ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № .........

 

Гр. Габрово, 05.01.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд в закрито заседание на пети януари през две хиляди и двадесета и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                                       СИМОНА МИЛАНЕЗИ 

                                                                                   

при секретаря .........................,като изслуша докладваното от съдията И. Димова в.ч.гр. д. № 463/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от "ВиК" ООД против Определение № 226/30.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 359/2020 г. на Районен съд - Дряново, с което е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против А.И.К. и К.И.К., в качеството им на наследници на И.К. К., починал на 31.03.2016 г. за сумата от 289,73лв. - главница, представляваща цената на предоставени Вик услуги за обект с кл. № 039915 в гр.Дряново, ул. „Шипка“ № 60 за периода 21.01.2017 г. - 22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 49,29 лв. - лихва за периода от 30.04.2017 г.-31.10.2020 г. и производството по делото е прекратено.

            Жалбоподателят твърди, че  по аргумент от разпоредбата на чл.411, ал. 2, т. 1 от ГПК ако подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК, съдът следва да го остави без движение и за укаже на заявителя за отстрани допуснатите нередовности. Изводът за изначална процесуална недопустимост на подаденото заявление по чл.410 ГПК е неправилен, тъй като изложените от съда мотиви са относими към основанието да възникване на задължението в патримониума на длъжника А.И.К. и К.И.К., а не обосновават наличие на процесуална пречка за разглеждане на заявлението спрямо него. При дадени от съда указания заявителят можел да уточни или измени основанието, на което претендира сумите от длъжника, което било процесуално допустимо. Действително, след като наследодателят на длъжника е починал преди възникване на процесните задължения същите не са били част от наследствената маса и не са били наследени от длъжника, срещу когото е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК. Жалбоподателят счита обаче, че Р. М. е надлежно легитимирана страна в процеса, тъй като след смъртта на наследодателят И. К. К. неговите наследници не са изпълнили задължението си предвидено в чл.62 Общите условия на ВиК ООД в 60-дневен срок да подадат заявление за смяна на титуляра на партидата, поради което партидата била водена на "наследници на И.К. К." и следвало отчетените количества да се разпределят правно между наследниците. По тези съображения наследниците му се явяват страна по материалното правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за посочения обект и те са процесуално правоспособни по смисъла на чл. 27 от ГПК. Моли съда да отмети обжалваното определение.

            Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице и против акт подлежащ на обжалване, поради което същата е допустима.

            Дряновски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от "ВиК" ООД против А.И.К. и К.И.К., в качеството им на наследници на И. К. К., починал на 31.03.2016г. за сумата от 289,73лв. - главница, представляваща цената на предоставени Вик услуги за обект с кл. № 039915 в гр.Дряново, ул. „Шипка“ № 60 за периода 21.01.2017 г. - 22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 49,29 лв. - лихва за периода от 30.04.2017 г.-31.10.2020 г.

            Според заповедния съд при извършена служебна проверка на заявлението било установено, че И. К. К. бил починал на 31.03.2016г., като за свои наследници бил оставил посочения в заявлението длъжници - А.И.К. и К.И.К.. Тъй като в случая се претендирало задължение на починалото лице за предоставени ВиК услуги за периода 21.01.2017 г. - 22.10.2020 г., то нямало как да се приеме, че починалото лице е било задължено за това вземане, т.е. същото да е било страна по твърдяното материално правоотношение, тъй като вземането било възникнало след смъртта му, поради което първоинстанционния съд приел, че сочения в заявлението длъжник не притежавал процесуална правоспособност.

            Въззивният съд намира следното : 

            Съгласно приетото в мотивите към т.2б от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в заповедното производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, целта на производството е не установяване на вземането, а само дали същото е спорно, поради което от приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи, както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира. В заповедното производство по чл. 410 от ГПК по принцип качеството на длъжник произтича не от представените документи, а от твърдението на заявителя.

            В депозираното заявление като длъжник са посочени  А.И.К. и К.И.К., като наследници на И. К. К.. Видно е, че водената при заявителя партида за предоставени услуги е на името на наследодателя И.К. К., тъй като неговите наследници не са изпълнили задълженията си по общите условия след смъртта на И.К.К. да заявят смяна на титуляра на партидата. Следователно претенцията на жалбоподателя е насочена към дееспособно физическо лице.

            Дали исковата претенция е за начислени услуги за период след смъртта на наследодателя и дали лицето, срещу което се иска издаване на заповед за изпълнение, като наследник на титуляра на партидата дължи сумата или част от нея, както и на какво основание я дължи е въпрос, който следва да се разгледа в евентуално исково производство, а не в заповедното.

            Следва да се посочи и че съдът пред който е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, ако констатира, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, в т.ч. и ако заявлението е насочено към ненадлежен длъжник следва да отхвърли искането, а не да го остави без разглеждане.

            Поради изложеното по-горе обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и извършване на преценка относно основателността му.

            Водим от гореизложеното, съдът

                                                                       О П Р Е Д Е Л И:

            ОТМЕНЯ Определение № 226/30.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 359/2020 г. на Районен съд - Дряново.

            ВРЪЩА делото на Районен съд - Дряново за продължаване на съдопроизводствените действия по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и извършване на преценка относно основателността му.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            2.