Решение по дело №1295/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 5
Дата: 3 януари 2020 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20197170701295
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

5

 

гр.Плевен, 03.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ :          ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                                  СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното  от съдия Дилова адм. дело  1295 по описа за 2019 г.  на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началника на РУ Ч. Бряг при ОД на МВР Плевен против решение  № 112/04.11.2019г. по НАХД 173/2019г.. по описа на РС Ч.Бряг, с което е отменено наказателно постановление  № 19-0374-000369 от 14.06.2019г. на Началника на РУ Ч.Бряг, с което на осн. чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на К.Ц.Д. е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и са му отнети 6 контролни точки като незаконосъобразно.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 137 А ал.2 т.2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителен колан лицата, чието физическо състояние не позволява използването му. Твърди се, че в конкретния случай нарушителят Д. има здравословен, а не физически проблем, което не го освобождава от задължението му да използва обезопасителен колан. Твърди се, че ако използването на обезопасителен колан е пречка за Д., това означава че последния не отговаря на медицинските изисквания и спрямо него трябва да ъде приложена принудителна административна мярка съгласно чл. 171 т.1 от ЗДвП, временно отнемане на СУМПС.Твърди се, че жалбоподателят няма физически недъг или друг физически проблем, който да е пречка да използва обезопасителен колан.  На изложените основания моли отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди НП.

 

Ответникът –  К.Д. е депозирал отговор на касационната жалба,  в който изразява становище, че  касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на РС е правилно и законосъобразно. Излага становище, че при постановяване на решението съдът е съобразил представените по делото доказателства, вкл. изготвената съдебно – медицинска експертиза относно здравословното състояние на жалбоподателя, което представлява сериозно двигателно увреждане, а постановяване на колан може допълнително да затрудни и без това затруднените двигателни възможности на жалбоподателя. Твърди се, че от заключението на ВЛ по назначената експертиза е видно, че жалбоподателят е инвалид, с физическо състояние, което не позволява използването на обезопасителен колан.

Представителят на ОП  Плевен в съдебно заседание изразява становище, касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на РС потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страни и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

         Производството пред РС Ч.Бряг е образувано по жалба на К.Ц.Д. против НП  № 19-0374-000369 от 14.06.2019г. на Началника на РУ Ч.Бряг, с което на осн. чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на К.Ц.Д. е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и са му отнети 6 контролни точки .  Сезирания ссъс спора съд е приел за установено, че жалбоподателят страда от заболяване на опорно-двигателния апарат, трудно подвижен е и колана затруднява още повече затрудненото му движение.Заболяването е пречка за поставяне на обезопасителен колан.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата и протеста пороци на решението. Както беше посочено по-горе, настоящата касационна жалба е лаконична, като касаторът сочи лаконично, че първоинстанционният съд не е тълкувал правилно разпоредбата на чл. 137 а ал.2 т.2 от ЗДвП, което е довело до погрешни решаващи изводи.

Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. В нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.  Съдът без да изложи мотиви единствено е направил констатация, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в установената форма. Не са изложени и конкретни съображения и не са обсъдени доводите и възраженията  на жалбоподателя изложени в жалбата срещу НП, че извършеното от жалбоподателя нарушение представлява маловажен случай, както и възраженията му  относно обстоятелствата при констатирането на административното нарушение с оглед оспорването им. Съдът не е отговорил на възраженията за незаконосъобразност относно съответствието на описанието в АУАН и НП нарушение и квалификацията му. Единствено съдът се е задоволил да посочи, че са налице уважителни причини за непоставянето на обезопасителен колан, без за изложи мотиви как е достигнал до този извод.  В решението не са обсъдени показанията на свидетелите, както и заключението на  изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. Липсата на мотиви препятстват настоящата инстанция да осъществи контрол за законосъобразност на първоинстанционното решение. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав за ново разглеждане и решаване на спора по същество.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 т.1 от АПК, съдът

 

                

 Р    Е    Ш    И  :

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 112/04.11.2019г. по НАХД № 173/2019г. на Адм. съд Ч.Бряг, І-ви състав, с което е отменено наказателно постановление  № 19-0374-000369 от 14.06.2019г. на Началника на РУ Ч.Бряг, с което на осн. чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на К.Ц.Д. е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и са му отнети 6 контролни точки като незаконосъобразно.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ЧРС, съобразно дадените указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  /П/                              ЧЛЕНОВЕ : 1.  /П/

 

 

                                                                                     2. /П/