№ 923
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100901562 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане са евентуално съединени искове по чл. 55 ал. 1 предл. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 195 ал. 1 предл. първо ЗЗД и чл. 79 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Община З. твърди по договор № Д-32 от 10.05.2017 г., сключен с „Т.г.х.“ АД
при условията и правилата на и в изпълнение на проект № СВ007.1.11.307, финансиран от
Програма за И.-ИПП за ТГС България-Сърбия 2014-2020 да е възложено на ответника
изпълнение на „стълбищна платформа за инвалидни колички – криволинейна/извита“,
представляваща позиция 14 от Количествено-стойностна сметка към договора на цена от
47892,71 евро без ДДС равностойни на 112403,08 лв. с ДДС. Без да е бил запознат с
действителната цена на предложеното от ответника съоръжение като алтернатива на
договореното, кметът на общината се съгласил с промяната на доставяното съоръжение.
Твърди се да е налице явна нееквивалентност в престациите, обуславящо противоречие на
постигнатото съгласие на добрите нрави. Ответникът отказал извънсъдебно да възстанови
сумата. При тези обстоятелства се претендира сумата 76431,28 лв.
При условията на евентуалност ищецът твърди престираното изпълнение да е
неточно и да е довело до вреди, изразяващи се в наложена финансова корекция в размер
равностойността на стълбищна платформа за инвалидни колички – криволинейна/извита
съгласно позиция 14 от Количествено-стойностна сметка – 112403,08 лв. с ДДС. С оглед
частично възстановена сума от трето на правоотношението лице се претендира разликата от
76431,28 лв.
По реда на чл. 214 ал. 2 ГПК ищецът претендира и законна лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателно изплащане на главницата.
1
В отговор по исковата молба ответникът „Т.г.х.“ АД, представляван от юрк. А.,
признава, че твърдяният договор е сключен като се твърди, че е доставена и монтирана
мобилна криволинейна стълбищна платформа за инвалидни колички и договорената цена е
получена. Сочи се, че промяната на първоначално договореното е наложена от установена в
хода на изпълнение на договора невъзможност за изпълнение на предвидената в проекта
платформа предвид ширината на наличното стълбище в читалището и изискванията на чл.
49 от Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. относно изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението. Твърди се, че монтираната е
единствено възможния вариант за решаване на проблема и осигуряване достъпност на
читалището. Сочи се, че самият възложител е могъл и е бил длъжен да предвиди
несъответствието при изработването и одобряването на инвестиционния проект,
предоставен на ответника за изпълнение, а изпълнителят не е могъл да установи това
несъответствие при сключване на договора. Твърди се, че изпълнението е прието без
забележки. Оспорва се да е причинена вреда, особено в частта за начислен ДДС, който
смята за негоден да формира такава. Твърди, че процесната платформа е доставена и
монтирана от ангажиран от ответника подизпълнител, за което му е пратена сума в размер
на 86644,76 лв. Навежда довод, че при оценка съответствието между насрещните престации
следва да се отчита и обстоятелството, че освен доставка договорът предвижда и монтаж, а
паричната престация не се отклонява от обичайната. Сочи, че доставката и монтажа на
мобилната платформа е превъзложено от ответника и за доставката е заплатил сума в размер
на 86644,76 лв. Застъпва теза за липсващо явно несъответствие в цената, което да
обосновава нееквивалентност на престациите и да води до противоречие на добрите нрави.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Д. от КАК, смята за
меродавна за стойността на доставеното съоръжение пазарната стойност, на която
продуктът може да бъде закупен от доставчик или производител и смята да е без значение
заплатената от ответника стойност за доставеното съоръжение. Развива доводите си и в
писмени бележки.
Процесуалният представител на ответника – юрк. А., оспорва исковете по
съображения, развити в отговора на исковата молба. Развива доводите и в писмени бележки.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът намира
следното:
По делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че с Договор № Д-
32/10.05.2017 г. за изпълнение на дейности за външни действия на Европейския съюз,
финансиран от общия бюджет на ЕС ищецът възложил на ответника извършване на ремонтт
и възстановяване на читалище в село Габров дол за подобряване на неговото състояние и
превръщането му в туристически информационен център и шоурум за традиционни
2
„кукерски“ обичаи, монтаж на подходящо осветление и изолация, доставка и монтаж на
подходящо оборудване на обща стойност от 158250,17 евро (без ДДС). Съгласно чл. 40.2.
предметите, уредите, оборудването или материалите, ползвани при тяхното изграждане
трябва да съответстват на българските стандарти и кодекси както и на Техническата
спецификация, том 3 от Договора е предвидена по т. 21 – стълбищна платформа за
инвалидни колички – криволинейна, каквото наименование е отразено и в т. 14 от КСС при
единична цена в размер от 86644,76 лв. и единична цена в евро – 44300,76 евро (без ДДС).
Няма също така спор, че И.Г. в качеството си на проектант и авторски надзор на
обект „Туристически информационен център и изложбена зала за кукерски обичаи, с. Габров
дол, община З.“ е определил като единствено и същевременно нормативно съобразено
решение е монтирането на мобилна криволинейна стълбищна платформа за инвалидни
колички.
От заключението на вещото лице инж. Е.Р. се установява, че използваният в
техническата спецификация термин – „стълбищна платформа – криволинейна“ съответсвта
на термина „наклонена платформа за инвалидни колички“ съгласно Наредба № 4/1.07.2009
г. Стълбището, което е призвано да преодолее съоръжението, не позволява монтиране на
посоченото съоръжение, понеже не разполага с изискуемата ширина.
На неустановена дата кметът на община З. е одобрил спесификация на верижен
транспортьор „Т 09“. От заключението на вещото лице се установява, че доставеното от
ответника съоръжение представлява транспортна количка марка Vimec easy moving – Tip
“ROBY T 09/1”. Транспортната количка осигурява възможност за асистирано преодоляване
на стълби от хора с двигателни затруднения, нуждаещи се придвижване с количка.
Транспортната количка е завършено фабрично изделие, готово за експлоатация без нужда от
строително-монтажни работи. Предвид специалното предназначение на количката това
съоръжение няма широко пазарно разпространение. Съдът приема за меродавна
установената в хода на проверката по решение за финансова корекция РД-02-14-
365/12.04.2019 г.средна пазарна цена от 7509,94 лв. Вещото лице установява и извършена
продажба на идентично съоръжение за 6 В случая обаче се установяват предлагани на
пазара през 2017 г. и за 6900 лв.
Страните не спорят, че ищецът е заплатил на ответника договорената цена за
доставения верижен транспортьор в размер на 93670 лв. без ДДС.
При установеиите факти, относими към въведения в процеса спор, от правна страна
съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД
По силата на чл. 7 ГПК съдът е ангажиран да определи реда за реализация на
предявено за защита право без да е обвързан от позицията на страните. Това правомощие
включва както определянето на правната рамка, според която да бъде разгледан спорът, така
и взаимовръзката между обособените претенции. Тъй като договорната отговорност
3
предполага наличие на правна връзка наведеният довод за нищожност на обективирано
съгласие следва да бъде разгледан приоритетно.
Предвид диспозитивното начало съдът е обвързан от заявените в процеса
правопораждащи обстоятелства. Ищецът не сочи на специфика в отношението между
страните, обуславяща и приложение на специални правила, поради което съдът приема за
приложими общите правила на договорното право.
При все, че законът придава на съгласуваната воля сила на закон, отрича
обвързващото действие на постигнатото съгласие, ако то противоречи на добрите нрави.
Договор е средство за постигане на зачетен от правния ред интерес. Постигнатото
съглашение между страните сочи на двустранен договор, за който е характерно съчетаването
на насрещни интереси – задължението на едната страна е средство за реализация интереса и
на другата страна. Затова и правно обвързващата сила на договора почива на взаимно
зачитане на насрещните интереси. При разменните отношения израз на това разбиране е
еквивалентността на престацията.
С оглед свободата на договаряне по начало страните са в правото си да определят
както дали да посрещнат своя потребност, така и какво са готови да дадат, за да я задоволят.
Когато обаче е налице несъответствие, което не може да бъде разумно обяснено, липсва
присъщия за договора баланс в отношенията между страните, основан на зачитане интереса
и на насрещната страна. Законът лишава от регулативен потенциал договор, очевидно
облагодетелстващ едната страна за сметка на другата страна в правоотношението.
По делото не се доказа ответникът да е заплатил за доставената количка твърдяната в
отговора сума от 86644,76 лв. В цитираното с отговора доказателство тази сума е посочена
като единична цена на стълбищна платформа за инвалидни колички – криволинейна като
елемент от количествено-стойността сметка. Както сочи и самият ответник такава не е била
доставена и монтирана. Вярно е, че съдебната практика утвърждава доказателствена сила за
осчетоводени фактури. Този факт обаче свидетелства за извършена сделка. Осчетоводената
фактура, досежно което обстоятелство ищецът не спори, не позволява информация за
конкретно заплатената цена за конкретно доставеното съоръжение. При тези обстоятелства
съдът приема за меродавна посочената пазарна цена на доставеното съоръжение.
За да обоснове получената сума ответникът се основава на постигнато съгласие с
ищеца за замяна на предвидено съоръжение с принципно различна технология. Приетото от
ищеца частичното покриване във функционалността ищецът получава на цена повече от 12
пъти по-висока от себестойността на съоръжението.
Получената от ответника стойност на доставеното съоръжение не може да бъде
обяснено и с извършен монтаж. Както сочи вещото лице характеристиката на съоръжението
не предполага монтаж, а съставлява готово изделие без трайна връзка със сградата.
Без значение в случая е причината за подмяна на съоръжението. Както бе посочено
противоречието в случая произтича от игнориран интерес за възложителя. Дори нещо
повече, видно и от представеното от ответника одобрение финансовият му ангажимент не е
4
бил предмет на обсъждане, което обаче е наложително в контекста на утвърдения с добрите
нрави разумен баланс при разменните отношения.
При тези съображения настоящият състав приема за доказана явна нееквивалентност
в престациите досежно доставеното по проекта Vimec easy moving – Tip “ROBY T 09/1”.
Този порок, касаещ самостоятелен елемент от комплексен договор лишава от основание
разменените блага и ангажира всяка от страните да върне полученото. Ответникът не
оспорва, че е получил претендираната сума, поради което искът следва да бъде уважен
изцяло.
При установения порок, засягащ валидността на правоотношението между страните,
безпредметно остава обсъждането на претенциите, основани на твърдяно неизпълнение на
произтичащо от договор задължение.
По претенцията за законна лихва, предявена по реда на чл. 214 ал. 2 ГПК.
Процесуалният закон установява изключение от правилата за огласяване на съдебно
предявеното и признато право досежно лихва, дължима след датата на съдебно предявено
вземане – чл. 214 ал. 2 ГПК. Акцесорният характер на вземането за лихва обезсмисля
последващ съдебен процес, поради което и почива на идеята за процесуална икономия. По
силата на тази норма съдът дължи да установи и обяви с решението си съществуването на
вземането, а неговият размер подлежи на определяне към момента на погасяване на
главницата. Както систематичното място, така и смисълът на нормата еднозначно навеждат
на регламентация, ограничена до начина за упражняване на възникнало притезание извън
процеса. Текстът нито указва съдържанието на визираното вземане, нито предпоставките,
при които то възниква. Ето защо настоящият състав приема, че нормата има изключително
процесуален характер. На общо основание досежно самостоятелното от правна гледна точка
вземане за обезщетение поради забавено изпълнение приложима се явява материалният
закон и в частност правилото на чл. 86 ЗЗД.
Нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД неизпълненото в срок задължение без оглед
на правоотношението, от което произтича, ангажира длъжника да го изпълни ведно с
обезщетение за вредите от закъснението. Досежно паричното задължение нормата на чл. 86
ЗЗД установява необоримо предположение, че такива са възникнали като утвърждава и
механизъм за остойностяването им. Установеното в случая задължение е лихвоносно, но не
е свързано със срок за изпълнение нито от закона, нито по волята на страните. Ето защо и
забавата, обуславяща отговорността за мораторна вреда, предполага покана. По делото се се
спори, че ответникът е поканен да възстанови претендираната и в процеса сума преди
завеждане на исковата молба. При тези съображения основателна се явява претенцията за
законна лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
По разноските
5
Отговорността за разноски овластява правоимащата страна в съдебен спор да бъде
възмездена за направените разноски за защита на необосновано от правна гледна точка
претендирано, съответно оспорвано право. При установения изход от спора ищецът е в
правото си да получи доказаните в процеса разноски.
Договореното възнаграждение превишава минималния размер на адвокатското
възнаграждение, но превишението може да оправдано с усложнения спор от правна страна.
Ето защо противопоставеното възражение за прекомерност е неоснователно.
При установения изход от спора ответникът няма право на разноски и на
юрисконсултско възнаграждение като с оглед нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК така
формираната воля следва да намери отражение в решението.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.г.х.“ АД, ЕИК **** с адрес по делото: гр. София, ул. „**** да заплати
на Община З., БУЛСТАТ **** с адрес по делото: гр. З., ул. ****, както следва:
1. на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо вр. чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД сумата от
76431,28 лв. – получена без основание сума по договор № Д-32 от 10.05.2017 г. за
доставка на транспортна количка марка Vimec easy moving – Tip “ROBY T 09/1”,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.08.2021 г. до окончателно
изплащане на главницата;
2. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 6907,25 лв. – разноски пред Софийски
градски съд.
ВЪЗЛАГА направените от „Т.г.х.“ АД разноски в негова тежест.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.г.х.“ АД по чл. 78 ал. 8 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявените претенции за заплащане
на сумата 76431,28 лв. поради недостатък на доставената вещ и за сумата 76431,28 лв. –
обезщетение за причинена вреда поради неточно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд –София в
двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото, а в частта за разноските – по реда и
при условията на чл. 248 ГПК, ако не се обжалва самото решение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6