№ 360
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110204690 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. В. И., ЕГН ********** чрез адв. И. Ю.
срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-029916/08.12.2023 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
С жалбата бланкетно се твърди незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, като се оспорва описаната фактическа
обстановка, дадената правна квалификация на нарушението, както и
компетентността на АНО. Поддържа се, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
а отделно твърдяното нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен
начин. От съда се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. Ю., надлежно упълномощен, който пледира за отмяна
на наказателното постановление тъй като при издаването му е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразило се в неяснота какво точно
нарушение се твърди да е извършил жалбоподателят – дали е отказал да бъде
1
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или е
отказал да бъде изпробван с дрегер за установяване употреба и концентрация
на алкохол в кръвта му. Посочва, че от събраните доказателства е установено,
че на жалбоподателя не е предлагано да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества, каквото твърдение е обективирано в наказателното
постановление. Моли за отмяна на НП, както и за присъждане на разноски за
оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя.
Въззиваемата страна – началник група при ОПП - СДВР, редовно
призована, не изпраща процесуален представител. В постъпили по делото
писмени бележки се аргументира законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се иска от съда то да бъде потвърдено.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 03.11.2023 г. около 03:30 часа в с. *** жалбоподателят В. В. И.
управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *****, движейки
се по бул. „****“ с посока на движение от ул. „****“ към бул. „****” № 1,
когато бил спрян за проверка от полицейски служители при 02 РУ- СДВР -
свидетелите К. К. И. и И. С. Л.. Тъй като от водача се носел мирис на алкохол
на място бил повикан екип на ОПП-СДВР, част от който бил свидетелят Н. Й.
Е., за да изпробват водача с техническо средство за установяване употребата
респ. концентрацията на алкохол в кръвта му. Жалбоподателят отказал да бъде
изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510 за установяване
употребата на алкохол, поради което му бил издаден талон за медицинско
изследване № 086380 с отбелязване, че следва да се яви в УМБАЛ „***” до 60
минути от връчването на талона. Талонът бил връчен на жалбоподателя И. в
05:30 часа на 03.11.2023 г. До посочения в талона за медицинско изследване
час – 06:30 часа жалбоподателят не се явил в болничното заведение, за даване
на биологични проби /кръв/ за изследване за употреба на алкохол.
Предвид констатирания отказ от страна на жалбоподателя В. В. И. да
бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер за установяване
употреба на алкохол свидетелят Н. Й. Е., заемащ длъжност „младши
автоконтрольор“ при ОПП-СДВР съставил против И. акт за установяване на
административно нарушение със серия GA №992750/03.11.2023 г. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал с отбелязване,
че има възражения. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН такива не били
депозирани.
Въз основа на така съставения АУАН на 08.12.2023 г. началник група в
отдел „Пътна полиция” при СДВР издал обжалваното НП, екземпляр от който
бил връчен на жалбоподателя на неустановена дата, а на 19.03.2024 г. била
депозирана жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите Н. Й. Е., К. К. И. и И. С. Л., както и събраните по
надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за
2
медицинско изследване № 086380, справка „Картон на водача“, копие от
заповед № 8121к-13180/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за
встъпване в длъжност, Заповед 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, писмо от УМБАЛ „***” с изх. № 04-1012/18.04.2024 г.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
безкритично на свидетеля Н. Й. Е., който е служителят на ОПП- СДВР,
изпратен за оказване на съдействие на колегите му от 02 РУ- СДВР.
Показанията на свидетеля са в значителна степен подробни, детайлни и
информативни и същите се явяват източник на преки доказателства относно
отказа на водача да бъде изпробван за употреба на алкохол чрез техническо
средство „Алкотест дрегер”. Свидетелят добросъвестно посочи, че не е
възприел управлението на МПС от страна на лицето, което е отказало да бъде
изпробвано за употреба на алкохол, но това лице е било посочено като водач
от полицейските служители от 02 РУ- СДВР, които са го спрели за проверка.
Свидетелят заяви, че съдействие е било поискано единствено за тестване на
лицето за употреба на алкохол, но не и за наркотични вещества, поради което
и такъв тест не е бил предлаган.
Показанията на свидетеля Е. намират пълна опора в заявеното от
свидетелите К. К. И. и И. С. Л., които лично са спрели управлявания от
жалбоподателя лек автомобил и поради носеща се миризма на алкохол са
поискали съдействие от колегите си от ОПП- СДВР за изпробване на водача с
техническо средство за употреба на алкохол. Показанията на свидетеля И. са
изключително детайлни, информативни, добросъвестно депозирани, същият
подробно разказа пред съда за извършената проверка, установеното по време
на извършването й като потвърди, че именно водачът на лекия автомобил е
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Показанията на свидетеля
Л. макар и по-лаконични по същество не се различават от показанията на
останалите двама свидетели досежно съществените за процеса факти.
В синхрон с посочените гласни доказателствени средства са и писмените
доказателства по делото – талонът за медицинско изследване, в който е
отразено, че водачът В. В. И. е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на
алкохол, като е отразен и изборът му да бъде тестван с медицинско и
химическо изследване, под което отбелязване жалбоподателят е положил
подпис. По делото е приобщено и писмо от УМБАЛ „***” с изх. № 04-
1012/18.04.2024 г., видно от което жалбоподателят не е регистриран в
информационните масиви на УМБАЛ „***”, от което следва категоричният
извод, че жалбоподателят не се е явил в предоставения му срок в лечебното
заведение за даване на кръвна проба за изследване за установяване наличието
на алкохол в същата.
