№ 1199
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330203589 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4695411, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на
И.Е.В. е наложена глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2
ЗА.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен да бъде
потвърден. Претендира разноски, релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакувания
1
ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в
тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 30.03.2021 г. в 18,52 часа, на път
II - 64, км. 49+800, посока с. Труд, при въведено ограничение с пътен знак В
26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС
– лек автомобил, БМВ 320Д, с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3
км/ч в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 92 км/ч.,
тоест с превишение на скоростта от 32 км/ч.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
опровергава от събраните по делото доказателства.
Видно от служебно изисканото от страна на съда и приложено като
доказателство писмо вх. № 38884/ 13.07.2021г. от ОПУ-Пловдив към АПИ /л.
41 от съдебното дело/ км. 49 + 800 на републикански път II - 64 в Карлово –
Пловдив попада в отсечката с две платна за движение. Нарастването на
километража е в посока Труд – Пловдив. Приблизително на км. 49 + 920 е
наличен пътен знак В26, като в писмото изрично се акцентира, че ОПУ-
Пловдив няма отношение към поставянето му. По данни и информация от
„Рефан България“ ЕООД, знакът бил монтиран на 07.10.2020г. по указание
на органите на ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ във връзка с
организацията и безопасността на движение в района на крайпътния
обект „Рефан“. Посочва се, че към момента на съставяне на писмото ОПУ
Пловдив не може да удостовери наличието на знака към дата 30.03.2021г.
Гореизложеното води до единствено възможния извод, че на въпросния
пътен участък липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с
надлежно поставен пътен знак В 26, поради което се явяват оборени
фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на
скоростта. Това е така, доколкото поставянето на процесния пътен знак не
е съгласувано със стопанина на пътя – ОПУ Пловдив. За този си извод,
съдът съобрази и разпоредбите на чл. 26, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП,
съгласно чийто регламент за дейности извън специалното ползване на
пътищата се забраняват в обхвата на пътя поставянето на пътни
знаци без разрешение от управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията -
за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини -
за общинските пътища.
2
В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се подчертае,
че именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната
институция, която може да предостави надлежна информация дали на
даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно
поставен знак към дадена дата и каква е зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява, както следва:
1.за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на
съответното областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август
2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни
дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то
компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
процесния път. В този смисъл поставянето на пътен знак от
частноправен субект /в случая ЮЛ – Рефан България ЕООД/ дори и по
3
указния на ОД на МВР, без предварително разрешение от страна на
компетентната институция се явява незаконосъобразно, поради което и
не въвежда действащо правило за поведение, задължаващо водачите на
МПС – ва да се движат със скорост по – висока от указаната – 60 км/ч.
Следователно, доколкото процесният участък е републикански път, втори
клас, то поставянето на знака, без предварителното съгласуване и разрешение
на Директора на ОПУ на АПИ е изцяло незаконосъобразно и въз основа на
него не може да бъде ангажирана административно - наказателната
отговорност на водачите по пътя.
При наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че
законосъобразно поставен пътен знак в процесния участък към процесната
дата няма, настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това
становище.
В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело
1093/2020 Административен съд – Пловдив.
По разноските:
При този изход на спора на основание новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски.
Особеност на процесното производство се състои в това, че адвокатското
възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал.1 от ЗА, доколкото жалбоподателят е
материално затруднено лице.
От конституционно установените принципи за равенство на гражданите,
забрана за дискриминация и отговорност на държавата за незаконосъобразно
издадени актове (включително и наказателни постановления) следва, че
адвокатският труд и в този случай следва да бъде заплатен.
Затова в чл. 38, ал.2 от ЗА изрично е предвидено, че ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата
страна да го заплати.
В този специален случай легитимиран да получи присъдената от съда
сума е не защитаваната страна, а самия адвокат.
4
Така Решение № 8011 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на Върховния
административен съд, Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по адм. д. №
13722/2019 на Върховния административен съд, Определение № 5326 от
05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020 на Върховния административен съд,
Решение № 5246 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния
административен съд и много други др.
В същия смисъл и Решение № 202 от 01.02.2021 г. по адм. д. № 3051 /
2020 г. на XXIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 950
от 08.06.2020 г. по адм. д. № 304 / 2020 г. на X състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 362 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 1699 / 2019 г. на
XXIX състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно
дължимия размер съдът съобрази по-конкретно:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е висока
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в размер от 300 лева,
като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне
на жалбата и процесуално представителство в открито заседание;
следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска
защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата, но и реално
процесуално представителство.
В случая претендирания минимален размер се равнява на 300 лева, като
същият изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18,
ал.2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, при
материален интерес до 1000 лева, поради което и претенцията за разноски
следва да се уважи изцяло.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 4695411, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на
И.Е.В., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. С.Ж. П.,
АК – Пловдив, Личен № ********** сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6