Решение по дело №1047/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260014
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20201420201047
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 14.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Р. Маркова

като разгледа докладваното от съдията Бозова

н.а.х.д. №1047/2020 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Пътстройинженеринг АД, гр. Враца,  чрез Т.П. – изпълнителен директор, и В.Р.– прокурист, против Наказателно постановление /НП/ №06-001363/28.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Враца, с което на основание чл.399, вр. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 КТ, за нарушение по чл.143, ал.2 КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв.

В жалбата се твърди, че направените в НП изводи за извършено нарушение са неправилни. При това се моли за отмяна на НП.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Кирилова, която оспорва жалбата и заявявайки правилност и законосъобразност на НП, моли за потвърждаването му.

 

Пред първоинстанционния съд са събрани нови доказателства – разпитана е св. К. П..

 

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

     При извършена на 18.09.2020 г. проверка от св. К. П. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Враца, на „Пътстройинженеринг“ АД, гр. Враца, се установило, че със Заповед №117/03.07.2020 г., изпълнителният директор на дружеството е наредил поради производствена необходимост , на основание чл.144, т.5 КТ, да се положи извънреден труд на 04.07.2020 г. /събота/ с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа в обект: База /ТСИ и кариера за открит добив/ с. Чирен от шест лица. Заповедта се придружавала от списък с имената на работниците и служителите, които следвало да положат и положили извънредния труд. Св. К. П. обаче приела, че не са налице условията на чл.144, т.5 КТ за полагане на извънреден труд и приела, че дружеството е нарушило чл.143, ал.2 КТ. При това св. К. П. съставила протокол за проверка, както и АУАН №06-001363/18.09.2020 г. АУАН е съставен в присъствието на представляващо дружеството лице, като в същия не са вписани възражения.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно изложение на фактите и субсумирането им под нормата на чл.143, ал.2 КТ, на 28.09.2020 г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.399, вр. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.

 

Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа показанията на св. К. П., протокол за проверка, Заповед №117/03.07.2020 г. и др. приложени по делото доказателства. От показанията на св. К. П. и от  писмените доказателства се установява кога е извършена проверката, какво е установено в хода на същата, както и въз основа на какви обстоятелства е възприето, че е извършено нарушението. Установяват се и обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът кредитира коментираната доказателствена съвкупност в цялост, като счита, че същата е логична, последователни и непротиворечаща си по отношение на релевантните за доказване факти.

Съдът кредитира и останалите, некоментирани до момента, но съдържащи се по делото, доказателства. Доколкото, обаче, същите са последователни и допълващи се, както и тъй като предмет на оспорване между страните е не изведената фактическа обстановка, настоящата инстанция счита, че по-прецизното обсъждане на доказателствената маса е ненужно и обременяващо съдебния акт.

  

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в установения в чл.59, ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки я по същество съдът приема следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото такова в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено действието, възприето като нарушение, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана възприетата му правна квалификация. И АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки НП от материалноправна гледна точка, съдът констатира, че от доказателствено обезпечената фактология по категоричен начин се установява, че със Заповед №117/03.07.2020 г., изпълнителният директор на дружеството е наредил поради производствена необходимост да се положи извънреден труд на 04.07.2020 г. /събота/ с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа в обект: База /ТСИ и кариера за открит добив/ с. Чирен от шест лица. Издадената заповед е с посочено правно основание чл.144, т.5 КТ. Съгласно сочената разпоредба полагането на извънреден труд се допуска „за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работни помещения, на машини или на други съоръжения“. От издадената заповед обаче, както и от приложените по административно-наказателната преписка писмени документи не се установява възложения със Заповед №117/03.07.2020 г. извънреден труд да е за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работни помещения, на машини или на други съоръжения, за да може да се достигне до извод, че е налице хипотезата на чл.144, т.5 КТ, явяваща се специална по отношение на въведената в чл.143, ал.2 КТ забрана. При това съдът приема, че оплакването на жалбоподателя да са налице изискванията на чл.144, т.5 КТ се явява недоказано и необосновано и че от обективна страна дружеството е извършило нарушение по чл.143, ал.2 КТ, в която норма извънредния труд се забранява.

Въпросът за субективната страна на нарушението не трябва да бъде обсъждан, тъй като в случая се касае за ангажиране на отговорност на юридическо лице, която отговорност е обективна и безвиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл.83 ЗАНН. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.

Изследвайки правилността на приложената санкционната норма, съдът констатира, че за извършеното нарушение приложение намира чл.414, ал.1 КТ, в която разпоредба е разписано налагането на санкция в размер от 1500 лв. до 15000 лв. В случая дружеството е санкционирано именно със санкция по чл.414, ал.1 КТ. Наложената му санкция е в размер на 3000 лв., което е в рамките на предвиденото. Така определената по размер имуществена санкция обаче се явява несъразмерна, тъй като по делото не се установяват каквито и да е отегчаващи отговорността обстоятелства /което е в тежест на доказване на наказващия орган/, нито каквито и да са други установени в предходен момент нарушения както на тази разпоредба, така и въобще на трудовото законодателство. При това настоящата инстанция счита, че най-съразмерна на извършеното би била санкция в размер на минимално предвиденото в закона от 1500 лв. Ето защо и предвид правомощията на въззивната инстанция, съдът счита, че НП следва да се измени в частта на наложената санкция, като същата се намали от 3000 лв. на 1500 лв.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №06-001363/28.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Враца, В ЧАСТТА, с която на основание чл.399, вр. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 КТ, за нарушение по чл.143, ал.2  КТ, на „Пътстройинженеринг АД, гр. Враца, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв., КАТО НАМАЛЯВА имуществената санкция на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: