МОТИВИ към решение № 698 постановено по АНД № 896/ 2016г. по описа на РС- Разград
Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи че производството
е водено по чл.
313, ал. 1 от НК срещу Г.Х.И., ЕГН ********** за
това, че на 10.09.2015 г. в гр. Разград, е потвърдил неистина в писмена декларация
пред служител от Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Разград, която по
силата на закон – чл.8 ал.2 от Закона за българските лични документи и във
връзка с чл. 17 ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за
самоличност се дава пред орган на властта – Директора на ОД на МВР – Разград за
удостоверяване на истинността на обстоятелството, а именно, че СУМПС №
*********, издадено на негово име му е било откраднато в Италия.
Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.
В с.з. нарушителят И., редовно призован се явява лично. Признава вината си
и фактите описани в обстоятелствената част на Постановлението, моли за
минимално наказание.
Защитата на обвиняемия, намира обвинението за доказано по несъмнен начин,
моли съда да определи на наказанието в минимален размер.
За РП Разград в с.з. участва представител – Прокурор У., която
поддържа предложението, като моли съда при определяне размера на наказанието да
вземе предвид ниската степен на обществена опасност на деянието, чистото
съдебно минало на обвиняемия и да определи наказание „ глоба „ към минимума.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: Обв. Г.Х.И. ***. Същият бил правоспособен водач на
МПС и притежавал СУМПС с № *********, издадено на 30.10.2010 г. от МВР-Разград. През месец
септември 2015г. обв. И. *** в Република Италия, където управлявал МПС. Там бил
спрян от органите на италианската полиция и
санкциониран за нарушение по смисъла на чл.126 от Пътния кодекс на
Република Италия. От органите на италианската полиция му било отнето и издаденото
на името на обвиняемия СУМПС. Въпреки че бил наясно за това, че СУМПС му е
отнето от властите в Р Италия, на 10.09.2015г.
обв. И. *** в сградата на „Пътна полиция” при ОД на МВР-Разград
. Там той подал Заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин заведено под № 5307- 10.09.2015г., както и декларация по реда на
чл.8, ал.2 от ЗБДС във вр. с чл.17, ал.1 от ППЗБДС. Съгласно чл.8, ал.2 от ЗБДС
” При изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да
декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните
работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България
в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в
дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина”. В тази
декларация той саморъчно вписал, че издаденото на негово име СУМПС № *********
му е било откраднато на 05.09.2015г. в Италия. Текста, който саморъчно вписал в
тази декларация обв.И. бил: “ откраднато в
Италия на 05.09.2015г. свидетелството ми за управление на МПС.“
С
подаденото заявление съпътствано от горепосочената декларация Обв. И. поискал
да му бъде издаден дубликат на СУМПС на основание чл. 160, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата и чл. 8, ал.2 от Закона за българските лични документи. Заявлението
и попълнената от обв. И. декларация били приети и обработени от св. Й. И. А. - служител
от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-гр. Разград. Обв. И. попълнил и подписал лично „Декларация по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на Български лични документи” /загл. ост. и отм./, която
представил пред свидетелката Й. И. А. и съответно приложил към заявлението си.
Така статусът на СУМПС бил променен в
невалиден с причина „изгубен/откраднат“, а на обв. И. било издадено ново СУМПС
№ *********/12.09.2015 г., със срок за валидност до 12.09.2025г.
На 28.12.2015 г. в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР-Разград с писмо от Главна дирекция „Национална полиция”
- София с per рег.№ 328бр-
24886/16.12.2015г. било получено българско национално свидетелство за управление на
МПС № *********, издадено от МВР-Разград. Така ставало ясно, че обстоятелствата, които обв. И. е посочил
в своята декларация на 10.09.2015г. не отговарят на истината.
Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-почерковата експертиза ръкописният
текст и саморъчният подпис за „Декларатор“ в декларация от 10.09.2015 г. по
чл.17, ал.1 от Правилник за издаване на БДС от името на Г.Х.И. е изпълнен от
самия него.
Обв. И. е неосъждан.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното: Деянието на обвиняемия е съставомерно по чл.
313, ал.1 от НК. На 10.09.2015г.
в гр. Разград обв. И. е потвърдил неистина – че му е откраднато свидетелството за управление на
МПС, в писмена декларация от 10.09.2015г.
подадена по силата на чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата:
„Дубликат на свидетелството за управление на МПС и контролен талон към него се
издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат,
повреден или унищожен, за което притежателя подписва декларация“ и чл. 8, ал. 2
от Закона за българските лични документи: При изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да
декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните
работи или дипломатически или консулските представителства на република
България в чужбина“ пред органа на властта – Началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Разград за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства,
а именно, че му е откраднато
свидетелството за управление на МПС.
От субективна страна обв. И. е действал при условията на пряк умисъл,
защото е съзнавал, че СУМПС не е откраднато, а отнето от италианските власти.
Като е потвърдил неистина в писмена декларация, която се изисква по Закон,
същият е осъществил процесното престъпление.
В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК
доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 126/2016г. по описа на
ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, както и Справка за съдимост, Характеристична справка
за обвиняемия, Декларация.
С оглед предвиденото в този текст наказание, и необремененото съдебно
минало на обв. И. и възможностите за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са
налице условията по чл.78а от НК и Г.Х.И., ЕГН **********, следва да
бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана
административно-наказателната му такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и
самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: