Р Е Ш Е Н И Е
№ 437
28.11.2023 г., град Добрич
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в
публично заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, III състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 166 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Я.Н.Д.,***,
чрез адв. С.К., с вх. № 1044/ 08.03.2023 г., срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0851-000063/ 02.03.2023 г.,
издадена от Ивайло Василев Недялков, на длъжност Началник Група при ОДМВР –
Добрич, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена на жалбоподателя принудителна
административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелство за управление
на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца.
Жалбоподателят счита заповедта
за неправилна и незаконосъобразна.
Изтъква, че след като не е бил съгласен с отчетения резултат от мобилния тест, той
е дал кръв и урина за изследване, поради което следва да бъдат съобразени
резултатите от тяхното изследване. При липса на резултати от изследването
жалбоподателят настоява, че липсват предпоставките за издаване на оспорения
акт, тъй като противоправното му поведение е недоказано. С оглед на това иска
да бъде отменена Заповедта. Претендира съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К., който
поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на разноските
по делото.
Ответникът, Началник Група
при ОДМВР – Добрич, Сектор „Пътна полиция“, в съдебно заседание, редовно
призован, не се явява, не се представлява. В придружителното писмо, с което е
изпратена преписката по издаване на заповедта, прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
обжалването на заповедите от вида
на процесната, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, се извършва по
реда на АПК. Жалбата е подадена от адресат на заповедта, срещу годен за оспорване
административен акт. Същата е връчена в деня на издаването ѝ, 02.03.2023 г. (л. 16), а жалбата
срещу нея е подадена на 08.03.2023 г., т.е. в законоустановения
14-дневен срок, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
С оспорената
заповед, издадена на 02.03.2023 г., на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца, за това, че на 02.03.2023 г. около 08.34
часа, в гр. Добрич на бул. “25-ти септември”, като водач на МПС марка „Мерцедес
Спринтер“, с рег. № СТ9104РН, при проверка от контролните органи за употреба на
наркотични вещества и техните аналози, цифровата индикация на техническото
средство Дрегер „Дръгтест 5000“ с инв. № ARME 0036 е отчела положителен
резултат за наличие на веществото канабис, измерено чрез дадената от водача
орална проба.
За проверката
контролните органи са съставили Протокол за извършена проверка за употреба на
наркотици или упойващи вещества № 851р-1910 с дата на регистрацията от
06.03.2023 г. и Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 820939/
02.03.2023 г. На водача е издаден
Талон за изследване № 096578/ 02.03.23 г.
По делото не е
спорно, че с издадения талон за изследване водачът е дал кръвна проба и урина
за изследване.
От отдел
„Разследване“ при Първо РУ Добрич е получено писмо с вх. № 1695/ 24.04.2023 г.,
в което е отразено, че по повод констатираното деяние, извършено от водача, на
производство в Първо РУ е досъдебно производство (ДП) № 178/ 2023 г. за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, в хода на което е назначена
съдебна физико-химична експертиза за установяване дали в предоставените за
целта на експертизата проби с кръв и урина, дадени от жалбоподателя, има
наличие на наркотично вещество, ако има, каква е активната му съставка и в
какво процентно съдържание (л. 36).
От Лабораторията по
химико-токсикологични изследвания, МБАЛ – Варна, ВМА София, са изпратени писма
с вх. № 1765/ 27.04.2023 г. (л. 38) и вх.
№ 2863/ 19.07.2023 г., в които е отразено, че първоначалният резултат от
проведен скринингов имунохимичен тест на урина при приемането на биологичните
проби е положителен за марихуана (лаб. №10222), тип проба „бърз тест“.
От писмо на
разследващия полицай, получено на 12.10.2023 г., се установява, че срокът за
изготвяне на експертизата е бил удължен до 02.11.2023 г.
Горната фактическа
обстановка не се оспорва от страните.
При така събраните
доказателства се налагат следните правни изводи:
Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му със Заповед № 357з-924/
07.04.2022 г. на Директора на ОД МВР - Добрич правомощия.
Заповедта е
издадена в предвидената писмена форма и съдържа мотиви. С оглед събраните по
делото доказателства, се налага изводът, че заповедта е законосъобразна.
Съобразно нормата
на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки, а именно по т.1. временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Съгласно текста на чл.
174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с
наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието.
По този ред е
приета цитираната по – горе Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества и техните аналози, в която не са предвидени никакви гаранции за
своевременно изготвяне на изследванията на водачите, нито е предвидена
административнонаказателна или имуществена отговорност на субектите – лечебни
центрове и заведения, на които е възложено извършването на тази дейност.
Съгласно чл. 3 от
Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В случая е
използвано техническо средство за установяване наличие на наркотични вещества
или техни аналози – Дрегер “Дръгтест 5000”. Попълненият Талон за изследване е
уреден като Приложение № 1 от Наредбата.
Според последното
предложение от чл. 171 т. 1, б. „б“ ЗДвП при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.
С текста на чл. 6,
ал. 4 от Наредбата е разписан редът, по който водачът може да оспори
резултатите от извършените в момента на проверката от контролните органи
тестове. Нормата определя, че в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на
лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши
с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване
се приемат отчетените показания от техническото средство.
При така
разписаните предпоставки определящи за наличието на наркотични вещества или техните аналози в
кръвта са резултатите, посочени в медицинското изследване, а не показанията на
техническото средство Дръгтест 5000“ с инв. № ARME 0036.
Представени са
писмени доказателства, че жалбоподателят е оспорил резултатите от полевия тест
с техническо средство „Дръгтест 5000“ с инвентарен № ARMЕ-0036, като е дал
биологични проби от кръв и урина за химико-токсикологичен анализ, резултатът от
който да противопостави на резултата от техническото средство.
Взетите от
жалбоподателя проби са изпратени на определената с Наредбата Специализирана
лаборатория за изследване. Изследване на предоставените от жалбоподателя по
реда на Наредбата биологични проби не е било извършено към датата на издаване
на заповедта за налагане на ПАМ, видно от отговорите на ВМА, МБАЛ - Варна.
Същевременно от писмата на завеждащия Лабораторията е видно, че при изследване
на урината, макар и с „бърз тест“, при приемане на биологичните проби в
Лабораторията, е установено отново наличието на наркотично вещество,
„марихуана“. В този смисъл резултатът от Дръгтеста не е разколебан.
С оглед горното,
макар и към датата на издаване на заповедта, да не е бил налице резултат от
дадените от водача биологични проби, то в хода на съдебното производство е
получено потвърждаване чрез скринингов тест на дадената урина за проба, че в
нея е установено наркотично вещество. При наличието на това доказателство, с
оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че
фактическите основания за издаване на заповедта са налице, потвърден е
резултатът на първоначалното изследване чрез слюнка, а именно, че лицето е
управлявало след употреба и при наличието на наркотично вещество.
Предвид изложеното
съдът намира, че жалбата е неоснователна и заповедта следва да бъде оставена в
сила поради липса на основания по чл. 146 от АПК за нейната отмяна.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд –Добрич, III състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Я.Н.Д.,***, чрез адв. С.К., с вх. № 1044/ 08.03.2023
г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
23-0851-000063/ 02.03.2023 г., издадена от Ивайло Василев Недялков, на длъжност
Началник Група при ОДМВР – Добрич, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание
чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена на
жалбоподателя принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
СЪДИЯ: