РЕШЕНИЕ
№
04.04.2019 г., гр.Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
На
осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Мария
Димитрова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №526 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Ш.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград,
ул.”Пионерска” №29 представлявано от управителя М.А.Ш., съд.адрес:***, офис
11-адв.Пр.Пр.против Наказателно постановление №13-001312 от 13.11.2018 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на дружеството
за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.414, ал.3 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева.
Поддържа се, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Навеждат се доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за маловажност на
случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си, поддържа жалбата, като навежда доводи и за несъставомерност на
деянието, поради липса на трудово правоотношение с лицето посочено в НП.
Ответникът по жалбата Дирекция “ОИТ”
гр.Пазарджик, депозира писмено становище, в което поддържа че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и по
съществото НЕОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбоподател е съставен
акт за установяване на административно нарушение, затова че в качеството на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, при извършена проверка на
12.10.2018 г. около 14,00 часа на строителен обект „Къща за гости и търговски
услуги“, намиращ се в гр.Велинград, ул.“Александър Стамболийски“ №17 е приел на
работа лицето Д.д.х.., ЕГН ********** без да му предостави уведомлението,
регистрирано в ТД на НАП.
Нарушението било извършено на 12.10.2018
г. около 14,00 часа, когато лицето било заварено да работи на строителния обект
и да извършва строително-монтажни работи – монтаж на топлоизолационни плоскости
(стиропор) на източната фасада на сградата.
При извършена проверка на фирмената
документация на 19.10.2018 г. бил представен трудов договор №42/12.10.018
г. и справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 12.10.2018 г. 15:57:05 ч.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
ваприе въз осонва на показанията на свидетелите Р.М.-актосъставител, Д.А., Д.ААХ.И.Ш.,
както и писмените доказателства приети по делото.
Съдът намира, че възражението за
допуснато съществено процесуално нарушение поради несъответствие в описанието
на нарушението в АУАН и НП за неоснователно.
Вярно е, че в АУАН изпълнителното деяние
на вмененото нарушение е описано като „приел на работа без да предостави
уведомление…“, докато в НП е посочено, че работодателят е „допуснал до работа
без да предостави копие от уведомлението…“, но това не прави неясно начина на
извършване на нарушение до степен на невъзможност нарушителят да разбере в
какво е обвинен и да организира адекватно защитата си.
Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, вменена като нарушена сочи, че работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1 (трудов договор и копие
от уведомлението, заверено от ТД на НАП).
В случая законът в алинея 2 държи сметка не на момента на сключване на договора,
а на допускането до работа. А това е моментът, когато работодателят е приел на
работа работника и той е започнал да я изпълнява.
Следователно конкретния израз в закона
„допуска до работа“ се явява синоним на употребения в АУАН израз „приема на
работа“.
Още по-малко значимо, респективно неясно
за състава на нарушението се явява задължението на работодателя преди допускане
на работа на работника да се предоставят посочените в чл.63, ал.1 от КТ два
документа, като е без значение дали уведомлението, заверено в ТД на НАП ще бъде
копие или оригинал.
Фактическите констатации отразени в
обжалваното НП се потвърждават от свидетеля М. и собсвеноръчно попълнената от
работника декларация.
От показанията на свидетеля М., както и
на свидетеля А.се установява, че при пристигането на проверяващите на обекта на
контрол, Д.ААХ.е осъществявал дейност свързана с поставяне на външна изолация
на обекта.
Съдът дава вяра на техните показания,
тъй като са ясни, категорични и подробни относно изложените обстоятелства, в
качеството им на очевидци.
Тези доказателства дискредитират
показанията на самия Х., че пристигнал на обект в момента когато проверяващите
пристигнали.
Съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля Х.и в частта, в която твърди, че данните вписани от него в
декларацията му били продиктувани от инспекторите.
В тази част неговите показания са в
противоречие на показанията на свидетеля А.също работещ на обекта, според който
данните относно трудово възнаграждение, работно време и почивки били вписани с
оглед указанията дадени по телефона.
Последното се потвърждава и от
показанията на свидетеля Ш., според който данните били предоставени по телефона
от счетоводителя на фирмата, чиито управител е неговата майка М.Ш..
Относно
правоотношенията си с дружеството жалбоподател свидетелите А.и Х.дават
показания, че били наети да поставят външна изолация на обекта на цена 12
лв./кв.м за срок до края на годината без да имат сключени трудови договори.
Видно от представената
декларация, в момента на проверката Д.ААХ.е посочил, че работи във фирмата на дружеството
жалбоподател от 12.10.2018 г., като работник с работно време от 12,00 часа до
16,00 часа, получава трудово възнаграждение в размер 255 лв., ползва почивки в
работния ден два пъти по 15 мин и почива в събота и неделя.
С оглед на така събраните
доказателства, данни за сключените трудови договори с заварените да работят на
обекта лица, както и липсата на
възражения за наличие на граждански правоотношения с лицата, направени във
възражението срещу съставения АУАН съдът приема, че Д.ААХ. в момента на проверката е извършвал
дейност, имаща
характеристиките на трудова такава, с установени длъжност, работно място,
работно време, продължителност на работния ден и седмица, възнаграждение.
Същият е престирал работна сила в деня на проверката, в обект на дружеството /“къща
за гости и търговски услуги/, на определена длъжност /работник/ при договорено
възнаграждение /255лв. месечно/, шест дни в седмицата на непълен работен ден,
както сам е посочил. Поради това дружество, в качеството на роботодател е нарушило
трудовото законодателство, именно нормата на чл.63,
ал.2 от КТ, доколкото възникналото между “Ш.” ЕООД и Х.отношение,
съдържа белезите на трудово правоотношение и същото е следвало да бъде
обективирано чрез подписването на трудов договор, регистрирането му в ТД на НАП и предоставянето
му на работника, както и копие от уведомлението преди започване на работа на
обекта, което не е сторено.
При тези данни съдът приема, че е
осъществен състава на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
Отговорността на жалбоподателя, в
качеството работодател произтича и от разпоредбата на §1, т.1 от ДР на КТ и
като такъв може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по
чл.414, ал.3 от КТ.
Нарушението по чл.63, ал.2 от КТ
е формално и самото му извършване обосновава административно наказателната
санкция, предвидена специално чл.414, ал.3 от КТ за юридически лица и еднолични
търговци, а именно имуществена на санкция и се налага на основание чл.83 от ЗАНН. В конкретния случай се касае за обективна отговорност за извършено
административно нарушение от страна на дружеството. Затова не може да се
обсъжда въпроса за наличие или липса на вина, тъй като никое юридическо лица,
респективно едноличен търговец не може да прояви вина в поведението си, защото
това е присъщо само на физическите лица, притежаващи съответна правоспособност
и дееспособност. Личната отговорност на физическото лице, като длъжностно лице
на „работодателя“, предвидена изрично също в чл.414, ал.3 от КТ би обосновала
налагане на друга законова санкция – Глоба.
Не спорно по делото, че с
заварените да работят на обекта лица са сключени трудови договори, за които е
подадено уведомление в ТД на НАП същия ден след проверката.
Но разпоредбата на чл.415в, ал.2
от КТ, касаеща намалена отговорност при
"маловажно нарушение" е неприложима, тъй като според тази норма,
която е императивна, не са маловажни нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ, тоест процесното деяние, което се
санкционира по чл.414, ал.3
от КТ, е изключено от обхвата на чл.415в, ал.1
от КТ. Съгласно мотивите на ТР №3/2011 г. по т.д. №7/2010
г. на ОС на ВАС, специалният състав на чл.415в от КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, защото маловажните нарушения по КТ
имат два признака: да са отстраними веднага след установяването им по реда на
КТ и от нарушенията да не са настъпили вредни последици за работника. В тези
случаи не е предвидено освобождаване от отговорност, както е при чл.28 ЗАНН,
а налагане на по-малък размер наказание. Следователно щом има изрична забрана за нарушенията по чл.63, ал.2 КТ да се прилага маловажност по чл.415в от КТ,
то на още по-голямо основание не може да се приложи
маловажност по чл.28 от ЗАНН.
При определяне размера на
санкциите наказващият орган обаче не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като не е отчел,
тежестта на нарушението, и че нарушението е извършено за първи път. В този
смисъл, като се вземе предвид и неговото скоростно отстраняване съдът счита, че
санкцията следва да бъде намалена до минималния размер установен в чл.414, ал.3
от КТ за съответното нарушение, а именно 1 500 лв..
По изложените съображения обжалваното
постановление, е обосновано, но незаконосъобразно,
поради което следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената административна
санкция.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ
НП №13-001312 от 13.11.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” гр.Пазарджик, с което на „Ш.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград,
ул.”Пионерска” №29 представлявано от управителя М.А.Ш., съд.адрес:***, офис
11-адв.Пр.Пр.за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева, като
НАМАЛЯВА
размера
на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 2 000 лева на 1 500 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Пазарджишкия окръжен съд в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: