Решение по дело №1477/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на РИОСВ - Бургас против Решение № 20/05.06.2023 г., постановено по НАХД № 190/2022 г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 45/29.07.2022 г., издадено от касатора, с което на Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, бул. „Македония“ № 3, за нарушение на т. 7.4 от Заповед № РД-78/03.02.2009 г. на министъра на околната среда и водите във вр. с чл.12, ал.6 от Закона за биологичното разнообразие и на основание чл.124, ал.1 от ЗБР, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лева, като е изменен размера на санкцията на 200 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно. Касаторът възразява, че с оглед степента на обществена опасност и предвид значимостта на обществените отношения, които се засягат с процесното нарушение, случаят не може да се определи като маловажен и да се определи санкция в минимален размер. Моли се съдът да отмени оспореното решение в частта, с която е изменено НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът - директора на РИОСВ – Бургас, не изпраща представител. В представено по делото писмено становище поддържа подадената касационна жалба на сочените в нея основания. Поддържа искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - Агенция „Пътна инфраструктура“, се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното решение – потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представено по делото писмено становище се излагат доводи за законосъобразност на оспореното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. Доколкото в случая въззивното решение е оспорено само в частта, с която е изменен размера на наложената имуществена санкция, то това е и предмета на касационната проверка.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при проверка, извършена на 10.03.2022 г. е констатирано, че в границите на защитена зона BG0000152 „Поморийско езеро“, обявена със заповед № РД-78/03.02.2009 г. на министъра на околната среда и водите и защитена зона BG0000620 - „Поморие“, обявена със заповед № РД-1030/17.12.2020 г. на МОСВ, при изграждане на Път I-9 “Слънчев бряг- Бургас“, обход на гр.Поморие, участък от км 212+233,06 до км 222+849,41 - реконструкция и изграждане на второ пътно платно и обход на гр.Поморие, намиращите се край трасето и попадащи в посочените по-горе защитени зони поземлени имоти с посочените в постановлението идентификатори по КККР на гр. Поморие - 57491.13 (686;593;594 и 595) са засипани със земна маса и представляват разкрита, съпътстваща строителството строителна площадка (временно депо), а в ПИ 57491.13.596 е извършено почистване и оформяне на земен канал, завършващ със съществуващ водоскок и е прекъснат земен канал вследствие извършеното засипване със земни маси. За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. След анализ на доказателствата съдът е приел, че дадената правна квалификация кореспондира на установените факти и с действията си санкционираното лице действително е нарушило посочените от АНО разпоредби, но доколкото не се сочат доказателства за други нарушения на ЗБР, извършени в предходен период, което следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство и при липсата на отегчаващи вината обстоятелства, следва наказанието да се определи в минималния предвиден в чл. 124, ал.1, вр. с чл.12, ал.6 от ЗБР размер от 200 лв. Мотивиран от гореизложеното районният съд изменил НП, като намалил наложената имуществена санкция от 5 000 лв. на 200лв.

Съдебното решение е неправилно. Основателни са възраженията на касатора във връзка с размера на определената имуществена санкция.

Споделени от касационната инстанция са доводите на въззивния съд, че в НП не са изложени мотиви, обосноваващи наложения от административнонаказващия орган максимален размер. Съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Действително липсата на влезли в сила наказателни постановления за наложени наказания на дружеството за други нарушения на екологичното законодателство представлява смекчаващо отговорността обстоятелство и също следва да бъде взето предвид при определяне размера на имуществената санкция. Същевременно обаче от доказателствата по делото се установява, че с допуснатото нарушение се засягат местообитания на защитени видове и предвид обществените отношенията, които се регулират със ЗБР, а именно опазване и устойчиво ползване на биологичното разнообразие, настоящият състав приема, че същото е с висока степен на обществена опасност. Съгласно чл.5 от ЗБР защитените зони са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение. Респ. нарушаването им неминуемо води до риск за животински и растителни видове, обект на защита както от страна на българското, така и на европейското законодателство. Следва да се има предвид, че опазването, защитата и подобряването на качеството на околната среда, включително запазването на естествените местообитания, както и на дивата флора и фауна са важна цел на Общността от общ интерес.

С оглед изложеното, настоящата инстанция приема, че за постигане целите на чл. 12 ЗАНН с предупредително и превъзпитателно въздействие, както и за целите на предупредителен ефект върху останалите субекти, наложената санкция е следвало да бъде коригирана към среден размер на наказанието, а не в предвидения от законодателя минимум.

Процесуалния представител на касатора е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно изхода на делото и на основание чл.143 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 80.00 лева

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас, XIV състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20/05.06.2023 г., постановено по НАХД № 190/2022 г. по описа на Районен съд – Поморие.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 45/29.07.2022 г. издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕАД, ЕИК *********, за нарушение на т. 7.4 от Заповед № РД-78/03.02.2009 г. на министъра на околната среда и водите във вр. с чл.12, ал.6 от Закона за биологичното разнообразие и на основание чл.124, ал.1 от ЗБР, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лева, като определя размера на наложената имуществена санкция от 5 000 лева на 2 000 лева.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на РИОСВ - Бургас направените по делото разноски в размер на 80 лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: