Решение по дело №639/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260242
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 7 декември 2020 г.)
Съдия: Мирослав Цветанов Марков
Дело: 20203630100639
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260242/7.12.2020г.

 

07.12.2020г., гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на седемнадесети ноември  през  две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

     Районен съдия: М. Марков

    

при секретаря М.Найдева, като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №639 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск по чл.415, ал. 1, вр. с чл.422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за съществуване на вземането.

Производството по делото е образувано по повод предявена от адв. Васил Ничев, пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:         1766 София, ж.к. „М 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 и съдебен адрес:***, п.к. 1606, ул. „Ш.П“ № 10, тел. 02/*** против Х. ***, искова молба с цена на иска 1562,23 лв. (хиляда петстотин шестдесет и два лева и двадесет и три стотинки) положителни установителни искове с правно основание, чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на сумата от 1562,23 лв. (хиляда петстотин шестдесет и два лева и двадесет и три стотинки) главница по неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** и Договор за лизинг към него; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** и Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 11.12.2019г. до окончателното изплащане. Претендират се и разходите в заповедното и съдебното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:

Между длъжника и „Теленор България“ ЕАД са сключени: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** и Договор за лизинг към него; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** и Договор за лизинг към него, въз основа на които са издадени фактури № **********/18.12.2017г., претендирана в размер на 244,93 лв.; № **********/18.01.2018г,, претендирана в размер на 233,76 лв.; № **********/18.03.2018г. претендирана в размер на 1083,54 лв. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с уведомление на ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. На същия са му изпратени и е получил исковата молба, с всички приложения към нея. Не се явява или представлява в съдебно заседание. Не сочи доказателства.

Ищецът чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условия за това.

Съдът е събрал като относими по делото представените с ИМ писмени доказателства – ксерокопия на: договор за мобилни услуги от 09.05.2016 г., приложение – ценова листа от 09.05.2016 г., декларация-съгласие от 09.05.2016 г., договор за мобилни услуги от 05.06.2017 г., договор за лизинг от 05.06.2017 г., общи условия на договор за лизинг, запис на заповед от 05.06.2017 г., декларация-съгласие от 05.06.2017 г., приложение-ценова листа от 05.06.2017 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 26.10.2017 г., декларация-съгласие от 26.10.2017 г., приложение – ценова листа за абонаментни планове от 26.10.2017 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 28.11.2017 г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 26.04.2017 г., приложение – ценова листа от 26.04.2017 г., декларация-съгласие от 26.04.2017 г., договор за мобилни услуги от 26.11.2017 г., договор за мобилни услуги от 26.11.2017 г., договор за лизинг от 26.11.2017 г., общи условия, запис на заповед от 28.11.2017 г., декларация-съгласие от 28.11.2017 г., приложение-ценова листа от 28.11.2017 г., фактура /дубликат/ №**********/18.12.2017 г., общо потребление за мобилен/фиксиран номер от стр.57 до стр.60 вкл., фактура /дубликат/ №**********/18.01.2018 г., общо потребление за мобилен/фиксиран номер от стр.62 до стр.64 вкл., фактура /дубликат/ №**********/18.03.2018 г., общи условия на Теленор ЕАД, 3 бр. пълномощни.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

Предявени са положителни установителни искове от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***,   Седалище и адрес на управление:   гр. София, район „М“, ж.к. “М“ № 4 , Бизнес парк София, сграда 6, п.к. 1766, Законен представител: О.Б.Ш. – Изпълнителен директор, Пълномощник: адвокат Н. А. Ш., Съдебен адрес:***, п.к. 1606 срещу Х. ***, искова молба с цена на иска 1 562,23 лв. (хиляда петстотин шестдесет и два лева и двадесет и три стотинки) положителни установителни искове с правно основание, чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на сумата от 1562,23 лв. (хиляда петстотин шестдесет и два лева и двадесет и три стотинки) главница по неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** и Договор за лизинг към него; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** и Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 11.12.2019г. до окончателното изплащане.  С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в законния срок. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.

             Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 ГПК.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца неоспорени писмени доказателства  и правилата на доказателствената тежест, по силата на които ответникът следваше да установи изпълнението на претендираните парични задължения, съдът приема, че предявените искове за изпълнение на договорни задължения са вероятно основателни.

По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение.

На основание чл.78 ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради което следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.И.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***,

дължи на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***,   седалище и адрес на управление:  гр.София, район „М“, ж.к. “М“ № 4, Бизнес парк София, сграда 6, п.к. 1766, Законен представител: О. Б. Ш. – Изпълнителен директор, съдебен адрес:***, п.к. 1606,

следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1830/12.12.2019г., постановена по ч.гр.д. №3747/2019г. по описа на РС-Шумен:

1562,23 лв. (хиляда петстотин шестдесет и два лева и двадесет и три стотинки) главница по неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** и Договор за лизинг към него; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** и Договор за лизинг към него;  

ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2019г. – датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Х.И.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***,   Седалище и адрес на управление:  гр.София, район „М“, ж.к. “М“ № 4, Бизнес парк София, сграда 6, п.к. 1766, Законен представител: О. Б. Ш. – Изпълнителен директор, съдебен адрес:***, п.к. 1606 - сума в общ размер на 761,84 лева, от които 370,60 лева  – разноски в исковото производство и 391,24 лeва  - разноски в заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д. №3747/2019г. по описа на РС-Шумен.

 

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: