№ 290
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
в присъствието на прокурора Пламен Георгиев Райнов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100601956 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 28.07.2020 г. по НОХД 18785/2018г. Софийски Районен съд –
Наказателно отделение, 7 състав е признал подсъдимия С. В. К. за виновен в извършване на
престъпление по чл.129,ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от девет месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК
отложил за срок от три години.
С обжалваният акт подс. С. В. К. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител Д. М. М. сумата от 5000 лева, представляваща неимуществени вреди причинени
от инкриминираната деятелност. Първостепенният съд е отхвърлил иска като неоснователен
за разликата до 20 000 лева. Подсъдимият на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да
заплати и разноските по делото.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба и допълнение към същата от
защитниците на подс. С. В. К. - адв. Г.М. и Г.К.. В жалбата се излагат твърдения, че при
постановяване на крайния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а също и на материалния закон. Защитата релевира доводи и
касателно приети фактически изводи, при наличието на доказателствен дефицит. Сочи се
във въззивната жалба, че първостепенния съд не е положил усилия при установяване на
предшестващ инкриминираното деяние конфликт между пострадалия и подсъдимия.
Защитата намира такъв дефицит и при установения от контролирания съд механизъм на
нанесената телесна повреда. Развиват се доводи и във връзка с нарушение на разпоредбата
на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК, а също и чл. 305 от НПК, тъй като атакувания съдебен акт е
постановен без обвинението да е доказано по несъмнен начин. Моли се
първоинстанционната присъда да бъде отменена и въззивният съд да постанови нова, с
която да признае подсъдимия за невиновен в извършване на престъплението по чл.129,ал.2
1
вр. с ал.1 от НК, както и изцяло да бъде отхвърлен като неоснователен, предявеният срещу
К. граждански иск.
С въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП моли
обжалваната присъда да бъде потвърдена. Счита, че от събраните доказателства по
безспорен начин се установявало описаната в мотивите на същата нанесена от подс. С. В. К.
на Д. М. М. средна телесна повреда. В тази връзка се релевират доводи касателно наличието
на причинно-следствена връзка между нанесен от подсъдимия удар и установената телесна
повреда на ЧО и ГИ М.. Прокурорът в подкрепа на твърденията си, счита, че не би могло да
се приеме, че подсъдимият е действал при наличие на физиологичен афект, а също и в
условията на неизбежна отбрана.
Във въззивното съдебно заседание, защитникът на подс. С. В. К. – адв. К. поддържа
въззивната жалба, като излага твърдения за недоказаност на обвинението. Пледира, че от
събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства не се изяснява
какъв е механизма на падането на Д.М., а също и дали нанесения от страна на подсъдимия
удар, е бил достатъчен, за да се осъществи падане от страна на Д.М.. Излага и съображения,
че причинно-следствената връзка се прекъсва предвид факта, че не е потърсена медицинска
помощ от страна на пострадалия. Релевират се доводи във връзка с приложението на
института на неизбежната отбрана. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и вместо
нея въззивният съд да постанови нова, с която да признае С. В. К. за невиновен, както и да
отхвърли уважения граждански иск.
Подсъдимият С. В. К. в последната си дума моли съда за справедливо решение.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба ‚ както
и тези изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314
НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са
налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че
постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на
присъдата.
За да потвърди обжалваната присъда, настоящият съдебен състав приема, въз основа
на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. В. К. е роден на 26.10.1995 г. в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к. *******
На 11.05.2018 г.,ЧО и ГИ М. приключил работа около 17:30 часа, след което решил с
колеги да се почерпят. Около 19:00 часа на същия ден М. се прибирал към дома си, находящ
се в гр. София, ул. ******* *******, като същият се намирал във видимо нетрезво
състояние.
По същото време на ул. „******* проход“, пред блок №*******, непосредствено
преди кръстовището с ул. Д., подс. С. В. К. маневрирал с цел да паркира управлявания от
него автомобил. Пострадалият М. вървял по платното за движение в непосредствена близост
до автомобила на подсъдимия. Когато М. забелязал паркиращия автомобил на подс. К.
започнал да ръкомаха и да говори на висок тон на подсъдимия. Подс. К. слязъл от
автомобила и започнал разговор с М., който прераснал е словесен конфликт, който скоро
след това бил потушен и двамата се разделили. Подсъдимият се отправил към автомобила
си, а ЧО/ ГИ М.-по пътя към дома си.
В един момент, без установена причина пострадалият променил посоката си и се
отправил в посока към подсъдимия. Когато М. приближил отново подс. К., последният му
нанесъл удар с юмрук в областта на главата. Вследствие на удара, нанесен от подсъдимия,
Д.М. изгубил равновесие, паднал по гръб и ударил главата си в областта на тила на пътното
платно. Пострадалият изпаднал в безсъзнание, като останал да лежи на земята. Подс. К.,
2
след като видял състоянието на пострадалия, в което последният се намира, след нанесения
удар и последвалото падане, се притеснил и обърнал М. на една страна превантивно, с цел
да не си глътнел езика. Междувременно свидетелите К.Т. и Е.Г. позвънили на телефон 112,
за да повикат спешна медицинска помощ.
Свидетелят Б. от своя страна искал да помогне на пострадалия да се преместел от
мястото на което лежал. Подсъдимият К. първоначално не се съгласил с решението на
свидетеля Б., но след това заедно със свидетеля Н. преместили пострадалия на близка
пейка. Междувременно св. Б. уведомил за случилото се майката на Д.М., която живеела в
близост до мястото на инцидента.
Докато подсъдимият заедно с ЧО и ГИ М. изчаквали да дойде линейка и
представители на органите на реда, на местопроизшествието се върнал свидетелят Б., като
последният бил придружен от майката на Д.М.. Пострадалият вече бил в съзнание, но
видимо изглеждал неадекватен и замаян. Свидетелят Б. и майката на частния обвинител и
граждански ищец решили, че следва да го преместят вкъщи по най-бързия начин, което и
сторили, въпреки несъгласието на подсъдимия, който ги приканвал да останат и изчакат
линейката. Свидетелят Б. съпроводил пострадалия и майка му до входа на блока, в който М.
живеел. След като пострадалия се прибрал вкъщи, веднага легнал и заспал. По това време
екипът на ЦСМП пристигнал на мястото на инцидента, като там не заварили пострадалия, а
единствено подс. К. и свидетеля Е.Г., които останали да изчакат органите на реда и
медицинска помощ.
По това време М. живеел заедно със свидетелката М.Т. - М.а на ул. „******* проход“
№*******. Последната била уведомена за инцидента и състоянието на Д.М. от своята
позната Р.Й., която работела във фризьорски салон, намиращ се в непосредствена близост до
местопрестъплението. Свидетелката М.а не успяла да напусне работното си място по-рано
от регламентираното, поради което и пристигнала в дома си около 20:30 часа на същия ден.
След като се прибрала вкъщи свидетелката М.а видяла, че съпругът й имал по себе си
синини, както и че повръщал.
На 12.05.2018 г. бил повикан екип на спешна медицинска помощ, който прегледал
Д.М., но не го хоспитализирал, тъй като последният отказал.
Тъй като състоянието на пострадалия продължавало да се влошава, на 13.05.2021 г.
същият бил приет във Военно медицинска академия. Престоят на М. в болничното
заведение продължил до 16.05.2018 г., след което бил изписан с указания за домашно
лечение. На частния обвинител и граждански ищец бил издаден болничен лист за 34 дни
нетрудоспособност. В последствие на М. бил издаден и нов болничен лист с допълнителни
30 дни нетрудоспособност, като болничният лист бил продължен с допълнителни 30 дни.
По делото е назначена и изготвена съдебномедицински експертиза, вещите лица по
която са констатирали, че следствие на удара и падането на пътното платно Д.М. е получил
следните травматични увреждания: кръвонасядане на клепачите на лявото око, контузия на
главата и лицето, счупване на лявата теменна кост, контузия на мозъка, травматичен
субарахноиден кръвоизлив, фрактури на предната стена на левия максиларен синус, дясната
зигоматична кост.
Изготвена и приета по делото е комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза, от заключението на която се изяснява, че подсъдимият не страда от психично
заболяване, както и че същият не е действал в състояние нито на физиологичен афект, нито
на страхов физиологичен афект при осъществяване на деянието.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на
събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка
изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция. Същата се установява по
категоричен начин от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда
на НПК доказателства, доказателствени средства, както и способи за доказване, а именно:
показанията на свидетелите Д. М. М. (конституиран като граждански ищец и частен
обвинител в настоящето наказателно производство), К.Б.Т., Е.Г., П.Д.Н., Т.Б. Б., М.Е.Т. –
3
М.а, Б. Б., Р.С.Й.а, Х.К., В.И.З Е.Г.К. (частично); писмените доказателства заключение на
КСППЕ касателно подс. С.К. (л. 39-44 от ДП), заключение на СМЕ касателно Д.М. (л. 30-33
от ДП), епикриза от ВМА, гр. София (л. 35-36 от ДП), протокол за разпознаване на лице
ведно с фотоалбум (л. 23-24 от ДП), протокол за разпознаване на лице ведно с фотоалбум (л.
25-26 от ДП), справка с рег. № УРИ 105810-583/25.10.2019 г/ от МВР, Дирекция
„Национална система 112“, РЦ 112-София (л. 83 от СП), медицинска документация,
свързана с лечението на Д.М., провело се във ВМА и изпратена със съпроводително писмо
рег. № И-10403/08.11.2019 г. (86-96 от СП), заверено копие от фиш за спешна медицинска
помощ №52714 от 12.05.2018 г. (л. 119 от СП), заверено копие от извлечение от лична
амбулаторна карта на Д.М. (л. 120-123 от СП), заверено копие от диплома за завършено
висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ на подс. С.К. (л.
124 от СП), справка за съдимост по отношение на подс. К. (л. 55 от ДП).
В съответствие с правилата на формалната логика и доказателственото право,
първоинстанционният съд правилно е подходил при анализа на процесния доказателствен
материал, приемайки, че от същия в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти
изясняващи обстоятелства, релевантни към основния факт предмет на доказване по делото,
касателно времето, мястото на извършване на инкриминираното деяние, както и механизма
на причиняване на телесните повреди от подсъдимият на пострадалото лице.
От показанията на св. К.Б.Т., които обосновано първостепенният съд е кредитирал
като обективни и логични, се установява, че подс. К. е нанесъл удар с ръка, свита в юмрук
по лицето на ЧО и ГИ Д.М.. Т. се е намирала в непосредствена близост до мястото на
инцидента (шофирала е автомобила, намиращ се след този, шофиран от подсъдимия К.),
което обстоятелство се явява допълнителен аргумент, подкрепящ достоверността на
депозираните от същата свидетелски показания. Свидетелката излага данни и касателно
възникналия предварително конфликт между подсъдимия и М.. За настоящия съдебен
състав св. Т. се явява свидетел-очевидец, чиито показания категорично се подкрепят от
целия събран по делото доказателствен материал, поради което и правилно първият съд е
кредитирал същите.
Въззивният съдебен състав не намира основание да не кредитира показанията на св.
Е.Г.. В разпита си пред първата инстанция св. Г. твърди, че е възприел възникнала свада
между подсъдимия и ЧО и ГИ М., която първоначално е изглеждало, че ще приключи
единствено като словесен спор, но в следващия момент е видял М. да лежи не земята.
Свидетелят заявява, че не е възприел как подсъдимия е нанесъл удар на пострадалия.
Показанията на Г. се явяват безпротиворечиви, логични и кореспондиращи си с останалите
свидетелски показания, а също и с писмените доказателства, поради което и следва да бъдат
кредитирани.
Свидетелят Г. е участвал в хода на досъдебното производство в разпознаване, като
при това процесуално-следствено действие категорично е посочил подсъдимия за лицето,
което е видял да се кара със св. М..
С оглед всичко изложено съдебният състав счита за обективни, логични и правдиви
показанията св. Г., които, както бе посочено вече в настоящите мотиви, подкрепят изцяло
заявеното от свидетелката Т., че подсъдимият е нанесъл на пострадалия удар, в резултат на
който последният е паднал на земята и е получил инкриминираните травматични
увреждания.
По искане на защитата в хода на съдебното следствие пред първа инстанция е
разпитан и свидетеля П.Н.. Последният е възприел лично както предшестващия деянието
конфликт, така и удара, нанесен от страна на подсъдимия. Показанията на Н. се явяват
еднопосочни и кореспондиращи си, без наличието на съществени противоречия, поради
което и законосъобразно СРС е приел, че следва да им се даде вяра.
Показанията на свидетелите Б. Б., Р.Й. и Т. Б., които първостепенният съд правилно е
кредитирал, също съдържат доказателствени факти, изясняващи обстоятелствата, че
пострадалият е лежал на земята, а също и във връзка с предшестващия удара скандал.
4
Изброените свидетели не се явяват източник на преки доказателства касателно нанесения
юмручен удар, но същите служат на съда, от една страна, като косвени доказателства,
потвърждаваши изнесеното от свидетелите очевидци, а от друга излагат данни и досежно
състоянието на пострадалия непосредствено след удара. Установява се от въпросните
гласни доказателствени средства и какво е било поведението на подсъдимия след
осъщественото от него деяние.
Резонно първият съд е приел като правдиви и показанията на свидетелите Х.К. и В.З..
Последните са участвали в хода на досъдебното производство в качеството на поемни лица
при проведено разпознаване.
Акуратно е становището на първия съд и касателно показанията на свидетелката М.
М.а. Последната е бивша съпруга на ГИ и ЧО М., с когото все още живеят на семейни
начала. Данните, които свидетелката възпроизвежда пред съда са свързани със
здравословното състояние на Д.М. както във вечерта на инкриминираното деяние, така и в
последващия период на възстановяване. Правилно СРС е отчел и евентуалната
заинтересованост на свидетелката от изхода на делото, отнасяйки се към показанията й с
нужната критичност при доказателсвения анализ. Цитираното гласно доказателствено
средство, обаче, се явява логично и безпротиворечиво, поради което и следва да се цени.
На следващо място, следва да се обсъдят и показанията на свидетеля Д. М. М.,
конституиран като частен обвинител и граждански ищец в настоящето производство.
Обстоятелството, че същият е пострадал, респективно заинтересован от изхода на делото, не
би могло дефинитивно да изключи достоверността на казаното от него, тъй като само този
факт не е достатъчен да презюмира недостоверност в показанията му.
С оглед горните уточнения, правилно първият съд е кредитирал показанията на
посоченото за пострадало лице. Въз основа на изнесените в показанията фактически
обстоятелства, се установява какво е било здравословното и психическото състояние на
пострадалия след нанесения удар, които фактически твърдения намират потвърждение в
медицинската документация за същия.
Що се отнася до показанията на св. Е.К., която е майка на подсъдимия, правилно
първата инстанция е преценила достоверността на тези гласни доказателствени средства.
Въззивният съд изцяло се солидализира с доказателствения анализ на котролирания
съд, касателно показанията на св. Е.К., които ги е обсъдил както поотделно, така и в
съвкупност с останалата доказателствена маса.
В показанията на св. Е.К. се съдържат твърдения за агресивно, нападателно
поведение на пострадалия към синът й, които обстоятелства не намират доказателствена
подкрепа в останалите гласни доказателствени средства. Въпреки че свидетелката посочва,
че е била в друг автомобил, същата твърди, че е успяла да чуе обидни думи и ругатни,
отправени от пострадалия към подсъдимия, както и действия на М., които нито един от
свидетелите, присъствали на мястото на инцидента не е възприел, и не посочва в своите
показания.
Именно поради това съществено противоречие между показанията на К. и останалите
гласни доказателствени средства, правилно първата инстанция ги е приела за недостоверен
източник на доказателствени факти, касателно съдържащите се в тях твърдения, описващи
както вербално, така и физическо агресивно поведение на пострадалия спрямо нейния син,
включващо не само ругатни и обиди, а и опит да удари последния.
Тези твърдения, както неднократно въззивният съд посочи в настоящите мотиви, не
се подкрепят от останалите разпитани свидетели, непосредствено възприели инцидента
между подсъдимия и пострадалия, като съдът счита, че същите единствено целят създаване
на защитна линия, касателно установяване на едно противоправно поведение на
пострадалия към подсъдимия, от което последният правомерно се е защитил.
Законосъобразно първостепенният съд е приел, че в подкрепа на обвинителната теза
се явяват писмените доказателствени средства-протоколите за разпознаване на лица, които и
5
според настоящата въззивна инстанция са изготвени по правилата на процесуалния закон.
Причинените на пострадалия травматични увреждания в резултат на нанесения от
подс. К. удар, намира убедителна доказателствена подкрепа и в писмените доказателства –
епикриза от ВМА, гр. София, справка с рег. № УРИ 105810-583/25.10.2019 г/ от МВР,
Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112, медицинска документация, свързана с
лечението на Д.М., провело се във ВМА и изпратена със съпроводително писмо рег. № И-
10403/08.11.2019 г., заверено копие от фиш за спешна медицинска помощ №52714 от
12.05.2018 г., заверено копие от извлечение от лична амбулаторна карта на Д.М..
Възможният механизъм на причиняване на травматичните увреждания на
пострадалия, е изследван от вещи лица по назначена в хода на досъдебното производство и
защитена в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, приети като
компетентна изготвени от първата инстанция.
В заключението на съдебномедицинската експертиза вещите лица са категорични, че
св. Д. М. М., в резултат на нанесения му побой на 11.05.2018 г., е получил кръвонасядане на
клепачите на лявото око, контузия на главата и лицето, счупване на лявата теменна кост,
контузия на мозъка, травматичен субарахноиден кръвоизлив, фрактури на предната стена на
левия максиларен синус, дясната зигоматична кост. Настоящият съдебен състав, подобно на
първата инстанция, кредитира заключението на СМЕ, като го намира за обосновано и
мотивирано, счита същото за компетентно изготвено въз основа на научен подход,
отговарящо в пълнота на поставените задачи.
В съответствие с правилата на доказателственото право, първостепенният съд
правилно е кредитирал заключението на КСППЕ. Вещите лица дават заключение, че
подсъдимият не страда психично заболяване, не се установяват симптоми на психическо
разстройство или умствен дефицит. Изразява се категорично мнение и че подсъдимият не е
действал в състояние нито на физиологичен афект, нито на страхов физиологичен афект.
Въззивният съд цени и заключението на разгледаната експертиза, като компетентно и
обективно изготвено, даващо в пълнота отговори на отправените въпроси.
Софийски градски съд намира, че на базата на установените фактически дадености,
след анализ на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и
обстоятелствата релевантни за предмета на делото, правилно първоинстанционният съд е
заключил, че подсъдимият С. В. К. е консумирал от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна – 11.05.2018 г., около 19:00 часа, в гр.София, ул. „*******
проход“, пред бл. *******, на кръстовището на ул.“*******9“, в близост до ресторант
„Оникс“, подсъдимият С. В. К. нанесъл удар с юмрук в главата на Д. М. М., който паднал на
земята и в резултат на което му причинил черепно-мозъчна травма със счупване на
теменната кост вляво, контузионни огнища в мозъчния паренхим и травматичен
субарахноиден кръвоизлив.
Тези травматични увреждания, според заключението на приетите по делото
съдебномедицински експертизи, са причинили на пострадалия разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Правилно и в съответствие с чл.129, ал.2 от НК и с дадените указания в
Постановление № 3/1979г. на Пленума на ВС първоинстанционният съд е квалифицирал
причинените от подсъдимия на пострадалия телесни увреждания като средна телесна
повреда.
Въззивният съд намира, че е налице причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на подсъдимия, а именно нанесения от него удар с юмрук,
което е довел до падането на пострадалия на земята и съответно настъпилия съставомерен
резултат, а именно причинената на пострадалия средна телесна повреда.
В тази връзка настоящият съдебен състав следва да отговори на възражението на
защитата, касателно доводите за прекъсване на причинно-следствената връзка между
6
поведението на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат. Тази линия на защита не
би обосновала извод за несъставомерност на поведението на подсъдимия, защото
пострадалият е паднал на земята именно поради факта, че е бил ударен от подсъдимия,
който е имал възможност да възприеме особеностите на ситуацията- явно нетрезвото
състояние на пострадалия, съответно възможността от падане на последния и въпреки това е
продължил с осъществяване на решението си да удари същия. По делото несъмнено е
установено, че подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия, като това обстоятелство се
потвърждава от показанията на свидетелите К.Т., Е.К. и П.Н.. Нещо повече, от
доказателствената съвкупност категорично се установява, че пострадалият е паднал на
земята именно в следствие на насения му от подсъдимия удар.
От субективна страна, въззивният съдебен състав приема, че деянието е извършено от
подсъдимия виновно при форма на вината пряк (неопределен) умисъл.
При установяване на субективната страна на деянието контролната инстанция изходи
от констатираните обективни дадености, като отчете обстоятелството, че по принцип при
телесните увреждания умисълът се характеризира с неконкретизирано съдържание поради
сложността на биологичните и физиологични процеси, протичащи в човешкото тяло
следствие на външни фактори.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – нанесъл е
удар с ръка, свита в юмруци по главата на Д. М. М., в областта на лицето му, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, а именно, че въздействието върху пострадалия е
такова, че би довело до причиняване на някакво увреждане, като подс. К. е целял
причиняването на някакъв вид телесна повреда на пострадалия /пряк неопределен умисъл/.
Досежно релевираните от страна на защитата на подсъдимия възражения, че техния
подзащитен е действал в условията на неизбежна отбрана или най-малкото при превишаване
на пределите, настоящият съдебен състав намира следното:
За да е налице неизбежна отбрана или превишаване на неизбежната отбрана е
необходимо деянието на подсъдимия да е извършено с цел да се защити от
непосредственото противоправно нападение на пострадалия.
В случая съдът намира за безспорно установено, че пострадалият не е нападнал
подсъдимия, нито е осъществил друго противоправно поведение към последния или негови
близки, поради което в настоящата казуистилка не може да намери приложение института
на неизбежната отбрана.
Единственият свидетел, който излага данни, досежно наличието на нападение,
осъществено от страна на пострадалия е св. К. – майка на подсъдимия. Съдът по-горе
изложи мотиви, поради които не кредитира показанията ѝ в тази им част.
Не е налице и хипотезата на чл. 132 от НК, че подсъдимият К. да се е намирал в
състояние на афект, когато е причинил средна телесна повреда на Д.М.. Състояние на
физиологичен афект или силно раздразнение по смисъла на чл. 132 НК, е такова, при което
поради определени външни или вътрешни фактори съзнанието на дееца е силно стеснено и
макар да има възможност да оценява адекватно обстановката и да взема правилни решения,
тази възможност е значително снижена. Физиологичният афект е трудно контролируемо
състояние на психиката, свързано със значителен разход на енергия и бързо протичане на
процесите, свързани с вземане на решението и неговото осъществяване. Аргументите за
липса на силно раздразнение в поведението на подсъдимия е приетото по делото
заключение по изготвената тройна комплексна експертиза. От приетото заключение се
установява, че подсъдимият е бил ориентиран в действията си, като при него липсвал
внезапен прилив на гняв, който да обоснове състояние при последния на физиологичен
афект.
По отношение на индивидуализация на наказанието на подс. К., въззивният съдебен
състав намира следното:
За престъплението, за което подс. С. В. К. е признат за виновен, законът /чл.129, ал.2
7
вр. с ал.1 от НК/ предвижда наказание „лишаване от свобода” до шест години.
Първоинстанционният съд е определил наказанието на подс. С. В. К. при условията
на чл.54 от НК, като му е наложил наказание – „лишаване от свобода“ за срок от девет
месеца.
Въззивният съдебен състав намира, че първостепенният съд правилно е преценил
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. С. В. К.,
като не намира за необходимо да ги преповтаря.
Първоинстанционият съд правилно и законосъобразно е преценил, че са налице
формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на наказанието
„лишаване от свобода“ – подс. С. В. К. не е осъждан на „лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер, наложеното наказание е в размера на девет месеца
„лишаване от свобода“, като възпиращият и превъзпитателният ефект на наказанието при
подсъдимия може да се постигне и без ефективното му изтърпяване.
По отношение на граждански иск, въззивният съд намира следното:
Претендираните неимуществени вреди, са неизмерими с пари и затова, размерът на
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят от съда на принципа на справедливостта.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд законосъобразно е
уважил предявения от гражданския ищец Д. М. М. срещу С. В. К. граждански иск с правно
осн. чл.52 вр. с чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от М., в
следствие на противоправното поведение на подсъдимия, болки и страдания. Деликтната
отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се
установи от изложеното по-горе. С оглед така изяснените по делото обстоятелства,
правилно районният съд е определил обезщетението по предявения граждански иск за
неимуществени вреди да бъде в размер на 5 000 лева, като в останалата му част го е
отхвърлил, като неоснователен и недоказан.
Законосъобразно, с оглед изхода на делото, първостепенният съд е осъдил подс. С. В.
К., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати в полза на държавата и на частния
обвинител и граждански ищец, направените от тях по делото разноски.
Поради гореизложеното и с оглед това, че при цялостната служебна проверка на
обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или
непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата,
намира, че същата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.07.2020г., постановена по НОХД №18785/2018г. по
описа на Софийски районен съд–Наказателно отделение, 7 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9