Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.09.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 12736 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 446571 от 09.07.2018 год., постановено
по гр.дело № 72104/2017 г. на СРС, ІІ ГО, 126 състав, е осъдено „ ЗАД ОЗК- З.“-АД,
ЕИК *******да заплати на „З.к.У.“-АД,
ЕИК- *******, на основание чл.213, ал.1, изр.3 КЗ/ отм./ вр. чл.45 ЗЗД, сумата 6248,32 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „ Каско“ за вреди на лек
автомобил марка Волво, рег.№ *******, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.08.2016 г. на АМ Тракия, заедно
със законната лихва от 10.10.2017 г. до погасяване на
задължението, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 478,26 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.01.2017 г.-
09.10.2017 г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 550 лева- разноски по
делото.
Срещу решението на СРС, 126 с-в е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗК- З.“-АД, гр.София, подадена чрез юрк. С.Х.с искане същото да бъде отменено, и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, като
неоснователни и недоказани. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.Твърди се, че по делото не е доказан механизма на настъпване
на ПТП, както и причинно- следствена връзка на същото с причинените щети. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец ЗК“У.“-АД,
гр.София, чрез
своя процесуален представител юрк.В.Д.оспорва
жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца- ЗК“У.“-АД, гр.София срещу ответника ЗАД „ОЗК- З.“-АД, гр.София, обективно съединени искове
с правно основание чл.213, ал.1, изр.3
от КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за основателност на предявените искове с правно
основание чл. чл.213, ал.1, изр.3 от КЗ/
отм./ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
Съдът
намира за изцяло неоснователен изложения
във въззивната жалба довод, че
по делото не е доказан механизма на
настъпване на ПТП, както и пряката причинно- следствена връзка на същото с
причинените щети. Противно на изложеното във въззивната
жалба, съдът приема с оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза, че настъпилото на 14.08.2016 г.,
в района на р-т“ Хепи“-Пазарджик- км.118 на
АМ“Тракия“, пътно-транспортно произшествие/ ПТП/ е в пряка причинно- следствена
връзка с причинените щети на лек автомобил „ Волво ХЦ
90“, с рег.№ *******. Установен е по
делото и механизма за настъпване на процесното ПТП, а
именно: при движение напред, водачът на товарен автомобил „ Скания
Р 420“, с рег.№ *******, с полуремарке „ Кроне“, с рег.№ *******, реализира ПТП с паркирания лек
автомобил „ Волво
ХЦ 90“, с рег.№ *******. Установява се
също така, че след удара лек автомобил „ Волво“ се
измества и настъпва съприкосновение с лявата част на превозното средство, в резултат
на което са настъпили щетите посочени в заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно авто- техническа експертиза, което
настоящият съдебен състав, кредитира изцяло, като компетентно и обективно
изготвено.
Приетото
и неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза е компетентно изготвено и
обосновано, по поставените му от съда задачи, с отговорите на които спорният
въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. Ето защо няма основание
същото да не бъде кредитирано от съда. При приемането му в съдебно заседание на
13.03.2018 год., ответникът, чрез своя процесуален представител не го е оспорил
относно истинността на съдържащите се в него констатации за релевантни за спора
факти/ механизъм на ПТП, причинна връзка на същото с причинените щети и размера на
причинените имуществени
вреди, определени по
средни пазарни цени/, нито е поискал
в срока по чл.200, ал.3 от ГПК повторно заключение по същите въпроси, поради
съмнение в тяхната правилност. С оглед на което кредитирайки приетото, като
неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза, компетентно и обективно
изготвено, първоинстанционният съд е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства,
което се дължи от застраховател
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на увредените трети лица, се определя
по правилата на чл.273
от КЗ/ отм./ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл.273, ал.2 от КЗ/ отм./ означава, че обезщетението има за цел
да постави увредения в имущественото състояние, което той е бил преди
увреждането - да се приведе увреденото
МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Въззивният съд намира, че
за постигането на тази цел
следва да се вземат предвид
извършените разходи за ремонт с нови
части. Очевидно обективно невъзможно е увредените части на МПС да се
заменят със стари части точно
със същата степен на амортизация,
още по-малко - при ремонт в сервиз,
който е неизбежен. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК, решение № 115/ 09.07.2009 год. по т.дело № 627/ 2008
г. на ВКС, ТК, ІІ-ро търг. отд., в което
се приема, че действителната стойност на вредата
по смисъла на
чл.273, ал.2 и чл.203 от КЗ/ отм./, /респективно и по
чл.208, ал.3 от КЗ от КЗ/ отм.// е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуване на имущество
от същия вид, респективно - пазарната стойност на ремонта
за отстраняване настъпилата вреда. Ето защо и когато
повредите по автомобила са такива,
че увредените части следва да
бъдат заменени, стойността на вредите
е равна на стойността на нови
части по средни пазарни цени към деня
на увреждането, без да се
прилага коефицициент на
овехтяване – аргумент
чл.203, ал.3 КЗ/ отм.//в този смисъл
са постановените по реда на чл.290 от ГПК решение № 79/ 02.07.2009 г. по т.дело № 156/
2009 г. на ВКС, ТК, І Т.О.,
решение № 6/ 02.02.2011 г. по т.дело № 293/ 2010 г. на ВКС, ТК, I Т.О. и др./. Съдът приема, че при изчисляване на размера на
обезщетението, не следва да се
прилага корекционен коефициент за овехтяване
на вложените при ремонта части,
тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Действителните вреди са тези,
които увреденият реално би заплатил
за ремонта на процесното МПС на свободния пазар,
т. е. по средни пазарни цени с нови части, което
според АТЕ възлиза на 6248,32 лв., на колкото
възлиза и вземането на ищеца по чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ срещу ответника. В процесния
случай, първоинстанционният съд
е достигнал до правилен правен извод относно
размера на вземането, предмет на защита с предявения
осъдителен иск, с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ В настоящия случай, с оглед приетото, като неоспорено от страните заключение на вещо лице по допуснатата
съдебно авто- техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло, като компетентно
и обективно изготвено се установява размера на причинените
вреди по средни пазарни цени- 6248,32 лв., тъй
като това са действителните вреди, т.е. тези,
които увреденият реално би заплатил
за ремонта на процесното МПС на свободния пазар.
Регресната претенция на ищеца спрямо ответника е в размер на
сумата от 6248,32 лв., т.е. вземането на
ищеца по чл.213, ал.1 от КЗ / отм./ срещу ответника
възлиза на 6248,32 лв. С оглед на което предявения иск с правно основание
чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ се явява изцяло основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен уважен за сумата от 6248,32 лв. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е ангажирал отговорността
на ответника за процесната сума.
Основателен и доказан се явява
и предявения от ищеца иск по
чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на сумата от 478,26 лв., като
в тази част липсват конкретни доводи в жалбата, поради което и предвид разпоредбата на чл.272 от ГПК решението
и в тази част следва да бъде
потвърдено.
С
оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като
правилно и законосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение
на разноските за въззивното производство.
С
оглед изхода на спора на въззивника- ответник не се
следват разноски за настоящата инстанция. Искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна- ищец,
съдът намира за основателно. Досежно размера на
дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна – ищец, съдът намира, че към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на
чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста,
размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от
юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника-ответник в полза на въззиваемата
страна- ищец юрисконсултско възнаграждение следва
да се определи от съда в размер на 100
лв.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 446571 от 09.07.2018 год., постановено по гр.дело
№ 72104/2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 126 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“-АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на З.к. „У.“-АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.78, ал.1 във вр. с
ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100
лв. / сто лева/, представляваща разноски за въззивното
производство/юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.