№ 323
гр. Русе, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20224500500376 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„Енерго-про продажби“АД със седалище и адрес на управление гр.Варна
обжалва Решение № 475 от 19.04.2022г, постановено по гр.д.№ 5705/21 по
описа на РРС, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно
чл.422 ГПК вр чл.79 ЗЗД вр чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че В. Г. Н.
дължи на дружеството сумата от 93.49лв, представляваща 1/2ид.ч. от
главница по фактури, издадени в периода от 13.04.2020г до 23.06.2020г за
консумирана и незаплатена електрическа енергия и 8.02лв, представляваща ½
мораторна лихва, сбор от всяка една от претендираните фактури за периода
от падежа на същата до 15.04.2021г, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателно плащане на задължението. В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност на съдебното решение, тъй като съдът неправилно не е приел,
че В. Н. има качеството на битов потребител по смисъла на § 1,т.2 а от ДР на
ЗЕ и по отношение на нея важат общите условия/ОУ/, по силата на които в
чл.17,т.2 да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и начина, определен в ОУ. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
предявеният от дружеството установителен иск с правно основание чл.422
ГПК бъде уважен. Претендират се и направените в двете съдебни инстанции
разноски.
Въззиваемата В. Г. Н., чрез назначеният й на основание чл.46,ал.7 ГПК
особен представител адв.А. Ж. , счита постановеното от районния съд
решение за правилно, а подадената срещу него въззивна жалба за
неоснователна.
1
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Въз основа на заявление от „Енерго-про продажби“АД-гр.Варна за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е
образувано ч.гр.д.№ 2323/2021г по описа на РРС и е издадена Заповед № 1220
от 05.05.2021г, с която В. Г. Н. и И. П. Н. са осъдени да заплатят на „Енерго-
про продажби“АД-гр.Варна сумата от 186.99лв главница, 16.04лв мораторна
лихва от 26.05.2020г до 15.04.2021г, ведно със законна лихва от 29.04.2021г
до изплащане на вземането, 25лв държавна такса и 50лв юрисконсултско
възнаграждение. Според издадената заповед вземането произтича от договор
за консумирана и незаплатена електрическа енергия за обект с абонатен №
**********, находящ се в *******.
Длъжникът И. П. Н. не е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение и същата е влязла в сила по отношение на него. Длъжницата В. Г.
Н. не е открита на постоянния и настоящият си адрес, не е установена и
местоработата й, поради което на заявителят са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на вземането си по отношение на нея.
В първата инстанция е установено, че договорът за продажба на
електрическа енергия за обект с абонатен номер №********** и клиентски №
********** и адрес-******* е сключен между „Енерго-про продажби“АД-
Варна и Д. Г. И.. За потребената електроенергия за посочения имот и за
периода от 24.02.2020г. до 22.06.2020г. ищцовото дружество е издало на
името на Д. Г. И. 4 бр. фактури на обща стойност 186,82лв. Поради неплащане
на същите в предвидените срокове в ОУ на дружеството, е начислено и
обезщетение за забава от падежа на всяка от фактурите до 15.04.2021г. в
размер на 16,04лв. Според приложената по делото в първата инстанция
справка от Агенция по вписванията, обхващаща периода от 01.01.2001г. до
20.04.2021г., процесният имот (жилище) е придобит от Д. Г. И. на
01.06.2005г., след което на 17.03.2006г. го е прехвърлила, като е запазила
правото си на ползването му, а на 23.06.2006г. е направила отказ от вещното
си право на ползване, като имотът е придобит от В. Г. Н. и И. П. Н.. Не е
спорно, че нито Д. И. нито В. Н. или И. Н. са уведомили дружеството за
сделката, респективно дружеството не е сключвало договор за продажба на
електрическа енергия с В. Г. Н. и/или И. П. Н..
В чл. 13, т.1 от ОУ на „Енерго-про Продажби” АД е предвидено, че
когато се подава заявление за продажба на електрическа енергия и за същия
обект има действащ договор за пренос и продажба на електрическа енергия с
друг ползвател, новият договор не се сключва до прекратяване на стария,
освен ако лицето е престанало да бъде фактически ползвател на имота. В чл.
17 т.3 от ОУ е вменено задължение на потребителя, в 30 дневен срок в
писмена форма да уведомява дружеството за промяна свързана със
собствеността на електроснабдения обект.
По делото няма твърдения и доказателства по делото, че Д. Г. И. е
прекратила договорните си отношения с ищцовото дружество, както и да е
изпълнила задължението си по чл. 17, т.3 от ОУ. Не е установява и
ответницата В. Г. Н. като нов собственик (съсобственик) на процесния имот
да е инициирала сключване на договор за него с ищцовото дружество, както и
старият собственик да е престанал да бъде фактически ползвател на имота.
Въззивният съд намира, че с придобиването на правото на собственост
2
върху недвижим имот, собственикът не встъпва „автоматично“ в договорни
отношения с дружеството за пренос и продажба на електроенергия, нито
замества стария клиент, а е необходимо сключване на договор за продажба на
електроенергия след като се прекрати съществуващият такъв договор с
досегашния собственик или ползвател на имота. Новите собственици на
имота, както правилно е приел и първоинстанционния съд, не биха могли да
бъдат „неизправна страна“ и да имат „виновно“ поведение спрямо
дружеството, изразяващо се в неизпълнение на чл. 17 т.3 от ОУ, както се
твърди в исковата молба и в представените от процесуалния представител на
ищцовото дружество писмени бележки по същество на спора. ОУ имат
действие само по отношение на страни по договора,т.е. новият собственик
преди да изрази съгласие за встъпване за придобития имот в облигационни
отношения с ищцовото дружество не би могъл да има каквото и да е
задължение за неговото уведомяване. Такова има само стария собственик или
ползвател, съответно и клиент на ищцовото дружество. Ако той не изпълни
задължението си по чл. 17 т.3 от ОУ и не прекрати договорните си
отношения, същите продължават да съществуват до настъпване на
регламентирано в договора или закона основание за тяхното прекратяване. В
случая за процесния период, независимо от обстоятелството кой е собственик
на имота, задължено лице за заплащане на потребената електроенергия е това,
което има сключен договор с ищцовото дружество и същият не е прекратен.
Поради това и дружеството е издало процесните фактури не на името на
ответницата, а на Д. Г. И.. С оглед изложеното, след като договорът за
продажба на електрическа енергия с Д. И. не е прекратен и същият е действащ
към момента на издаване на фактурите, за периода за които е издадена
заповедта за изпълнение, тя е лицето, от което дружеството следва да
претендира сумите за консумирана и незаплатена електрическа енергия,
независимо дали същата ползва имота или не и дали този имот се ползва от
новите собственици на имота.В този смисъл, след като дружеството-
жалбоподател не е доказало възникването на договорни отношения между
дружеството и ответницата за процесия имот и за периода, за който са
издадени претендираните за плащане фактури, същата макар и да е била
съсобственик на имота в този период, не е задължено лице за потребената
през този период електрическа енергия, поради което и предявеният
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК следва да бъде изцяло
отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционният съд е стигнал до същия
извод, поради което постановеното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 475 от 19.04.2022г, постановено по гр.д.
№ 5705/21 по описа на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4