Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на девети февруари, през две
хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Е. Гачева,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 544 по описа на състава за 2015г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът Д.Ф.„З.” поддържа твърдение, че на 04.12.2009 г. между
него и ответника Б.Т.К. бил сключен
Договор № 22163043 за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на
фураж и/или фуражни компоненти. Договорът бил сключен на основание чл. 12, ал.
1, т. 2 и ал. 2, т. 1,6. „б“ от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП), а средствата от ДФ „З.“ били предоставяни на регистрирани
земеделски производители за производство и преработка на местна земеделска
продукция. По силата на договора Д.Ф.„З.” е предоставил на ответника целеви
кредит за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти в размер на 26 960 лв. (двадесет
и шест хиляди деветстотин и шестдесет лева) за 337 бр. овце - майки. На
15.09.2009г. ищецът изпълнил задължението си по кредитното правоотношение, като
превел по сметка на Б.Т.К., сумата от 26 960.00 лева. Кредитополучателят по
посочения договор, обаче, не е изпълнил следните поети задължения по Договора:
първо – не погасил кредитното си задължение към ищеца до предвидения в договора
краен срок т.е. до 05.12.2011 г. (т. 3.1.9 от Раздел III от договора) и второ-
не е поддържал и подновил по време на действието на Договора регистрацията си
като земеделски производител по Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане
на регистър на земеделските производители, тъй като не е бил регистриран за
периода на 2011г. (т. 3.1.11 от Раздел III от договора). С писмо - покана за
доброволно изпълнение с изх. № 01-221-6500/33 от 07.10.2011г. ответникът Б.К.
бил поканен да възстанови на Д.Ф.„З.” отпуснатите му
средства. Въпреки изпратеното писмо за доброволно изпълнение ответникът не
възстановил главницата и лихвите по получения кредит. Настъпването на
изискуемост на вземането мотивирало ДФ „З.” подаде заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в деловодството на Софийски районен съд
и въз основа на подаденото заявление в Софийски районен съд, I гражданско
отделение, 45-ти състав, било образувано гр. д. № 21580/2013г. По посоченото
дело били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 25.06.2013 г. и Изпълнителен лист за сумата от 26
960.00 лева - представляваща главница, мораторна лихва в размер на 8 478.41
лева за периода от 16.12.2009г. до 16.05.2013 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 17.05.2013г. до деня окончателното й заплащане, както и
за сумата от 1513.15 лева, представляваща разноски по делото, от които 708.77
лв. държавна такса и 804.38 лв. юрисконсултско възнаграждение. На 16.12.2014 г.
в ДФ „З.” ЦУ се получи съобщение по гр. дело № 21580/201 Зг., ведно с
Определение от 07.11.2014г., съгласно което по делото е постъпило възражение от
длъжника срещу издадената заповед за незабавно изпълнение от 25.06.2013 г.,
което е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК. При изложените фактически
твърдения, ищецът претендира да бъде установено съществуването на вземането от
ответника, за което била издадена процесната Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 25.06.2013 г. При очакваното от него уважаване на иска, ищецът претендира
да му бъдат присъдени и направените в съдебни и деловодни разноски, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът - Б.Т.К. оспорва предявените срещу него претенции на ищеца,
като навежда доводи за тяхната неоснователност. Чрез своя процесуален
представител ответникът оспорва преди всичко основанието на иска. Без да
оспорва възникването на процесното кредитно правоотношение, на което ищеца
основава правата си срещу него, ответникът поддържа твърдение, че ищеца не можел да се позове на
изтичане на срока на договора, като основание за изискуемост на вземането, тъй
като за периода от 2011 г. до края на 2014 г. УС на Д.Ф.„З.“ е продължавал срока за погасяване на кредитите за
животновъдство многократно (с Решения на УС на ДФ „З.“ от 11.08.2011г., от 26.9.2013 г. и от 31.10.2014г.) С последното решение срокът на кредитите бил удължен с още
една година до 25.11.2015г. като лихвата е
намалена на 4 на сто. Ето защо, договорът все още бил в сила, с краен
срок за погасяване до 25.11.2015 г., а лихвата, приложима
към него била в размер от 4 %. Условието за удължаване на срока на кредита е земеделския
производител да заплати дължимата годишна лихва. Ответникът обаче не е бил уведомен персонално
за
извършените продължавания на срока на договора и не е подписал анекси за
разсрочване на кредита, за разлика от други земеделски производители, които са
били уведомени за така предоставената
възможност, а бездействието на ищеца да
покани ответника към сключване на анекс не позволявало на ищеца да се позовава
на правните последици от собственото си бездействие (за отправяне на покана). Чрез своя процесуален представител ответникът оспорва
при условията на евентуалност размера на иска. Поддържа твърдение, че не дължи част от
претендираната сума по договор за
предоставяне на кредит, поради извършено плащане на сумата от 3500 лв. на
21.11.2011г. по сметка на Д.Ф.„З.“. В основанието на
приложения платежен документ изрично било написано, че сумата била предназначена за погасяване Кредит за закупуване на фуражни
компоненти, поради което ищецът нямал
право да извършва прихващане с други задължения на този ответник, дори да били
изискуеми. По изложените съображения, ответникът моли за отхвърляне на
предявената претенция и моли да му бъдат присъдени и направените в съдебни и
деловодни разноски, позовавайки се на прекомерност на разноските за процесуално
представителство, направени от ищеца.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят и от
събраните по делото доказателства се
установява, че по заявление от 17.05.2013г.,
пред Софийския районен съд е било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ, във връзка с което било образувано ч.гр.д. №
21580/2013г. съгласно описа на 45 състав при СРС. Въз основа на споменатото
заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 25.06.2013 г. и изпълнителен лист.
Съдържанието на самата заповед
сочи, че е издадена за сумата от 26 960.00 лева - представляваща главница,
мораторна лихва в размер на 8 478.41 лева за периода от 16.12.2009 г. до
16.05.2013 г., както и законната лихва върху главницата
от 17.05.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 1513.15 лева - разноски по
делото, за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е
била издадена въз основа на представения със заявлението документ по чл. 417,
т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на ДФ З. – заявител в заповедното
производство.
Съдържанието на приетия
като доказателство Договор № 22163043 за предоставяне
на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти установява,
че е сключен между ищеца и ответника за
да уреди възникналото помежду им кредитно правоотношение, в което ищецът е
кредитор, а ответника е кредитополучател. Правата и задълженията на страните са
описани в съдържанието на цитирания договор, вкл. задължението им спазват
правата и задълженията, произтичащи от съдържанието на договора. Общият размер
на кредита е за сумата от 29 960 лева (т. 2.3 от договора), размерът на
лихвата, който е уговорен е 6, 37 % (т. 3.1.10. от договора), а крайният срок за
погасяване на задължението е 05.12.2011г. (т. 3.1.9. от договора).
Като доказателство по делото е прието писмо - покана за
доброволно изпълнение с изх. № 01-221- 6500/33 от 07.10.2011 г. и обратна
разписка към него, адресирано от ищеца до ответника, съдържащо изявление- покана за
изпълнение на кредитното задължение.
Като доказателства по делото са
приети Решение на УС на ДФ „З.“ от 11.08.2011г.; Решение на УС на ДФ „З.“ от
26.9.2013г.; и Решение на УС на ДФ „З.“ от 31.10,2014г., чието съдържание
установява приети от управителния съвет на фонда принципни правила, които
позволяват новация във вече подписани договори за кредитиране на земеделски
производители.
Като доказателство по делото е
приета вносна бележка от 21.11.2011 г., в чието съдържание за плащане е посочено
изрично: „пог. Кр. За зак. На фуражни
компоненти“.
Страните не спорят и от съдържанието на приет като доказателство Договор №
22150024 за субсидиране изхранването на животни и птици от Националния генофонд
и контролираната част от популацията през 2009г. се установява, че този договор е
бил сключен между същите страни но за сумата от 2063 лева. Ответникът твърди,
че размера на лихвата върху посочената главница следва да бъде изчислен на сумата
от 521, 42 лева.
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване съдебно- икономическа експертиза, обосновава
следните изводи:
·
Размерът на законната
лихва върху сумата от 26960 лева, изчислен за периода от 16.012.2009г. до
16.05.2013г. възлиза общо на 9 508, 03 лева.
·
Счетоводните
отразявания при ищеца сочат, се със сумата от 3 500 лева, която е била
внесена от ответника по банковата сметка на ищеца, с вносна бележка от
21.11.2011г. е погасено задължението, произтичащо от Договор № 22150024 за субсидиране
изхранването на животни и птици от Националния генофонд и контролираната част
от популацията през 2009г. – за сумата от 2584, 42 лева (вкл. главница и
лихва) и част от задължението за
заплащане на лихва, произтичащо от Процесния Договор № 22163043 за
предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти – до размер на сумата от 915, 58 лева.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск за
установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Самият ищец релевира
като източник на заявените вземания посоченото в исковата молба кредитно
правоотношение, което е възникнало между него и ответника, въз основа на Договор № 22163043 за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване
на фураж и/или фуражни компоненти. А доколкото ответника не оспорва това твърдение – то основателността на предявената
искова претенция очевидно е предпоставена от установяване правното действие на
процесния договор на които ищецът основава правата си.
Процесния Договор № 22163043 за предоставяне на
кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти от 04.12.2009г. е породил
валидно кредитно правоотношение между ищеца и ответника, включително: относно срока за изпълнение на задължението за
връщане на отпуснатата на кредит парична сума и за заплащане на уговорената
лихва.
Тъй като крайният срок за изпълнение
на задължението на длъжника е изрично уговорен в самия договор (т.3.1.10), като
краен срок т.е. 05.12.2011г., то падежът на
изпълнение настъпва точно в посочения ден и поканата на кредитора (ищеца) не е предпоставка, обуславяща възникване на
задължението на ответника да изпълни задължението си, нито падежа за изпълнение
на това задължение. Изпратената до ответника покана, фактически няма
толкова съществено правно значение за разрешаване на процесния спор, но
илюстрира намерението на кредитора (ищеца) да получи изпълнение от длъжника
(ответника) и същевременно опровергава категорично тезата на ищеца, че неговият
индивидуален договор бил новиран „автоматично“ с по- дълъг срок на погасяване и
по- благоприятна лихва, по силата на Решение на УС на ДФ „З.“ от 11.08.2011г.; Решение на УС на ДФ „З.“ от 26.9.2013г.; и Решение на УС на ДФ „З.“ от 31.10.2014г.
Уместно е да се отбележи, че споменатите
по- горе Решения на УС на ДФ „З.“ са актове с вътрешно значение, чието предназначение и правни
последици са насочени единствено към създаване на правна възможност за новиране на кредити, което се осъществява по
взаимно съгласие на страните по вече съществуващо кретинто правоотношение и по
реда, по който е бил подписан първоначалния договор.
Каква е причината за това -
ответникът да не бъде поканен от ДФ „З.“ на преговори за новиране на
задължението, произтичащо от неговия индивидуален договор е въпрос извън
предмета на настоящото производство (както правилно посочва процесуалния представител
на ответника, макар и в друг контекст). Ето защо този въпрос не следва да бъде
обсъждан, след като няма съмнение, че между ищеца и ответника не е било
постигнато съгласие за изменение в съдържанието на вече сключения (процесния) Договор № 22163043 за предоставяне на кредит на
животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти от 04.12.2009г.
След като срокът на споменатия
договор не е бил продължен, то се налага категоричен извод, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение т.е на 17.05.2013г. задълженията на
ответника са с настъпила изискуемост – не
предсрочна, а напълно редовна (предварително установена в самия договор като
краен срок - 05.12.2011г.).
Ето защо, позоваването на ответника на указанията, които са дадени на
съдилищата в мотивите в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС е напълно неоснователно – то няма връзка с юридическите факти в процесната
хипотеза.
При това обаче, съдът намира за
основателен доводът на ответника, че е извършил погасяване на част от дълга, за
който е издадена заповед за изпълнение.
Мотивиран от разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, настоящият състав на съда приема, че постъпилата по сметката на ищеца и
заплатена от ответника сума в размер на 3 500 лева не може да бъде
отнасяна счетоводно към друго съществуващо задължение, независимо дали то е
ново, старо или обременително, понеже в самия платежен документ е посочено
конкретно основание, което наредителя желае да бъде погасено т.е. задължението,
произтичащо от (процесния) Договор № 22163043 за предоставяне на кредит на
животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти от 04.12.2009г.
При това обаче, следва да се има предвид, че посоченото в платежния
документ основание за плащане сочи категорично договора като източник на
задължение, но не и конкретното парично задължение, което произтича от този
договор и което следва да бъде погасено. По аргумент от вече споменатата
разпоредба на чл. 76 от ЗЗД, настоящият съд приема, че при това положение, внесената
по банкова сметка ***несена счетоводно и правно към погасяване на задължението
за лихва, чиито общ размер експертизата
изчисли на 9 508, 03 лева.
Тъй като предмет
на делото по настоящия специален установителен иск по чл. 422 от ГПК не
е просто вземането, произтичащо от договора за кредит, а е всъщност точно онова вземане,
което основано на представения в
заповедното производство документ по чл.
417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги, то съдът ще трябва да установи, дали споменатото
вземане съществува така, както и било заявено към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение т.е. към 17.05.2013г.
Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.
417, т. 2 ГПК, което е било
представено като документ по чл. 417, т.2 от ГПК пред заповедния съд, установява размера на
заявеното вземане. Както беше споменато, изискуемостта на вземането се установява от самото
съдържание на (процесния) Договор № 22163043 за предоставяне на кредит на
животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти от 04.12.2009г.
