Определение по дело №1688/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2271
Дата: 29 юли 2022 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20227050701688
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е            

 

                   /               2022г.                                                                                          

 

Административен съд-гр.Варна, XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди  двадесет и втора година, в състав:                                                                                                        

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

        

като разгледа адм.д.№ 1688/2022г. по описа на Административен съд-Варна, за да се произнесе взе предвид следното:                         

Производството е по реда на чл.146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба, подадена от Н.Е.П., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Решение № 2153-03-91/01.07.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отменено Разпореждане № ********** по Протокол № 83/04.05.2022г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, с което е отказано отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.Е.П. на основание чл. 68, ал.1-3 от КСО. В жалбата е въведено уточнение, че решението се обжалва в частта, с която преписката е върната за изпълнение съгласно мотивите на решението и по-конкретно да бъде признат трудовия/осигурителен стаж при осигурителя „Стубел“ЕООД единствено за периода 23.05.1991г. до 31.12.1991г., като за периодите от 01.01.1992г. до 31.12.1992г. и от 01.01.1995г. до 31.08.2000г. положения трудов и осигурителен стаж при този осигурител да не бъде зачетен. В тази част жалбоподателката приема, че решението е незаконосъобразно , а в останалата като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

         Настоящият състав на Административен съд – Варна, след като се запозна с представената в цялост административна преписка, по допустимостта на производството приема следното:

Оспореният в настоящото производство акт е издаден на 01.07.2022г. и е връчен на заинтересованата страна на 05.07.2022г. Жалбата срещу акта е постъпила на 18.07.2022г., от активно легитимирана страна пред родово и местно компетентен съд, в законоустановения 14 дневен срок по чл. 118, ал.1 от КСО срещу подлежащ на обжалване по този ред административен акт.

Въпреки това, тя е недопустима по следните съображения:    

         С Разпореждане № ********** по Протокол № 83/04.05.2022г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Варна е отказано отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.Е.П., тъй като органът е счел, че не са налице условията по чл. 68, ал.1-3 вкл. на КСО. В образуваното по жалба с вх. № 1012-03-327/01.06.2022г. административно производство, Разпореждане № ********** по Протокол № 83/04.05.2022г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Варна е отменено изцяло с Решение № 2153-03-91/01.07.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Варна и преписката е върната на долустоящия административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

         Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т.2, б. „а“ от КСО пред ръководителя на съответното поделение на НОИ се подават жалби срещу откази за отпускане на пенсии, а на съдебен контрол, както повелява чл. 118, ал.1 от КСО, подлежи решението на Директора на ТП на НОИ.

         В настоящия случай с отмяната на Разпореждане № ********** по Протокол № 83/04.05.2022г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, жалбоподателката е постигнала целеният от нея правен ефект при обжалването му по административен ред. Като закономерна последица от отмяната на разпореждането е  и връщането на преписката за постановяване на ново разпореждане, доколкото компетентен да се произнесе е именно долустоящия орган, поради което не може то да се обжалва само в тази част. Ирелевантно е какви са мотивите, поради които е отменено разпореждането. Обвързваща е само разпоредителната част в Решение № 2153-03-91/01.07.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Варна.  

Съдът приема, че не е на лице правен интерес от частичното оспорване на Решение № 2153-03-91/01.07.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, тъй като  правата на Н.П. не са пряко и непосредствено засегнати от частта, в която преписката е върната за ново разглеждане, като предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба.

         Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува. "Засягането" е условие за възникване на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава пряко и непосредствено техни права или законни интереси. Т.е. "засегнати" са онези лица, които са носители на материалноправни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такива от изпълнението на административния акт. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е на усвоени от жалбоподателя субективни права, свободи и законни интереси. Трябва да е и непосредствен - административният акт трябва да засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия като пряко отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения или създава права на трето лице, с което се уврежда оспорващия.

В този ред, съдът не констатира гореизложените положителни процесуални предпоставки, които обуславят допустимостта на жалбата.

В допълнение ще бъде отбелязано, че на обжалване по съдебен ред ще подлежи крайният акт с който приключи административното производство, именно който ще рефлектира пряко, непосредствено и лично върху правната сфера на жалбоподателката.

На изложените доводи и по арг.чл.159 т.4 АПК съдът приема, че жалбата, подадена от Н.Е.П., е недопустима като депозирана без наличието на правен интерес от оспорването.

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т.4 от АПК, съдът:

О П Р Е Д Е Л И  :

ОСТАВЯ  БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от Н.Е.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение № 2153-03-91/01.07.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Варна.

         ПРЕКРАТЯВА   производството по адм.д.№ 1688/2022г., по описа на Административен съд – гр.Варна.                                 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от връчването пред Върховен Административен съд.                                                                          

                                                                        Административен съдия: