№ 414
гр. Бургас, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20242100500449 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. А. Б., чрез адв. Ивайло Найденов
от Адвокатска колегия – Бургас, срещу Решение № 125 от 18.01.2024 г. по гр.
д. № 6154/2023 г. на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен искът му по
чл. 439 ГПК за установяване, че поради изтекла погасителна давност не
дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следните суми: 1250 лв. – частична
претенция от 3105,26 лв. по договор за издаване на кредитна карта от
24.01.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 03.04.2013 г. до окончателното й изплащане, както и 25 лв. – деловодни
разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 26.05.2014 г. по ч. гр. д. №
2643/2014 г. на Районен съд – Бургас и е образувано изп. д. № 662/2020 г. на
ЧСИ рег. № 704 на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд – Бургас.
Въззивникът счита, че решението е неправилно. Сочи, че районният съд
погрешно е приел, че до 26.06.2015 г. не е текла погасителна давност. В
жалбата се излага, че след прекратяване на изп. д. № 1021/2014 г. на ЧСИ
Иванка Миндова всички извършени изпълнителни действия по него са
обезсилени по право. Според въззивника това означава, че до 26.06.2015 г. в
правния мир въобще не е имало висящо изпълнително дело, следователно
давността е изтекла на 27.05.2019 г. Сочи, че в рамките на 5 г. не са
извършвани никакви валидни изпълнителни действия, тъй като са обезсилени
1
с обратна сила при прекратяване на изпълнителното дело. В жалбата се
развиват съображения, че дори да се приеме, че давността се прекъсва с
последното извършено изпълнително действие, то е от 30.01.2015 г. и
давността е изтекла на 31.01.2020 г., тоест преди образуването на новото
изпълнително дело. Иска се решението да бъде отменено и искът да бъде
уважен. Претендират се деловодни разноски.
Въззиваемото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрисконсулт
Красимир Василев, е подало отговор на въззивната жалба. В него заявява, че
съдът правилно е направил извод, че до 26.06.2015 г. не е текла погасителна
давност. В отговора се изтъква, че погасителната давност за влязла в сила
заповед за изпълнение е петгодишна. Поддържа се също, че с образуването на
новото изпълнително дело давността е прекъсната, тъй като на 21.04.2020 г.
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подало молба с искания за предприемане на
изпълнителни действия – налагане на запор на новооткрита банкова сметка и
насрочване на опис на движими вещи. Според въззиваемия искането за
прилагане на конкретен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно да
прекъсне давността, независимо дали ЧСИ е предприел съответното действие
и дали то е дало като резултат удовлетворяването на взискателя. Съдът
правилно се бил позовал и на спирането на давностния срок съгласно чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците. Иска се решението да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Относно валидността и допустимостта на решението:
При служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва
да бъде разгледана по същество.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 26.05.2014 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 1608/04.04.2014
г. по ч. гр. д. № 2643/2014 г. на Районен съд – Бургас е издаден изпълнителен
лист, с който Д. А. Б. е осъден да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
следните суми: 1250 лева – главница по договор за издаване на кредитна
карта от 24.01.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата
от 03.04.2013 г. до окончателното й изплащане, както и 25 лева – деловодни
разноски.
На 13.11.2014 г. въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 1021/2014 г. на ЧСИ Иванка Миндова, рег. № 704 на
КЧСИ.
На 11.02.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Съдът не приема за редовно по-ранното връчване от 30.01.2015 г.,
тъй като не е подписано от получателя.
2
На 16.04.2020 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискало делото да бъде
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Делото е прекратено с
постановление на същия ден, влязло е в сила от 01.05.2020 г., а листът е
върнат на 21.04.2020 г.
На 21.04.2020 г. кредиторът е подал молба до ЧСИ Иванка Миндова с
искане да образува ново изпълнително дело въз основа на същия
изпълнителен лист. В молбата се съдържа и искане да бъде проучено
имуществото на длъжника ида бъде наложен запор върху най-скорошно
откритата банкова сметка на длъжника, както и да се насрочи опис на
движимите вещи на длъжника, намиращи се на адреса му. Делото е
образувано на същия ден под номер № 662/2020 г.
На 26.02.2021 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в
„Първа инвестиционна банка“ АД.
С молба от 14.11.2022 г. кредиторът е поискал от ЧСИ да извърши
справка за банкови сметки на длъжника и да наложи запор, ако открие такива.
На 24.11.2022 г. е наложен запор върху сметка на длъжника за
електронни пари в „АЙКАРТ“ АД.
С молба от 09.01.2023 г. кредиторът е поискал да бъде наложен запор
върху сметка на длъжника за електронни пари при „АЙКАРТ“ АД.
На 27.03.2023 г. е наложен запор върху сметка на длъжника за
електронни пари в „АЙКАРТ“ АД.
С молба от 10.08.2022 г. кредиторът е поискал от ЧСИ да извърши
справка за банкови сметки на длъжника и да наложи запор върху тях, ако
открие такива.
Искът по чл. 439 ГПК е предявен на 13.10.2023 г.
При така установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е обявено за загубило сила Постановление №
3/1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното, докато трае изпълнителния
процес относно вземането, давност не тече.
С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на
ВКС, ОСГТК, се прие, че след отмяната на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на ВС давността започва да тече от датата на постановяване на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
На 11.02.2017 г. (две години след последното изпълнително действие –
налагането на запор на 11.02.2015) е настъпила перемпция, която според
настоящия състав по никакъв начин не се е отразила на погасителната
давност. Обезсилването на предприетите изпълнители действия, като законни
последици на перемпцията, не означава, че давността не е прекъсната на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Перемпцията е без значение за давността. Вж. в
3
този смисъл Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV
г.о., Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., и др.
В настоящия случай давността е петгодишна на основание чл. 117, ал. 2
ЗЗД, което се прилага и за заповедите за изпълнение (Решение №
118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г.о., Решение №
6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т.о., и др.). Тази давност е
започнала да тече на 26.06.2015 г. и е била прекъсната на 21.04.2020 г. – с
искането на кредитора да бъде наложен запор върху банкова сметка на
длъжника. Тъй като за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не са текли
давностните срокове, с които се погасяват права на частноправни субекти чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, давността е започнала да тече отново на
20.05.2020 г. До датата на исковата молба – 13.10.2023 г., новата давност няма
как да е изтекла. Освен това тя е била прекъсвана многократно с исканията на
длъжника да се предприемат нови изпълнителни действия (на 14.11.2022 г.,
09.01.2023 г. и 10.08.2022 г.). С подаване на исковата молба давността е
спряла да тече (вж. в този смисъл Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр.д. №
720/2022 г. на ВКС, IV г.о.).
Поради гореизложеното вземането не е погасено по давност. Решението
на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски във въззивна инстанция има
въззиваемото дружество. То е направило своевременно искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ определя възнаграждение в
размер на 100 лв., предвид ниската правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 125 от 18.01.2024 г. по гр. д. №
6154/2023 г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. А. Б., ЕГН **********, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5