МОТИВИ към
НЧХД №2273/2016 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по тъжба от М.О.М.
срещу подсъдимия В.И.К. от гр.Септември
с обвинение в престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвиняват в
това, че на 04.09.2016 г. в гр.П. е причинил лека телесна повреда на М.О.М. ***,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От частния тъжител М.О.М. срещу подсъдимия В.И.К. е предявен граждански иск за неимуществени вреди –
болки и страдания в размер на 4 000 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането – 04.09.2016
г. до окончателното й изплащане.
Гражданският иск е приет
за съвместно разглеждане и пострадалият М.О.М. е конституиран в
качеството на граждански ищец.
Претендират се направените
по делото разноски.
Подсъдимият В.К. не се
явява. Служебният защитник поддържа становище, че обвинението не е доказано и
подсъдимият следва да бъде оправдан.
Районният съд обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено
следното:
Подсъдимият В.К. живеел на
съпружески начала с бившата съпруга на тъжителя М.М.,*** в близост до жилището
на последния. Децата на тъжителя живеели с майка си.
На 04.09.2016 г. около
22,00 часа тъжителят М.М. се обадил на дъщеря си Оля по телефона, за да разбере
дали се е прибрала. Когато поискал да се
чуе с бившата си съпруга, телефонът взел подсъдимият В.К. и казал на тъжителя
да слезе на улицата, за да разговарят.
Тъжителят М. слязъл пред
блока, в който живеел и видял на улицата да стои подсъдимия К.. В този момент
подсъдимият се приближил до тъжителя и му нанесъл удар в лицето. От удара
тъжителят М. загубил равновесие и се свлякъл на земята. Подсъдимият продължил
да удря тъжителя в областта на главата и тялото. В резултата на ударите
тъжителят останал известно време на земята зашеметен. Когато се свестил,
подсъдимият си бил тръгнал. Тъжителят подал сигнал за случилото се на тел.112.
След това се обадил на своя брат – свидетеля Красимир М.. Последният пристигнал
на мястото и закарал тъжителя най-напред в РУ и след това в болницата. Тъжителят останал на лечение няколко
дни до 09.09.2016 г. През това време бил освидетелстван от съдебен лекар, като
му било издадено медицински удостоверение, представено по делото. Видно от
същото на тъжителя е били причинени две рани хирургично обработени в
неокосмената част на лявото слепоочие и в дясната тилна област на главата,
оттоци и кръвонасядания на лявата лицева
половина и десния долен клепач, кръвонасядания около лявото гръдно зърно и
задната част на лявото рамо. Тези травматични увреждане представляват
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля Красимир М., медицинско
удостоверение, както и писмените и веществените доказателства приети по делото.
В настоящия казус съдът е
изправен пред редките случаи на събрани непротиворечиви и еднопосочни, макар и
косвени доказателства подкрепящи обвинителната теза и липса на доказателства в
обратната посока.
Въпреки това съдът следва
да анализира събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.
Относно главния факт начина
и обстоятелството, че травматичните увреждания описани в медицинското удостоверение
са причинени на тъжителя М.М. от подсъдимия В.К., съдът кредитира показанията
на свидетеля Красимир М..
Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите
са ясни, категорични и вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с другите писмени и веществени доказателства събрани по
делото.
Показанията на свидетеля съдържат сведения и относно
основния факт от предмета на доказване и отговарят на фактическите обстоятелства описани в тъжбата и медицинското
удостоверение.
Свидетелят Красимир М., който не е бил очевидец на инцидента, от една
страна пресъздава разказаното му от тъжителя непосредствено след случилото се,
но от друга излага собствените си възприятия за състоянието на своя брат.
Свидетелят дава показания, че след обаждане на тъжителя по телефона се
срещнал с него, като последният му разказал, пресъздаденото в тъжбата, относно
причината за срещата с подсъдимия и нападението от последния с удари в главата
и ритници в главата и тялото. Тъй като
след обаждане на тъжителя на тел.112 на мястото не се отзовали полицейски
служители, свидетелят М., заедно с тъжителят отишли в полицейското управление,
където им било указано да депозират жалба. След това свидетелят откарал
тъжителя в медицинско заведение, където последният останал от 05.09.2015 . до
09.09.2015 г..
Свидетелят обяснява, че когато ги видял, тъжителят изпитвал силни болки в
главата, имал рана на лявото око, което било силно кръвонаседнато. Имал рана
отзад на тила,която била хирургически обработена и се оплаквал от болки в
гърдите.
Не на последно място показания на свидетеля М. категорично се потвърждават от аудио записа, регистриран в центъра за спешни
повиквания 112. Във въпросния запис тъжителят подава сигнал в 22.23 часа, че се
е срещнал на инкриминираната дата гр.П., с подсъдимия В.К., живеещ на
съпружески начала със бившата съпруга на обаждащия се, който го е „пребил“.
Съдът намира, че въпросният аудио запис, във формата на звуков файл,
създаден от "Национална система 112", съдържащ данни от регистъра на
националния спешен телефон 112, е годно доказателство в настоящия процес, което
следва от нормата на чл.17 от
Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112 и тъй като е приобщено към доказателствената съвкупност, чрез
приемане на вещественото доказателствено средство – компактдиск и изслушване на
звукозаписа, съдържаш се в него, без възражения на страните.
При преценката
за достоверността на показанията на свидетеля М., съдът прецени тяхната убедителност и достоверност, която
личи и от обективните находки за травматичните наранявания на тъжителя,
посочени в медицинско
удостоверение, от които е видно, че
на М.М. са били
причинени две рани хирургично обработени в
неокосмената част на лявото слепоочие и в дясната тилна област на главата,
оттоци и кръвонасядания на лявата лицева
половина и десния долен клепач, кръвонасядания около лявото гръдно зърно и
задната част на лявото рамо.
Видно
е, че травматичните увреждания
получени от тъжителя
представляват увреждане на анатомичната цялост на и
тъканите, довели до леки изменения на физиологичните
функции, извън болката и страданието.
Поради това съдът приема, че се касае до причиняване на лека
телесна повреда с разстройство на здравето, в резултат на упражненото от
подсъдимия физическо въздействие по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
При така установената
фактическа обстановка, с оглед направения анализ на събраните доказателства, съдът
приема, че подсъдимият В.И.К. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.130, ал.1
от НК, като на 04.09.2016 г. в
гр.П. е причинил лека телесна повреда на М.О.М. ***, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
При
извършване на деянието подсъдимият е действал при
пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
В.К. за извършеното деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано
в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни повреди”
и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на индивида –
телесната неприкосновеност на личността.
Съдът прецени и
обществената опасност на конкретното деяние, която е сравнително висока, като
се има предвид мотива и начина на причиняване.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, а като
отегчаващи вината обстоятелства отрицателно въздействие, което е оказало
извършеното върху пострадалия, както върху физическото, така и върху му психическото
състояние,
Разпоредбата на чл.130,
ал.1 от НК предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация.
Видно
от събраните по делото доказателства подсъдимият В.К. е неосъждан. Не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не
представлява личност с висока степен на обществена опасност.
При
тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на К. от
наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание
глоба.
Във
връзка с изложеното съдът на основание
чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК с освободи В.И.К. от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като
му наложи административно наказание ГЛОБА
в размер на 1 500
лева, платима в полза на Държавата, по сметка на Районен съд П..
При
определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и
имотно състояние на подсъдимия К., както и
високата опасност на деянието.
Предявеният граждански иск против
подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите, които са
причинени на гражданския ищец от са пряка и непосредствена последица от
престъплението на подсъдимия и представляват негово парично задължение към ищеца. При съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че
същия следва да бъде уважен до размер на 2 000 лева, като до предявения размер от 4 000 лева, следва да се отхвърли.
Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определи по справедливост към момента на
постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и
доказателства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия.
Относно действителните болки и страдания претърпени от тъжителя, съдът цени показанията на свидетеля М. и представените по делото медицински
документи.
От
посочените доказателства е видно, че причинените от
подсъдимия травматични увреждания са
дали отражение върху здравословното и психическото състояние на тъжителя,
изразяващо се оперативна намеса
за обработка на две рани в областта на главата и невъзможност за изпълнение на
служебните задължения в рамките на 5 дни, поради престой в болнично заведение,
както и психическо неразположение.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата.
И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че
законната лихва се дължи от деня на причиняване на увреждането, откогато
длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.
Съдът прие, че сумата от 2
000 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, ще възмезди
пострадалия за нанесените му неимуществени вреди в резултат на претърпени болки
и страдания.
Затова съдът осъди
подсъдимия В.И.К. да
заплати на М.О.М. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 04.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърли гражданския иск за разликата от 2 000 лева до 4 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази разлика, считано от 04.09.2016 г. до
окончателното изплащане.
С оглед направеното искане
съдът осъди подсъдимия В.К. да заплати на тъжителя М.М. направените по делото
разноски в размер на 412 лева.
С оглед разпоредбите на
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В.К. бе осъден да заплати Държавна такса върху
уважената част от гражданския иск размер на 80 лева, както и 5 лева ДТ, при
служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд П..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: