Определение по дело №932/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3206
Дата: 5 ноември 2019 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20193100500932
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2019 г.

гр. ****

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА

                                                                              МЛ. С. ФИЛИП РАДИНОВ

 

 

като разгледа докладваното от председателя на състава

въззивно гражданско дело № 932 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 24531/14.08.2019 г., подадена от М.П.П., чрез адв. Ц.П., с искане да бъде допълнено в частта за разноските Решение № 1006/09.08.2019 г. по настоящото дело, като бъдат присъдени такива в полза на молителя за двете инстанции съобразно отхвърлените претенции.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Г.К.П., чрез адв. С.И., изразява становище за неоснователност на молбата. В условията на евентуалност прави искане да му бъдат присъдени разноски по делото за двете инстанции.

Настоящият състав приема следното:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба от  М.П.П., чрез пълномощник- адвокат Ц.П., срещу оспорено решение № 1249/ 26.03.2019г. по гр.д.№ 15996/ 2018г. на Варненски районен съд, в частите, в които е отхвърлен иска за издръжка на детето ****., за разликата над 150лв до 250лв., и иска за издръжка за минало време, за разликата над 867.84лв. до предявения размер от 3000лв., за периода от 24.01.2017г. до 24.10.2018г.

С постановеното въззивно решение № 1006/09.08.2019 г. обжалваното решение е отменено в частите, в които е отхвърлен иска за издръжка на детето ****., за разликата над 150лв до 170лв. и иска за издръжка за минало време, за разликата над 867.84лв. до 1246.14лв., за периода от 24.01.2017г. до 24.10.2018г. и вместо него са присъдени в полза на детето ****., чрез неговата майка и законен представител М.П.П., издръжка в размер на още 20лв. /общо 170лв./, считано от датата на предявяване на иска- 24.10.2018г.,  с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи, със законната лихва върху всяка закъснява вноска, на основание чл. 143 СК, и  издръжка за периода 24.10.2017г.- 24.10.2018г. в размер на още 378.30лв./ общо в размер на 1246.14лв./, със законната лихва от датата на исковата молба- 24.10.2018г. на основание чл. 149 СК. Разноски не са присъдени.

По основателността на исканията:

На основание чл. 81 от ГПК съдът дължи произнасяне по искането за разноски, като са направени от страната в съответното производство. Разноски се присъждат по правилата на чл. 78 от ГПК.

Исканията за присъждане на разноски пред ВРС са направени своевременно от страните. Видно от представените списъци по чл. 80 от ГПК и договори за правна защита и съдействие липсва разграничение какъв размер от адвокатското възнаграждение по кой от исковете е заплатено, поради което разноски за първоинстанционното разглеждане на делото не следва да бъдат присъждани.

Искането за присъждане на разноски пред въззивна инстанция е направено от М.П.П., чрез адв. Ц.П. с подаването на въззивната жалба. Претендирани са разноски в размер на 512,50 лв., от които 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 12,00 лв. за държавна такса, видно от списък по чл. 80 от ГПК, приложен на лист 28 по делото.

Искането за присъждане на разноски пред ВОС е направено своевременно и от въззиваемия Г.К.П., чрез адв. С. с подаването на отговор на въззивната жалба. Съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК пред ВОС, Г.П. е претендирал разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Пред въззивната инстанция е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззивната страна. Съдът намира същото за неоснователно, доколкото претендираният размер не надвишава установения задължителен минимум съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на М.П.П. следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от иска, възлизащи в размер на 95,80 лв., а в полза на Г.К.П. следва да бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска – в размер на 323,36 лв.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1006/09.08.2019 г., постановено по в. гр. дело № 932/2019 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА Г.К.П., ЕГН-**********, да заплати на М.П.П., ЕГН- **********,  разноски направени пред ВОС в размер на 95,80 лв. (деветдесет и пет лева и осемдесет стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 248 от ГПК.

ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН- **********, да заплати на Г.К.П., ЕГН-**********,  разноски направени пред ВОС в размер на 323,36 лв. (триста двадесет и три лева и тридесет и шест стотинки), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 248 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.