По тези
съображения, предявения пред настоящия съд специален установителен иск по чл.
422 от ГПК следва да бъде уважен изцяло за сумата на главницата, в размер на 29
960 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2013г. и
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, но само в частта по отношение
заявеното вземане за лихва, което е било частично погасено. Тъй като общия
размер на задължението за заплащане на лихва върху главницата възлиза на 9 508, 03 лева, то редуцирания му размер (след
извършеното на 21.11.2011г. плащане с погасителен ефект за сумата от 3 500
лева) - възлиза на 6008, 03 лева. Ето
защо, предявения иск следва да бъде отхвърлен в частта за вземането за лихва,
относно горницата над така изчислената сума от 6008, 03 лева и до пълния
посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение размер от 8478, 41
лева.
В
заключение, специалният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК следва
да бъде уважен за посочените по- горе суми и в посочените по- горе размери на
сумите, които
са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводни
книги, а за
разликата над тези суми – следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Впрочем, в разпоредбата на чл. 422, ал. 3 ГПК е посочена
последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането –
поради което издадената
Заповед за изпълнение и
изпълнителният лист не подлежат на обезсилване поради отхвърлянето на иска за една част от
заявеното вземане.
По претенциите за съдебни разноски;
С оглед изхода на спора, претенцията
на ищеца за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да уважена,
но само отчасти. Що се отнася до разноските за процесуално представителство от
юрисконсулт, следва да се отчита новата (действаща към момента на приключване
на устните състезания в настоящата инстанция) разпоредба на чл. 78, ал.8 вр. с
ал.3 от ГПК, която поставя максимален предел на разноските за процесуално
представителство - до размер на сумата от 450 лева. В този смисъл, общата сума
на разноските, на чиято база следва да бъде извършено изчислението, възлиза на 2
618 лева. Като обсъди внимателно извършените процесуални действия, съдът намира
възражението за прекомерност на възнаграждението за процесуално
представителство за неоснователно и счита, че разноските за платеното от ответника
възнаграждение за процесуално представителство не следва да бъдат редуцирани,
понеже съдът служебно приложи разпоредбата на чл. 78, ал.8 вр. с ал.3 от ГПК
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, ответникъ е легитимиран да получи от ищеца направените в хода на настоящия
процес съдебни разноски, но съдът не бе надлежно и своевременно сезиран с
такова искане, а доказателства за извършени разноски не бяха представени.
Като взе предвид
задължението си, да се произнесе по направените разноски вкл. и в заповедното
производство, което се е развило пред районния съд, след направените
изчисления, съдът приема, че ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, общо
сумата от 2 356 лева.
Ищецът не следва да бъде
осъден да заплати разноски на ответника, тъй като няма доказателства да са
извършени такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО при условията на чл. 422 от ГПК, съществуването на вземане в полза на
кредитора/ заявителя Д.Ф.„З.” с адрес на управление – гр. София, бул. *******срещу
длъжника Б.Т.К. с ЕГН ********** и адрес
гр. София, кв. „*******за сумата от 26960
лева (дванадесет и шест хиляди деветстотин и шестдесет лева), представляваща
редовна (падежирала) главница, към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 17.05.2013г. и за законната лихва върху
споменатата сума, считано от 17.05.2013г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на
25.06.2013 г., в хода на ч. гр.д. № 21580/2013г. съгласно описа на 45 състав при СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО при условията на чл.422 от ГПК, съществуването на вземане в полза на
кредитора/ заявителя Д.Ф.„З.” с адрес на управление – гр. София, бул. *******срещу
длъжника Б.Т.К. с ЕГН ********** и адрес
гр. София, кв. „*******за сумата от 6008, 03
лева (шест хиляди и осем лева и три ст.), представляваща начислена за
периода от 16.12.2009г. до 16.05.2013г. непогасена договорна лихва върху
дължимата за този период редовна главница от 26960 лева, както и за законната
лихва върху споменатата сума, считано от 17.05.2013г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК на 25.06.2013 г., в хода на ч. гр.д. № 21580/2013г. съгласно описа на 45 състав при СРС, като
отхвърля предявения иск в частта до
пълния заявен размер от 8478, 41 лева, заедно със законната лихва за тази
отхвърлена част, считано от 17.05.2013г. до деня на окончателното плащане
ОСЪЖДА Б.Т.К., да заплати на Д.Ф.„З.” на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 2356 лева (две хиляди
петстотин тридесет и шест лева), представляваща
направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен
съд, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена до изтичане на двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: