№ 747
гр. Разград, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330101119 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД и
Закона за потребителския кредит.
Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,, с която са
предявени обективно съединени искове срещу С. М. А. за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумата - 345,91 лв. - неизплатената главница по Договор за потребителски
кредит с № ********** от 02.08.2016г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, сумата от 9,31 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 05.05.2018г. -
05.08.2018 г., и сумата 96,30 лв. обезщетение за забава за периода 05.05.2018 г. - 15.04.2019
г. Сочи, че за същите суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №886/2019 г. по
описа на РзРС в полза на “Ти Би Ай Банк”ЕАД, че на 02.08.2016г. между ответника и “Ти Би
Ай Банк”ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №********** за сумата 1739,98
лв. за закупуване на стоки от ответника, които са посочени в договора, че ответникът се е
задължил да върне сумата до 05.08.2018г. на равни месечни вноски, всяка в размер на 98,59
лв., а последната - в размер на 98,72 лв., с което общо се е задължил да заплати 2 366,29 лв. .
Твърди, че лихвения процент по договора е 19,38 %, като ответникът се е задължил при
просрочие да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Сочи, че
процесните суми не са платени и след издаването на заповедта за незабавно изпълнение,
както и че с приложение №1/31.08.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 31.08.2018 г. “Ти Би Ай Банк”ЕАД е прехвърлил процесните вземания на ищеца
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Иска съдът да присъди на ищеца направените в
това производство, както и в заповедното, разноски.
Ответникът е уведомен за производството по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда
особен представител счита иска за допустим, а по същество неоснователен. Сочи
несъответствия между твърденията в исковата молба. Счита, че договорът, сключен с
ответницата съдържа неравноправни клаузи, които правят целият договор недействителен.
Конкретно сочи, че липсва отделно записване на договорната лихва, както и условията за
прилагане и изчисляване на ГПР, че не са посочени взетите предвид допускания, което води
до неяснота при формиране на ГПР, което води и до неяснота по формираната общо
дължима сума по кредита, че не е посочено всяка от погасителните вноски каква част от
главницата, възнаградителната лихва и другите разноски погасява. Също така сочи, че не са
представени доказателства за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, както и
доказателства за реално изплащане на кредита. Прави и възражение за погасяване на
вземането по давност и оспорва начина на изчисляване на договорната лихва и на
обезщетението за забава.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
1
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 02.08.2016 между ответника С. М. А. и “Ти Би Ай Банк”ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит №**********. В чл.7 от договора е записано, че кредита е в размер на
1739,98 лв. със срок за връщане –05.08.2018 г. /чл.6/. В чл.9.1. е посочен годишния лихвен
процент, с който се олихвява предоставения кредит – 19,38 %, в чл.9.4 – че при просрочие
потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената
сума за периода на просрочието. В чл.10 е посочен годишен процент на разходите в размер
на 36,02 %, както и общата дължима от потребителя сума – 2366,29 лв. Погасителния план
към договора е в т.11.2 от същия и в него са посочени размерите на съответните вноски, без
да се посочва каква част от тях се отнасят за главницата, за таксата за оценка на риска и за
възнаградителната лихва по договора. Вноските са записани като ежемесечни в размер на
98,59 лв. В договора е записан адрес на ответницата – с.Ясеновец, общ.Разград, ул.“Пирин“,
№2. В т.25.8 до 25.10 страните са уговорили, че кореспонденцията се осъществява от, респ.
до този адрес, като всяка страна е длъжна да уведоми другата при промяна на адреса. Към
договора е приложен /л.12 по ч.гр.д.№886/2019 г./ протокол за приемане на закупена стока -
спално обзавеждане.
С рамков договор от 31.08.2018 г. /л.12/“Ти Би Ай Банк”ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД са се договорили първият да прехвърля на втория вземания по договори за
потребителски кредити, като същите ще бъдат индивидуализирани с приложения към
договора. В приложение №1/31.08.2021 г. е посочено задължението към ответницата с
отпусната главница – 1500,00 лв., общо дължима по кредита –2575,09 лв. и остатък на
дължима сума към 01.02.2021 г. – 781,08лв. /л.29. /Прехвърлянето на вземанията,
индивидуализирани в приложение №1 е потвърдено от цедента с нарочен документ /л.27/. С
пълномощно /л.31/ цедентът /“Ти Би Ай Банк”ЕАД/ е упълномощила „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници, чиито вземания са били
предмет на договора за цесия. С уведомително писмо /л.32/, приложено към исковата молба
и връчено по реда на чл.47 от ГПК ведно с нея, ответницата е била уведомена за
извършената цесия, даден й е срок за доброволно изпълнение и са посочени възможните
начини за плащане.
Със заявление, подадено след края на срока по договора - от 09.05.2019 г. “Ти Би Ай
Банк”ЕАД е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу С. М. А. и по
ч.гр.д.№886/2019 г. състав на Районен съд – Разград е издал заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ за сумата 345,91 лева/триста четиридесет и пет
лева и деветдесет и една стотинки/,представляващи главница по договор за потребителски
кредит №**********,сключен на 02.08.2016г.,с краен падеж 05.08.2018г., ведно със законна
лихва, считано от 08.05.2019г. до окончателното плащане, както и 9,31 лева/девет лева и
тридесет и една стотинки/ договорена възнаградителна лихва за периода от 05.05.2018г. до
05.08.2018г.; 96,30лева/деветдесет и шест лева и тридесет стотинки/ обезщетение за забава
за периода от 05.05.2018г. до 15.04.2019г. и сумата 75 лева разноски по делото, от които 25
лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, като е било установено,
че длъжникът не живее на адреса, на който е регистриран и на основание чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК Съдът е дал едномесечен срок на кредитора за предяви искове за установяване на
вземанията.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва
да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува, дали
неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия
момент именно той има право да търси изпълнение на вземането. Уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК едва в хода на
настоящото производство. Следователно едва след тази дата това прехвърляне става
действително за него, т.е. не би могъл да изпълни валидно на стария кредитор. По
настоящото дело въпросът за действието на договора за цесия по отношение на длъжника е
само теоретичен, тъй като не се твърди плащане на предишния кредитор след датата на
извършване на цесията.
Това вземане е прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в размерите, в които е
било в патримониума на първия.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
2
кредит и ответницата е получила уговорената сума. Уговореният лихвен процент е в
размерите, посочени в чл.19, ал.4 от ЗПК. Следователно ответницата дължи връщане на тази
сума, както и на уговорената лихва, вкл. и обезщетение за забава за периода, в който е
изпаднала в забава по отношение на изпълнението на своето задължение.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем по съответния ред - с изрично уведомление до
длъжника. Към датата на подаване на заявлението е изтекъл и крайния срок за погасяване и
на последната вноска по кредита - 05.08.2018 г. Ето защо към настоящия момент същата
дължи на ищеца като цесионер на вземането 345,91 лв. - главница, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 08.05.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 9,31
лв. договорна лихва за периода 05.05.2018 г. до 15.04.2018 г.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава за периода 05.05.2018 г. –
15.04.2019 г. предвид направеното възражение за начина на изчисляване, съдът направи
проверка с ел. калкулатор и установи, че законната лихва върху този размер е 33,15 лв., а не
претендираните от ищеца 96,30 лв. , поради което третият от обективно съединените искове
следва да бъде частично уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените от
него разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Общо направените по делото разноски са в размер на 375 лв., от които ответницата следва
да поема сумата 330 лв. Съответно юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да
бъде определено в размер от 200 лв.
По отношение на разноските, платени от “Ти Би Ай Банк”ЕАД по ч.гр.д.№ 886/2019 г.
липсват доказателства същите да са били предмет на договора за цесия, поради което Съдът
счита, че не следва да ги присъжда на ищеца.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. А., ЕГН ********** с постоянен адрес
****************************** че същата дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева сумата 345,91 лева/триста четиридесет
и пет лева и деветдесет и една стотинки/,представляващи главница по договор за
потребителски кредит №**********,сключен на 02.08.2016г.,с краен падеж 05.08.2018г.,
ведно със законна лихва, считано от 08.05.2019 г. до окончателното плащане, както и 9,31
лева/девет лева и тридесет и една стотинки/ договорена възнаградителна лихва за периода от
05.05.2018г. до 05.08.2018г. и сумата 33,15 лв. /тридесет и пет лева и петнадесет стотинки/
обезщетение за забава за периода от 05.05.2018 г. до 15.04.2019 г., за които задължения е
издадена заповед за изпълнение №2192 /14.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 886 /2019 г. по описа на
РС - Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение за забава в останалата му
част до първоначално предявения размер от 96,30 лв.
ОСЪЖДА С. М. А., ЕГН ********** с постоянен адрес ******************************
ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Христова
Юргакиева сумата 330 лв. /триста и тридесет лева / за разноски и 200 лв. /двеста лева/
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.
№886 /2019 г. по описа на РС - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3