 54 от 2010 г./, според която - на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, предвид установената концентрация на алкохол в кръвта от 1,16 промила, след дадена и изследвана кръвна проба. Нарушение има и предвид избраната скорост на движение от 75 км/ч, т.к. според заключението на САТЕ, преди кръстовището по посока на движение на т.а. „Волво F10” има знак, ограничаващ скоростта до 40 км/ч. Правилото на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП не е спазено. В тази насока е и становището на експерта, според когото - причина за произшествието е и движението на МПС с посочената скорост, при което водачът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
От САТЕ, както и
от чисто фактически установения механизъм на осъществяване на ПТП, се доказва по
категоричен начин, че единствена причина за настъпването му, е липса на
съответно поведение от страна на Б., който не е спазил правилата за движение по
пътищата и, управлявайки под въздействие на алкохол, е допуснал инцидента. Съдът
приема, че събитието е настъпило само в причинна връзка с поведението на този водач.
Горното обуславя
категоричен извод за провеждане на пълно и главно доказване на един от
елементите от фактическия състав на претенцията – противоправно поведение от
страна на водача на МПС, който е предизвикал инцидента, в резултат от който са
настъпили имуществени вреди за МПС на ищцата. Вината се предполага, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като няма данни, които да оборват законовата презумпция.
Що се отнася до възражението за съпричиняване.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице принос на увредения, е
необходимо поведението му да нарушава предписани правила и нарушенията да са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е
тяхно следствие.
По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства за това поведението
на водача на увреденото МПС да не е било съобразено със законови изисквания или
да е допринесло за настъпване на събитието. Същият е спрял преди кръстовището и
по никакъв начин не е способствал с действия/бездействия за реализиране на ПТП.
Нарушения на правилата в ЗДвП и ППЗДвП
не се установяват. При съпричиняването - приносът на
увредения трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива, както
и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както
принципните постановки, застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г.
по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о. и др.
Такъв принос не се установява, поради което и възражението за съпричиняване е неоснователно. То е защитно по
характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна, т.е.
да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г.
по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не бе проведено.
Относно размера на претенцията.
Причинените имуществени вреди са подробно
индивидуализирани по вид и стойност в приетата САТЕ. Според експерта, описаните
повреди съответстват по вид и характер на механизма на ПТП, като стойността за
възстановяването възлиза на 2123,34 лева.
Съгласно чл. 208, ал.3
и чл. 273, ал.2 КЗ /отм./, обезщетението по задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите следва да бъде равно и не може да надвишава действителния
размер на вредата към деня на събитието /в този смисъл и съдебната практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г., ІІ т.о.; Решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., І т.о.
и др./. Според чл. 203, ал.2 КЗ /отм./, действителната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. От
заключението се установи, че стойността за възстановяване на щетите възлиза на
посочената сума.
Ищецът
претендира по-малка, поради което съобразно диспозитивното начало в процеса,
ответникът следва да заплати исковата сума от 2120 лева.
Главният иск за
репариране на претърпените имуществени вреди е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Установи се
наличие на главен дълг. Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава от датата на деликта, т.е. отговаря
за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент
– аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /отм. - от деня на уведомлението
застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил увреденото лице
вместо застрахователя/. По прекия иск отговорността на застрахователя произтича
от закона и покрива изцяло отговорността на прекия причинител на увреждането,
който изпада в забава от настъпване на непозволеното увреждане /Решение № 86/10.07.2012
г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г., I т. о.; Решение № 170/6.04.2011 г. на ВКС по
т.д. № 143/2010 г., I т.о.; Решение № 50/25.04.2012 г. на ВКС по т.д. № 95/2011
г., II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./. В съответствие с нормата
на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана. А съобразно чл. 86 ЗЗД,
при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Така, обезщетението за имуществени вреди се дължи ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.09.2015 г. до
окончателното погасяване.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък
по чл. 80 ГПК /л.84/ и ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена
безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, възлиза на
378,40 лева, която сума ответникът следва да плати лично на пълномощника – а. Б..
Възражението за прекомерност е неоснователно.
Тъй като спорът е решен в полза на ищеца, който е освободен от внасяне на
държавни такси и разноски /с определение № 9861/04.10.2018 г. – л.14/, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати в полза
на съда дължимата държавна такса в размер на 84,80 лева и 100 лева – депозит за
приетата САТЕ.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет.5 да плати на Д.К.М., ЕГН **********, с адрес:
***, следните суми: 2120 лева /две
хиляди сто и двадесет лева/ - главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди по собствен на М. товарен
автомобил „Мерцедес 207 Д”, ДК № …, настъпили в резултат на пътно –
транспортно произшествие от 28.09.2015 г., при движение
по път … в района на кръстовището с път … /в близост до гр. Пловдив/, причинено
от Г. И. Б., при управление на МПС – влекач „Волво” ДК № …, за който е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
ответното дружество, съгласно полица № … от 10.12.2014 г., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 28.09.2015 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет.5, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв., да плати на а. А.Д.Б., ЕГН **********,***, сумата от
378,40 лева /триста седемдесет и
осем лева и четиридесет стотинки/ -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата Д.К.М. в
производството по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5, на основание чл.
78, ал.6 ГПК, да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от общо 184,80 лева /сто осемдесет и
четири лева и осемдесет стотинки/ – разноски за държавна такса върху уважения
иск и депозит за САТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП