№ 1037
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110210567 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) изх. № СОА22-РД11-581 на заместник кмет на
Столична община, на Х. Г. А., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/
лева на осн. чл.178е от ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
оплаквания, че от страна на наказващия орган не са били взети предвид и обсъдени
направените срещу АУАН възражения, както и, че в съдържанието на наказателното
постановление не са отразени всички относими към описанието на нарушението фактически
обстоятелства, в частност наличието или липсата на определени места за паркиране, както и
отстоянието на превозното средство от сградата на адреса. На следващо място се излагат
съображения за неправилно приложение на материалния закон, доколкото нормата на чл.94,
ал.3 ЗДвП не съдържа забрана, а наред с това се сочи и, че обстоятелствената част на
наказателното постановление не съдържа твърдения за осъществено нарушение по чл.178е
ЗДвП и чл.94, ал.3 ЗДвП, като законовите текстове не са запълнени със съдържание. В
заключение се изтъква, че не са налице доказателства за авторство на деянието.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирана молба от адвокат В., в която моли за даване ход на
делото, поддържа искането за отмяна по съображенията, изложени в жалбата. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. Представена е молба-становище от процесуален представител, в която се
излагат съображения в подкрепа на материалната и процесуална законосъобразност на
наказателното постановление, като се пледира за потвърждаване на същото. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Х. Г. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ул.”*****”
№ 102, вх.А, ет.6. Същият притежавал моторно превозно средство- лек автомобил марка
„Пежо”, с рег. № СА ****** КХ.
На 28.02.2022г. от страна на свидетеля В.- инспектор при Център за градска
мобилност бил съставен фиш за налагане на глоба, серия СО, № 9068828, с който на
жалбоподателя А., в качеството му на собственик на горепосоченото МПС била наложена
глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП.
Срещу същия на 01.03.2022г. била депозирана жалба вх. № ВД-423/01.03.2022г. по
описа на ЦГМ.
В тази връзка и на основание чл.186, ал.2 ЗДвП, на 01.04.2022г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия А, бланков № 003826 от страна на
свидетеля П. В.- инспектор при ЦГМ, с който срещу Х. А. било повдигнато
административнонаказателно обвинение за това, че на 28.02.2022г. около 13.05 часа, в
гр.София, ул. “*****” № 100, паркирал лек автомобил марка "Пежо" с рег. № ***** върху
тротоара на място, неопределено за паркиране на ППС, с което пречи на пешеходците,
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) изх. № СОА22-РД11-581 на заместник кмет на Столична община, на Х. Г. А., с ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл.178е от ЗДвП за
нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля П. В., депозирани в хода на съдебното следствие и приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - Фиш за глоба, серия СО, № 9068828,
АУАН серия А, № 003826/01.04.2022 година, Наказателно постановление (НП) изх. №
СОА22-РД11-581, Заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020г. на кмета на Столична община,
Заповед СОА21-РД95-62/11.03.2021г. на кмета на Столична община, Трудов договор № РД-
12-111-09/01.03.2021г., скица и пътни знаци на ул."*****".
Съдът не намери основание за съмнения в показанията на свидетеля В., но отчита
ниската им информационна стойност по отношение на конкретното нарушение, предмет на
производството. На първо място свидетелят няма съхранен спомен за събитията, а при
предявяване на изготвена от него АУАН, единствено потвърждава авторството на същия.
Тук е мястото да се отбележи, че актът за установяване на административно нарушение няма
обвързваща за съда доказателствена сила, тъй като в производството по чл.59 и сл. от
ЗАНН, съдът се ръководи от принципите на наказателния процес, включително чл.14, ал.2 от
НПК, в който смисъл е и изричното тълкуване дадено в т.7 на ППВС № 10/1973г. Предвид
на това същия няма материална доказателствена сила в производството по оспорване на
наказателното постановление, а следва да се цени единствено с оглед процесуалната
законосъобразност на административно-наказателното производство. Съдът възприема в
цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства, в тяхната
съвкупност, с уточнението направено по-горе, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административно-
2
наказателната санкция, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което се явява
допустима, а разгледана по същество налага отмяна на наказателното постановление, макар
и не по изложените в нея съображения.
На първо място следва да се отбележи, че както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи, съобразно разпоредбите на чл. 189, ал.1 в. чл.167, ал.2 ЗДвП и
приложената заповед за определяне на служби за контрол и длъжностни лица към същите,
респективно чл.189, ал.12 ЗДвП и приложената заповед на кмета на Столична община за
овластяване на точно определен неин заместник като наказващ орган. Същите са изготвени
в рамките на установените в чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН срокове, както и в рамките на общия
давностен срок.
При това обаче съдът намира, при съставянето на АУАН и НП, в частност при
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и при
формулиране на нарушената разпоредба не са допуснати пропуски и неясноти, като същите
отговарят по форма и съдържание на минималните изисквания на ЗАНН. Налице е
съответствие между описаните факти, от дена страна и посочената като нарушена, както и
санкционната норма, от друга страна.
При съставянето на АУАН обаче е допуснато нарушение на правилото на чл.40 ЗАНН,
свързано с участието в процедурата на свидетели. От една страна в титулната част на акта се
сочи, че свидетелят по същия Марин Маринов, е очевидец, т.е. лице присъствало при
извършване, било най-малкото при установяване на нарушението, а от друга, че актът е
съставен при условията на чл.40, ал.3 ЗАНН т.е. при липса на свидетели, от която и да е от
посочените категории. Това изискване на закона не е самоцелно, като същото следва да
гарантира както спазване на процедурата, така и да осигури възможност за проверка на
отразените в АУАН фактически твърдения, в случай, че действително се касае за очевидец
на нарушението.
На следващо място съдът намира, че дори и при стриктно спазване на процедурата и
материалния закон, то основание за отмяна на наказателното постановление, всъщност се
явява недоказаността на административното обвинение, предвид липсата на каквито и да е
доказателства в подкрепа на фактическите основания на отговорността. На първо място, с
оглед изложеното по-горе във връзка със съдържанието на събраните гласни доказателства-
показанията на свидетеля В., съдът намира, че от същите по никакъв начин не може да се
установи, който и да е от обективните елементи на нарушението, като единственото
доказателство в подкрепа на твърдението за извършено нарушение се явяват приложените
по преписката фотоснимки, които обаче не са датирани или приложени към какъвто и да е
акт, установяващ времето и мястото на което са направени същите. Предвид на това същите
по никакъв начин не допринася за попълване на делото с доказателствени източници. На
следващо място, следва да се изтъкне, че от представената по делото схема на организация
на движението и знаковото стопанство на ул.“*****“ отсъства отбелязване на пътна
маркировка, паркоместа или каквото и да е друго означение, свързано с паркирането на
МПС, с оглед, на което не може да се прецени, дали в конкретния случай е налице
паркиране върху тротоарна площ на неразрешено за това място. Наказващия орган, върху
когото пада доказателствената тежест в настоящото производство не е ангажирал каквито и
да било доказателства в подкрепа на твърдението за извършено нарушение или дори за
самоличността на нарушителя(макар факта на собственост на ППС да не се оспорва от
жалбоподателя), предвид, на което и същото се явява недоказано, а наказателното
постановление подлежи на отмяна.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски Съгласно отразеното в
Договор за правна защита и съдействие от 24.10.2022г., процесуалното представителство по
делото е осъществено от страна на адвокат В. без заплащане на възнаграждение на
3
основание изричната норма на чл.5, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата, при
възлагане на разноски на насрещната страна в производството, адвокатът има право на
възнаграждение в размер равен на предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В настоящия случай минималното възнаграждение
определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата се равнява на 300 лева, към датата на
договора. Предвид на това тежест на административната структура, към която се числи
органа, издал наказателното постановление, а именно Столична община следва да бъдат
възложени разноските по делото, а именно адвокатско възнаграждение в полза на адвоката
осъществил процесуалното представителство.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) изх. № СОА22-РД11-581 на заместник
кмет на Столична община, на Х. Г. А., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50
/петдесет/ лева на осн. чл.178е от ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична община, да заплати на адвокат Л. В. на основание чл.38, ал.2 ЗА
сумата от 300 лева, адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4