№ 648
гр. София , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500564 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 261293 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 10698/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, I-3 състав, е осъдена Прокуратурата на Република България (ПРБ)
да заплати на Р. Р. Б. с ЕГН: ********** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, както следва: 12 000 лв. - в резултат на незаконно
повдигнатото срещу него обвинение и 1 000 лв. – за незаконното му задържане за периода
30.09.2009 г. – 13.10.2009 г. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 1 880
лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за защита по наказателното производство пред
СРС, след влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 11.03.2016 г., до
окончателното изплащане на сумите и разноски, съобразно уважената част от иска в размер,
както следва: 995 лв. адвокатско възнаграждение и 3,30 лв. държавна такса. Исковата
претенция е отхвърлена като неоснователна в останалата част - за неимуществени вреди до
общ размер 40 000 лв. и за имуществени вреди – 2 000 лв., представляващи транспортни
разходи в наказателното производство.
Решението е обжалвано и от двете страни в производството.
ПРБ настоява в жалбата си, че решението било неправилно. Навеждат се доводи за
неспазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, т.е. че присъденото обезщетение за неимуществени
1
вреди било прекомерно високо и не отговаряло на компенсаторния му характер, а следвало
да се намали или отхвърли изцяло. Оспорва се и присъденото обезщетение за имуществени
вреди, като се твърди, че тези вреди били недоказани. Сочат се доводи за неспазване на
указанията на ВКС, очертани с ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по ТД № 3/2004 г.,
според които указания „обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т. 2,
пр. 1 и пр. 2 ЗОДВПГ включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за
неотклонение "задържане под стража", а обезщетението за имуществени вреди се присъжда
самостоятелно“. В този смисъл, неправилно било, че отделно се обезщетявал ищеца поради
краткия му престой в ареста по МН „Задържане под стража“ за около 13-14 дни, а се
присъждало и друго обезщетение за незаконното обвинение. Прави се искане до САС
атакуваното решение да се отмени изцяло, а алтернативно да се намалят обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди.
Във въззивната жалба на Р.Б. също се правят оплаквания от приложението на чл. 52
ЗЗД, но с обратен знак – счита се, че същото е твърде занижено и също не отговаряло на
критериите за справедливост. Оспорва се и преценката на СГС за частична основателност на
обезвредата за имуществени вреди. От САС се иска да уважи исковите претенции за
имуществени и неимуществени вреди в пълно предявените им с исковата молба размери
ведно със съответните лихви за забава. Претендират се разноски.
Страните не са подавали писмени отговори по чл. 263 ГПК на въззивните си жалби.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговарят на
изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и са допустими.
Във връзка с преценката за тяхната основателност САС установи, че фактите и
обстоятелствата по делото са установени правилно от първоинстанционния съд, а именно:
С Постановление на дежурен прокурор при СГП е образувано ДП срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 304б, ал.1 НК. С Постановление на СГП от 28.09.2009 г.
разследването по досъдебното производство е възложено на ГД “Досъдебно производство“ -
МВР под № 204/09 г. С Постановление на СГП е прието, че не са налице доказателства за
престъпление по чл. 304б от НK, а такива за престъпление по чл. 211, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и вр. чл. 18, ал. 1 от НК и делото е изпратено по компетентност на СРП
за продължаване на разследването.
С Постановление на СГП от 30.09.2009 г, е възложено на ОП - Варна съвместно с ОДП -
Варна извършване по делегация на неотложни действия по разследването - претърсване на
настоящия адрес на заподозряно лице, задържането му за 24 часа и конвоирането му до СГП
за повдигане на обвинение. На същия ден в гр. Варна, в изпълнение на Постановлението на
2
СГП е извършено претърсване и изземване в жилището на ищеца и той е задържан за 24
часа.
На 01.10.2009 г. с Постановление на разследващ полицай ищецът Б. е привлечен в
качеството на обвиняемо лице по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18,
ал.1 НК, а с Постановление на наблюдаващия Прокурор от 01.10.2009 г. той е бил задържан
за 72 часа на основание чл. 64, ал.2 вр. чл. 63 НПК. На 04.10.2009 г. му е определена мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, която е била отменена на 09.10.2009 г. и му е била
наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер 5000 лв.
Ишецът Б. заявява, че е бил незаконно задържан във връзка с воденото наказателно
производство за периода от 30.09.2009 г. до 13.10.2009 г. Твърди, че на 16.04.2010 г. на
ищеца е било предявено ново обвинение - по чл. 211, ал.1 вр.чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
На 04.10.2010 г. е образувано н.о.х.д. № П-224/2010г., по описа на СРС, НО, 97 състав, по
което с Разпореждане от 07.04.2011 г. на съдията - докладчик делото е насрочено за
разглеждане в съдебно заседание при закрити врати за 23.06.2011 г. На посочената дата ход
на делото не е даден, а на 08.12.2011 г. съдът с определение прекратил съдебното
производство и върнал делото на СРП.
На 06.03.2012 г. му били предявени нови обвинения и на 08.03.2012 г. делото било
изпратено на наблюдаващия прокурор, който изготвил нов обвинителен акт и внесъл делото
отново в СРС.
На 27.03.2012 г. било образувано н.о.х.д. № 5938/2012 г., по описа на СРС, НО, 97 състав. В
последвалите 10 съдебни заседания, поради различни причини, ход на делото не бил даден.
Едва на 23.04.2015 г. съдът дал ход на делото и на съдебното следствие с разпит на двама
свидетели. На 24.02.2016 г. бил даден ход на делото за съдебни прения. Така, след
проведени 21 съдебни заседания, на 24.02.2016 г. първоинстанционното производство
приключило с присъда, с която съдът признал за невиновни и оправдал изцяло подсъдимите
/между които и ищеца/ по повдигнатите срещу тях обвинения, като отхвърлил предявения
граждански иск. Присъдата не била протестирана и обжалвана от страните и влязла в сила
на 11.03.2016 г.
Б. заявява, че през времето на продължилото срещу него наказателно производство - 6
години, 5 месеца и 11 дни, той изпитвал силно психическо и нервно напрежение,
безпокойство, тревожност и страх, не можел да спи, стоял буден по цяла нощ и дни наред
около всяко съдебно заседание. Този постоянен стрес в продължение на години довел до
влошаване здравословното му състояние. В периода на наказателното производство ищецът
многократно е постъпвал за лечение поради влошаване на здравето.
В тази връзка Б. е предявил искова претенция срещу Прокуратурата на Р България за
3
заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди в
посочения по – горе размер, ведно със законна лихва, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда по отношение на него – 11.03.2016 г. до окончателното изплащане
на сумите. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответникът ПРБ оспорва така предявените искове изцяло – както по основание, така и по
размер, включително и претендираната лихва.
Счита за недоказани твърденията в исковата молба че повдигнатото обвинение в хода на
процесното наказателно производство, е причинило на ищеца Р.Б. значителни
неимуществени вреди. Намира за недоказана и причинно-следствената връзка между
заявените щети и визираното наказателно преследване.
Оспорва претенциите за вреди от влошено здравословно състояние на ищеца.
Възразява срещу претенциите за вреди от прекомерна продължителност на наказателното
преследване, тъй като, видно от материалите по случая, времетраенето на досъдебната фаза
на процеса, е било в рамките на няколко месеца, като последвалото забавяне се е получило
на съдебна фаза.
Намира претендираното обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер за
изключително завишено и несъответстващо нито на принципа за справедливост, закрепен в
чл. 52 ЗЗД, нито на трайната съдебна практика по аналогични случаи, нито на социално-
икономическата ситуация в страната. Оспорва изцяло като неоснователна и недоказана и
претенцията за имуществени вреди в общ размер на 3 880 лв., като твърди, че по делото
липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в хода на наказателното
производство, нито са налице каквито и да било разходооправдателни документи за
направени транспортни разходи от страна на ищеца във връзка с процесното наказателно
преследване.
В откритото съдебно заседание пред САС на 07.05.2021 г., представителят на Прокуратурата
на РБългария прокурор С. от САП заявява, че поддържа жалбата само в частта, с която се
иска от САС да намали обезщетението за неимуществени вреди като размер, т.е. не се
оспорва преценката на СГС досежно обезщетението за имуществени вреди /в частта, в която
исковата претенция е уважена, тъй като в отхвърлителната част, е налице жалба от ищеца/,
както и в частта, в която се иска от съда да се отхвърли изцяло претенцията за обезщетяване
на неимуществени вреди.
От тази прецизирана позиция на представителя на държавното обвинение, се налага извод,
че между страните не се формира спор пред втората инстанция за основателност на исковете
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по принцип, а се спори само за това дали правилно е приложен
чл. 52 ЗЗД досежно размера на обезвредата за неимуществени вреди, както и дали е
правилно частичното отхвърляне на иска за обезвреда на имуществените вреди. Решението
4
на градския съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси съдът е обвързан от
оплакванията в жалбите и следва да се произнесе само по тях /чл. 269 ГПК/.
Съгласно т.13 от ТР №3 от 22.4.2004 г. на ОСГК на ВКС по т.д. №3/2004 г., ако
лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата
отговаря по чл.2, т.2 ЗОДОВ (в редакцията към момента на постановяване на ТР, а сега чл.
2, ал. 1, т. 3). Точка 4 от същото ТР указва, че отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление – чл.2, т.2, изр. 1 от ЗОДОВ (в
редакцията към момента на постановяване на ТР). От този момент държавните органи
изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да
тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.
Настоящата инстанция споделя оплакванията, релевирани в жалбата на ПРБ, че
неправилно I-3 състав на СГС е определил отделни размери на обезщетения за
неимуществени вреди за незаконното обвинение и за задържането му с МН „Задържане под
стража“ за периода от 30.09.2009 г. – 13.10.2009 г., съответно 12 000 лв. и 1 000 лв.
Последното е неправилно, тъй като задържането под стража на ищеца Б. е функционално
свързано с обвиненията, които е получил и за които, впоследствие е бил оправдан с влязла в
сила присъда на Софийския районен съд. Съгласно т. 13 от ТР №3 от 22.4.2004 г. на ОСГК
на ВКС по т.д. №3/2004 г. обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2
ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за
неотклонение "задържане под стража", а обезщетението за имуществени вреди се присъжда
самостоятелно. Следователно, трябва да се приеме, че Софийски градски съд е определил
едно общо обезщетение за неимуществени вреди от 13 000 лв. /сборът от двете суми
съгласно диспозитива на атакуваното първоинстанционно решение/.
По оплакванията във въззивните жалби:
Най-напред следва да се прецени дали присъденото от СГС обезщетение за
неимуществени вреди отговаря на критерия за справедливост, тъй като оплаквания в тази
насока са релевирани и в двете въззивни жалби.
Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. При делата по ЗОДОВ е
прието в съдебната практика да се вземат предвид и допълнителните критерии, като
тежестта на инкриминираното деяние за извършването на което лицето е било предадено на
съд, а впоследствие – оправдано, взетата спрямо него мярка за неотклонение,
продължителността на наказателния процес в съдебната и досъдебната му фаза, поведението
на ПРБ по време на делото и дали е протестирала оправдателната присъда пред следващата
5
инстанция, разгласата на случая по медии /ако има такава/, отражението върху
здравословното състояние на ищеца, както и върху неговите емоции, чувства, обичаен
начин на живот /преди и след това/ и др.
Ищецът е релевирал, както в исковата си молба, така и във въззивната си жалба,
че в резултат на наказателното преследване се влошило здравето му. Същият не доказва това
по съответните начини, напр. със заключение на вещо лице-лекар, а за обосноваване на
търпените болки и страдания са събрани единствено гласни доказателства в първата
инстанция.
Св. Н. Р. сочи, че се познавал с ищеца от повече от 15 години, били приятели.
Знаел за делото срещу него и Р.Б. му споделял, че пътувал от Варна до София за всяко
заседание по делото. Имал претърпян инсулт и диабет и бил лежал в болница, но не знае
колко време. В резултат на обвинението загубил работата си към фирма за зърно като
търговски представител. Имал семейство, но бил разделен с жена си и имал голямо дете на
30 г.
От показанията на св. Р. не се извлича съществена информация за
неимуществените вреди при Б.. Тези показания дори не са посочени и объъждани в
атакувания първоинстанционен съдебен акт, въпреки, че са били събрани, без да е ясно дали
е заради пропуск на съда или заради обстоятелството, че св. Р. се явил във видимо нетрезво
състояние в съдебната зала и се държал неуважително със съдията, за което му е наложена
глоба от съдебния състав /така на л. 96, отзад/.
От показанията на втория разпитан свидетел – С. К., се установява, че тя познава Р.Б.
повече от двадесет години, често се виждат, а за делото знае от самото начало – от есента на
2009 г., от края на месец септември, когато са го привлекли като обвиняем. От брат му
свидетелката разбрала, че в дома му дошли полицаи, извършили обиск, иззели документи и
го откарали с белезници към София. По – късно свидетелката разбрала, че обвинението е
било свързано с изнудване на търновския *** във връзка с някакви дела. Бил е задържан за
около две седмици, после му определили гаранция от 5 000 лв. и го освободили. К. заявява,
че делото срещу него продължило шест години и накрая го оправдали.
По – нататък свидетелката казва, че през този период често го посещавала, грижела се за
него, защото заради воденото срещу него дело и, след като се върнал от ареста,
здравословното му състояние рязко се влошило. Няколко пъти се наложило да влиза в
болница, имал диабет, проблеми със сърцето, често правел кризи, посред нощ й звънял, че
не се чувства добре. Тя каза, че и преди това Б. имал проблеми със сърцето и страдал от
диабет, а при задържането му дори не са му позволили да си вземе лекарствата.
След завръщането си от София две седмици живял при свидетелката, бил много стресиран,
без никакви средства, уволнили го от работа, изглеждал ужасно, споделил, че условията
били много мизерни, миришел. През този период Б. много се променил, затворил се в себе
6
си, не искал да общува с никого и изпитвал постоянен страх, всеки път, пътувайки за София,
е изпитвал страх да не го осъдят и да не влезе в затвора. Преди задържането си, според К.,
ищецът е бил представител на някаква фирма за зърно в Добрич, имал е много контакти,
приятели, но, след случилото се, хората започнали да шушукат и да го отбягват и го
третирали едва ли не като престъпник и това също му се отразило.
Други доказателства за болките и страданията при ищеца не са събирани и искани.
От неоснователното обвиняване в извършване на престъпление, свързано със службата,
ищецът Б. е търпял неимуществени вреди. Те се установяват основно от показанията на св.
К.. Касае се психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно
повдигнатото обвинение и страха от осъждане. Безспорно е, че по време на цялото
наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитвало неудобства, чувствало
се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърнени са били моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване. Това са
вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Всички тези
вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в
извършване на престъпления и са в причинна връзка с него.
При определяне на дължимото обезщетение съдът отчита и продължителността на
негативното засягане на правата на личността – 6 г., 5 м. и 11 дни, в периода от задържането
му /30.09.2009 г./ до датата на която присъдата е влязла в сила /11.03.2016 г./. Следва да се
отчете, взетата мярка за неотклонение, която е била първоначално „Задържане под стража“,
но за кратък период от 14 дни-от 30.09.2009 г. до 13.10.2009 г., когато била заменена от
внесената от ищеца парична гаранция от 5000 лв. - като по-лека, мярка за неотклонение,
постановена от въззивната инстанция-СГС. Отчита се обстоятелството, че Б. е бил обвинен в
извършване на деяние, което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, но че все пак
Прокуратурата не е протестирала оправдателната присъда на първоинстанционния съд.
Следва да се отчете и икономическата конюнктура и данните за икономическото състояние
в страната за процесния период от 30.09.2009 г. до 11.03.2016 г. и неособено високото
социално и икономическо равнище в България, тъй като обезвредата за неимуществени
вреди има само заместващ характер и не следва да има обогатяващ ефект.
Не се явяват доказани твърдените от ищеца влошавания на здравето му вследствие на
обвиненията на прокурорите спрямо него, а при горните данни по делото и като взе предвид
показанията на св. К., Софийски апелативен съд в настоящия си състав, намира, че
обезщетението за неимуществени вреди следва да е в общ размер от 8 000 /осем хиляди/ лв.,
т.е. с 5000 /пет хиляди/ лв. по-ниско от това, което е преценил СГС.
Досежно оплакванията във въззивната жалба на ищеца за това, че неправилно била
уважена само частично претенцията му за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди:
7
В тази част, решението на градския съд е правилно и ще следва да се потвърди.
Съображенията за това са следните:
Ищецът е предявил иск за присъждане на имуществени вреди, общо в размер 3 880 лв.,
от които: 1 880 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за защита по наказателното
производство пред СРС и 2 000 лв. - разходи за пътуване от гр. Варна до гр. София.
Правилно е намерено, че искът в частта за заплатеното адвокатско възнаграждение за
процесуална защита в наказателното производство е основателен, предвид наличието на
доказателства за това в приложените наказателни дела. Недоказана обаче, е претенцията в
частта за претендираните разходи за транспорт от Варна до София и обратно за участие по
делата, защото липсват доказателства в тази насока. Претенцията за имуществени вреди тук
е от такова естество, че също следва да се докаже по някакъв начин, напр. копия от билетите,
с които е пътувал ищеца /без значение дали с автобус или влак/ или по друг начин. Налице
са обаче само твърдения за такива сторени разходи във връзка с наказателното дело, но тези
разходи не са доказани никак, а тяхната направа не може да бъде предполагана като размер
и без да се докаже твърдяната имуществена вреда.
В обобщение, както и предвид частичната основателност на жалбата на ПРБ и
неоснователността на въззивната жалба на Р.Б., обжалваното решение на градския съд
следва да се отмени в частта, в която исковата претенция за неимуществени вреди е уважена
за сумата от 5000 лв. /представляваща разликата между 8 000 лв. и 13 000 лв./ и вместо това
да се постанови друго, с което претенцията да се отхвърли като неоснователна за тази сума.
В останалата обжалвана част, решението на СГС е правилно и ще следва да се потвърди.
Относно разноските:
Процесуалният представител на ищеца сочи разноски от 5 лв. държавна такса и 1800
лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ.
Представителят на Прокуратурата на РБългария е направил възражение за прекомерност на
хонорара по чл. 78, ал. 5 ГПК и то е основателно, като САС намалява адвокатското
възнаграждение до минимума му от 1400 лв. съгласно обжалваемия материален интерес и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/090.07.2004 г. на ВАдвС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Таксата от пет лева следва да остане в тежест на
Б. заради неоснователността на въззивната му жалба, а относно заплатения адвокатски
хонорар от намаления от съда размер от 1400 лв., има право да получи като разноски 861.54
лв. /осемстотин шестдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ съобразно
отхвърлената част от обжалваемия материален интерес по жалбата на ПРБ.
8
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261293 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 10698/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, I-3 състав, в частта, в която е уважен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
предявен от Р. Р. Б. с ЕГН: ********** против Прокуратурата на РБ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение за
извършване на престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1
вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е оправдан с Присъда от 24.02.2016 г. по
НОХД № 5938/2012 г. на СРС, влязла в сила на 11.03.2016 г. за сумата от 5 000 /пет хиляди/
лева, представляваща разликата между 8 000 /осем хиляди/ лева и присъдените от СГС общо
13 000 /тринадесет хиляди/ лева ведно със законната лихва, считано от 11.03.2016 г. и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
предявен от Р. Р. Б. с ЕГН: ********** против Прокуратурата на РБ за обезщетяване на
неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение за извършване на
престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 18, ал.
1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е оправдан с Присъда от 24.02.2016 г. по НОХД №
5938/2012 г. на СРС, влязла в сила на 11.03.2016 г. - за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева,
представляваща разликата между 8 000 /осем хиляди/ лева и 13 000 /тринадесет хиляди/ лева
ведно със законната лихва, считано от 11.03.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261293 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 10698/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, I-3 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
да заплати на Р. Р. Б. с ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски за втората инстанция
в размер на 861.54 лв. /осемстотин шестдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждене.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10