От представените по делото заповед № 8121к-13180/2019 г. на
министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, Заповед
8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол. Тъй като по делото не са ангажирани
доказателства от въззиваемата страна относно датата, на която препис от НП е
връчен на жалбоподателя, то следва извод, че подадената на 19.03.2024 г.
жалба не е просрочена и същата е процесуално допустима.
3
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи, противно на
възражението, обективирано в жалбата - видно от т. 1.3.2 вр. т. 2.1 от Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и заповед №
513з-779/26.01.2021 г., актосъставителят Н. Й. Е. в качеството си на „младши
автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП. Действително
в наказателното постановление е посочено единствено, че същото се издава от
**** „началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“, без да е уточнено коя
е групата. От представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се
установява, че считано от 29.10.2019 г. **** е встъпила в длъжността началник
на група „Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“
при СДВР, поради което същата на основание т. 3.10 от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е била компетентна
към 08.12.2023 г. да издаде обжалваното наказателно постановление. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и установяване
на нарушението, а НП е издадено 35 дни по – късно.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 т.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива след употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози. За установяване употребата им от водачите,
контролните органи имат правомощия да изпробват същите с технически
средства, респ. да издават талони за провеждане на медицинско изследване с
цел установяване наличието на горепосочените вещества в кръвта на водачите.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едновременно санкционна и
предписваща правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Съдът приема, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде
направен категоричен извод, че от обективна страна, на посочените в
процесното НП дата и място жалбоподателят В. В. И. е осъществил състава на
нарушението по чл. 174, ал.3 пр. 1 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно
се установява (от показанията на свидетелите Е., И. и И., както и от талона за
медицинско изследване и писмото от УМБАЛ „***”), че жалбоподателят И. в
качеството си на водач на МПС е отказал да бъде проверен с техническо
средство за употреба на алкохол.
От субективна страна, жалбоподателят В. В. И.е извършил нарушението
при пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че следва да изпълни
указанията на контролния орган и да бъде изпробван с Алкотест дрегер за
4
употреба на алкохол, но съзнателно е отказал да стори това.
Въпреки, че по делото беше несъмнено и категорично доказано, че
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде отменено поради допуснато при съставянето му съществено нарушение
на процесуалните правила, регламентирани в чл. 57, ал. 1 т.5 от ЗАНН,
изискващи ясно и точно описание на нарушението, за което жалбоподателят е
санкциониран.
В обжалваното наказателно постановление е посочено, че на
инкриминираната дата жалбоподателят И. е управлявал МПС и при
извършена проверка е отказал да бъде изпробван с Алкотест дрегер и не е дал
кръвна проба за изследване, с което е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, а именно „отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози”. При това
фактическо описание на административните наказания на водача са наложени
на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП, което предложение касае отказ на
водач да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Съдът намира,
че възражението на адв. Ю. срещу процесуалната годност на НП е
основателно, тъй като при посочване,че жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с Алкотест дрегер тоест за употреба на алкохол се твърди, че
нарушението, което той е извършил се заключава в отказ да бъде изпробван с
тест за употреба на наркотични вещества. За жалбоподателя остава напълно
неясно какво нарушение се твърди да е извършил - дали че отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол или е отказал да бъде
изпробван с тест за употреба на наркотични вещества. Липсата на яснота
относно фактическите твърдения на АНО изправя наказаното лице пред
невъзможност да разбере за какво точно нарушение са му наложени
административните наказания и адекватно да организира защитата си. С оглед
съществуващото противоречие в НП относно естеството на вмененото
нарушение, то следва извод, че допуснатото процесуално нарушение
съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя и представлява
основание за отмяна на наказателното постановление, въпреки установеното
противоправно поведение на жалбоподателя на инкриминираната дата.
По разноските:
С оглед изхода от делото тежестта за разноски следва да се понесе от
въззиваемата страна. В случая по делото е представен договор за правна
защита и съдействие, видно от който адв. Ю. е предоставил на жалбоподателя
на основание чл. 38, ал. 1 т.2 от Закона за адвокатурата безплатна правна
помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая с
оглед размера на наложената глоба размерът на възнаграждението,
определено по реда на Наредбата е 500 лева. С оглед задължителния характер
на даденото от СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело № С-432/22 тълкуване
на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г.
минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за
5
съда при определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. Настоящият съдебен състав прецени, че процесуалният
представител на жалбоподателя е изготвил жалбата срещу наказателното
постановление и е участвал в две съдебни заседания по делото, в които са
разпитани трима свидетели. С оглед количеството и естеството на
извършената работа от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът
намира, че на адв. Ю. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
посочения размер от 500 /петстотин/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-029916/08.12.2023 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на
жалбоподателя В. В. И., ЕГН ********** за нарушение на чл. 174, ал. 3 пр. 2
от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да
заплати на адв. И. Ю. от САК сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на жалбоподателя В. В. И. безплатна
правна помощ по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6