Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА
СТОЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №9923 по описа за 2020година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №134690 от 29.06.2020г., постановено
по гр. д. №21753/2019г. по описа на СРС, 156-ти състав е признато за установено
по отношение К.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „************че същия
дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от 1729,33 лева,
представляваща цената на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода м.02.2016 г.
до 30.04.2018 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**************,
аб. № 126378, както и сумата от 5,46 лева, представляваща припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.02.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 07.02.2019г.-датата
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане, като е отхвърлен искът за главницата за стойността на
доставената топлинна енергия за сумата над 1729,33 лева до пълния предявен
размер от 2220,47лв. и за периода м.05.2015 г. до м.01.2016г., както и искът за
цената на услугата дялово разпределение за сумата над 5,46 лева до пълния
предявен размер от 9,33 лева и периода от м.05.2015 г. до м.01.2016 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.02.2019 г. по ч. гр. д. № 7561/2019 г. по описа на СРС, 156-ти
състав. С решението са отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ЕАД срещу К.П.Т. за признаване за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К.П.Т. дължи сумата от 287,32 лева, представляващи обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 14.09.2016 .
до 24.01.2019 г., както и за сумата от 1,82 лева, представляващи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение за периода 01.03.2016 г. до 24.01.2019г. С решението са отхвърлени
предявените искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.П.Т.
за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.П.Т. дължи на Т.С.“
ЕАД, сумата от 2220,47 лева, представляваща цената на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
периода м.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за недвижим имот, находят се в гр. София,
ж.к. *************** както и сумата от 9,33 лева, представляваща припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.05.2015 г. до
30.04.2018 г., както и сумата от 287,32 лева, представляващи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 14.09.2016 . до
24.01.2019 г., както и за сумата от 1,82 лева, представляващи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение за периода 01.03.2016 г. до 24.01.2019г. Осъжда на
основание чл.78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК К.П.Т.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 244,82лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и
заповедното производство.
Срещу решението в отхвърлителните части- изцяло
по отношение на ответницата Д.П.Т., както и в отхвърлителните части по
отношение на лихвата за забава върху главницата за незаплатена ТЕ и такса
дялово разпределение по отношение на ответника К.П.Т. е постъпила въззивна
жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която излага, че решението е неправилно и се
иска неговата отмяна, и вместо него да се постанови друго, с което исковете да
бъдат уважени до пълния претендиран размер на претенциите в обжалваните части. Смята,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата не дължи
процесните суми и не е потребител на ТЕ и след като в противоречие с
действителното фактическо и правно положение е приел, че не е титуляр на вещни
права върху имота след като е наследник на Пе. М.Т. и за което са приложени
писмени доказателства по делото, а и са неоснователни доводите, че не са
предоставени данни относно приемането на наследството. Посочва, че в случая са
приложими ОУ за продажба на ТЕ от 2008год. и съгласно чл.32, ал.1 от които е
определен реда и срока по който купувачите на ТЕ с длъжни да заплащат ТЕ и
който е 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Изтъква, че също така
са издадени и констативни протоколи за публикуване на фактурите, но съдът не е
дал указания да ги представят и в тази връзка са дължими лихвите върху
главниците. Претендира за присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание
пред въззивния съд не се явява представител на въззивника и с допълнителна
молба до съда поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаде отговор
на въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“АД Подадена е молба в която се прави искане да
се остави без уважение жалбата и се претендират разноски по делото.
Третото лице помагач “ЕООД не е взело становище
по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 3009911/07.02.2019г. срещу З.К.Ж.,
Д.П.Т.
и К.П.Т. за заплащане на посочените суми и всеки един по 1/3 от същите и по което е
образувано гр.д. №7561/2019г. по описа на СРС, 156-ти състав. Посочено е, че
претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода
от месец 05.2015год. до месец 04.2018г. в размер на 6661,42лв.-главница или по 2 229,81лв.
всеки от длъжниците, сумата от 28лв. –за дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ЖК“Н***********, с аб. №126378 и 861,95лв.-мораторна
лихва за забава за периода от 14.09.2016год. до 24.01.2019год. ере всеки
по287,32лв. и 5,46лв.-лихва върху сумата
за дялово разпределение за същия период или по 1,82лв. за всеки, както и
законната лихва върху главницата от 07.02.2019год.-датата на подаване на
заявлението до окончателното и изплащане. След като срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение в законоустановения срок са постъпили
възражения от длъжниците и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила
положителен установителен иск спрямо тях за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №21753/2019г. СРС, 156-ти
състав.
По отношение
на длъжника З.К.Ж. първоинстанционният съд с разпореждане от 14.11.2019год.,
влязло в сила е върнал исковата молба за 1 /3 от претендираните суми и които
представляват 2 229,81лв.,
стойността на доставена топлинна енергия за периода
от месец 05.2015год. до месец 04.2018г. сумата от 287,32лв. мораторна лихва
за забава за периода от 14.09.2016год. до 24.01.2019год. и сумата от 1,82лв.
мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за същия период и е прекратил в тази част производството.
В срока за отговор на исковата молба, такъв е не
е постъпил от ответниците Д.П.Т. и К.П.Т.. В съдебно заседание ответникът К.Т.
е оспорил исковете с твърдения, че не са доказани по размер претенциите за
реално потребеното количества ТЕ.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове частично и е приел
за установено, че ответникът К.П.Т., съобразно претендираната от него за 1/3
част, като съсобственик- дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 1729,33лв., главница
за доставена топлинна енергия за периода
02.2016год. до 30.04.2018год., ведно със законната лихва от 07.02.2019год.
и сумата от 5,46лв., съответната част от цената на услугата дялово
разпределение, като е отхвърлил в останалата част претенциите до пълния
претендиран размер по отношение на ответника К.Т., като погасени по давност и като неоснователни.
Отхвърлил е изцяло претенциите по
отношение на ответницата Д.П.Т., като е приел, че не са ангажирани
доказателства същата да е собственик, съответно вещен ползвател на имота или да
е сключила индивидуален договор за покупко-продажба на ТЕ. Приел е, че макар по делото да са ангажирани доказателства
(заповед № ИК-1027/17.04.1977 г), че П.М.Т. е бил собственик недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. ******, вх. **** *, чийто наследник е ответницата Д.Т.,
което е посочено в приложено по делото писмо от СО от 14.02.2005г. то по делото
не са ангажирани никакви доказателства ответницата Т. е приела наследството, както
и не е поискано от ищеца да се даде срок на ответницата да заяви приема ли или
се отказва от наследството и в случай, че наследникът не отговори в срока по
чл.51, ал.2 ЗН губи право да приеме откритото в негова полза наследство. За да
уважи претенциите за посочените суми, съдът е кредитирал СТЕ и ССЕ, като е приел, че за периода м. 05.2015год.
до м.04.2018год. стойността на ТЕ след изравняването в края на всеки отчетен
период е за сумата от общо 6661,51лв./като
частта на ответника К.Т. е от 2220,47лв./ като при направено възражение за
погасяване по давност на претенцията за стойността на ТЕ е приел, че е
основателно за периода м.05.2015 до м.01.2016год. и за сумата от 491,14лв., като е приел, че
общо задължението възлиза на 1729,33лв. и съответно за сумата от 5,46лв. –цена на
услугата дялово разпределение и законната лихва за забава върху главниците от
07.02.2019год., като за разликата до пълния претендиран размер претенциите са
отхвърлени, включително и за мораторна лихва, след като няма доказателства за
публикуване на месечните фактури в интернет.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи
произнасяне на съществото на правния спор, но само в рамките на заявените с въззивните жалби
доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК. Въззивната жалба е частично
основателна по следните съображения:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения главен иск, че ответниците дължат процесните
суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът
следва да установи, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
процесния имот, че в сградата, където е имотът на ответниците, за които се
твърди, че са съсобственици на същия и с
адрес в гр. София, ж.к. „***********, има монтиран топломер в АС, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество
доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР
и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
По делото за процесния имот са приложени
заповед от 17.04.1977год. на основание чл.100 от ЗТСУ, с която е определено в
обезщетение апартамент №****** вх.*******на името на собственика П.М.Т.,*** за
идентичност на следния административен адрес ЖК ***** и ЖК ******, както и писмо
от 14.02.2005год. от СО, в което е посочено, че след справка по регистрите на
населението се установява, че П.М.Т. е починал с акт за смърт от 29.04.1995год.
и е оставил за наследници следните лица: съпруга-Д.П.Т., дъщеря-Р.П.Т. и син- К.П.Т..
Приложен е договор за продажба на
наследство по чл.212 от ЗЗД от 16.01.2015год., сключен между Р.П.Т.-продавач и З.К.Ж.-купувач
за продажба на наследството, останало от Р.Г.В.-баба на продавачката и на П.М.Т.-баща
на продавачката, като по отношение на ответницата З.К.Ж., производството по
делото е прекратено. Приложени са също така формуляри за отчет на уредите в имота за процесния период 2015-2017год.на
името на К.П.Т..
С
оглед на приложените писмени доказателства, след като същите не са оспорени от
ответниците, като не е подаден в тази връзка отговор на исковата молба, в която
да са направени възражения и оспорвания
във връзка с това, че ответниците са потребители на ТЕ за процесния имот, именно
като съсобственици след като се явяват наследници на П.М.Т., собственик от 1977год., починал през
1995год., ответницата Д.Т. като негова преживяла съпруга, а К.Т. -син, след
като изрично във възраженията срещу заповедта по чл.410 ГПК за процесното
вземане е заявено също така изрично само правопогасяващо възражение за
погасяване по давност на вземанията и с което е предприета защита по съществото
на процесния спор и при съвкупната преценка на доказателствата се налага извод,
че процесния имот се явява съсобствен между ответниците. По делото също така
освен, че няма спор, че ответниците са съсобственици, но няма и доводи да са се
разпоредили с ид.части от същия, а и няма доказателства в тази връзка, освен за
ид.част за Р.П.Т.-дъщеря на наследодателя П.М.Т. за която има приложен договор
от 16.01.2015год. за продажба на
наследство в полза на трето лице, но което не е предмет на настоящото
производство след като в тази част е прекратено производството пред
първоинстанционния съд. Не се отразява на извода, че процесния имот е
съсобствен между ответниците и това, че формулярите за отчет са на името само
на ответника К.Т. след като не са представени доказателства, като молба
декларация от ответника за откриване на партида на негово име след като
декларира, че само той ще ползва процесния имот, за да се приеме, че само за този
ответник има договор за продажба на ТЕ
за процесния имот. В тази връзка неправилно първоинстанционният съд е приел, че
ответницата Д.Т. не се явява съсобственик и потребител на ТЕ, съгласно чл.153,
ал.1 ЗЕ, а цитираната практика се явява неотносима след като има в предвид
друга хипотеза при която в хода на делото е починал ответника-длъжник и на
негово място е конституиран наследник по закон, но няма данни наследникът да е
приел или се е отказал от наследството.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В
смисъла на горното легално определение, ответниците, като съсобственици на
имота, имат качеството на потребители на топлинна енергия, поради което са материалноправно легитимиран да отговарят по
предявените искове.
Не са изложени оплаквания във въззивната жалба на ищеца по стойността на
ТЕ, която първоинстанционният съд е приел по СТЕ и ССЕ от общо
6 661,52лв., като за ответницата се претендират за 1/3 ид.част и в размер
на 2 220,47лв., като въззивния съд
кредитира заключенията, като обективни и приема, че задълженията на ответницата
се явяват доказани за сумата от 2 220,47лв.-стойността на ТЕ за периода
м.05.2015год. до м.04.2018год., както и за сумата от 9,33лв.-стойността на
услугата дялово разпределение за същия период, осъществявана реално от третото лице помагач, при
съответните квоти по 1/3ид.ч за ответницата. Следва да бъде разгледано направенотовъв
заповедното производство възражение от ответницата за погасяване по давност на
вземанията. В тази връзка следва да се
има в предвид, че съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
В случая съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна
енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и в сила от 12.03.2014год.,
съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от
следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3
- по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014год. месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата
фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената
в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание
на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача или след покана. При тази уредба на отношенията и с оглед момента на
настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия с
оглед на чл.114, ал.2 ЗЗД давността
започва да тече от датата на която вземането е възникнало и за всяко месечно
вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено- от първо
число на следващия месец, поради което вземанията за цена на топлинна енергия
за периода 01.05.2015год. и до м.01.2016год. и за сумата от 491,14лв./ с оглед
на претендираната 1/3 част за ответницата/ в случая се явяват погасени по
давност. Счетоводните операции на ищеца като фактуриране, издаване на кредитни
известия и префактуриране в общи фактури нямат отношение към момента на
възникване на вземането. Както е възприето с ТР №3/2011год. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена ТЕ имат периодичен характер и се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок,
съгласно чл.111, б.в от ЗЗД. С оглед на което основателна се явява претенцията за цена на ТЕ
за периода м.02.2016год. до м.04.2018год. и в размер на 1 729,33лв., както
и за сумата от 5,46лв.-припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение за същия период, а в останалата част до пълния претендиран размер
претенциите са неоснователни и следва да се отхвърлят.
В
останалата част претенциите за лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение се
явява неоснователна след като за нея не е установен ред за плащането й и съответно забава за
плащането й, включително и след покана, за каквато няма данни по делото. Също
така неоснователна се явява и претенцията за мораторна лихва върху главницата
за незаплатена ТЕ, след като съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, както по
прогнозните суми по ежемесечните фактури, така и сумата по общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача и за публикуването на които няма
доказателства по делото, включително и за твърдения протокол на нотариус,
какъвто не е приложен по делото.
Изцяло
неоснователна се явява въззивната жалба на ищеца срещу решението в отхвърлителните
части по отношение на исковете срещу ответника К.П.Т. за мораторна лихва за
забава върху главницата за незаплатена ТЕ и върху главницата за услугата дялово
разпределение след като се позовава на ОУ от 2008год., които в случая не са
приложими, а съобразно цитираните по-горе чл.33, ал.1 от ОУ от 2014год.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в тридесет дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача и след
като не са представени в тази връзка доказателства по делото, правилно
първоинстанционният съд е приел, че не се дължи заплащане на обезщетение за
забава върху размера на дължимата сума за ТЕ, както и не се дължи мораторна
лихва върху услугата дялово разпределение след като няма покана за плащането и
и в тази, част първоинстанциинното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Поради изложените съображения и поради частичното
несъвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението на
първоинстанционният съд, следва да бъде отменено само в отхвърлителната част по
отношение на ответницата Д.Т. за
сумата от 1729,33лв.,-цена на ТЕ за периода
м.02.2016год. до м.4.2018год. и за сумата от 5,46лв.-за услугата дялово
разпределение и вместо това постановено друго, с което се уважат претенциите за
посочените суми, а в останалата обжалвана отхвърлителна част решението като правилно
следва да се потвърди.
При
този изход на делото се дължат разноски на въззиваемата страна ищец с оглед на
уважената част от исковете спрямо ответницата Д.Т. и в размер на
244,82лв.-разноски за заповедното и исковото производство в СРС, както и 40,81лв.-за въззивното производство при
направени разноски само за държавна такса по въззивната жалба от 66, 06лв.
Воден от гореизложеното, Софийският градски
съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №134690 от 29.06.2020г. на СРС, 156-ти
състав, постановено по гр.д.№21753/2019г. по описа на СРС, само в частта, в
която са отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.П.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, ж. к. „*********, за признаване за установено, че дължи сумата от
1729,33 лева, представляваща цената на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода м.02.2016 г.
до 30.04.2018 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, вх. Г********ща
се част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.02.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 07.02.2019 г.
(датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА за установено, че Д.П.Т.,с ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „*********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:******, със
седалище и адрес на управление:*** сумата
от 1729,33 лева, представляваща цената на доставена топлинна енергия по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода
м.02.2016 г. до 30.04.2018 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******,
ап. 7**, аб. № 126378, както и сумата от 5,46 лева, представляваща припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.02.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 07.02.2019 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна част.
Решението,
в частта в която са уважени исковете и за разноските в тази част не е обжалвано
и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „*********
да
заплати на „Т.С.“ЕАД сумата от 244,82лв.-разноски за заповедното и
производството пред СРС, както и сумата от 40,81лв.- за въззивното
производство.
Решението
е постановено при участието на „Бруната България“ЕАД, като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.