№ 5927
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110211254 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закон за административните
нарушения и наказания (ЗАНН):
Обжалванo е Наказателно постановление (НП) № 29-2300069/28.07.2023г., издадено
от С.В.Тр., директор на Дирекция „Трудова мобилност“, с което на основание чл.79, ал.4 вр.
чл.75а, ал.2 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на „ХХХХХ,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата, подадена чрез доц. д-р А. А. – адвокат от САК, се излагат доводи за
отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Като основен аргумент се обсъжда наличието на достатъчно основания за определяне на
процесния случай като „маловажен“ по смисъла на чл.28 ЗАНН. Насочва се вниманието към
нарушение на разпоредбата на чл.34 ЗАНН. Коментира се и наличието на законова
празнота, която възпрепятства извършването на регистрация.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят –
редовно призован, представлява се от адв. А., с представено по делото пълномощно.
Придържа се към изложените в жалбата доводи и претендира присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – директор на Дирекция „Трудова мобилност“ в ИА-ГИТ,
редовно призована, представлява се от юрк. М., с представено пълномощно, който моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Отправя искане за присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Дружеството – жалбоподател е „ХХХХХ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ХХХХХ, представлявано от В.М.Г, в качеството си на управител и законен
представител. Основна дейност на дружеството била извършване на счетоводни услуги на
1
юридически и физически лица. „ХХХХХ имало назначен персонал 20 човека и притежавало
качеството на „работодател“.
Лицето А. Ю.Кр. бил роден на ХХХХХ., гражданин на Русия, с паспорт с № ХХХХ,
който получил право за продължително пребиваване в Република България, доказвайки
българския си произход с удостоверение № ХХХХХ, издадено от Държавна агенция за
българите в чужбина.
На 02.03.2023г. между „ХХХХХ (работодател) и лицето А. Ю.Кр. (служител) бил
сключен трудов договор № 015/02.03.2023г., с който служителят бил назначен на длъжност
„отчетник, счетоводство“, с месторабота – дистанционно, хоум офис, с основно месечно
възнаграждение от 800 лева. Неразделна част от трудовия договор била и длъжностната
характеристика към него. На същата дата било подадено уведомление до НАП за сключения
между страните трудов договор, който бил входиран с № 22388233103614/02.03.2023г. На
служителя бил проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа и
започнал трудовата си дейност. В 7 - дневен срок от този момент обаче работодателят не
изпратил до Агенцията по заетостта набора от документи, нужен за регистрация на заетост
на гражданин на трета страна.
За месец март 2023г., на лицето Кр. било изплатено трудово възнаграждение в размер
на 614,56 лева, за изработени от него 21 работни дни, за месец април получил
възнаграждение в размер на 643,82 лева, за изработени от него 18 работни дни, а за месец
май 2023г., получил сумата в размер на 417,53 лева, за изработени от него 8 работни дни.
На 12.05.2023г. лицето Кр. подало молба до управителя на „ХХХХ да бъде освободен
от длъжност, считано от 15.05.2023г. А със Заповед № 001/12.05.2023г. трудовият договор №
015/02.03.2023г. бил прекратен считано от 15.05.2023г. За прекратяването на трудовия
договор било подадено уведомление до НАП, входирано под №
22388233223057/15.05.2023г.
На 23.06.2023г. управителят на „ХХХХХ подал до Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ уведомление с вх. № 23077049/23.06.2023г., за действително започване
на работа на гражданин от трета страна – лицето А. Ю.Кр. на длъжност „бизнес
консултант“, дата на започване – 22.06.2023г. Основанието, което било посочено за
изпращане на уведомлението било, че лицето е от български произход, което има право на
достъп до пазара на труда, до получаване на разрешение за постоянно пребиваване. Както и
била подадена Декларация за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за
работа чрез регистрация до изпълнителния директор на Агенция по заетостта.
В периода от 19.04.2023г. до 05.07.2023г. от свидетеля И. Ю. на длъжност „главен
инспектор“ към Дирекция „Трудова мобилност“ към Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и
Закон за трудовата миграция и трудова мобилност спрямо „ХХХХХ, в хода на която се
установили 7 различни нарушения, за което бил съставен Протокол за извършена проверка
№ ПР2314309/05.07.2023г.
При тази хронология свидетелят Ю. съставила Акт за установяване на
административно нарушение № 29-2300069/05.07.2023г., в присъствието на един свидетел и
представител на дружеството, в който приела за установено, че на 10.03.2023г., в гр. София
„ХХХХХ като не е подало документи за регистрация на заетостта в Агенцията по заетостта
за лицето А. Ю.Кр., с дата на раждане ХХХХХ., служебен номер **********, гражданин на
Русия, с български произход, което е предоставяло работна сила за работодателя „ХХХХХ,
съгласно трудов договор № 015 от 02.03.2023г., без регистрация на заетостта му в
Агенцията по заетостта е нарушило чл.75а, ал.2 ЗТМТМ. Актът бил връчен непосредствено
след съставянето му на представител на дружеството, който го приел без възражения, като
такива постъпили в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
2
След проверка на събраните доказателства, подадените срещу АУАН възражения,
при идентично описание на нарушението и неговата правна квалификация, директор на
Дирекция „Трудова мобилност“ издал оспореното наказателно постановление № 29-
2300069/28.07.2023г., с което на основание чл.75а, ал.2 ЗТМТМ наложил на „ХХХХХ, ЕИК
********* имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК, а именно:
показанията на свидетеля И. Ю., Заповед № 001/12.05.2023г. (л.11 от съдебното
производство); Молба № 001/12.05.2023г. (л.12 от съдебното производство); Справка с изх.
№ 22388233223057/15.05.2023г. (л.13 от съдебното производство); уведомление с вх. №
23077049/23.06.2023г. (л.15-16 от съдебното производство); декларация с рег. № РКЗ-10-00-
2340 (л.17-18 от съдебното производство); протокол за извършена проверка №
ПР2314309/05.07.2023г. (л.19-22 от съдебното производство); идентификационна карта
(л.23-24 от съдебното производство); призовка (л.25-26 от съдебното производство); трудов
договор № 015/02.03.2023 г., ведно с длъжностна характеристика (л. 27-28 от съдебното
производство); справка с изх. № 22388233103614/02.03.2023 г. (л.29 от съдебното
производство); копие на паспорт с № ХХХХ (л.30 от съдебното производство); книга за
инструктаж по безопасност и здраве (л.31-32 от съдебното производство); разчетно-
платежна ведомост (л.33-35 от съдебното производство); график (л.36-38 от съдебното
производство); фиш за заплата (л.39-41 от съдебното производство); писмо с
№23035215/26.04.2023г. (л.42 от съдебното производство); писмо с №23035210/26.04.2023г.
(л.43 от съдебното производство); писмо от Изпълнителна агенция за българите в чужбина
(л.44 от съдебното производство); писмо от СДВР- отдел „Миграция“ (л.45 от съдебното
производство); писмо от Агенция по заетостта (л.46 от съдебното производство); Заповед №
3-0862/17.10.2022г. (л.49 от съдебното производство) и други.
Съдът намира, че така събраната доказателствена съвкупност е еднопосочна в
съдържателен план и съдържа нужната информация, от която да се изведе дата, място, начин
на осъществяване на нарушението, както и отговорен правен субект.
В тази последователност съдът кредитира показанията на свидетеля Ю. като
хронологично и достоверно поднесени и спомагащи да се изведе надлежна информация
относно начина на осъществяване на нарушението, както и процеса по неговото
установяване. Същата с категоричност сочи, че след запознаване с представените от
дружеството документи, касаещи трудовото правоотношение на лицето Кр. и извършена
справка от Агенцията по заетостта е констатирала, че в 7-дневен срок, считано от датата, на
която лицето е започнало да престира труд, дружеството не е подало документи за
регистрацията му в Агенцията по заетостта.
Така споделеното от свидетеля намира отражение в приобщените по делото писмени
доказателства, които еднопосочно установяват датата, на която е сключен трудов договор,
страните по него, основните му елементи, подаване на уведомление до НАП. Представените
писма от Изпълнителна агенция за българите в чужбина и от СДВР – отдел „Миграция“
спомагат да се изведат данни за служителя, неговото гражданство, издадено УБП, от които
се прави извод за задължението, което дружеството е имало.
Приложеното писмо с №10-10-2502#1/01.06.2023г., изхождащо от заместник -
изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, по категоричен начин доказва, че
дружеството не е подавало заявления за предоставяне на разрешение за достъп до пазара на
труда на граждани от трети страни, както и декларации за осъществяване на краткосрочна
заетост.
Съдът кредитира и останалите доказателства, от които се установява компетентността
на контролния орган, пълни данни от извършената спрямо дружеството проверка и фактите,
от които се установяват параметрите на подписания между страните трудов договор.
3
Доколкото доказателственият материал е еднопосочен, а страните не спорят по
фактите, а по приложението на материалния закон, то съдът намира, че не е нужно по
задълбоченото му обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл.63, ал.1 ЗАНН. От това следва, че трябва да
провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и
процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл.314, ал.1
НПК вр. с чл.84 ЗАНН.
Оспореното наказателно постановление и акт за установяване на административно
нарушение са изготвени от компетентен орган. Съгласно Заповед № 3-0682/17.10.2022г. на
директора на Дирекция „Трудова мобилност“ са делегирани правомощия на
административнонаказващ орган, във връзка с издаването и подписването на наказателни
постановления издадени по АУАН, съставени от служители на Дирекция „Трудова
мобилност“. От разпоредбата на чл.21, ал.1 от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ се установява и компетентността на
актосъставителя на длъжност „старши инспектор“ при Дирекция „Трудова мобилност“, като
част от специализираната администрация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, съгласно чл.19 от Устройствения правилник.
Двата основни за настоящото производство акта са в предвидената от законодателя
писмена форма и с минимално необходимите реквизити, въведени с чл.42/респ. чл.57 ЗАНН.
Спазена е процедурата по тяхното изготвяне, в присъствието на представител на
санкционираното юридическо лице, надлежно са връчени, с което е гарантирано правото му
на защита. Налице е съответствие между словесното описание на нарушението и неговата
цифрова (правна) квалификация.
Обратно на възраженията на жалбоподателя съдът прие, че са спазени сроковете, в
които контролните органи е следвало да съблюдават и организират дейността си, а именно
поместените такива в разпоредбата на чл.34 ЗАНН. Неправилно жалбоподателят възприема,
че нарушението и нарушителят биват установени още от момента, на извършването на
нарушението. Служителите на инспекцията нямат задължението и правомощията, както и
физическата възможност да проверяват ежедневно всеки един правнозадължен субект дали е
изпълнил надлежно задълженията си. Едва след започването на проверка спрямо дейността
на дружеството, събиране на нужната документация, както и получаването на отговор от
Агенцията по заетостта /02.06.2023г./, компетентното длъжностно лице е имало
възможността да конкретизира и обоснове своите изводи за наличието на нарушение и
неговия автор и именно от този момент е започнал да тече тримесечният срок за съставянето
на АУАН, който видно е съставен на 05.07.2023г. Спазен е и едногодишният срок, който
започва да тече от довършване на нарушението – 10.03.2023г.
При липсата на допуснати съществени процесуални нарушения съдът намира, че
следва да разгледа спора по същество.
От така събрания доказателствен материал по безспорен начин се доказва, че
„ХХХХХ, ЕИК ********* е извършило нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност.
От обективна страна на 10.03.2023г., в гр. София „ХХХХХ, ЕИК ********* не е
подало в 7-дневен срок от действителното започване на работа на лице, гражданин на трета
страна, документи за регистрация на заетостта му в Агенцията по заетостта, а именно
документите касаещи лицето А. Ю.Кр., с дата на раждане ХХХХХ., служебен номер
**********, гражданин на Русия, с български произход, което е предоставяло работна сила
4
за работодателя „ХХХХХ, съгласно трудов договор №015, считано от 02.03.2023г., без
регистрация на заетостта му в Агенцията по заетостта.
Правилно е определен субектът на нарушението, тъй като „ХХХХХ притежава
качеството на „местен работодател“ по смисъла на § 1, т. 11 от ДР, ЗТМТМ „физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, осъществяващо дейност на територията на
Република България, регистрирано по българското законодателство или по
законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария“.
Категорично се изведе от събраните доказателства, че лицето А. Кр. е гражданин на
Русия, както и че му е издадено удостоверение за български произход, което съгласно чл.8,
ал.3 вр. ал.2, т.1 ЗТМТМ му дава правото да упражнява заетост след регистрация от
работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за
прилагане на закона. Съгласно чл.30а от ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност „За регистрация в случаите по чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ
работодателят подава в Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от началото на
заетостта: 1. декларация в два екземпляра по образец съгласно приложение № 5; 2.
документите по чл. 2, ал. 1, т. 7 – 11; 3. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.)
копие от документи, удостоверяващи българския произход на работника – гражданин на
трета държава при условията и по реда на Закона за българите, живеещи извън Република
България.“
Правилно наказващият орган е съобразил и датата на извършване на нарушението,
доколкото същото се осъществява чрез бездействие, то следва, че е довършено в първия ден
след изтичането на предвидения от законодателя срок.
Отговорността е ангажирана спрямо юридическо лице, поради което и не следва да се
обсъждат елементите от субективна страна на нарушението.
Едно от основните възражения на жалбоподателя е в насока за наличието на
достатъчно основания за определяне на процесния случай като маловажен по смисъла на
чл.28 ЗАНН, с които настоящата съдебна инстанция не може да се съгласи. Прекратяването
на трудовия договор между страните, преди изготвянето на АУАН и НП не омаловажава
липсата на регистрация на заетостта на гражданин на трета страна. Последващото
сключване на друг трудов договор, между същите страни, е породило ново задължение към
санкционираното юридическо лице, а не е заличило предходното му незаконосъобразно
поведение. Единствено подаването на нужните документи в Агенция по заетостта обуславя
и поражда правото на гражданин на трета страна, който е доказал българския си произход
да има равноправен достъп до пазара на труда. При неспазване на трудовото
законодателство престоят на гражданите на трети страни в държавата бива застрашен.
На следващо място правото на свободно движение на хора – работници, по смисъла
на Дял IV, Глава 1 Работници от Договор за функциониране на Европейския съюз е
насочено към това да се осигури равен достъп до заетост, възнаграждение и други условия
на труда в рамките на Съюза. Освен тази цел за осигуряването на свободното движение на
хора се съблюдава и нуждата от контрол по външните граници, убежището и емиграцията и
защита на правата на гражданите на трети страни, както и стремеж да се сближи статутът на
лица, които легално пребивават на територията на страната с останалите граждани на съюза.
Но за да се изключи възможността за злоупотреба, за накърняване на правата на тези лица,
ограничаване на трудовия пазар, то следва, че дейността на работодателите е подчинена на
определени задължения, каквото е и регистрация от работодателя в Агенция по заетостта.
Видно от представения протокол по време на проверката спрямо дружеството са установени
5
повече от едно нарушения с идентичен характер и съдът намира, че отговорността, която
носи дружеството, с цел осигуряването на прозрачност, контрол и защита на отделните
правни субекти е голяма и фактът, че това нарушение се явява първо за дружеството не води
до извод за неговата маловажност.
Това обстоятелството е взето под внимание от наказващия орган при определяне на
размера на имуществената санкция в предвидения в чл.75а, ал.2 ЗТМТ минимален размер
от 2000 лева, който съдът намира за справедлив и пропорционален на преследваната от
законодателя цел.
При тези доводи съдът прие, че оспореното наказателно постановление следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
На основание чл.63д, ал.4 ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да бъде
присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 29-2300069/28.07.2023г.,
издадено от С.В.Тр., директор на Дирекция „Трудова мобилност“, с което на основание
чл.79, ал.4 вр. чл.75а, ал.2 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност на
„ХХХХХ, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди)
лева.
ОСЪЖДА „ХХХХХ, ЕИК ********* да заплати на дирекция „Трудова мобилност“ в
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН
сумата в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6