РЕШЕНИЕ
№ 1109
гр. Добрич, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230102484 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. ф., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*** представляван от
изпълнителните директори М. К. и С. С., с която срещу К. Д. Г. с ЕГН
********** от гр. Д., ул. *** предявен иск за заплащане на сумата от 2 453,91
лв. /две хиляди четиристотин и петдесет и дин лев и деветдесет и една
стотинки/, представляваща изплатеното от Г. ф. по щета № *** г., причинени
виновно на собственика на лек автомобил марка „Ф.”, модел „Б.“ с ДК № *** ,
които вреди са настъпили на 21.01.2015 г. в гр. В., ул. „***“ в резултат на
ПТП, причинени вследствие поведението на К. Д. Г., управлявайки лек
автомобил, марка „М.” с ДК № ***, без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, които вреди са били обезщетени от ищеца след
образувано изпълнително дело № 0066/2017 г. на ЧСИ с рег. № 845, с район
на действие при СГС, ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от 03.08.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените
по делото разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
1
представител адвокат М. Ж., е депозирал писмен отговор, според който
предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Според изложеното в исковата молба, поддържано в съдебно заседание
„Г. ф.“ – гр. С. е изплатил по щета № ***г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2 453,91 лв. за увредения при ПТП, настъпило на
21.01.2015г., около 18:45 в гр. В., съобразно решение на СРС по гр. дело №
67373/2015г. Сочи се, че виновен за катастрофата е ответникът К. Д. Г., който
под влияние на алкохол е управлявал лек автомобил „М.“ с ***, движейки се
по ул. „***“ в гр. В. навлиза в лентата за насрещно движение и удря
правомерно движещия се лек автомобил „Ф. Б.“ ДКН ***, собственост на Т.
В. С., като така причинява процесното ПТП. Първоначално „Г. ф.“ е отказал
да изплати обезщетение, поради непредставяне на доказателства и документи
удостоверяващи основанието и размера на обезщетението. Въз основа на
решение по гр. дело № 67373/2015г. на СРС са присъдени сумите от 1050.00
лева главница, 143.88 лв. законна лихва и 1260.03 лв. съдебни разноски и
такси по изпълнението.
Ищецът претендира, ответникът да бъде осъден да заплати процесната
сума представляваща изплатеното от Г. ф. обезщетения ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба.
В срока за отговор ответникът чрез назначения особен представител
оспорва същия, като неоснователен и недоказан. Оспорват се фактическите
констатации и направените правни изводи на СРС в решение от 04.01.2017г.
постановено по гр. дело № 67373/2015г. Оспорва се увреждане от управляващ
незастраховано по риска „Г. о.“ МПС, противоправното поведение и вината
на водача, причинно – следствената връзка между деянието и причинените
имуществени вреди, съответно правните изводи. Също така се оспорва и
протокол за ПТП № ***., в частта относно обстоятелства и причини за
настъпилото ПТП.
На следващо място ответникът, счита че ищецът неоснователно
претендира присъждането на разноски, които са сторени по съдебното
изпълнително производство, тъй като същите нямат характера на разход по
смисъла на чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм). В този смисъл се сочи, че разноските са
понесени от ищеца в резултат на собственото му поведение, тъй като ищецът
не е направил своевременно надлежно изпълнение на претендираните от
2
увреденото лице суми, а това е сторено след приключване на съдебното
производство.
На 14.03.2022г. във връзка с постъпилия отговор, ищецът е представил
становище, в което се оспорват всички изложени доводи и аргументи от
ответника. Обръща се внимание, че е налице влязло в сила решение на СРС
по гр. дело № 67373/2015г., което е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, която е привлякъл в случая настоящият
ответник, същият е бил конституиран като трето лице помагач на ищеца.
Предвид изложеното ищецът, счита че е преклудирана възможността за
оспорване на протокола за ПТП, сочи се също така, че липсвала задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на
процесното ПТП, което обстоятелство не е оспорено от ответника в качество
на трето лице помагач в производството при СРС. Оспорват се възраженията
на ответника във връзка с характера на направените разходи в съдебните и
изпълнителните производства, ищецът настоява, че е налице регресно
вземане по смисъла на чл. 288, ал. 2 от КЗ (отм), включващо размера на
платеното обезщетение, а също така разходите за определяне изплащане на
обезщетението, каквито са и в настоящия случай, разходи за изплащане на
обезщетение, които са сторени по повод на гражданското производство и на
изпълнителното дело. В съдебно заседание процесуалния представител на
ищеца поддържа представеното становище.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ /отм./, след изплащане на
обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите по ал. 8. Встъпването се осъществява по
деликтното правоотношение, част от съдържанието на което е задължението
на причинителя на вредата да заплати обезщетение на увредения. Причинител
на вредата е лицето, управлявало МПС при настъпване на ПТП, което именно
е "виновният водач" по смисъла на закона.
Основателността на предявените искови претенции е обусловена от
кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: 1)
ответникът виновно да е причинил описания в исковата молба деликт – ПТП;
2) настъпилите от процесното ПТП имуществени вреди и техният размер; 3)
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, обезпечаваща отговорността на делинквента към момента
3
на настъпване на ПТП; 4) изплащане от Гаранционния фонд на пострадалото
от ПТП лице стойността на причинените имуществени вреди.
Гаранционният фонд /ГФ/ носи отговорност съгласно чл.288, ал.1, т.1
КЗ отм. за изплащане на обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на ГФ е същата като отговорността на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ по чл.226, ал.1 КЗ
отм. и е обусловена от наличието на деликт /чл.45 ЗЗД/, т.е. виновно и
противоправно поведение на водача на МПС, причинил ПТП.
В тежест на ответника Гаранционен фонд е да установи отсъствието на
презумираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди,
вкл. че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици /случайно деяние по чл.15 НК/- в този смисъл
решение №134 от 02.12.2019г., т.д.№2780/2018г., І т.о.
Правна квалификация е по смисъла на чл. 288 от КЗ, в случая се касае за
упражняване от ищеца регресно право да претендира изплатените изплатени
суми във връзка с настъпило ПТП, при което виновното лице взело участие,
не е притежавало застраховка „Гражданска отговорност“, в резултат на липса,
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил
„М.“ с ***, гаранционният фонд, първоначално е отказал изплащане на
претендираното обезщетение от увреденото лице, в последствие след
произнасяне на СРС по гр. дело 67373/2015г. и присъждане на суми –
главница, законна лихва, съдебни такси и разноски, ищецът е претърпял
вреди, чиято обезвреда се претендира в настоящото производство срещу
лицето причинило пътно транспортното произшествие, управлявайки
автомобил без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
В тежест на ищеца е да установи осъществяване фактическия състав на
посочената разпоредба, с оглед оспорването от страна на ответника, на
формиране на исковата претенция, ищецът следва да ангажира доказателства,
включително и назначаване на съдебно – икономическа експертиза, как е
формирана претенцията от 2453,91 лв., конкретно да се уточни размера на
законната лихва и какво включва претенцията за съдебно разноски и такси по
изпълнението, чийто обща размер възлиза на 1260.03 лв.
По отношение възражението на ответника за наличието на сключен
4
договор „Гражданска отговорност“ на процесния автомобил, не са налице
пречки да бъде изискан препис от посочения договор, както и всички
извършени плащания с приложени квитанции по него.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Гаранционен фонд, на основание чл.288, ал.1, т.2 б.а от КЗ /отм./, сега
чл.557, ал.1, т.2 б.а от КЗ е изплатил по щета № ***г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 453,91 лв. за увредения при ПТП, настъпило
на 21.01.2015 г. в гр. В. на лек автомобил „Ф.Б.“ ***, собственост на Т. В. С.
Виновен за катастрофата е ответникът К. Д. Г., който управлявал лек
автомобил, марка „М.” с ***, движейки се по ул. „Н***“ в гр. В., навлиза в
лентата за насрещно движение и удря правомерно движещия се лек
автомобил „Ф. Б.“ ***, собственост на Т. В.С. като така причинява
процесното ПТП. В нарушение на чл.260 от КЗ /отм./, сега чл.490 от КЗ
ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана с изх. № ***г.
ответникът е поканен да възстанови изплатеното от Гаранционния фонд, но
лицето не е погасило задължението си.
Разпоредбата на чл. 288 КЗ /отм./ урежда правната възможност
Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него
обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите,
чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор
за застраховка „Гражданска отговорност” – арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ
/отм./. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя
от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически
факти): 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за
причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
(непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.
е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във
връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е
обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Установено е по делото, че с решение от 04.01.2017 г. по гр. дело №
67373/2015 г. Софийският районен съд е осъдил „Гаранционен фонд“ да
заплати на Т. В. С. от гр. В. сумата от 1 050 лв., представляваща неплатено
застрахователно обезщетение за вреди от настъпилото на *** г. ПТП с
5
участници лек автомобил марка „Ф.”, модел „Б.“ с ДК № **** и лек
автомобил, марка „М.” с ***, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане. РС – София е осъдил „Гаранционен фонд“ да заплати на Т.В. С.
сумата от 55,51 лв., представляваща дължима лихва за забава за периода от
22.01.2015 г. до 03.11.2015 г., както и сумата от 507,46 лв., представляващи
сторените по делото съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на К. Д. Г. като трето лице-
помагач на страната на ответника.
Постановяването на неблагоприятно решение по отношение на
настоящия ищец е от значение за отношенията му с третото лице /настоящият
ответник/, доколкото доказателствената сила на установеното в мотивите на
посочения по-горе съдебен акт е задължителна за третото лице помагач.
Въз основа на влязлото в сила решение на 14.02.2017 г. СРС е издал
изпълнителен лист в полза на третото увредено лице срещу настоящия ищец,
като е образувано изпълнително дело № 20178450400066 по опис на ЧСИ с
рег. № 845 и с район на действие при Софийския районен съд.
По искане на ищеца по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която дава заключение, което не е оспорено от
страните и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, а
именно:
На 24.03.2017 г. „Гаранционен фонд“, в качеството му на длъжник по
изпълнително дело № 20178450400066 е погасил цялото задължение, предмет
на принудително изпълнение по посоченото дело.
По делото са установени следните факти: настъпилото пътно-
транспортно произшествие, при управление на МПС, причинено от
виновното и противоправно поведение на ответника, при което са понесени
имуществени вреди от трето лице, на увредения е изплатено обезщетение от
ищеца. След като ответникът виновно и противоправно е причинил
имуществени вреди на трето лице, в негова тежест е възникнало и
задължението да ги поправи. Понеже към датата на ПТП причинителят не е
имал застраховка “Гражданска отговорност” за причинените щети към
увреденото лице отговаря Гаранционен фонд, а след заплащането той има
6
регресното право да иска от деликвента връщане на платеното обезщетение.
Като е изплатил обезщетението и така е изпълнил задължението на
ответника-деликвент по чл. 45 от ЗЗД, ГФ е встъпил в правата на увреденото
лице срещу него.
В този смисъл предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2 453,91 лв., представляваща платено обезщетение за
причинени от ответника вреди, е основателен и доказан и следва да се уважи.
Като законна последица от горното върху уважения размер на главния иск
следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид изхода от спора ищецът има право
на сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 779,93 лв.
/седемстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Д. Г. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ
на Гаранционен фонд, със седалище: град С. и адрес на управление ул. „***,
представляван от изпълнителните директори Б. И. М. и С. С., сумите от:
2 453,91 лв. /две хиляди четиристотин и петдесет и дин лев и деветдесет и
една стотинки /, представляваща обезщетение за имуществени вреди по щета
***г., причинени виновно на собственика на лек автомобил марка „Ф.”, модел
„Б.“ с ДК ***, настъпили на *** в гр. В., ул. „**** в резултат на ПТП,
причинени вследствие поведението на К. Д. Г., управлявайки лек автомобил,
марка „М.” с ***, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
които вреди са били обезщетени от ищеца след образувано изпълнително
дело № 0066/2017 г. на ЧСИ с рег. № 845, с район на действие при СГС, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 03.08.2021 г. до
окончателното й изплащане; 779,93 лв. /седемстотин седемдесет и девет лева
и деветдесет и три стотинки/, представляваща сторените по делото разноски.
Банкова сметка, по която ответникът може да плати присъдената сума в
7
лева в „У. Б.“ АД, IBAN *****, BIC: ****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Добричкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8