№ 1596
гр. София, 05.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20221110168840 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпило заявление от ЮЛ, ЕИК ***, с което на основание чл.
418, ал. 1 във вр. с чл. 417, т. 10 ГПК се претендира издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу И. С. И. ЕГН **********, за сумата 327.50 лева
главница, представляваща задължение по запис на заповед, сумата от 49.04 лева лихва за
забава за периода от 30.06.2021 г. до20.12.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2021 г. до изплащане на вземането.
Искането се основава на представения по делото оргинал на документ – запис на
заповед, издаден на 25.05.2021 г. В заявлението е посочено, на 25.05.2021 г., между ЮЛ, с
ЕИК *** и И. С. И. ЕГН: ********** е сключен До говор за потребителски кредит №
F9004986, за сумата от 300 лв. Кредита е усвоен на 25.05.2021 г„ в пълен размер, като
длъжника се е задължил да го погаси изцяло, съгласно условията, посочени в договора. Като
обезпечение, съгласно чл. 11.8 от Договора за потребителски кредит, длъжника е издал
запис на заповед от 25.05.2021 г., в полза на ЮЛ.
Съдът, като взе предвид направеното искане, представените доказателства и като
съобрази предпоставките на процесуалния закон, намира следното от фактическа и правна
страна:
Така подаденото заявление следва да бъде отхвърлено частично за сумата над
217.84 лева до пълния претендиран размер от 327.50 лева и за сумата от 49.04 лева лихва за
забава за периода от 30.06.2021 г. до20.12.2022г
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали
подаденото искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими
правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
1
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че
по отношение на уговорената неустойка в чл.11.3 от договора е налице нарушаване на
императивни норми на ЗЗП, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Съгласно чл. 11 в 7-дневен срок от подписване на договора, кредитополучателят
се задължава да предоставя на финансовата институция някоя от следните гаранции относно
изпълнение на задълженията му по настоящия договор:
-Банкова гаранция, издадена от търговска банка, със седалище в РБългария,
валидна до 30 дни след крайния срок на договора и гарантираща всички плащания по
главницата, лихвата, неустойките и разходите по договора за сума не по-малка от 317.84
/триста и седемнадесет лева и 84 стотинки / BGN. Гаранцията следва да съдържа изявление
на банката, с което същата безусловно и неотменимо се задължава, при условие, че КП не
заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски
кредит, банката в качеството си на гарант ще заплати на ФИ всички дължими от КП суми в
срок от два дни от получаване на първо писмено поискване от страна на ФИ.
-Застрахователна полица за сключен в полза на ФИ договор за застраховка с
одобрен застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от страна
на КП във връзка с договора, както и да поддържа валидна застраховка за срока на договора.
В чл. 11.3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя не изпълни
задължението си пот. 11 от договора, същият дължи на финансовата инсттуция неустойка в
размер на 109.65 лева. Неустойката се заплаща на части, заедно с всяка от погасителните
вноски по Приложение № 1, съгласно погасителен план.
В случая в чл.11.3 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за
задължението по чл. 11 на длъжника , но СРС намира, че фактически се дължи не неустойка,
а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така,
доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия,
които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок поради което
е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на
насрещната страна в едва 7-дневен срок да му предостави банкова гаранция, обезпечаваща
задължение в размер надвишаващ задълженията по кредита, в т.ч. и включващ неустойка за
непредставяне на обезпечението, което уж следва да освободи длъжника от заплащането на
неустойка. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 7 дни, предвид
практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение,
фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Кредитополучателят
който може да получи обезпечение от банкова институция не би се обърнал изобщо към
финансова такава за получаване на потребителски кредит Същите пречки са налцие и при
алтернативната опция- застраховка за финансовата платежоспособност на длъжника. Налага
се извод, че и двете опции по чл.11 от договора всъщност не дават възможност на длъжника
да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е
2
така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя
затова е уговорена на същата дата на която е сключен договора за кредит и е включена в
погасителния план, без да се изчака дали ще се осъществят предпоставките за възникването
й и представлява сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с
всяка погасителна вноска. При тези трудно изпълними условия, за да не възникне
задължението за неустойка, както и предвид размера СРС счита, че неустойката излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща
само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се
касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и
лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В
конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща
длъжникът и която е печалба за кредитора.
Така доколкото записът на заповед е издаден за сумата от 427.50 лева следва да се
приспадне платената сума от 100 лева и сумата от 109.65 лева по нищожната неустоечна
клауза и да се издаде за заповед за изпълнение за сумата от 217.84 лева.
Искането следва да бъде отхвърлено и в частта, в която се претендира присъждане
на обезщетение за забава, тъй като е недопустимо издаване на заповед за изпълнение за
лихвите върху сумата по записа на заповед, изтекли от падежа до датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, каквото искане е отправено в заявлението. В т. 4 на
Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС е отбелязано, че не е допустимо
присъждане на закъснителни (мораторни) лихви в случая, защото не се касае за вземане,
което е обективирано в документа. Ето защо присъждане на мораторна лихва за периода от
19.11.2020 г. до 30.05.2022 г. е недопустимо.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЮЛ, ЕИК *** за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу И. С. И. ЕГН ********** за сумата над уважения
размер от 217.84 лева до пълния претендиран размер от 327.50 лева, представляваща
задължение по запис на заповед от 25.05.2021 г. и сумата от 49.04 лева лихва за забава за
периода от 30.06.2021 г. до 20.12.2022г.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4