Р Е Ш Е Н И Е
№ 426
гр. Враца, 05.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, VI-ти състав, в публично заседание на 17.11.2022
г. /седемнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 601 по описа на АдмС – Враца за 2022
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124
от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на * Т.Т.Ф. ***,
против Заповед № РД-01-123/14.09.2022 г. на ИД Директор на РЗИ Враца, с която й
е наложено дисциплинарно наказание „*“
за допуснати нарушения на служебната дисциплина. В жалбата са наведени доводи
за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта
на закона при постановяването ѝ. Излагат се аргументи, че в нарушение на
чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. в заповедта липсват точни и ясни фактически и правни
основания, мотивирали издаването ѝ,
като в същата изобщо не е обсъден размера на наказанието, предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите. Иска се отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание и присъждане
на направените по делото разноски.
Процесуалния представител на
оспорващата, * М.Д. в с.з. и допълнително представена по делото писмена защита,
поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения.Претендират се разноски
по делото.
Ответникът – ИД Директор на РЗИ
Враца, чрез процесуалния си представите в с.з. ** Ф., оспорва жалбата по
съображения за неоснователност. Навежда доводи, че оспорената заповед е
правилна и законосъобразна, като издадена въз основа на приложените писмени
доказателства, в предвидената от закона
форма, съдържа всички необходи реквизити по чл. 97, ал. 1 ЗДСл, при спазване на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби. Отправено е искане
заповедта да бъде потвърдена, а жалбата отхвърлена, като неоснователна.
Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са събрани
писмени доказателства. Представено е заверено копие от образуваната пред
административния орган дисциплинарна преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Със Заповед № РД-04-49/10.05.2022г.
на Министъра на здравеопазването, комисия от Инспектората на МЗ е извършила
комплексна планова проверка на Регионална здравна инспекция – Враца за периода
от 01.01.2021г. до 31.12.2021 г., резултатите от която са обективирани в Доклад
№ 75-04-144/30.06.2022 г. Целта на проверката е била да се установи, спазват ли
се законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове за организацията на
работа от служителите на РЗИ – Враца, при осъществяване дейността на
инспекцията за посочения период. В хода на проверката са установени
несъответствия с нормативните изисквания, като по отношение на ** на РЗИ– Враца,
длъжност изпълнявана от жалбоподателката, в доклада са посочени следните
нарушения:
Нарушаване на
изискванията на „Процедурата за провеждане на Експертния съвет“, като не е
осъществен необходимия контрол, относно провеждането на периодични заседания на
съвета, съгласно заложеното в процедурата – всяка седмица; нарушаване
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за административно обслужване /НАО/,
като не са утвърдени Вътрешни правила за организация на административно
обслужване в РЗИ – Враца; нарушаване разпоредбата на чл.4, ал.4 от НАО, като не
са поставени указателни табели в Инспекцията за местонахождението на Центъра за
административно обслужване /ЦАО/ и указателни табели в същия и/или в служебните
помещения, в които се осъществява АО; нарушаване на чл. 10, ал. 4 от НАО, като
пред ЦАО в РЗИ – Враца не е обявена информация относно работното време, в
случаите, когато в сл. помещения има потребители в края на обявеното работно
време, работата на ЦАО продължава до приключване на тяхното обслужване, но не
повече от два часа след обявеното работно време; нарушаване разпоредбата на
чл.16, ал. 5 от НАО, като информацията върху указателните табели в Инспекцията
не е представена и на английски език; нарушаване на чл. 23, ал. 1 от НАО, като
не е осъществен нужния контрол при подаването на информация в ИИСДА при
годишното отчитане на състоянието на АО; нарушаване на чл. 23, ал. 5 от НАО, като
задълженията на част от длъжностните лица, определени да подават, обобщават и
публикуват данни в ИИСДА не са включени в длъжностните им характеристики и
работните им планове; нарушаване на чл.3, ал.3 от НАО, като не е осигурено на
служителите от звеното за АО обучение, на тема Работа с хора с увреждания,
както и обучение за комуникация с потребителите.
Въз основа на тези
констатирани в доклада нередности, ИД Директор на РЗИ – Враца с писмо изх. №
03-321-4/10.08.2022 г. на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. е изискал от
оспорващата в срок до 16,30ч. на 18.08.2022 г., да представи писмени обяснения.
В установения в
писмото срок, жалбоподателката е депозирала подробни писмени обяснения, с вх.№
03-321-5/18.08.2022г. на РЗИ-Враца, с които по същество отрича всички вменени
ѝ нарушения и се позовава на писмени доказателства - документи с конкретно
посочени вх. номера, домогвайки се да
докаже твърденията за невинността си.
Като е приел
установените в доклада нарушения за доказани, а защитната теза в писмените
обяснения на оспорващата за неоснователна, ИФ Директор на РЗИ – Враца е издал
оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-123/14.09.2022г., с която на основание
чл.10 и чл.9,т.8 от Устройствен правилник
на РЗИ, във вр. с чл.92,
ал.1, чл.90,ал.1,т.2 от ЗДСл. и е наложил дисциплинарно наказание
„*“. В заповедта адм.орган е посочил в 8 точки нарушенията, за които налага
дисциплинарното наказание.
Приложени са по преписката и 3 бр.
длъжностни характеристики за длъжността “**“ на РЗИ-Враца за 2020г., 2021г. и
2022г. Приложени са и заповеди за сформирана на ЕС, както и протоколи от
проведени заседания на ЕС, формуляр за годишна оценка изпълнението на
длъжността на жалбоподателката и възражение.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено
от надлежна страна, в законоустановения
преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на
оспорване, поради което е процесуално
допустимо. Разгледано по същество е и основателно.
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал.2 на
същия член, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Оспорената в
настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл.92,
ал.1 от ЗДСл., вр. с чл.9,
т.6 и т.8 от Устройствен правилник на РЗИ. Съгласно чл.92,
ал.1 от ЗДСл. дисциплинарните
наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по
чл.6, ал.2 и 3, а съгласно чл.9, т.6 от УП на РЗИ, Директорът на РЗИ назначава
държавните служители в РЗИ, изменя и
прекратява служебните им правоотношения, като т.8 от същия подзаконов
нормативен акт повелява, че Директорът осъществява правомощията по реализиране
на дисциплинарната отговорност на служители в РЗИ.
При тази нормативна регламентация по несъмнен
начин се установява материалната и териториална компетентност на дисциплинарно наказващия
орган.
Въпреки изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че в хода на дисциплинарното производство има допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в несъответствие с
принципите на непосредственост и безпристрастност при изясняването на фактите и
обстоятелствата по извършените нарушения и довели до съществено засягане на
правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, както и до неправилно
приложение на действащите материални разпоредби на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДСл., дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в
т.1 – т.7 на посочената норма по императивен начин са регламентирани
реквизитите, които е необходимо да съдържа заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. В чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл. е предвидено, че в
заповедта задължително следва да бъдат посочени описание на извършеното от
държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени.
Законовата регламентация изисква в заповедта да бъдат посочени всички
съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието, които имат
значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на виновно
поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на някоя от
хипотезите на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Това от една страна е от значение за
съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното и описано в
акта по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на наказаното лице се
осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно
нарушение – т.е. за правилното приложение на материалния закон при определяне
съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на
наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 91 от ЗДСл.
От друга страна чрез императивното изискване за конкретизация на нарушението се
гарантира законосъобразното упражняване на предоставената на административния
орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на
държавния служител, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на
което се включва и правото му да знае точно какво дисциплинарно нарушение се
твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
В този смисъл следва да се посочи, че с даденото от дисциплинарно
наказващият орган непълно описание на нарушението, възможността на съда да
провери доказаността на конкретни факти и обстоятелства е силно ограничена и
възпрепятствана. Липсва дата и място на извършване на нарушенията, които са
елементи от неговата обективна страна. На следващо място, както в заповедта,
така и в доклада въз основа на който е издадена, липсва каквото и да било
установяване на формата на вина, при която деянието е било осъществено. Не са
обсъдени дори в най-малка степен дадените от лицето писмени обяснения, нито
доказателствата, на които се позовава, домогвайки се да докаже фактическите си
и правни твърдения по казуса и по относимите към спора въпроси. В този смисъл
не би могло да се направи проверка относно доказаността на каквато и да било
форма на вина у дисциплинарно наказаното лице, а съгласно чл.89, ал.1 от ЗДСл., държавният служител,
който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в
този закон наказания, т.е. само доказаната
вина, би могла да обоснове законосъобразното ангажиране на дисциплинарна
отговорност. Изключение от изискването допуснатото нарушение да е извършено
виновно, не е предвидено, поради което посочените от ДНО деяния
се явяват недоказани от субективна
страна.
В приложената по
делото дисциплинарна преписка няма доказателства, липсва протокол или друг
нарочен документ, от който да се установи, че
ответникът е изпълнил и императивно въведеното в разпоредбата на чл. 93,
ал.1 от ЗДСл. задължение, да изслуша държавния служител преди да му наложи
наказание с издаването на процесната заповед.
Разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДСл. съдържа изброяване на
задължителните за административния орган процедурни действия, които в
съвкупност представляват производството за налагане на дисциплинарни наказания.
Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения,
след което да
оцени обясненията, да разследва възраженията в тях и при необходимост да
ангажира допълнителни доказателства. Изслушването на
държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му
обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за
обективното провеждане на дисциплинарното производство. Освен това тези
императивно посочени
в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. действия не са представени алтернативно, нито
са предоставени на волята на наказващия орган да избере кое от тях да изпълни,
а само и единствено тяхното кумулативно наличие преди издаване на заповедта за
дисциплинарно наказание е условие за нейната законосъобразност. Двете законови възможности са предоставени на служителя, по отношение на
който е образувано дисциплинарно производство, но наказващият орган е задължен
да създаде условия за тяхното реализиране. Поради това служителят може да се
ползва от тези предоставени му възможности или да се откаже от тях, но и двете
следва да му бъдат осигурени от ДНО, за което се
съставя съответния протокол за изслушване и се прилагат писмените обяснения на
служителя или се съставя протокол за непредставянето на такива. В случая ответникът не е изпълнил тези свои
императивни задължения първо, защото е изискал писмени обяснения преди да са
изяснени фактите и обстоятелствата, тъй като няма данни оспорващата да е
запозната в пълнота с констатациите в доклада, поради което е поставена в
невъзможност да организира адекватно защитата си и второ, защото не е провел
задължителното по силата на закона изслушване.
Това е особено
съществено процесуално нарушение, което по силата на специалния закон /чл.93, ал.2 от ЗДСл./ забранява на съда да
разгледа спора по същество и заповедта следва да се отмени само на това
основание. В този смисъл е и практиката на ВАС, напр. Решение № 3878 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. №
13055/2020 г., V отд.
В случая изключението
по чл.93, ал.3 от ЗДСл. не е
налице и няма пречки за приложение на втората алинея на същата разпоредба на
закона, като въпросът извършила ли е жалбоподателката описаните дисциплинарни
нарушения на посочените в оспорената заповед правни норми, не следва да бъде
обсъждан.
Само за пълнота следва да се посочи,
че в процесната заповед
липсва и преценка от дисциплинарно наказващия орган на визираните в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. критерии за
определяне на наказанието. Предвид изискването за мотивиране на акта и
съобразявайки нормата на чл.91 от ЗДСл., визираща критериите за
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно: тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за
гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които
е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител,
се налага безспорно изводът, че в заповедта за дисциплинарно наказание следва
да бъде обоснован вида на наложеното наказание, което в конкретния случай ДНО
не е сторил. В
оспорената заповед изобщо липсва обсъждане на тежестта на нарушението, нито е
обсъдена формата на вината на държавния служител, като ДНО и в най-малка степен
не е анализирал поведението на държавния служител по време на службата.
Обстоятелствата какво е нивото на изпълнение на служебните задачи и дейности от
оспорващата е релевантно към преценката на цялостното ѝ професионално
поведение. Как оценката на професионалните качества ще повлияе на крайното
решение, относно вида на дисциплинарното наказание преценява носителят на
дисциплинарна власт в зависимост от конкретните фактически и правни
обстоятелства по казуса, но тази оценка трябва да бъде обективирана в
дисциплинарната заповед. Това е така, защото дисциплинарно
наказващият орган има задължение да събере всички необходими за установяване на
обективната истина и относими по случая доказателства – както обвинителни, така
и защитни. Съвкупността от събраните доказателства следва да бъде анализирана в
цялост, като се посочат конкретните такива водещи до извод, че едно или друго
твърдение е необосновано и дава превес на обратното. Такава преценка не е
извършвана.
По изложените
фактически и правни съображения съдът намира, че процесната заповед е постановена
при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
които имат за последица нарушаване на правото на защита на лицето по отношение
на което е осъществена дисциплинарна отговорност и са основание заповедта да
бъде отменена.
При този изход на
спора своевременно заявеното искане от оспорващата за присъждане на разноски по делото, се явява
основателно и такива и се дължат. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 03.10.2022 г. /л. 73 гръб/ е видно, че за процесуално
представителство по делото, жалбоподателката е заплатила в брой при подписване
на договора сумата от 500/петстотин/ лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 3 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-123/14.09.2022 г. на ИД Директор на
РЗИ Враца, с която на * Т.Т.Ф. е наложено дисциплинарно наказание „*“ за
допуснати нарушения на служебната дисциплина.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Враца, да заплати на Т.Т.Ф. *** разноски за процесуално
представителство по делото в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.124, ал.1, изр. последно от ЗДСл.
АДМ. СЪДИЯ: